Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димитринка Гайнова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 340 от 04.04.2014г. по гр.дело № 1100/2012г. по описа на Великотърновски районен съд е прието за установено по отношение на „Б. И.” О.-гр. Велико Търново, че дължи на „ГБ – Б.” Е.-гр. К. сумата от 17 350,90 лева - дължима главница по договори за строителство за 2009 г. – 2011 г., от която: сумата от 12 248,16 лева – неизплатени гаранционни суми в размер на 10% по издадени и изплатени в размер на 90% от задължението протоколи за 2009 г. – 2011 г.; сумата от 5 102,74 лева – неизплатени гаранционни суми в размер на 10% по издадени протоколи по договори за строителство от 24.04.2009 г., 12.05.2009 г. и 20.08.2009 г., както и от 01.04.2010 г. и 17.05.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 06.12.2011 г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 3872 от 15.12.2011 г. по Ч. гр. дело № 5492/2011 г. по описа на ВТРС, ведно с направени разноски в заповедното производство от 1 197,02 лева – платени държавна такса и адвокатско възнаграждение. С решението е отхвърлен предявеният иск от „Б. И.” О.-гр. Велико Търново против „ГБ – Б.Г” Е.-гр. К. за сумата 16 523,54 лева , представляваща стойността на некачествено извършена от изпълнителя строителна работа по Договори за строителство от 12.05.2009 г. и 20.08.2009 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното му изплащане, като неоснователен и недоказан. С решението е осъден „Б. И.” О.-гр. Велико Търново да заплати на „ГБ – Б.” Е.-гр. К., сумата от 2 740,10 лева , представляваща направени разноски по исковото производство - платени държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозити за вещи лица. Против този съдебен акт е постъпила въззивна жалба от "Б. И." О.-В. чрез пълномощника адв.П. Счита същото за неправилно по изложени за това подробни доводи. Счита, ч в нарушение на процеусалните правила районният съд е ценил едностранно, неправилно и тенденциозно само част от доказателствата по делото, игнорирайки и некоментирайки редица други доказателства: назначените и приети и неспорени ССЕ, доколкото същите са категорични за липсата на счетоводни записвания и при двете страни по делото относно наличието или липсата на изплатени или дължими гаранционни суми по договорите за строителство; приетата СТЕ, според която една част от фактурите са неприети и неподписани и според която ищецът не е разполагал с кадровата и техническа обезпеченост да извърши СМР; представените от ищеца писмени доказателства, които не устаноÔяват кои и в какъв обем СМР, по кои от подписаните договори са извършени, за да се установи изискуемостта или обратно на претендиранити гаранционни суми; представените от ищеца и неподписани от ответника актове обр.19, които по съществото си представляват частни свидетелстващи документи с произтичащото от тази им същност доказателствено значение; записванията в считоводните книги на страните. Сочи и че съдът не е обсъдил поотделно и втяхната съвкупност доказателствата, събрани по инициатива на ответника във връзка с предявения насрещен иск. Счита, че ищецът не е установил претендираната от него работа по кой от представените договори е била възложена с оглед изясняване момента на настъпване изискуемостта на плащането; не е посочил по вид и количество каква възложена му работа е извършил, за която не са му заплатени гаранционни суми; представил в оригинал само едностранно подписани от него протоколи обр.19; не представил никакви годни доказателства относно размера на претендираните гаранции и извършената работа, за която се дължат тези гаранции. Сочи, че протоколите обр.19 не са годно доказателство в тази насока. Счита, че съдът не е имал никакво правно основание да приеме, че констативният протокол от 16.01.2012г. е съставен за целите на производството. Моли да бъде отменено решението на ВТРС изцяло и да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени предявените първоначални искове и да бъде уважен насрещният иск. Претендира разноски за двете инстанции. В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по жалба "ГБ Б.г" Е.-гр.К. чрез пълномощника адв.М. Счита жалбата за неоснователна по изложени за това подробни съображения и оспорва същата. Счита, че първоинстанционният съд не само не е игнорирал, но точно обратното-коментирал е всички събрани по делото писмени и гласни доказателства. Счита, че макар и едностранно подписани, протоколите обр.19 и фактурите към тях установяват извършените дейности и жалбоподателят не може да се противопостави на това, тъй като е заплатил 90 % от стойността им. Счита, че от експертизите се установява и че е извършил видовете и количествата СМР и то качествено. Моли да бъде отхвърлена въззивната жалба и да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно решението на ВТРС. Претендира разноски за въззивната инстанция. ВТОС, като взе предвид оплакванията в жалбите и становищата на страните по спора, с оглед на доказателствата по делото, приема за установено следното: Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо. Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба. Предявените искове са процесуално допустими. Налице е правен интерес от предявяването им. Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита следното: Страните по делото са били в облигационни правоотношения по сключени между тях договори за строителство на обект-жилищна и търговска сграда кв.8, УПИ VIII в с .Б. и кв.16, УПИ I -97, с. Б.. Между същите са подписани договори: от 27.01.2009г., 23.02.2009г., 05.03.2009г., 23.03.2009г., 24.04.2009г., 12.05.2009г. и 20.08.2009г. с предмет-извършване на строително-монтажни работи /СМР/ на посочените обекти, като в различните договори са били уговорени различни видове СМР. Предмет на настоящите искове са договорите от 24.04.2009г., 12.05.2009г. и 20.08.2009г. В договора от 24.04.2009г. изпълнителят е поел задължение за довършване на СМР по фасади /труд и материали/ и/ или /само разходи за труд/ на обект "Жилищна и търговска сграда в кв.16, с.Б., сграда С, а именно: довършване топлоизолация на западна фасада-по стени тераси и фасадни стени; вароциментова мазилка по фасадни стени-западна и северна фасади и довършване по източна фасада; каменна облицовка по фасадни стени-от кота -0,45 до кота 2,65. В договора са уговорени единични цени на труд и материали за кв.м. В договора от 12.05.2009г. изпълнителят е поел задължение за извършване на СМР-вътрешни довършителни СМР на обект "Жилищна и търговска сграда в кв.16, с.Б., сграда С-южен вход ап.8 и 9; сграда С-северен вход ап.1,4 и 7 и два броя покривни тераси; сграда В1-ап.5,6, 11 и 12, а именно: монтаж на теракот, вкл. монтаж на теракот, вкл. монтаж и лепене ъглов профил при балконски врати и витрини; изграждане праг мокри помещения; монтаж преходна лайсна; монтаж гранитогрес по подове балкони и покривни тераси; изравнителна циментова замазка по бордове на покривни тераси; монтаж на подово отопление; монтаж фаянсови плочки в бани и мокри помещения; монтаж ревизионна решетка; корекция кан.тръби; цим.замазка по подове бани; вароциментова мазилка по стени бани; циментова шпакловка по бетонови тавани; полагане на топлоизолационни плоскости в бани, полагане на мрежи и шпакловка; зидария с газобетонни блокчета; боядисване по стени и тавани и грундиране; кофраж на единични елементи и доработки; изработка и монтаж армировка; полагане на бетон. В договора са уговорени единични цени на труд и материали за кв.м. В договора от 20.08.2009г. изпълнителят е поел задължение за извършване на СМР-по фасади на обект "Жилищна и търговска сграда в кв.16, с.Б., сграда Д-северна фасада, а именно: топлоизолация и структурна мазилка по фасадни стени на жилищни помещения; вароциментова мазилка-по фасадни стени, фасадни архитектурни елементи, по стени приземен етаж; полагане на шпакловка на циментова основа по тавани на балкони и стрехи; външно боядисване по стрехи; каменна облицовка по фасадни стени-приземен етаж. В договора са уговорени единични цени на труд и материали за кв.м. Към договора от 12.05.2009г. е сключен анекс от 22.02.2010г., като е допълнен предметът на договора-извършване на СМР и в сграда А: подова настилка с гранитогрес, корекция на ВиК инсталации; циментова замазка по подовете; вароцимментова мазилка по стени; циментова шпакловка по бетонови тавани; полагане на топлоизолационни плоскости; зидария с газобетонови блокчета; монтаж на подово отопление; монтаж на теракот; изграждане прагове на входни апартаментни врати и мокри помещения; монтаж преходна лайсна; монтаж фаянсови плочки; боядисване на тавани, грундиране; корекция на захранващ водопровод. В договорите /чл.4/ страните са уговорили от стойността на дължимото възнаграждение на изпълнителя да се приспадат 10% гаранционна сума за добро изпълнение, като уговорката в трите процесни договора е различна. В договора от 24.04.2009г. страните са уговорили освен тези 10% да се правят и допълнителни отдръжки за некачествени работи, като гаранционните суми и тези отдръжки ще бъдат възстановени на изпълнителя след подписване на окончателен приемо-предавателен протокол. В договорите от 12.05.2009г. и от 20.08.2009г. страните са уговорили при приспадане на 10% гаранционна сума същата да се изплаща в срок от 30 календарни дни след окончателното приемане на договорената работа, но не по-късно от шест месеца след въвеждане в експлоатация на сградата. Задължение на изпълнителя по договорите е да представя екзекутив за изпълнените видове работа за всеки отделен етап. В договорите от 24.04.2009г. и 20.08.2009г. страните са уговорили, че извършените СМР се приемат от инвеститорския контрол на възложителя в 7-дневен срок от завършването им с двустранно подписани приемно-предавателни протоколи. В договора от 12.05.2009г. страните са уговорили, че извършените СМР се приемат от възложителя в 7-дневен срок от завършването им с двустранно подписани от страните или упълномощени техни представители-технически лица приемно-предавателни протоколи и одобрени от инвеститорски контрол. Съгласно договорите възложителят има право да изисква от изпълнителя да изготвя и представя подробна количествена сметка и протоколи за изпълнените количества СМР за всеки етап от извършената работа. По делото са приложени протоколи образец 19 за установяване завършването на натурални видове СМР-64 бр., в по-голямата си част от които не е посочено по кой от договорите, сключени между страните са съставени тези протоколи и по кой от договорите са извършени описаните в протоколите СМР. В по-голямата си част-40 бр. протоколите са едностранно подписани само от изпълнителя, а в двустранно подписаните протоколи /които кореспондират на 24 бр. от едностранно подписаните/, във вид на копия, има нанесени корекции. Под положения подпис за инвеститора е посочено лицето Лиляна Стоянова-"инв.к-л". Жалбоподателят е оспорил съдържанието на всички протоколи обр.19, представени по делото, като е възразил, че същите не отговарят на действителното фактическо положение за извършените по обем СМР и дължимата гаранция, като за двустранно подписаните е оспорил автентичността им с твърдение, че подписите не са на лицата, които се сочат, че са положени от страна на представител на дружеството жалбоподател. Освен това е възразил срещу тяхното приемане като доказателства по делото /за двустранно подписаните протоколи/, тъй като са във вид на копия и ответникът по жалба не е представил оригиналите им. Като доказателство по делото са приложени и 38 бр. фактури, подписани от представители на двете страни. Във фактурите е отбелязано като наименование на услугата-плащане по протокол с посочен номер, а в някои от фактурите и с посочена дата на протокола. Датата на всяка една от фактурите съвпада с датата на съответния протокол, посочен във фактурата. Като доказателства по делото са приложени и два договора-от 01.04.2010г. /л.196/ и от 17.05.2010г. /л.205/, също предмет на исковете, които договори не са подписани от жалбоподателя. И те са с предмет извършване на СМР, както следва: по договора от 01.04.2010г.- на западни фасади на сграда А и В1 от обекта жилищна и търговска сграда в кв.16, и по договора от 17.05.2010г.-вертикална планировка пред западна фасада на сграда А в обекта жилищни и търговски сгради в кв.16 в с.Б.. Договорите съдържат същите клаузи, описани по-горе. Приложени като доказателства по делото са и още седем протокола образец 19 за установяване завършването на СМР: № 9 от 28.05.2010г., № 1 от 12.07.2010г., № 2 от 12.07.2010г., № 11 от 18.05.2010г., № 14 от 11.10.2010г., № 15 от 11.10.2010г. и № 19 от 23.11.2010г. И тези протоколи са едностранно подписани само от изпълнителя и не носят подпис на представител на възложителя. Като доказателства по делото са приложени и две фактури-№ 112 и 113 от 23.04.2012г. /л.181/, подписани само от издателя-изпълнителя, в които като наименование на стоката/ услугата е посочено-извършване на СМР, плащане на гаранционна сума за кв.16 по едната фактура за 10309,84 лв. и за кв.8-по другата фактура за 1938,32 лв. По делото са приложени писма от изпълнителя до възложителя както следва: нотариална покана от 10.04.2012г., с която изпълнителят е поканил възложителя да подпише протоколите обр.19 за извършени от него СМР № 9 от 28.05.2010г., № 1 от 12.07.2010г., № 2 от 12.07.2010г., № 11 от 18.05.2010г., № 14 от 11.10.2010г., № 15 от 11.10.2010г. и № 19 от 23.11.2010г., вследствие на което да бъдат издадени фактури; покана за доброволно плащане , без дата, по фактура № 112 от 23.04.2012г. и № 113 от 23.04.2012г. На 24.04.2012г. нотариус Стоянова е констатирала в констативен протокол, че не се е явил представител на дружеството-жалбоподател. Другата покана не е доставена до жалбоподателя с отбелязване от куриера на 08.05.2012г., че няма такава фирма на адреса. Приложената по делото извадка от ел.поща от м.юли и декември 2010г. и м.април 2011г. /л.233/ е оспорена от жалбоподателя. Като доказателство по делото е приложен констативен протокол от 16.01.2012г. с нотариална заверка, от който е видно, че на посочената дата същият е съставен в присъствието на представляващия дружеството жалбоподател, техническия ръководител на обекта Стефан Николов и строителния експерт Ана Коларова, и нотариус. С протокола се констатират от присъстващите грешки и недостатъци на изпълнените СМР. На огледа не присъства представител на ответника по жалба. По делото са изслушани две единични съдебно-икономически експертизи /л.307 и л.416/ и една тройна такава /л.431/, както и съдебно-техническа експертиза /л.338/. Вещото лице, изготвило заключението на съдебно-техническата експертиза /л.338/ посочва, че от документите в Община К. се вижда, че за процесния обект са налице изискуемите по ЗУТ документи-акт 14, 15 и 16, както и че същият е въведен в експлоатация, за което е издадено у-ние за въвеждане в експлоатация № 5 от 25.02.2011г., което е и приложено като доказателство по делото /л.276/. Експертът сочи и че неразделна част от у-нието са забележките по изпълнение на СМР на обекта: облицовки по цокъл, паднали и отлепени плочи по фасадата, кабели незаземени, звънчеви кабели по входове неоткрити, парапет външен и вътрешен-вече за пребоядисване, благоустройствени мероприятия. Експертът е изложил и че процесният имот не може да бъде въведен в експлоатация без извършване на всички СМР, сочени от ответника по жалба, т.е. без да са завършени външни облицовки, вароциментови мазилки, монтаж на водосточни тръби и улуци, но довършителните работи /подови настилки, облицовки на бани и шпакловки, боядисване на стени и тавани/, посочени като извършени от ответника по жалба, не попадат в минималните изисквания по ЗУТ за въвеждане на строежите в експлоатация. Вещото лице е констатирало и че има забавяне на строителството от времето между сключване на договорите, времетраенето, определено в тях, и отчитането на строителството, но липсват документи, изясняващи конкретно на какво се дължи това забавяне-на малкия брой работници или на други причини. В съдебно заседание вещото лице е посочило и че не може да се направи извода от кого са извършени СМР, по които има забележки. Посочило е и че на обекта е имало и други изпълнители или подизпълнители освен ответника по жалба, както и че от документацията в Общината не може да се разбере коя част от СМР от коя фирма са извършени. Вещото лице, изготвило първата съдебно-икономическа експертиза /л.307/ посочва, че е извършила проверка на счетоводни документи, съставени въз основа на изпълнените СМР, отчетени с акт обр.19 и фактури-приложени по делото, и счетоводни сметки-при жалбоподателя-сметка 401-доставчици, при ответника по жалба-сметка 411-клиенти. Вещото лице сочи, че от проверката на предоставените от страните фактури, е установила че същите са съставени въз основа на протоколи обр.19, като данъчната основа в тях не съответства на стойността на приетите СМР, т.е. намалена е с 10%, представляващи приспадната гаранционна сума от всяка сума за плащане, като за така намалената стойност на СМР с гаранцията от 10% от ответника по жалба са съставени две фактури през април 2012г.-с № 112 и 113 /цитирани по-горе/. Вещото лице е изложило, че е направила този извод-че гаранцията от 10% не е включена в стойността на фактурата, въпреки че съгласно чл.26 ал.4 от ЗДДС е следвало да бъде включена, при извършената от нея съпоставка на фактурите с протоколите обр.19. В съдебно заседание експертът е посочил, че гаранцията, която е договорена би трябвало да бъде осчетоводена в друга сметка, различна от тази, която страните са осчетоводявали, т.е. тези 10% трябва да бъдат осчетоводени. Вещото лице е посочило, че няма осчетоводени гаранции. Излага и че ако само от формална страна се гледа фактурата, може да се приеме, че вътре е включена гаранцията, но тъй като са налице други документи-протоколите обр.19, от които е видно, че е изплатено с 10% по-малко, то затова прави извода, че гаранцията е приспадната и тя не е включена в данъчната основа на фактурата и че сумите по фактурите представляват 90% от извършените СМР. Вещото лице е посочило, че протоколите и фактурите са осчетоводени при двете страни, както и че на основание осчетоводяванията ответникът по жалба е заплатил дължимия ДДС. Експертът е посочил и че при жалбоподателя изграждането на процесния обект е осчетоводено по дебита на сметка 611-разходи за основната дейност, като имотът е изграден чрез наети работници и извършени производствени разходи от жалбоподателя, както и ползване на услуги от външни фирми-подизпълнители. Сочи и че са налице продажби на отделни обекти, по които е работил ответникът по жалба, като същите са отчетени като приход на дружеството-жалпободател. Вещото лице е констатирало и че в счетоводството на жалбоподателя няма осчетоводени и неплатени суми към ответника по жалба. Вещото лице Б., изготвила заключението на повторната съдебно-икономическа експертиза /л.416/, е посочила, че при извършената проверка на всички приложени по делото документи и счетоводствата на страните е констатирала, че в счетоводствата и на двете дружества са осчетоводени процесните фактури, както и плащания по тях-всички процесни фактури са платени. Вещото лице е посочило, че в счетоводството на ответника по жалба към процесните фактури са приложени протоколи обр.19, едностранно подписани и подпечатани от ответника по жалба. Излага и че в проверените от експертизата едностранно подписани протоколи обр. 19 са описани по вид, мярка, количество и стойност видовете СМР, направен е сбор на видовете СМР и от него е приспадната гаранционна сума в размер на 10% от стойността на всичко описаните СМР, като получената резултативна сума е посочена за „стойност на сделката” в издадените фактури и върху нея е начислен ДДС. Експертът е посочил, че в счетоводството на ответника по жалба е направена обвръзка на издадени към жалбоподателя фактури, едностранно подписани и подпечатани от ответника по жалба протоколи обр. 19 и сканирани незаверени копия от двустранно подписани от ответника по жалба и от представител на жалбоподателя протоколи обр. 19, както следва: за 2009г.-към фактура № */29.06.2009год. е приложен едностранно подписан от ответника по жалба протокол, обр. 19 № 3 от 29.06.2009г.; към фактура № */24.07.2009год. е приложен едностранно подписан от ответника по жалба протокол, обр. 19 № 4 от 22.07.2009г.; към фактура № */07.08.2009год. е приложен едностранно подписан от ответника по жалба протокол, обр. 19 № 5 от 07.08.2009г.; към фактура № */17.08.2009год. е приложен едностранно подписан от ответника по жалба протокол, обр. 19 № 6 от 17.08.2009г. и двустранно подписан от ответника по жалба и жалбоподателя протокол, обр. 19 № 6 от 17.08.2009г.; към фактура № */09.09.2009год. е приложен едностранно подписан от ответника по жалба протокол, обр. 19 №7 от 09.09.2009г. и двустранно подписан от ответника по жалба и жалбоподателя протокол, обр. 19 №7 от 04.09.2009г.; към фактура № */23.09.2009год. е приложен едностранно подписан от ответника по жалба протокол, обр. 19 №1 от 23.09.2009г. и едностранно подписан от ответника по жалба прлотокол, обр. 19 № 9 от 23.09.2009г.; към фактура № */09.10.2009год. е приложен едностранно подписан от ответника по жалба протокол, обр. 19 № 8 от 08.10.2009г. ; към фактура № */28.10.2009год. е приложен едностранно подписан от ответника по жалба протокол, обр. 19 №1 от 27.10.2009г. и двустранно подписан от ответника по жалба и жалбоподателя протокол, обр. 19 № 1 от 26.10.2009г. ; към фактура № */12.11.2009год. е приложен едностранно подписан от ответника по жалба протокол, обр. 19 № 2 от 12.11.2009г. и двустранно подписан от ответника по жалба и жалбоподателя протокол, обр. 19 № 2 от 10.10.2009г. ; към фактура № */01.12.2009год. е приложен едностранно подписан от ответника по жалба протокол, обр. 19 № 10 от 01.12.2009г. ; към фактура № */01.12.2009год. е приложен едностранно подписан от ответника по жалба протокол, обр. 19 № 3 от 01.12.2009г. и двустранно подписан от ответника по жалба и жалбоподателя протокол, обр. 19 № 3 от 27.11.2009г.; към фактура № */11.12.2009год. е приложен едностранно подписан от ответника по жалба протокол, обр. 19 № 2 от 11.12.2009г. и двустранно подписан от ответника по жалба и жалбоподатуеля протокол, обр. 19 № 2 от 11.12.2009г.; за 2010г.-към фактура № */20.01.2010год. е приложен едностранно подписан от ответника по жалба протокол, обр. 19 № 4 от 20.01.2010г.; към фактура № */20.01.2010год. е приложен едностранно подписан от ответника по жалба протокол, обр. 19 № 5 от 20.01.2010г.; към фактура № */02.03.2010год. е приложен едностранно подписан от ответника по жалба протокол, обр. 19 № 6 от 01.03.2010г. ; към фактура № */02.03.2010год. е приложен едностранно подписан от ответника по жалба протокол, обр. 19 № 3 от 01.03.2010г. и двустранно подписан от ответника по жалба и жалбоподателя протокол, обр. 19 № 3 от 25.02.2010г; към фактура № */30.03.2010год. е приложен едностранно подписан от ответника по жалба протокол, обр. 19 № 7 от 30.03.2010г. ; към фактура № */30.03.2010год. е приложен едностранно подписан от ответника по жалба протокол, обр. 19 № 8 от 30.03.2010г; към фактура № */12.04.2010год. е приложен едностранно подписан от ответника по жалба протокол, обр. 19 № 2 от 12.04.2010г. и двустранно подписан от ответника по жалба и жаялбоподателя протокол, обр. 19 № 2 от 12.04.2010г.; към фактура № */12.04.2010год. е приложен едностранно подписан от ответника по жалба протокол, обр. 19 № 4 от 12.04.2010г. и двустранно подписан от ответника по жалба и жалбоподателя протокол, обр. 19 № 4 от 12.04.2010г.; към фактура № */12.04.2010год. е приложен едностранно подписан от ответника по жалба протокол, обр. 19 № 5 от 12.04.2010год. и двустранно подписан от ответника по жалба и жалбоподателя протокол, обр. 19 № 5 от 12.04.2010год.;към фактура № */12.04.2010год. е приложен едностранно подписан от ответника по жалба протокол, обр. 19 № 6 от 12.04.2010год. и двустранно подписан от ответника по жалба и жалбоподателя протокол обр. 19 № 6 от 12.04.2010г. към фактура № */10.05.2010год. е приложен едностранно подписан от ответника по жалба протокол, обр. 19 № 4 от 10.05.2010год. и двустранно подписан от ответника по жалба и жалбоподателя протокол обр.19 № 4 от 10.05.2010г; към фактура № */10.05.2010год. е приложен едностранно подписан от ответника по жалба протокол, обр. 19 № 3 от 10.05.2010год. и двустранно подписан от ответника по жалба и жалбоподателя протокол, обр. 19 № 3 от 05.05.2010г; към фактура № */12.06.2010год. е приложен едностранно подписан от ответника по жалба протокол, обр. 19 № 7 от 12.06.2010год. и двустранно подписан от ответника по жалба и жалбоподателя протокол, обр. 19 № 7 от 08.06.2010г.; към фактура № */12.06.2010год. е приложен едностранно подписан от ответника по жалба протокол, обр. 19 № 10 от 12.06.2010год. и двустранно подписан от ответника по жалба и жалбоподателя протокол, обр. 19 № 10 от 28.05.2010г; към фактура № */12.06.2010год. е приложен едностранно подписан от ответника по жалба протокол, обр. 19 № 11 от 12.06.2010год. и двустранно подписан от ответника по жалба и жалбоподателя протокол, обр. 19 № 11 от 28.05.2010г.; към фактура № */01.07.2010год. е приложен едностранно подписан от ответника по жалба протокол, обр. 19 № 10 от 01.07.2010г; към фактура № */01.07.2010год. е приложен едностранно подписан от ответника по жалба протокол, обр. 19 № 9 от 01.07.2010год. и двустранно подписан от ответника по жалба и жалбоподателя протокол, обр. 19 № 9 от 28.05.2010г.; към фактура № */10.08.2010год. е приложен едностранно подписан от ответника по жалба протокол, обр. 19 № 8 от 10.08.2010г; към фактура № */07.09.2010год. е приложен едностранно подписан от ответника по жалба протокол, обр. 19 № 9 от 07.09.2010год. и двустранно подписан от ответника по жалба и жалбоподателя протокол, обр. 19 № 9 от 01.09.2010г; към фактура № */27.09.2010год. е приложен едностранно подписан от ответника по жалба протокол, обр. 19 № 8 от 27.09.2010год. и двустранно подписан от ответника по жалба и жалбоподателя протокол, обр. 19 № 8 от 27.09.2010г; към фактура № */07.10.2010год. е приложен едностранно подписан от ответника по жалба протокол, обр. 19 № 10 от 07.10.2010год., двустранно подписан от ответника по жалба и жалбоподателя протокол, обр. 19 № 10 от 07.10.2010год. и Количествена сметка за установяване на натуралните обеми и видовете работи на строежа от 26.08.2010г; към фактура № */11.10.2010год. е приложен едностранно подписан от ответника по жалба протокол, обр. 19 № 12 от 11.10.2010год. и двустранно подписан от ответника по жалба и жалбоподателя протокол, обр. 19 № 12 от 11.10.2010г.; към фактура № */08.11.2010год. е приложен едностранно подписан от ответника по жалба протокол, обр. 19 № 17 от 08.11.2010год. и двустранно подписан от ответника по жалба и жалбоподателя протокол, обр. 19 № 17 от 04.11.2010год. и Количествена сметка за установяване на натуралните обеми и видовете работи на строежа от 03.11.2010г; към фактура № */23.12.2010год. е приложен едностранно подписан от ответника по жалба протокол, обр. 19 № 16 от 23.12.2010год. и двустранно подписан от ответника по жалба и жалбоподателя протокол, обр. 19 № 16 от 11.10.2010г. за 2011г.-към фактура № */05.01.2011год. е приложен едностранно подписан от ответника по жалба протокол, обр. 19 № 18 от 05.01.2011год. и двустранно подписан от ответника по жалба и жалбоподателя протокол, обр. 18 № 16 от 08.11.2010г.; към фактура № */09.02.2011год. е приложен едностранно подписан от ответника по жалба протокол, обр. 19 № 11 от 09.02.2011год. и протокол, обр. 19 № 13 от 09.02.2011г. Вещото лице е посочило, че в счетоводството на жалбоподателя към процесните фактури не са приложени протоколи обр.19. Експертът сочи и че в част от процесните фактури е посочено, че са по договор и е цитирана дата на договора, в други е посочено, че са по договор, цитирана е дата на договора и е посочен протокол, като е цитирана дата на протокола, но протокол не е приложен. Вещото лице е констатирало и че процесните фактури са първи екземпляр от съхраняваните при ответника по жалба и са идентични с тях. Посочило е и че в данъчната основа на доставката, записана в процесните фактури не е включена стойността на гаранцията за добро изпълнение за която претендира ответникът по жалба съгласно чл. 26, ал.4 от ЗДДС, като това се вижда от протоколите обр.19. В съдебно заседание експертът е посочил, че сумата за гаранция е видна само от едностранно подписаните протоколи и като стойност на сделката във фактурите фигурира тази по съответния протокол съобразно направените по-горе обвръзки без 10% гаранция, като са осчетоводявани фактури, а не протоколи. Вещото лице сочи, че всички фактури, които са осчетоводени от двете страни, са платени, като само фактури № 112 и 113 от 23.04.2012г., които са издадени за гаранционни суми са осчетоводени само при ответника по жалба и не са платени от жалбоподателя. Вещото лице сочи, че при ответника по жалба размерът на гаранцията е записан в едностранно подписаните протоколи. Сочи и че гаранция от жалбоподателя към ответника по жалба дължима такава, не е осчетоводена. Вещото лице сочи, че никой не е осчетоводил, че ще чака за гаранция-ответникът по жалба, или ще дължи гаранция-жалбоподателят. Вещото лице излага, че гаранциите са видни само от протоколите, респективно-изводът за това, че в данъчната основа на фактурата не е включена стойността на гаранцията е основан само на база протоколите и съпоставката им с фактурите, в които като основа е вписана сумата по протокола, изчислена и посочена в него -10%. Вещото лице излага и че в счетоводството на жалбоподателя се съхранява Констативен протокол от 16.01.2012г., съставен от С. Й. Н.–... на обект „ Жилищни и търговски сгради кв.16,УПИ I-97” с. Б. и А. С. К.-... в присъствието на ... Й. П. за констатация на грешки и недостатъци в обекта, приложен като доказателство по делото /л.135/. Излага, че за отстраняване на констатираните грешки и недостатъци на СМР, извършени от ответника по жалба в обекта, от страна на жалбоподателя в обекта са командировани работници и служители и са закупени и вложени материали, като при приключване на работата е съставен Вътрешен протокол обр. 19 от 27.04.2012г., който е остойностен в счетоводството. Така съгласно счетоводните сметки, стойността на дефекти, породени от дейността на ответника по жалба в счетоводството на жалбоподателя е осчетоводена сумата общо 23091,91 лв., като са посочени конкретните видове извършени СМР за отстраняване на недостатъците. В съдебно заседание вещото лице посочва, че не може да каже как е ставало остойностяването на протокола. Вещите лица Й., Б. и Б., изготвили заключението на тройната съдебно-икономическа експертиза /л.431/, са посочили, че при жалбоподателя са осчетоводявани извършени СМР във връзка с отстраняване на некачествено изпълнение на договорните задължения на база съставен Вътрешен протокол обр. 19 от 27.04.2012год. и счетоводни документи за извършени разходи за материали, амортизации, работни заплати, осигуровки и командировки на работници. В съдебно заседание вещите лица посочват, че описаното в цитирания протокол е осчетоводено в счетоводните сметки на жалбоподателя, но самият протокол не е остойностен-в него има само количество, мярка и вид СМР, а не и дали е извършена СМР. Експертите сочат, че не могат да кажат дали описаното в протокола е реално извършено, както и че не могат да установят дали всички изписани материали са за остраняване на нередности по изпълнените преди това СМР. Досежно разходите за командировките сочат, че изплатените разходи не са в разрез с Наредбата за командировките, но не може да се каже дали работникът е бил на място в обекта. Експертите излагат и че в счетоводството не са заведени аналитични партиди за разпределяне на разходите между жалбоподателя и ответника по жалба, поради това не може да разделят извършените разходи-кои са били за сметка на ответника по жалба и кои са за сметка на жалбоподателя. По делото са разпитани свидетелите: А. К.... ПГС, К. Ф.-... при жалбоподателя, Митко Тодоров-строителен работник при жалбоподателя /л.266/, Т. Г.-..., Ц. М.-...при ответника по жалба и Р.... при ответника по жалба/л.278/. Св.К. излага, че е била поканена от представител на жалбоподателя да направи ... на обект "Жилищни и търговски сгради" в кв.16 в с.Б.. Сочи, че в негово присъствие, нотариус и техническия ръководител на обекта С. Н., е извършила оглед на четирите тела на обекта, при което е констатирала недостатъци, които е описала в констативен протокол. Огледа е извършила на 10.01.2012г., а протоколът бил съставен на 16.01.2012г., като тя присъствала на съставянето му и го подписала. Сочи, че констатираните недостатъци били по изпълнението на бояджийските и настилъчни работи. Сочи, че липсата или лошото качество на тези работи не е пречка за въвеждането на обекта в експлоатация. Сочи и че не може да каже кога точно са извършвани дейностите, за които е установила некачествено изпълнение, но имайки предвид влагата по настилките и балконите, то те са били извършени преди 2011г., като тези дефекти са били видими, а не скрити. Св. Ф. излага, че е на работа при жалбоподателя от 2007-2008г., като участвал при изпълнението на вертикалната планировка, к¯ято се извършвала от жалбоподателя, а ответникът по жалба изпълнявал теракота на четирите сгради. Сочи, че след него правили много ремонти, тъй като имало некачествени работи-в секция А не били направени добре плочите, не били изчистени фугите, в секция Б терасите били с обратни наклони, секция С терасите и покривната тераса не били с добре налепени плочи, в секция Д имало много конденз, таваните били отекли. Сочи, че обектите били завършени в края на 2010г., а отстранявали дефектите през пролетта на 2012г. Св.Тодоров сочи, че е работил в обекта, като правил кофраж на обекта в кв.16, боядисвал, шпакловал, а работници на ответника по жалба правили бояджийство, фаянс, теракот. Сочи, че след тях правили ремонт, тъй като било некачествено изпълнено. Св.Г.сочи, че е бил нает от жалбоподателя и работил довършителни работи-теракот, фаянс, мазилки за топлоизолация, топлоизолация, шпакловки, замазки, боядисване. Сочи, че имало и други фирми, които работели в обекта. Сочи, че жалбоподателят отказвал да му плати, тъй като имало лошо изпълнение, не му платили гаранционните 10% въпреки, че отстранил забележките. Излага, че когато работел на обекта, представляващия ответника по жалба бил технически ръководител на обектите, като участвал в приемателната комисия. Чувал, че същият имал възражения срещу указанията на възложителя как да се извърши даден вид СМР, но СМР се изпълнявали по начина, възложен от инвеститора, макар и според него да бил неправилен. Сочи, че според него заради това се получили различни дефекти при изпълнението. Чувал, че и други хора имали проблеми с плащанията с жалбоподателя-не изплащали гаранционни заради забележки. Сочи, че докато работел нямало забележки от жалбоподателя към ответника по жалба, освен дребните забележки, които се отстранявали. Св.М. излага, че работил за ответника по жалба в обекта в с.Б. през 2009г. като ... изолация, замазки, камъни редили. Правили дребни корекции по забележки на възложителя-жалбоподателя. Имало и други фирми на обектите, които извършвали СМР. Не бил чувал някой да се оплаква от работата на работниците на ответника по жалба. Чувал от представляващия ответника по жалба, че от фирмата на жалбоподателя му дават неправилни указания за изпълнение на СМР. Св.Р. сочи, че е работил за ответника по жалба през 2009-2010г. на обекта в с.Б. като .... Работели шпакловки, мазилки, измазване на стени, слагане на плочи, минерална мазилка, камъни. Не е чувал да се правят остри забележки за работата, всичко, което не харесал възложителят, го поправяли. Чувал, че жалбоподателят не плащал и на други фирми, които работели на обекта. При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи: Предявени са: от ищеца-установителен иск по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД вр.чл.258 от ЗЗД; и от ответника-насрещен иск с правно основание чл.79 ал.1 вр.чл. 265 ал.1 пр.2 от ЗЗД. Изпълнителят-ответникът по жалба е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу възложителя-жалбоподателя за сумата от 17 350,90 лева, ведно със законната лихва върху тази суми, считано от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането, във връзка с което е образувано Ч. гр. д. № 5492/2011 г. по описа на ВТРС. Съдът е уважил искането на заявителя и издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3872 от 15.12.2011 г., спрямо която е подадено в срок възражение от страна на ответника. Предвид на това, предявеният от ищеца установителен иск по реда на чл.422 от ГПК, е допустим. По предявения от ищеца иск: Исковата претенция на ищеца /съгласно уточняващата молба от 01.08.2012г.-л.190/ е за сумата общо 17350,90лв., представляваща както следва: 1. неизплатена гаранционна сума от 10% по договор от 12.05.2009г., към който има издадени фактури и протоколи обр.19, подробно описани; 2. неизплатена гаранционна сума от 10% по договор от 24.04.2009г., към който има издадени фактури и протоколи обр.19, подробно описани; 3. неизплатена гаранционна сума от 10% по договор от 20.08.2009г., към който има издадени фактури и протоколи обр.19, подробно описани; 4. неизплатено възнаграждение за извършени СМР и гаранционни суми по договор от 01.04.2010г. /неподписан от възложителя/, по който е издадена фактура № 77 от 12.06.2010г. и протокол от 12.06.2010г. за сумата 326,45 лв.; 5. неизплатено възнаграждение за извършени СМР и гаранционни суми по договор от 17.05.2010г. /неподписан от възложителя/, по който са издадени протоколи обр.19, подробно описани, общо за сумата 5102,74 лв. /с ДДС/; 6. неизплатени гаранционни суми за обекта в кв.16 по фактура № 112 от 23.04.2012г. за сумата 10309,84 лв., която е издадена въз основа на протоколи обр.19 и фактури от 2009г. и 2010г., подробно описани, вкл. протоколите и фактурите, описани в п.1, 2, 3 и 4/. 7. неизплатени гаранционни суми за обекта в кв.8 по фактура № 113 от 23.04.2012г. за сумата 1938,32 лв., която е издадена въз основа на протоколи обр.19 и фактури от 2009г. и 2010г., подробно описани. Безспорно е, че между страните по делото са били налице облигационни правоотношения, възникнали по силата на сключените между тях договори за строителство на обект "Жилищна и търговска сграда" в кв.8 и в кв.16 в с.Б., по които жалбоподателят е възложител, а ответникът по жалба-изпълнител. Ответникът по жалба-ищец по делото претендира заплащането на гаранционни суми, представляващи 10% от възнаграждението за извършените от него СМР по подписани договори, и съставени въз основа на тях протоколи обр.19 и фактури, посочени по-горе, както и цялото възнаграждение, включващо и тези 10% гаранционни суми, по неподписани от възложителя два договора, и съставени въз основа на тях протоколи обр.19, описани по-горе. Жалбоподателят-ответник оспорва претенцията като възразява, че е заплатил изцяло възнаграждението на изпълнителя за всички срочно и качествено извършени от него СМР, за които са и издадени и осчетоводени фактури, както и че не дължи възнаграждение за извършени СМР, посочени в неподписаните от него договори, тъй като такава работа не е била възлагана, респ.-извършвана от изпълнителя. Съгласно чл.258 от ЗЗД с договора за изработка, какъвто е договорът за строителство, изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната-да заплати възнаграждение. Т.е., за да претендира заплащане на възнаграждение за извършените от него СМР изпълнителят следва да докаже, че е изпълнил възложените му СМР и то по вид, качество и количество съгласно поръчката на възложителя, както и че възложителят е приел работата. В случая спорният въпрос е заплатил ли е възложителят на изпълнителя посочените в договорите гаранционни суми от 10%, или само 90% от дължимото възнаграждение. Видно от процесните договори, в същите не са уточнени обемът и количеството на възложените СМР, а само техният вид, както и единичните цени за труд и материали, необходими за извършването им. С оглед на това, за да претендира възнаграждение, изпълнителят следва да установи освен обстоятелството, че е извършил СМР на процесния обект и вида на извършените СМР, и тяхното количество и обем, за да може да бъде определена стойността им, респективно-дължимото възнаграждение. В случая от събраните по делото доказателства не могат да бъдат установени по количество и обем извършените от изпълнителя СМР. Както вече бе посочено, в договорите не са посочени тези характеристики, а другите събрани доказателства в тази насока-протоколите образец 19 и фактурите не са годни да установят тези обстоятелства. Това е така, тъй като една част от процесните протоколи обр.19, подробно описани по-горе, в които е описано количеството и обема на извършените СМР, не са подписани от възложителя, а само от изпълнителя, а другата част от тях, които са двустранно подписани-и от възложителя и от изпълнителя, освен, че са с корекции, са във вид на копия, поради което не са годни доказателства. Същите са оспорени от страна на жалбоподателя-оспорена е доказателствената им стойност. Като частни свидетелствÓщи документи, протоколите не се ползват с обвързваща материална доказателствена сила относно количеството и обема на извършените СМР и стойността им, поради което посочените в документа факти подлежат на доказване на общо основание с предвидените в ГПК доказателствени средства, както всеки частен свидетелстващ документ, удостоверяващ изгодни за издателя му факти. С оглед на това, протоколите-едностранно подписаните, не удостоверяват количеството, обема и стойността на извършените от изпълнителя СМР. Двустранно подписаните протоколи също не удостоверяват тези обстоятелства, тъй като не са годни доказателства, предвид на това, че са само във вид на копия. Ответникът по жалба не е ангажирал други доказателства, освен посочените, от които да се установява количеството и обема на извършената от него работа, съответно-стойността й. В заключението си вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза, излага, че от документите в Община К. не може да се установи кои СМР от кого точно са извършвани, като се има предвид, че на процесните обекти са извършвали СМР и други фирми, което обстоятелство се сочи и от свидетелите. Експертизата не е имала задача и не дава заключение относно количеството и обема на извършените от изпълнителя СМР в процесните обекти. Фактурите също не могат да удостоверят количеството и обема на извършените от изпълнителя СМР, тъй като в тях те не са посочени конкретно по вид и съответно-количество, а само обща стойност, и протокол-само с номер, или с номер и дата, която дата е и датата на фактурата. Фактът, че процесните фактури са осчетоводени от възложителя в счетоводството му, е достатъчен, за да се направи изводът, че същият е приел извършената работа. Този извод се налага и от обстоятелството, че процесният обет е въведен в експлоатация, и са реализирани продажби от възложителя на част от апартаментите. Възложителят сочи, че е заплатил изцяло извършената работа по стойността й в процесните фактури и поради това не дължи 10% за гаранционни суми, тъй като възнаграждението е 100% заплатено. За установяване на това обстоятелство са изслушани две единични експертизи. И двете експертизи сочат, че в данъчната основа на фактурата не са включени гаранционните суми от 10%, но вещите лица излагат, че правят този извод само на база протоколите обр.19 /едностранно и двустранно подписани/, съобразно подробно описаните по-горе обвръзки, направени в счетоводството на ответника по жалба между фактурите и протоколите, и посочените в тях стойности, от които от общата стойност на извършените СМР са извадени 10% за гаранционни суми и получената стойност е залегнала като стойност в съответната фактура. Съдът не възприема в тази част заключенията на двете вещи лица-досежно извода, че във фактурите не са включени гаранционните суми, тъй като на първо място това не са констатации, а изводи на експертите, които се базират на документи, които не са годни да удостоверят посоченото в тях досежно количеството и стойността на извършените СМР, респ.-посоченото за гаранционни суми. Този извод на вещите лица предвид на това е хипотетичен, още повече, че не равни на изискването на закона, въведено с разпоредбата на чл.26 ал.4 от ЗДДС, а именно, че в данъчната основа на доставката се смята включена стойността, задържана от получателя като гаранция за добро изпълнение. Т.е. ако гаранцията не е включена в стойността на фактурата, то това обстоятелство следва да има своя счетоводен израз във фактурата, в която да се отрази, като се посочи изваждането от общата стойност на тези 10%, или друго отразяване в счетоводството, каквито отразявания в случая не са налице. Напротив, и двете вещи лица посочват, че няма осчетоводени гаранции от никоя от страните-че ще чака за гаранция-ответникът по жалба, или ще дължи гаранция-жалбоподателят, и че гаранциите са видни само от протоколите, които обаче не са годни доказателства, за да удостоверяват този факт. Вещите лица, изготвили СИЕ сочат, че в този си вид съставените фактури удостоверяват цялата стойност на възнаграждението, с включени гаранции, тъй като няма посочени такива във всяка една от фактурите, и гаранциите се виждат само от протоколите обр.19, които обаче, както вече бе посочено, не са годни да удостоверят това обстоятелство. В уточняващата молба ищецът посочва, че по настояване на ответника гаранционните суми не са били посочвани във фактурите, но това твърдение е голословно и неподкрепено с доказателства, още повече, че съставянето на фактура по този начин /ако гаранцията не е включена в стойността на фактурата, но това не е отразено в нея по съответния начин/ не равни на изискването на закона, визирано в чл.26 ал.4 ЗДДС. Предвид гореизложеното, настоящата инстанция счита, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод за дължимост на гаранционни суми от възложителя на изпълнителя по процесните фактури, както и че стойността на извършените СМР е изцяло заплатена от възложителя по процесните фактури като възнаграждение за това, поради което и не са дължими от него на изпълнителя гаранционни суми от 10 %. Предвид на това, претенцията на ищеца за заплащане от страна на ответника на гаранционни суми по процесните протоколи обр.19 и фактури, по трите договора от 24.04.2009г., 12.05.2009г. и 20.08.2009г. е неоснователна и недоказана. Неоснователна и недоказана е и претенцията за заплащане на възнаграждение, вкл. и гаранционни суми, за извършени СМР по двата договора от 01.04.2010г. и 17.05.2010г. Нито договорите, нито протоколите обр.19, издадени към тях, не са подписани от възложителя-жалбоподател. Както бе посочено по-горе, вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза, е дало заключение, че от документите в Община К. не може да се установи кои СМР от кого точно са извършвани, като се има предвид, че на процесните обекти са извършвали СМР и други фирми, което обстоятелство се сочи и от свидетелите. Експертизата не е имала задача и не дава заключение относно количеството и обема на извършените от изпълнителя СМР в процесните обекти, още по-малко по конкретните договори поотделно. Ищецът не ангажира други доказателства в тази насока, които да установяват, че е извършил посочените в неподписаните договори и в едностранно издадените от него протоколи обр.19 СМР. Последните не могат да установят, че видовете и количествата СМР, посочени в тях, са изпълнени, тъй като са частни свидетелстващи документи, и като подписани само от издателя си-изпълнителя, удостоверяват изгодни за него факти, поради което не се ползват с материална доказателствена сила. Свидетелските показания в тази насока са твърде общи, за да може въз основа на тях да се направи извода, че изпълнителят е извършил посочените в договорите и протоколите обр.19 СМР. Неоснователна и недоказана е претенцията за изплащане на гаранционни суми въз основа на издадени фактури № 112 и 113, и двете с дата 23.04.2012г. Постоянната практика на ВКС приема, че фактурата е частен свидетелстващ документ, който удостоверява материализираното в нея изявление, но тя не е основание за заплащане на цената. Последната би се дължала не заради издадената фактура, а заради извършената работа, ако такава е извършена. В случая ,както бе посочено, като частен свидетелстващ документ, удостоверяващ изгодни за издателя си факти, и фактурата не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила. Поради това, и предвид изложеното по-горе относно гаранционните суми и протоколите обр.19, настоящата инстанция счита, че не следва само въз основа на двете фактури да се направи извод за дължимостта на гаранционните суми, посочени в тях. По предявения от ответника насрещен иск: исковата претенция на ответника е за сумата 16523,54 лв. /с ДДС/, представляваща стойността на подробно описани некачествено извършени от изпълнителя СМР и нанесените вследствие на това щети в уточняваща молба /л.188/, а именно: 1.некачествено изпълнение- в сграда А, С и Д-общо за сумата 9083,56 лв. /без ДДС/ и 2. нанесени щети- в сграда В и С- общо за сумата 4685,26 лв. /без ДДС/. Ищецът по насрещния иск основава претенцията си за посоченото вземане само въз основа на констативен протокол от 16.01.2012г., който, макар и съставен в присъствието на представител на жалбоподателя, ..., както и на нотариус, не е съставен в присъствието на представител на ответника по жалба. С този протокол се констатират от присъстващите грешки и недостатъци на изпълнените СМР. Освен този протокол обаче, както и съставения впоследствие вътрешен протокол обр. 19 от 27.04.2012г., който е остойностен в счетоводството на жалбоподателя, няма други доказателства, от които да се направи извода, че сочените от възложителя недостатъци на изпълнените СМР съществуват и то точно в този им вид. Самото осчетоводяване на суми, изразходвани за отстраняване на недостатъци, не дава основание да се приеме, че такива са били налице. Тези суми са осчетоводени на база съставения вътрешен протокол обр. 19 от 27.04.2012год. и счетоводни документи за извършени разходи за материали, амортизации, работни заплати, осигуровки и командировки на работници, както сочат вещите лица, изготвили тройната СИЕ. Същите обаче посочват и че макар, че описаното в цитирания протокол да е осчетоводено в счетоводните сметки на жалбоподателя, самият протокол не е остойностен-в него има само количество, мярка и вид СМР, а не и дали е извършена СМР. Експертите са посочили и че не могат да кажат дали описаното в протокола е реално извършено, както и че не могат да установят дали всички изписани материали са за остраняване на нередности по изпълнените преди това СМР. Освен това, видно от изложеното от тях, в счетоводството не са заведени аналитични партиди за разпределяне на разходите между жалбоподателя и ответника по жалба, поради това не може да се разделят извършените разходи-кои са били за сметка на ответника по жалба и кои са за сметка на жалбоподателя. Свидетелките показания, сочещи за отстраняване от възложителя на некачествена работа на изпълнителя, са твърде общи в тази насока, поради което не могат да обосноват извода за дължимост на сумата за вземане по насрещната искова претенция. С оглед изложеното, и тази претенция е също неоснователна и недоказана. Настоящата инстанция споделя напълно изводите на районния съд в тази им част-досежно насрещната искова претенция, предвид на което и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд в тази им част-за тази претенция. С оглед горните съображения, неоснователна и недоказана е исковата претенция на ищеца, предявена по реда на чл.422 от ГПК вр.чл.79 ал.1 вр.чл.258 ЗЗД и като такава следва да се отхвърли изцяло. Неоснователна и недоказана е исковата претенция по насрещния иск, предявен от ответника, поради което и тази претенция следва да се отхвърли изцяло. С оглед на това, решението на ВТРС като неправилно следва да се отмени в частта, с която е уважен установителният иск на "ГБ- Билдинг" Е.-гр.К., вместо което-да се постанови друго, с което да бъде отхвърлен този иск. Решението в частта, с която е отхвърлен насрещният иск на ответника е правилно и като такова следва да се потвърди. При този изход на делото жалбоподателят „Б. И.” О., гр. Велико Търново, следва да заплати на ответника по жалба „ГБ – Б.” Е., гр. К., разноски по делото за двете инстанции за отхвърления насрещен иск- сумата 2510 лв., а ответникът по жалба „ГБ – БИЛДИНГ” Е., гр. К., следва да заплати на „Б. И.” О., гр. Велико Търново, разноски по делото за двете инстанции за отхвърления иск-сумата 1464,55 лв. С оглед на това, следва решението на ВТРС да бъде отменено в частта за разноските и да бъде постановено друго, с което да се присъдят разноски за двете инстанции в посочените по-горе размери. Водим от горното, ВТОС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 340 от 04.04.2014г. по гр.д. № 1100/ 2012г. по описа на Великотърновски районен съд, в частта, с която е прието за установено по отношение на „Б. И.” О.-гр. Велико Търново, че дължи на „ГБ – Б.” Е.-гр. К. сумата от 17 350,90 лева - дължима главница по договори за строителство за 2009 г. – 2011 г., от която: сумата от 12 248,16 лева – неизплатени гаранционни суми в размер на 10% по издадени и изплатени в размер на 90% от задължението протоколи за 2009 г. – 2011 г.; сумата от 5 102,74 лева – неизплатени гаранционни суми в размер на 10% по издадени протоколи по договори за строителство от 24.04.2009 г., 12.05.2009 г. и 20.08.2009 г., както и от 01.04.2010 г. и 17.05.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 06.12.2011 г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 3872 от 15.12.2011 г. по Ч. гр. дело № 5492/2011 г. по описа на ВТРС, ведно с направени разноски в заповедното производство от 1 197,02 лева – платени държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и в частта за разноските, вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл.422 от ГПК от „ГБ – Б.” Е., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. К., бул. „Г. С.” № ..., против „Б. И.” О., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. „Р.” № ..., иск с правно основание чл.79 ал.1 вр.чл.258 от ЗЗД за сумата 17 350,90 лева /с ДДС/- дължима главница по договори за строителство за 2009 г. – 2011 г., от която: сумата от 12 248,16 лева-неизплатени гаранционни суми в размер на 10% по договори от 24.04.2009г., 12.05.2009г., 20.08.2009г. и 01.04.2010г. и издадени протоколи обр.19 за 2009 г.-2011 г.; сумата от 5 102,74 лева - неизплатено възнаграждение, вкл. и гаранционни суми в размер на 10%, по договор от 17.05.2010г. и издадени протоколи обр.19 от 2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда-06.12.2011 г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 3872 от 15.12.2011 г. по Ч. гр. дело № 5492/2011 г. по описа на ВТРС, ведно с направени разноски в заповедното производство от 1 197,02 лева- платени държавна такса и адвокатско възнаграждение, като неоснователен и недоказан. ПОТВЪРЖДАВА решение № 340 от 04.04.2014г. по гр.д. № 1100/ 2012г. по описа на Великотърновски районен съд в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА „Б. И.” О., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. „Р.” № 4, да заплати на „ГБ – БИЛДИНГ” Е., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. К., бул. „Г. С.” № 7, сумата 2510 лв. разноски по делото за двете инстанции. ОСЪЖДА „ГБ – Б.” Е., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. К., бул. „Г. С.” № ..., да заплати на „Б. И.” О., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. „Р.” № ..., сумата 1464,55 лв. разноски по делото за двете инстанции. Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните. Председател: Членове: |