РЕШЕНИЕ
№ 375
гр. Р., 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Черкезова
Членове:Николинка Чокоева
Милен П. Петров
при участието на секретаря Димана С.
като разгледа докладваното от Милен П. Петров Въззивно гражданско дело
№ 20224500500507 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
И. Й. Х. и М. Й. Х., чрез редовно упълномощен процесуален представител
обжалват решение № 824/14.06.2022 г. на Районен съд-Р. по гр. д. № 5987/2021г., с което е
отхвърлен предявеният от тях против С. Д. А. положителен установителен иск за
собственост на недвижим имот-дворно място с площ 1540.00 кв.м., представляващо ПИ №
***, за който са образувани УПИ VII, с площ 755.00 кв.м., и УПИ VIII , с площ 876.00 кв.м.,
в кв. 61, по плана на с. С., общ. В., обл. Р., ул. „А.К.“, заедно с построените в това дворно
място жилище с площ 27.00 кв.м. и жилище с площ 9.00 кв.м. Излагат доводи за
неправилност на решението и молят съдът да го отмени и да постанови друго, с което да
уважи исковете. Претендират направените разноски.
Ответникът по жалбата С. Д. А., чрез редовно упълномощен процесуален
представител изразява становище за нейната неоснователност. Претендира разноски по
делото.
Настоящата въззивна инстанция намира, че жалбата е подадена в срок, от
надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима.Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Окръжният съд, след като прецени оплакванията в жалбата и провери събраните
по делото доказателства, приема за установено следното:
1
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на
И. Й. Х. и М. Й. Х., с която е предявен положителен установителен иск за собственост по
чл. 124, ал. 1 ГПК. Претенциите си ищците основават на правото си на собственост,
придобито чрез наследяване на процесния имот, подробно описан в исковата молба, от
наследодателката им,тяхна майка- С.В.С., б. ж. на с. С., починала на 18.10.2001г. С
обжалваното решение съдът е отхвърлил предявените искове да се признае за установено по
отношение на ответника правото на собственост на ищците върху недвижимия имот.
Въззивният съд намира, че установените от РРС фактически положения са
обосновани от съвкупната преценка на събрания доказателствен материал и направените въз
основа на тях правни изводи са законосъобразни и правилни.
Безспорно искът по чл.124, ал.1 ГПК е процесуално допустим, доколкото
правният интерес от установяването на определено обстоятелство е от категорията на
абсолютните процесуални предпоставки, за наличието на които съдът следи служебно. В
процесния казус допустимостта на предявеният положителен установителен иск се обуславя
от това доколко за ищците съществува правен интерес от търсената с исковата молба
защита. Нуждата им от защита чрез предявения иск се поражда от това, че към настоящия
момент същите не разполагат с друга правна възможност за правна защита, за да решат със
сила на присъдено нещо възникналия с ответника гражданския спор. В случая
претендираното от ищеците право се отрича от ответника, което според доктрината е
достатъчна предпоставка за наличие на правен интерес, който в такива случаи не е
необходимо да се доказва изрично. Правният интерес от предявения иск се определя и с
оглед същността и функциите на установителните искове, които са най-широко допустими
откъм предмет и легитимирани страни, поради което същият се явява процесуално
допустим.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи
обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. Правилно районният съд е
стигнал до извода, че липсат доказателства наследодателката на ищците е била собственик
на процесния имот.
По делото е установено, че ответника се легитимира като собственик на
процесния недвижим имот с НА за собственост на недвижими имоти придобити по давност
№77, т.29, н.д.№5840 от 15.09.2017г. по описа на СВ- Р..При това положение съобразно
приетото с ТР № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, при оспорването му тежестта за опровергаване
на придобивното основание пада на страната, на която този нотариален акт се
протИ.поставя. В случая това са ищците - наследници по закон на С.В.С.. За да оборят
доказателствената сила на нотариалния акт, те е следвало да проведат пълно обратно
доказване, което се свежда до опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта
придобивно основание. Ищците в първоинстанционното производство не представят
никакви доказателства, че тяхната наследодателка е била собственик на процесния имот, с
изключение на разписния лист към регулационния план на с. С., в който С. е вписана като
2
собственик на имота.Както правилно е приел РРС записванията в някои случаи може да се
отчитат като косвено доказателство за собствеността, например за установяване
идентичността на един имот чрез съпоставка на съседите, наред с другите доказателства по
делото.Тези записвания обаче не представляват пряко доказателство за собственост на
имотите. Липсата на други доказателства водят до извода, че претенцията е неоснователна.
Отделно от изложеното, правилно първоинстанционният съд е приел че
направеното възражение от ответника за това, че същият е придобил по давност процесния
имот е основателно.От показанията на всички разпитани в първа инстанция свидетели се
установява, че след 2004г. ищците не са полагали грижи за имота и не са го и посещавали.
Ответните свидетели сочат, че имотът е ползван и обработван от семейството на А. заедно
със съседния, като никой от тях дори не е предполагал, че не е един общ и цял имот, който
са придобили през 2004г. с покупко-продажба. До 2017г., когато ответникът се е снабдил с
констативен НА са изминали повече от 10 години през които той и неговото семейство са
упражнявали непрекъсната фактическа власт върху процесния имот и тя не е била
прекъсвана от действията на ищците или трети лица.
Правилно районният съд не е придал значение на договор за наем сключен между
ищците и лицето М.а П.. На първо място от него не се установява кой имот е предоставен на
наемателя. На второ място липсват категорични данни по чия воля трети лица са ползвали
имота/ако отдадения под наем такъв е именно процесния/. Необосновани са и твърденията
на ищцовия свидетел В. И., че квартирантите били допуснати от ищците, т.к. тези лица
можеше да бъдат призовани като свидетели, които да установят този важен за крайния изход
на делото факт.
Предпоставка за уважаване на положителен установителен иск за собственост е
ищецът да докаже, че е собственик на вещта и този извод не може да почива на
предположения. От доказателствата по делото въззивният съд намира, че в случая
собствеността върху имотите за ищците не е налице, тъй като те не може да черпят
материалноправна легитимация от недоказаното право на собственост на техния праводател.
По изложените съображения решението на първоинстанционния съд, с което са
отхвърлени предявените искове е правилно и следва да бъде потвърдено. Предвид
изхода на спора жалбоподателите дължат разноските по делото. Претендирани са такива в
размер на 1680.00лв. адвокатско възнаграждение, срещу което процесуалният представител
на жалбоподателите е направил възражение за прекомерност в о.с.з. на 11.10.2022г. Цената
на предявения иск определена по чл. 69, ал.1, т.2 ГПК е 4608.90лв. В този случай съгласно 7,
ал.5 от Наредба №1/2004г. на ВАС следва да се приеме, че минималното дължимо
адвокатско възнаграждение е в размер на 600.00лв., което настоящият съдебен състав
намира, че в случая съответства и на правната и фактическа сложност на делото, поради
което възражението за прекомерност следва да бъде уважено до този размер.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 824/14.06.2022 г. на Районен съд-Р. по гр. д. №
5987/2021г.
ОСЪЖДА И. Й. Х., ЕГН:********** от гр. П., ул. „С.“ №* да заплати на С. Д. А.,
ЕГН:********** от с. С., общ. В. ул. „А.К.“ ** сумата от 300.00лв.- разноски за въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА М. Й. Х., ЕГН:********** от гр. П., жк.С., бл.***, вх.*, * да заплати на С.
Д. А., ЕГН:********** от с. С., общ.В. ул. „А.К.“ ** сумата от 300.00лв.- разноски за
въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4