Р Е Ш Е Н И Е
№ 8
гр. Пловдив, 03 януари 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в закрито заседание на шестнадесети декември, две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №1718 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.405 от Кодекса на труда КТ).
“Многопрофилна болница за активно лечение парк хоспитал” ЕООД (“МБАЛ парк хоспитал” ЕООД), с бивше наименование “Многопрофилна болница за активно лечение джи мед“ ЕООД (“МБАЛ джи мед“ ЕООД), със седалище и адрес на управление: с Браниполе, община Родопи, област Пловдив, местност “Герена” №020Г, ЕИК *********, представлявано от адвокат М.С.- пълномощник, обжалва принудителни административни мерки (ПАМ), представляващи задължителни предписания, обективирани в Протокол за извършена проверка (ПИП) с №ПР1910641 от 17.05.2019г., изготвен от служители в Дирекция “Инспекция по труда” (Д”ИТ”), гр. Пловдив, към Главна дирекция “Инспектиране на труда” (ГД”ИТ”) при Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” (ИА”ГИТ”), с които на жалбоподателя е предписано да изплати на Г.И.К., ЕГН **********, неизплатени части от допълнителни брутни месечни трудови възнаграждения за общо 15 периода- от месец януари 2018г. до месец март 2019г., включително, в общ размер от 21 714,00 лева, в срок до 04.06.2019г.
Претендира се отмяна на оспорените предписания поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски. На 19.12.2019г. по делото постъпва писмена защита с Вх.№23497 (листи 245-247), в която са изложени подробно съображения в посочения смисъл.
Ответникът- Дирекция “Инспекция по труда”- Пловдив, представлявана от юрисконсулт В.Б..- пълномощник (лист 196), изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересуваното лице- Г.И.К., чрез адвокат Т.Ф.- пълномощник (лист 220), изразява становище за неоснователност на жалбата, претендира присъждане на направените по делото разноски.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:
Според разпоредбата на чл.405 от КТ, ПАМ по ал.1 на предходния член (404) могат да се обжалват по реда на АПК.
Според нарочно отбелязване върху ПИП с №ПР1910641 от 17.05.2019г. (листи 22-23), същият е получен на 17.05.2019г. от Д. Д.- пълномощник на “МБАЛ парк хоспитал“ ЕООД, според приетото по делото заверено копие на пълномощно (лист 24). Против процесните ПАМ е подадена жалба с Вх.№19067750 от 29.05.2019г. (листи 19-20), адресирана до изпълнителния директор на ИА“ГИТ“. С Решение с Изх.№19055700 от 05.06.2019г. (листи 17-18) на изпълнителния директор на ИА“ГИТ“ жалбата на “МБАЛ парк хоспитал“ ЕООД е отхвърлена, като по делото не са ангажирани доказателства за датата, на която посоченото решение е получено от жалбоподателя. От своя страна, жалбата (листи 3-5) е подадена чрез Д“ИТ“- Пловдив на 10.06.2019г. или преди изтичането изобщо на 14-дневен срок от постановяване на Решение Изх.№19055700 от 05.06.2019г., поради което жалбата се явява подадена в съответствие с изискването за срочност на заявеното оспорване. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Според чл.399,
ал.1 от КТ, цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във
всички отрасли и дейности, включително по изплащане на неизплатени трудови
възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение, се
осъществява от ИА”ГИТ” към министъра на труда и социалната политика. Според
чл.404, ал.1 от КТ, за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото
законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи
на инспекцията по труда, както и органите по чл.400 и 401 по своя инициатива
или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат следните ПАМ...
Според чл.4, ал.1, т.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” (УПИА”ГИТ”), ИА”ГИТ” осъществява дейността си, като упражнява цялостен контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности.
Според разпоредбите на чл.21 от УПИА”ГИТ”, (1) при и по повод изпълнение на служебните си задължения инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени в КТ, в Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ), Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ), Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), в Закона за държавния служител (ЗДСл) и в други нормативни актове, които възлагат контрол на Агенцията; (2) правомощия на инспектор имат ръководителите на административни звена в специализираната администрация, служителите, назначени на длъжност инспектор, юрисконсултите, както и други служители на Агенцията, назначени на експертни длъжности, които са изрично упълномощени от изпълнителния директор; (4) при установяване на нарушение на законодателството инспекторът: 1) прилага ПАМ, определени в нормативните актове, по които Агенцията осъществява контролна дейност; 2) издава постановление по чл.405а от КТ за обявяване съществуването на трудово правоотношение; 3) съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) и образува административнонаказателно производство; 4) дава устни разпореждания; (5) Разпорежданията по ал.4, т.4 се дават само ако са установени административни нарушения, които могат да бъдат отстранени в хода на проверката.
В случая, ПИП с №ПР1910641 от 17.05.2019г. е съставен от Костадин Тафков- ст. инспектор в Д”ИТ”- Пловдив, и Румен Манев- инспектор в Д”ИТ”- Пловдив, притежаващи правомощията на инспектор по смисъла на чл.21, ал.ал.1 и 2 от УПИА”ГИТ”, поради което оспорените предписания (ПАМ) се явяват издадени от компетентни органи, противно на направеното от жалбоподателя възражение в този смисъл.
На следващо място, на 16.12.2015г. е сключен Трудов договор №176 (лист 6, 31, 35), между “МБАЛ джи мед“ ЕООД (понастоящем “МБАЛ парк хоспитал“ ЕООД), в качеството му на работодател, и Г.И.К., в качеството му на работник/служител, по силата на който К. заема длъжността “лекар анестезиолог и интензивно лечение“ в предприятието на работодателя. Основното месечно възнаграждение на К. е в размер от 3 500,00 лева, платимо еднократно, до последния ден на месеца, следващ този на полагането на труда. На 14.07.2017г. е подписано Допълнително споразумение към Трудов договор от 16.12.2015г. (лист 7, 30а, 221) между Г.К. и “МБАЛ парк хоспитал“ ЕООД, с което, на основание чл.118, ал.3 от КТ, по Трудов договор №176 от 16.12.2015г., считано от 14.07.2017г., основното трудово възнаграждение е в размер на 3 500,00 лева, а допълнителното трудово възнаграждение е в размер на 2 403,00 лева.
На 26.02.2019г. на Г.К. е връчено предизвестие към Трудов договор №176 от 16.12.2015г. (лист 30, 41), на основание чл.328 от КТ, с което цитираният трудов договор следва да бъде прекратен на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ, считано от 29.03.2019г., като за неспазеното предизвестие на К. ще бъде изплатено обезщетение, съгласно чл.220, ал.1 от КТ.
На 15.03.2019г. в деловодството на “МБАЛ парк хоспитал“ ЕООД постъпва заявление с Вх.№37 (лист 29а, 42) от Г.К., с което уведомява работодателя си, че на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, прекратява едностранно и без предизвестие трудовото си правоотношение, считано от датата на получаване на заявлението, тъй като не му е платено изцяло дължимото трудово възнаграждение за периода януари 2018г. – януари 2019г.
Със Заявление с Изх.№65 от 19.03.2019г. (лист 29 и 32, 43) на управителя на “МБАЛ парк хоспитал“ ЕООД се уведомява К., че заявлението му с Вх.№37 от 15.03.2019г. се счита за неоснователно; категорично се заявява, че всички суми по трудовото правоотношение са изплатени на К., след като са направени законосъобразните удръжки за осигуровки и данъци; ще бъдат спазвани разпоредбите на КТ по приключване на трудовото правоотношение.
Със Заповед с Изх.№68 от 28.03.2019г. (лист 8, 45) за прекратяване на трудов договор №176 от 16.12.2015г. на управителя на “МБАЛ парк хоспитал“ ЕООД, е прекратено трудовото правоотношение между жалбоподателя и Г.К., на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ, считано от 29.03.2019г.
Също така, на 22.03.2019г. в Д“ИТ“- Пловдив постъпва сигнал (жалба) с Вх.№19025447 (лист 25) от Г.К., с която заявява искане да бъдат предприети всички законови мерки и действия за проверка, контрол и защита на трудовите му права. Моли за съдействие да получи неплатеното му трудово възнаграждение и обезщетение.
Вероятно до жалбоподателя е изпратена призовка по смисъла на чл.45, ал.1 от АПК (неприложена по делото), тъй като по преписката е налично заверено копие на Обяснителна записка от Ръководството на “МБАЛ парк хоспитал“ ЕООД с Изх.№83 от 05.04.2019г. (лист 33), адресирана да ИА“ГИТ“, Д“ИТ“- Пловдив, в която е посочено, че същата е във връзка с призовка на основание чл.45, ал.1 от АПК.
Вероятно като приложение към посочената обяснителна записка в Д“ИТ“- Пловдив постъпват множество заверени копия на документи от страна на жалбоподателя (листи 35-179).
На 10.04.2019г. е изготвена нарочна справка (лист 34) от жалбоподателя за получените от К. допълнителни брутни възнаграждения, с променлив характер, за периода 01.07.2017г. – 31.12.2018г.
Въз основа на представените по преписката доказателства, от страна на инспекторите в Д“ИТ“- Пловдив е прието за установено, че за периода месец 01.2018г. - месец 03.2019г. на К. не са изплатени части от допълнителни брутни месечни трудови възнаграждения в общ размер от 21 714,00 лева, след което е издадено оспореното по делото предписание.
При така описаната фактическа обстановка настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, противно на изложените от жалбоподателя възражения в тази насока.
Според посочената като основание за издаване на оспореното предписание разпоредба на чл.404, ал.1, т.12 от КТ (всъщност, неточно посочена като чл.404, ал.1, т.1 от КТ), за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл.400 и 401 по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат следните ПАМ- задължителни предписания на работодателя и органа по назначаването за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовите правоотношения.
Според чл.128, т.2 от КТ, работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.
Според разпоредбите на чл.3 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), брутната работна заплата се състои от: 1. основна работна заплата, определена съгласно действащата нормативна уредба и прилаганата система на заплащане на труда; 2. допълнителни трудови възнаграждения, определени в КТ, в наредбата, в друг нормативен акт или в колективен трудов договор; 3. други трудови възнаграждения, определени в нормативен акт или в индивидуалния трудов договор и невключени в т.1 и 2.
Според разпоредбите на чл.6, ал.1 от НСОРЗ, допълнителните трудови възнаграждения са: 1. определените с наредбата или с друг нормативен акт възнаграждения, които се изплащат задължително; 2. договорените с индивидуален и/или с колективен трудов договор възнаграждения, които се изплащат според договорените условия.
В случая, както се посочи по-горе, като доказателство по делото са приети 3 броя заверени копия на Допълнително споразумение към Трудов договор №176 от 16.12.2015г. от 14.07.2017г., две от които (лист 30а, 221) са представени от Г.К., а едно от тях (лист 7) е представено от “МБАЛ парк хоспитал“ ЕООД.
Видно от съдържанието на посочените 3 броя “допълнително споразумение“, в екземпляра, представен от страна на жалбоподателя (лист 7), точка 2. е със съдържание: Допълнителното трудово възнаграждение за ПОСТИГНАТИ РЕЗУЛТАТИ е в размер на 2403.00 (две хиляди четиристотин и три) лв.
В екземплярите на “допълнителното споразумение“, представени от страна на Г.К. (листи 30а, 221), точка 2. е със съдържание: Допълнителното трудово възнаграждение за …………………………. е в размер на 2403.00 (две хиляди четиристотин и три) лв.
С протоколно определение от 28.10.2019г. (лист 217а) по искане на процесуалния представител на жалбоподателя е открито производство по реда на чл.193 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) за оспорване истинността на представения по делото документ, представляващ заверено копие на допълнително споразумение от 14.07.2017г. към трудов договор №176 от 16.12.2015г. (лист 30а), като е указано на жалбоподателя, че тежестта за доказване неистинността на документа е за него.
С протоколно определение от 25.11.2019г. (лист 22а) е отменено протоколното определение от 28.10.2019г., с което е открито производство по оспорване истинността на представеното по делото заверено копие на допълнително споразумение от 14.07.2017г. към трудов договор №176 от 16.12.2015г. (лист 30а), по повод изрично заявено оттегляне на това доказателствено искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя.
При това положение, настоящият състав на съда приема за установено, че по силата на допълнителното споразумение от 14.07.2017г. към Трудов договор №176 от 16.12.2015г. за жалбоподателя е налице задължение ежемесечно да изплаща на Г.К. допълнително трудово възнаграждение в размер от 2 403,00 лв. месечно.
Приетите по делото доказателства, както и заключението на вещото лице М.Р.Ш. (листи 229-236) по назначената съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), прието неоспорено от страните и което съдът кредитира като безпристрастно и компетентно изготвено и съответстващо на останалите по делото доказателства, предпоставят извод, че от страна на жалбоподателя не са изплатени на заинтересуваното лице в производството Г.К. части от допълнителни брутни трудови възнаграждения за периода от месец 01.2018г. – до месец 03.2019г. (общо за 15 месеца) в общ размер от 21 714,00 лв.
Следователно, налице е неизплащане на трудови възнаграждения, поради което оспорените по делото предписания (ПАМ) се явяват издадени при наличието на фактическо основание за целта и съответно без противоречие с относимата материалноправна норма на чл.404, ал.1, т.12 от КТ, във връзка с чл.128, ал.2 от КТ.
В подкрепа на последно изложеното следва да се посочи, че според приетото по делото заверено копие на нарочно съдебно удостоверение (лист 215), по искова молба на Г.К. против “МБАЛ парк хоспитал“ ЕООД, ЕИК *********, е образувано дело №10394 по описа на Районен съд- Пловдив за 2019г., I-ви граждански състав, чийто предмет е чл.128 от КТ и чл.245, ал.2 от КТ, във връзка с чл.86 от ЗЗД (Закон за задълженията и договорите), като претенцията на ищеца е да му бъде заплатено допълнително трудово възнаграждение по допълнително споразумение от 14.07.2017г. в общ размер на 21 714,00 лева. А според приетото по делото заверено копие на изпълнителен лист от 10.12.2019г. (лист 238), с Решение №4627 от 04.12.2019г. по гражданско дело №10394 по описа на Районен съд- Пловдив за 2019г., Гражданска колегия, I състав, “МБАЛ парк хоспитал“ ЕООД, ЕИК *********, е осъдено да заплати на Г.И.К., ЕГН **********, сумата от 36 391,00 лева, представляваща неплатено допълнително трудово възнаграждение за периода м. януари 2018г. – м. март 2019г.; сумата от 2 694,03 лева- мораторна лихва за периода 01.03.2018г. – 20.06.2019г., ведно със законната лихва върху сумата от 36 931,00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба- 21.06.2019г. до окончателното плащане на сумите.
Оспорените по делото предписания (ПАМ по смисъла на чл.404, ал.1 от КТ) настоящият състав на съда намира за издадени в съответствие с изискването за форма на административния акт по смисъла на чл.59, ал.2 от АПК, предвид посочването в ПИП №1910641 от 17.05.2019г. на фактическите и правни основания, послужили за издаването на предписанията, както и редът за оспорването им.
Вярно е, че в ПИП №1910641 от 17.05.2019г. като правно основание е посочена нормата на чл.404, ал.1, т.1 от КТ вместо чл.404, ал.1, т.12 от КТ, но посоченото, макар и да представлява нарушение на изискването за форма на административния акт, не е съществено нарушение, тъй като не препятства възможността на адресата на предписанията да разбере смисъла на обективираното в тях волеизявление на издателите на акта, с което се засягат неговите права и законни интереси, нито пък препятства съдебния контрол.
Най-сетне оспорените предписания се явяват постановени и в съответствие с целта на закона, свързана с предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство.
Ето защо, като издаден от компетентен орган, в съответствие с целта на закона и изискванията за форма на акта, при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и без противоречие с относимите материалноправни разпоредби, оспореният по делото акт е валиден и законосъобразен, а жалбата против него е неоснователна и като такава ще следва да се остави без уважение.
Предвид очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е неоснователно и не следва да бъде уважено.
В полза на
ответната администрация (юридическото лице на бюджетна издръжка, в чиято
структура са органите, издали оспорените предписания- ИА“ГИТ“) следва да се
присъдят направените по делото разноски (лист 225), както и юрисконсултско възнаграждение
в минимален размер, определен по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП) и чл.24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), във връзка с чл.144 от АПК.
А в полза на заинтересуваното лице Г.И.К. следва да бъдат присъдени направените
по делото разноски (лист 220).
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Многопрофилна болница за активно лечение парк хоспитал” ЕООД, с бивше наименование “Многопрофилна болница за активно лечение джи мед“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: с Браниполе, община Родопи, област Пловдив, местност “Герена” №020Г, ЕИК *********, против ПАМ, представляващи задължителни предписания, обективирани в Протокол за извършена проверка с №ПР1910641 от 17.05.2019г., изготвен от служители в Дирекция “Инспекция по труда”- Пловдив, към Главна дирекция “Инспектиране на труда” при Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”, с които на жалбоподателя е предписано да изплати на Г.И.К., ЕГН **********, неизплатени части от допълнителни брутни месечни трудови възнаграждения за общо 15 периода- от месец януари 2018г. до месец март 2019г., включително, в общ размер от 21 714,00 лева, в срок до 04.06.2019г.
ОСЪЖДА “Многопрофилна болница за активно лечение парк хоспитал” ЕООД, със седалище и адрес на управление: с Браниполе, община Родопи, област Пловдив, местност “Герена” №020Г, ЕИК *********, да заплати на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда“, ЕИК *********, сумата от 200,00 (двеста) лева, представляваща направените по делото разноски; както и сумата от 100,00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА “Многопрофилна болница за активно лечение парк хоспитал” ЕООД, със седалище и адрес на управление: с Браниполе, община Родопи, област Пловдив, местност “Герена” №020Г, ЕИК *********, да заплати на Г.И.К., ЕГН **********, сумата от 500,00 (петстотин) лева, представляваща направените по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Адм. съдия:.........................
/Н.Бекиров/