РЕШЕНИЕ
№ 116
гр. Добрич, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галя Ив. Митева
при участието на секретаря Диана Б. Кирова
като разгледа докладваното от Галя Ив. Митева Административно
наказателно дело № 20243230200464 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А. В. А.ов, ЕГН **********, с адрес: с. С.,
обл. Д., ул. „....“ № ..., депозирана чрез процесуален представител, против
Наказателно постановление № 24-0851-000248 от 06.03.2024 г., издадено от
Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Добрич, с което на
жалбоподателя, за нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 177,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на
300 лв.
С жалбата се иска наказателното постановление като незаконосъобразно
и необосновано да бъде отменено, като се излагат доводи за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила в административно-
наказателното производство.
В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, не се явява, но
се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и
пледира НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се представлява и не
изразява становище по жалбата.
Добричкият районен съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, както и доводите на жалбоподателя, изложени в жалбата,
намира, че същата е процесуално допустима като депозирана в
законоустановения 7-дневен срок от лице, притежаващо активна процесуална
1
легитимация.
Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на
цялостна преценка обжалваното наказателното постановление, какъвто е
обхватът на въззивната проверка и констатира следното от фактическа страна:
Жалбоподателят А. В. А. притежава л. а. марка „...“ с рег. .....
На 23.01.2024 г. около 14,25 ч. св. Г. К. М. и св. М. Г. Г. – сл. на Сектор
„Пъна полиция“ при ОД на МВР Добрич, били назначен в наряд и
изпълнявали служебните си задължение по осъществяване на контрола по
спазване правилата за движение по пътищата. Колеги от друг екип им подали
сигнал, че на кръстовището по Околовръстен път № 97 има водач на м. п. с. -
марка „...“ с рег. № ..., който е обърнал автомобила в другата посока, след като
ги е видял и се отправил към пътен възел „...“.
Свидетелите били на кръстовището на ул. „...“, близо до кръстовището с
Околовръстен път и когато покрай тях минал въпросният автомобил, те го
последвали. Водачът карал доста рисково и изпреварвал автомобилите. В
района на пътен възел „...“ п. сл. подали светлинен и звуков сигнал, като
последвали автомобила в посока с. П.. В последствие водачът на автомобила
слязъл от пътния възел и завил на дясно по земен път, където полицейските
служители настигнали автомобила и видяли визуално водача. След извършена
служебна справка, установили собственика на автомобила и се оказало, че
това било лицето, което управлявало.
В последствие св. Г. и св. М. изгубили преследвания от тях автомобил.
В хода на извършената проверка по случая собственикът на моторното
превозно средство – жалбоподателят А. В. А., бил призован в полицията за
даване на обяснения, в които той заявил, че тъй като в момента бил
неправоспособен, автомобилът му се намирал в дома на родителите му в с. С.
заедно с ключовете и с документите. Посочил, че за периодът 22-27.01.2024 г.
не бил в област Д., но разбрал, че точно тогава баща му В. А. бил дал
ключовете на свой познат да кара колата и в последствие не можел да го
открие. Междувременно бил потърсен от полицията и станало ясно, че с
автомобила е станало нещо. Баща му се свързал с човека, на който бил дал
автомобила и той му разказал, че се наложило да го изостави в някакви лозя. В
обясненията си А. посочил трите имена, ЕГН и номер на СУМПС на това лице
– А. А. М., ЕГН ********** и СУМПС № ....
В лаконични обяснения бащата на жалбоподателя потвърдил накратко
посоченото от сина му.
В хода на проверката обяснения от лицето М. не били снети.
При така установеното в хода на проверката, на 13.02.2024 г. св. М. в
присъствието на А. В. А. и на свидетелите Д. С. И. (присъствал при съставяне
на акта) и св. М. Г. Г. (присъствал при установяване на нарушението и при
съставяне на акта), съставил против жалбоподателя АУАН № 1144118, в който
му вменил извършване на административно нарушение по смисъла на чл.
2
150а, ал. 1 от ЗДвП – на 23.01.2024 г. управлява моторно превозно средство
със СУМПС, което е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато
или повредено. Съставеният АУАН бил връчен на А. същия ден.
На 16.02.2024 г. св. М. в присъствието на А. В. А. и на свидетеля св. М.
Г. Г. (присъствал при установяване на нарушението и при съставяне на акта),
съставил против жалбоподателя още един АУАН с № 1144111, в който му
вменил извършване на същото административно нарушение по смисъла на чл.
150а, ал. 1 от ЗДвП – на 23.01.2024 г. управлява моторно превозно средство
със СУМПС, което е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато
или повредено. Съставеният АУАН бил връчен на А. същия ден.
Едва на 20.02.2024 г. е била изготвена Мотивирана резолюция № 24-
0851-М000014 от Началник Група в СПП при ОД на МВР Добрич, с която без
никаква мотивна част, т. е. посочване на причините, довели до издаването на
резолюцията, административно-наказателното производство по АУАН №
1144118 от 13.02.2024 г. било прекратено.
На 06.03.2024 г. административно-наказващият орган, възприемайки
описаната в АУАН № 1144111 фактическа обстановка, издал против
жалбоподателя обжалваното Наказателно постановление № 24-0851-000248, в
което вменил на А. нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.
177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП му наложил административно наказание „глоба“ в
размер на 300 лева.
Гореописаната фактическа обстановка се потвърждава по безспорен
начин от гласните доказателства, съдържащи се в кредитираните от съда
показания на свидетелите, както и от приложените по делото и приобщени
към доказателствения му материал писмени доказателства и доказателствени
средства - Жалба с рег. № 851000-6449/02.04.2024 г. 4 л.; НП № 24-0851-
000248/06.03.2024 г.; АУАН, серия GА, № 1144111/16.02.2024 г.; Заверено
копие на Протокол за доброволно предаване от 13.02.2024 г.; Справка картон
на водача – 4 л.; Заверено копие на АУАН, серия GА, № 1144118/13.02.2024 г.;
Писмо с рег. № 851000-14641/31.07.2024 г., ведно с материалите по АНП:
Заверено копие на Мотивирана Резолюция № 24-0851-М000014/20.02.2024 г.;
Заверено копие на Докладна записка от Г. К. М. от 28.01.2024 г.; Заверено
копие на Обяснение от А. В. А.ов от 13.02.2024 г.; Заверено копие на
Обяснение от В. А. от 13.02.2024 г.; Заверено копие на Докладна записка от М.
Г. Г. от 24.01.2024 г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка и след анализ на
приобщените по надлежния ред доказателства съдът стигна до следните
изводи ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Настоящият съдебен състав счита, че при издаване на наказателното
постановление са допуснати съществени нарушения на административно-
производствените разпоредби, изразяващи се в следното:
На първо място, безспорно в хода на настоящото производство се
установи, че са били образувани две административно-наказателни
3
производства със съставянето съответно на АУАН № 1144118/13.02.2024 г. и
АУАН № 1144111/16.02.2024 г.
Независимо от забраната, регламентирана в разпоредбата на чл. 24, ал. 1,
т. 6, пр. 1-во от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, въз основа на втория по ред
АУАН е било издадено и процесното Наказателно постановление.
Действително разпоредбата на чл. 54 от ЗАНН дава възможност на
наказващият орган да прекрати преписката с мотивирана резолюция, като са
изчерпателно изброени случаите, в които това може да стане, като напр.
деянието не е нарушение, нарушението не е извършено от лицето, посочено
като нарушител или че то не може да му се вмени във вина и др.
В процесния случай с Резолюция за прекратяване на административно-
наказателната преписка № 24-0851-М000014/20.02.2024 г. административно-
наказващият орган е прекратил образуваната административно-наказателна
преписка с АУАН № 1144118/13.02.2024 г. против А. В. А., като не е посочил
никакви мотиви за това.
В същото време разпоредбата на чл. 54 от ЗАНН, регламентираща
прекратяване на административно-наказателното производство, не дава
възможност за продължаване, респ. образуване на ново административно-
наказателно производство срещу същото лице за същото нарушение, предмет
на прекратеното вече такова.
Съставянето на нов акт на същия извършител за същото нарушение е
абсолютно недопустимо и съставлява съществено процесуално нарушение,
водещо до отмяна на Наказателното постановление.
Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, приложим на
основание чл. 84 от ЗАНН, не се образува наказателно производство, а
образуваното се прекратява, когато спрямо същото лице за същото
престъпление има влязло в сила определение или разпореждане за
прекратяване на делото, без значение какви са основанията за това.
В случая е налице разпореждане за прекратяване на производството, от
обстоятелствената част на което е видно, че описаното нарушение от
обективна страна е идентично с това, за което е ангажирана отговорността на
жалбоподателя, поради което образуването на нова административно-
наказателна преписка е недопустимо.
Случаите, при които се прекратява административно-наказателната
преписка са изрично предвидени в чл. 54 от ЗАНН, като основанията за
прекратяване изключват носенето на административно-наказателна
отговорност в бъдеще. Допуснатите неточности и липсата на определени
реквизити в акта не са основание за прекратяване на преписката. При
наличието на подобни недостатъци наказващият орган е следвало да издаде
съответното наказателно постановление при условията на чл. 53, ал. 2 от
ЗАНН и след като не го е сторил, е преклудирана възможността за образуване
на ново административно-наказателно производство срещу същото лице за
същото нарушение. Поради това повторното съставяне на акт за установяване
4
на административно нарушение е незаконосъобразно и опорочава издаденото
въз основа на него НП.
Всичко гореизложена мотивира съда да приеме, че при образуването и
воденето на административно-наказателното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правата на
жалбоподателя и водещи до отмяна на НП.
Въпреки това съдът намира за нужно да се произнесе и по отношение
съществото на делото, като разгледа вмененото нарушение.
В чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП императивно е предвидено, че за да управлява
моторно превозно средство, водачът трябва да не е лишен от право да
управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред.
В процесния случай, въпреки проведените процесуално-следствени
действия, не се доказа по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят е
управлявал процесното МПС на инкриминираната дата.
Това е така, доколкото приобщените гласни доказателства биха могли да
се разделят на две основни групи – първата, вкл. показанията на полицейските
служители, които твърдят, че са осъществили визуален контакт с водача на
моторно превозно средство и са разпознали жалбоподателят, и втората група,
която се формира от показанията на разпитания св. М., който пред съда е
заявил, че той е управлявал процесното моторно превозно средство на
посочените в обжалваното Наказателно постановление дата и час.
Съдът обаче не би могъл да кредитира безусловно показанията на която
и да било група свидетелски показания. Още повече, че административно-
наказващия орган, въпреки че е бил уведомен от жалбоподателя – нарушител,
за трите имена и ЕГН на лицето, което според него е управлявало процесното
моторно превозно средство, не е спазил изискването на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН
преди да се произнесе по преписката, да провери акта с оглед на неговата
законосъобразност и обоснованост и да прецени възраженията и събраните
доказателства, а когато е необходимо, да извърши и разследване на спорните
обстоятелства.
Като не е изпълнил това свое задължение административно-
наказващият орган е опорочил процедурата по издаване на процесното
Наказателно постановление, което е довело до ограничаване правата на
наказаното лице.
С оглед гореизложеното съдът намира, че вмененото на жалбоподателя
деяние се явява и недоказано.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че процесното
наказателното постановление е незаконосъобразно и необосновано и като
такова следва да бъде изцяло отменено.
В хода на съдебното производство от жалбоподателя са били сторени
разноски в размер на 1 000 лв. /л. 79/, представляващи адвокатско
възнаграждение, което е било заплатено, удостоверено по надлежния ред
5
съобразно Тълкувателно решение № 6/2012 от 6 ноември 2013 г.
Наред с това, съдът съобрази, че ответната страна е отправила
възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокат, обективирано в
съпроводителното писмо на административно-наказващия орган (л. 2).
Съдът намира, че в настоящия случай, възнаграждението в размер на 1
000 лева, което се претендира, е прекомерно при съобразяване на актуалната
редакция на чл. 18, ал. 2, вр. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за възнаграждения за
адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.), съобразно която
възнаграждението в случая възлиза на 400 лева или 480 лева с ДДС.
Поради това, следва на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1
АПК, ОС на МВР Добрич да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя
парична сума в размер на 480 лв., представляваща направени разноски за
адвокатски хонорар по АНД № 464/2024 г. по описа на РС - Добрич.
Така мотивиран, съдът счита, че наказателното постановление следва да
бъде отменено, поради което и на основание чл. 63, ал. 4 във вр. с ал. 2, т. 1 от
ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0851-000248 от 06.03.2024
г., издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Добрич, с
което на А. В. А., ЕГН **********, с адрес: с. С., обл. Д., ул. „...“ № ..., за
нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП
е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 лв.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Добрич да заплати на А. В. А.ов, ЕГН
**********, с адрес: с. С., обл. Д., ул. „...“ № ..., сумата от 480 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава
дванадесета от Административно-процесуалния кодекс пред
Административен съд Добрич в 14 - дневен срок от уведомяването на
страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
6