Р Е Ш Е Н И Е
№956
гр. Перник, 20.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II - ри състав, в открито съдебно заседание на осми юли две
хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 04381 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото e
образувано по искова молба на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД срещу М.А.Н., с която се иска
да бъде признато за установено, че ответната страна дължи сумата в размер на
987,60 лева, представляваща главница по договор за кредит № ********** от
16.02.2016 г., сумата от 50,86 лева - възнаградителна лихва за периода от
25.06.2017 г. до 25.10.2017 г. и 456,97 лева - лихва за забава, считано от 25.06.2017
г. до 12.10.2018 г. Претендират се разноски.
В исковата молба се посочва, че
страните по делото сключили договор за кредит, по силата на който на ответната
страна е предоставен кредит в размер на 2900 лева. Ищецът поел задължението да заплати застраховатлна
премия в размер на 214,89 лева. Била начислена такса за оценка на риска в
размер на 373,79 лева. Ответниата страна
се задължила да върне кредита, лихвата и платената застраховтаелна премия.
Същата извършила частични плащания.
Назначеният особен представител
на ответната страна е подал отговор, с който оспорва исковете. Счита, че
липсвало представителна власт на лицето, което подписало договора от името и за
сметка на ищеца. Не била предоставена преддоговорна информация. Договорът не
отговарял на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, което водило до неговата
недействителност. Уговореният ГПР нарушавал принципа на справедливост и водил
до неоснователно обогатяване на ищеца. Изразява несъгласие с начислената такса
оценка на риска. Липсвали доказателства за усвояване на кредита.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Ищцовото
дружество е депозирало заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл. 417 ГПК срещу М.А.Н., отнасящо се за за
вземанията, които са предмет на настоящите искови претенции. Районният
съд е издал заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 07438 по описа за 2018 г. на Пернишки
районен съд, за която е подадено посоченото заявление. Издадената заповед за
изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на длъжника от съдебния
изпълнител, което наложило на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК да се дадат
указания на заявителя за предявяване на иск за установяване на вземанията.
От представените писмени доказателства
се установява, че страните по делото сключили договор
за потребителки кредит № ********** от 16.02.2016 г. Неоснователно е възражението,
че липсвала представителна власт на лицето, което подписало договора от името и
за сметка на ищец. Това е така, тъй като само представляваният има интерес да
оспори действия на мним представител, но не и лицето, с което е договоряно.
Допълнително следва да се отбележи, че ищцовото дружество е търговец и същият е
потвърдил действията на служителя, доклкото не се е противпоставил веднага след
узнаването – чл. 301 ТЗ.
По силата на
този договор ищцовото дружество се задължило да предостави по банкова сметка ***змер
на 2900 лева. Ищцовата страна се задължила да финансира ответника за
заплащането на застрахователната премия в размер на 214,89 лева и за сумата от
373,79 лева – такса за оценка на риска (включена в погасителния план). Сборът
на трите суми, представляващ общият размер на кредита възлизал на 3 488,68
лева, което е отразено в т. 7.1 от договора.
Страните
уговорили годишен лихвен процент в размер на 27,87 % (т. 9. 1 от договора), а в
т. 10 от договора постигнали съгласи за годишен процент на разходите от 45,02 %,
при което общият размер на размер на сумата, дължима от потребителя била
4354,65 лева.
В т. 12 от договора страните
уговорили задължението по кредита да се изплати на 19 месечни вноски (с посочен
падеж), всякa от които била в
размер на 229,34 лева. Първата вноска следвало да се заплати на 25.04.2016 г.,
а последната на 25.10.2017г.
Представен е застрахователно удостоверение, от което се
установява наличието на сключена застраховка „Живот”, със застраховател ЗК
„Уника” АД и застрахован - М.А.Н..
По делото
е изслушано и прието заключение на съдебно – икономическа експертиза, която не
е оспорена от страните по делото. В съдебно заседание експертът посочва, че ответникът е
получи по банковата сметка сума в размер на 2900 лева, а по сметка на
застрахователя били преведни 214,89
лева. Това води до извод за неоснователност на възраженията на ответника, че
кредитът не бил усвоен.
Вещото лице пояснява, че са извършвани частични плащания
в размер на 3 385,90 лева. Пояснява, че след извършените частични плащания
неплатените задължения са следните: 540,28 лева – главница, 13,83 – договорна
лихва и 215,12 лева – обезщетение за забава, като това изчисление е извършено
без да се вземе предвид начислената такса „оценка на риска”.
Настоящия състав кредитира заключението на експертизата,
тъй като същото е обосновано, непротиворечиво, компетентно дадено и намира
опора в писмените доказателства по делото.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявени са искове по реда
на чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК.
Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя за връщане на заема и възнаградителната лихва, включва кумулативното наличие на следните елементи: действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения заем и изискуемост на задължението за неговото връщане. В тежест на ищеца е да установи тези обстоятелства.
От предмета на
процесния договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит.
Договорът е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, а съдържанието на неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната уредба на този вид договори, които са уредени в чл. 11 ЗПК.
В договора се съдържа информация
за данните (име, адрес и ЕГН) на кредитополучателя, срока на договора (19
месеца, при първа месечна вноска на 25.04.2016 г. и последната на 25.10.2017 г.), общитя размер на кредита 3488,68 лева, (включващ преодставени
парични средства и финансирана застрахователна премия и такса оценка на риска),
фиксиран годишен лихвен процент (27,88 %) и и ГПР в размер на 45,02 %, поради
което същият отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 5, 6, 7, 9 и 10 ЗПК.
В договора се съдържа погасителен план, съдържащ информация
за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
което води до извод за спазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Следва
да се отбележи, че общият размер на задълженията е 4354,65 лева, като от тази
сума се извади размера на кредита от 3488,68
лева се получава се получава размера на възнаградителната лихва за целия
период на в договора, а именно 865,97 лева.
Следва да се отбележи, че липсата на предоставена преддоговорна информация води ангажиране на административнонаказателна отговорност на кредитора (чл. 45 ЗПК), но не се отразява на действителност на договора за потребителски кредит.
Според чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. С ПМС № 100 от 2012 г. се посочва, че законната лихва
представлява сбор от основния лихвен процент на БНБ плюс 10 %, т. е.
максималният размер по чл. 19, ал. 4
ЗПК възлиза на малко над 50 %. До предвидения размер в чл. 19, ал. 4 ЗПК
страните могат свободно да се договорят, като потребителят може да извърши
преценка дали конкретните
условия са изгодни за него. Предвид излженото съдът намира за неоснователно
възражението за нищожност на клаузата в договора, с която е уговорен ГПР в
размер на 45,02 %.
Претендираната сума за такса „оценка на риска” противоречи също на императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 16 ЗПК кредиторът има задължение да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя, което е пряко свързано с предоставянето на кредит. Оценката на риска е действие по проверка платежоспособността на кредитора и предхожда сключване на договора. Таза дейност на заемодателя по необходимост е свързана с усвояването на дълга. С оглед гореизложеното и тази договорна клауза за заплащането на сумата за такса за оценка на риска се явява нищожна, на основание чл. 21, ал. 2 ЗПК. Същата е нищожна поради заобикаляне на установено законово изискване, регламентирано в разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Налице е настъпила падеж на всички месечни вноски,
поради което ответникът следва да заплати на ищеца сумите за главница и
възнаградителна лихва. По делото се установи частично плащане, като същото не
следва да се отнася за погасяване на вземането за такса „оценка на риска”, тъй
като тази уговорка е недействителна. В тази връзка дължимите вземания са както
следва: 540,28 лева – главница и 13,83
– договорна възнаградителна лихва. Исковете до тези размери са основателни, а
за разликата от тези стойности до предявените размери следва да се отхвърлят
като неоснователни.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение
на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва
от деня на забавата. Същата се дължи от
падежната дата на съответната месечна вноска по кредита до датата, за която се
претендира. Според вещото лице нейният размер е 215,12 лева, считано от 25.06.2017
г. до 12.10.2018 г., до който размер е
основателна претенията, а за останалата част до предявения размер се явява
неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК,
ищецът има право да му се присъдят разноски в исковото и заповедното
производство съответни на уважената част на исковите претенции.
Ищцовото дружество е направило
следните разноски в настоящото производство: 29,91 лева – държавна такса; 100
лева – юрисконсултско възнаграждение (в минимален размер), 170 лева - депозит
за възнаграждение за особен представител и 150 лева – депозит за вещо лице, т.
е. общо 449,91 лева. В заповедното производство разноските са следните: 50 лева
- юрисконсултско възнаграждение и 29,91 лева – държавна такса, т. е. общо 79,91
лева.
Предвид изложеното в полза на ищцовото дружество следва да се присъди сумата от 231,43 лева - направени разноски в исковото производство и сумата от 41,10 лева – разноски в заповедното производство, които размери са съобразени с уважената част на исковете.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.А.Н., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** ДЪЛЖИ на „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52-54, представлявано от
изпъолнителните директори Николай Спасов и Александър Димитров, сумата в размер
на 540,28 лева, представляваща главница по договор за
потребителски кредит № ********** от 16.02.2016 г., сумата от 13,83 лева - възнаградителна лихва и сумата от 215,12 лева – лихва за забава,
считано от 25.06.2017 г. до 12.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявление по чл. 417 ГПК до окончателното
изплащане на сумата, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.
гр. д. № 07438 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд, и ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни исковете както следва: за разликата от 540,28 лева до
предявения размер от 987,60 лева – главница по посочения договор за кредит, за
разликата от 13,83 лева до предявенияр размер от 50,86 лева – възнаградителна
лихва по договора за кредит и за разликата от 215,12 лева до предявения размер
от 456,97 лева – лихва за забава за горепосочения период.
ОСЪЖДА М.А.Н., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ
на„Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Димитър
Хаджикоцев” № 52-54, представлявано от изпъолнителните директори Николай Спасов
и Александър Димитров, сумата в размер на 231,43 лева - направени разноски в исковото производство и сумата от 41,10 лева –
разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила, изисканото ч. гр. д. № 07438 по описа за 2018 г. на Пернишки
районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и
препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен съдия:
Вярно с оригинала: в.а.