№ 180
гр. Айтос, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело №
20252110100556 по описа за 2025 година
Производството е образувано по молба на М. А. Р., ЕГН **********, с искане за
предприемане на мерки по ЗЗДН за извършено срещу нея домашно насилие от М. Р. Р., ЕГН
**********. Молителят сочи, че с ответника са съпрузи. Твърди, че на 27.5.25г. ответника
осъществил спрямо молителя домашно насилие, страхувайки се от действията на ответника
– обиждал я многократно, заканвал й се с убийство, посегнал й, удряйки я с юмруци.
Представена е декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН. В о.с.з. молителката поддържа депозираната
молба. Претендира разноски.
Ответникът взема становище по молбата, като се явява в о.с.з. Счита я за
неоснователна, молейки за отхвърлянето й. Евентуално пледира за по-малък срок на
наложените мерки по ЗЗДН.
Съдът, като се запозна с доказателства и съобразявайки закона, прие следното:
Представена е декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, в която е описан осъществен от ответника акт
на дом.насилие по отношение на молителката на 27.5.25г., като в подкрепа твърденията са
ангажирани писмени и гласни доказателства. Безспорно страните са лица по см. на чл.3
ЗЗДН. Разпоредбата на чл.2, ал.1 ЗЗДН дефинира като дом.насилие всеки акт на физическо,
психическо и емоционално насилие, както и опитът за такова, принудителното ограничаване
на личната свобода, на личния живот и личните права. Изложените в молбата факти за
осъществен акт на дом. насилие спрямо молителката се подкрепя от декларацията по чл.9,
ал.3 ЗЗДН, чиято доказателствената стойност не е оборена, обуславящо извод, че дори и
само въз основа на декларацията (съставляваща доказателство за описаните в нея факти и
обстоятелства, при които е извършено твърдяното дом. насилие) и на осн. чл. чл.13, ал.2, т.3
и ал.3 ЗЗДН съдът следва да уважи молбата. Твърденията в молбата се подкрепят от
събраните гласни и писмени доказателства, вкл. свид.показания на разпитаните по делото
свидетели. Ето защо молбата за издаване на заповед за защита следва да бъде уважена, като
по отношение на извършителя на дом.насилие се наложат поисканите мерки за защита по
1
чл. 5, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ЗЗДН. Мярката по т.1 не е обвързвана с определен срок, а тези по т.2
и т.3 следва да са за срок от дванадесет месеца, който е съобразен с интезитета на принудата,
осъществена върху пострадалата и като време е достатъчен, за да бъдат преодолени
последиците от извършения акт на дом.насилие, да могат страните да преустановят
конфликтните си отношения, съответно да започнат да общуват разумно помежду си по
начин, че да уредят отношенията си, който срок следва да окаже необходимото
превъзпитателно и предупредително въздействие спрямо ответника. Определянето на срока
за съответната мярка е в непосредствена зависимост от извършеното насилие, от вида и
интензитета му, от това дали се касае за едно установеното поведение или инцидентен
случай, от въздействието на съответното насилие върху пострадалото лице и въведения
основателен страх за живота му от евентуално последващо насилие. В случая, от
доказателствата по делото несъмнено се установява осъществяването на действия от страна
на ответника, характеризиращи се като домашно насилие, с които са причинени на
молителката физически болки и страдание, накърнено и унижено е личното й
достойнството, което налага прилагането на разпоредбите на закона с цялата им строгост.
Същевременно са налице данни за осъществено правонарушение от ответника и по
отношение на трето лице – дъщерята на страните, което също следва да се вземе предвид в
случая. Няма основание за срок по-къс от определения, доколкото доказателствата са
категорични, че инцидентът на 27.5.25г. не е случаен, а се касае до трайно влошени
отношения, при които ответникът използва психическо и физическо насилие. Определеното
разстояние по мярката по т.3 ще изпълни в пълна степен превантивната си и
предупредителна функция, както и ще ограничи възможността за прояви на агресия и
посегателства от ответника. Що се касае до исканата мярка по т.6 същата не следва да се
налага, т.к. на този етап останалите мерки по ЗЗДН са достатъчни, за да се постигнат в
случая адекватно целите на закона.На осн. чл.11, ал.2 ЗЗДН вр. чл.16 от ТДТССПРГПК на
ответника следва да се възложи и заплащането на ДТ от 25 лв., както и направените от
ищеца разноски в размер на 700 лв. – адв. възнаграждение. По изложените съображения и
на осн. чл. 5, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ЗЗДН, съдът
РЕШИ:
НАЛАГА мерки за защита по чл. 5, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ЗЗДН по молба на М. А. Р., ЕГН
**********, срещу осъществено домашно насилие от М. Р. Р., ЕГН **********, както
следва:
ЗАДЪЛЖАВА М. Р. Р., ЕГН **********, да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо М. А. Р., ЕГН **********.
ОТСТРАНЯВА М. Р. Р., ЕГН **********, от съвместно обитаваното с молителката
М. А. Р., ЕГН **********, жилище, находящо се в ***., за срок от 12 месеца.
ЗАБРАНЯВА на М. Р. Р., ЕГН **********, да приближава М. А. Р., ЕГН **********,
жилището й, местоработата, местата за
2
отдих и социални контакти на последната, на разстояние no-малко от 10 м., за срок от 12
месеца.
ОСЪЖДА М. Р. Р., ЕГН **********, да заплати по сметка на АРС ДТ от 25 лв.
ОСЪЖДА М. Р. Р., ЕГН **********, да заплати на М. А. Р., ЕГН **********, сумата
от 700 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на незабавно изпълнение.
Да се издаде заповед за защита.
Указва на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.
Предупреждава М. Р. Р., ЕГН **********, че при неизпълнение на заповедта
полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно
органите на прокуратурата.
Решението може да се обжалва пред ОС Бургас в 7-дн. срок, считано от днес.
Препис от настоящото и от заповедта да се връчи на страните и да се изпрати служебно на
РУ-МВР.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
3