Определение по дело №1255/2020 на Административен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………………2020 г.                                                                               гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският административен съд,

двадесет и четвърти състав

в закрито заседание, проведено на шестнадесети юни 2020 г.,

в следния състав:     

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Милачков

административно дело №1255 по описа за 2020 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба на „Вимарс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Кестен“ №17, ет.4, ап.8, представлявано от управителя Н. М. Б., чрез адв. Й., срещу Решение № РД-16-407/27.05.2020 г. на главния директор на главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ и ръководител на Управляващ орган на оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020, с което е определена финансова корекция по договор за безвъзмездна финансова помощ № BG16RFOP002-1.002-0523-C01 с бенефициент „ВИМАРС“ООД в максимален размер от 380050,37 лв., представляващ 100 на сто от предоставената безвъзмездна финансова подкрепа със средства от ЕСИФ по договора.

С жалбата се иска отмяна на обжалваното решение, като немотивирано и незаоконосъобразно. Релевирано е особено искане, на основание чл.166, ал.2 от АПК съдът да постанови спиране на изпълнението на обжалваното решение.

По отношение искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, съдът намира, че е надлежно сезиран от страна, която има правен интерес.

Съгласно чл. 27, ал. 2, изречение първо от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, оспорването на индивидуалните административни актове и на административните договори не спира тяхното изпълнение. Съгласно Тълкувателно решение № 5/8.09.2009 г. на ОС на Върховния административен съд при допуснато по силата на специален закон предварително изпълнение на административен акт (какъвто е и процесния случай), приложим при съдебния контрол за законосъобразност на административния акт е чл. 166, ал. 2 АПК. Съгласно посочения текст при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Анализът на текста предпоставя обоснования извод, че в тежест на лицето, поискало спиране на предварителното изпълнение е да докаже вероятността за причиняване на оспорващия на значителна или труднопоправима вреда. Следователно, приложимостта на текста предполага вероятност за причиняване на значителна или труднопоправима вреда преди всичко по отношение на жалбоподателя. Доказателства в тази насока не са налице. Освен, че не са налице доказателства, в подадената жалба дори не се посочват вредите, които би претърпял жалбоподателят. Единствено на стр. 16 в жалбата са изложени притесненията на дружеството от евентуално, бъдещо принудително събиране на вземането установено с оспореното решение, както и от дължимостта на лихви върху него.

Несъмнено, жалбоподателят е следвало да посочи обстоятелствата, поради които определя горните съмнения, като вреда за дружеството, като и защо определя същата като значителна или пък трудно поправима.

В настоящия случай липсват данни, от които да се направи извод за възможност за настъпване значителни или труднопоправими за търговеца вреди, които надхвърлят преследваната от законодателя с въвеждането на предварително изпълнение на актовете по този закон цел. Начисляването на лихва върху вземането, не води автоматично до настъпване на значителна или трудно поправима за него вреда. Изцяло липсват данни за предприети от компетентните органи действия по принудително изпълнение на задължения на молителя. Такива действия следва да бъдат предприети в съответна последователност, с възможност за вземане на отношение на задълженото лице, насочено към защита на законните му права и интереси спрямо всяко от тях. Отделно от описаното следва да се има предвид и обстоятелството, че действията на водещия производството за принудително събиране на суми публичен изпълнител, респективно от ЧСИ /както е посочил жалбоподателя/ подлежат на оспорване по съдебен ред - чл. 266 ДОПК, респективно по реда на ГПК, което гарантира тяхната законосъобразност, в това число и запазване в най – висока степен на интересите на длъжника и неувреждането му над необходимия минимум за удовлетворяване на вземанията на държавата.

Придаването от законодателя на предварителна изпълнителна сила на невлязъл в сила индивидуален административен акт е винаги насочено към защита на значим обществен интерес и неминуемо оказва влияние върху правната сфера и икономическия интерес на адресата. За да е налице възможност за игнориране на предвидената в  чл. 27, ал. 2 от ЗУСЕСИФ правна възможност е необходимо да се докаже от засегнатия субект, в случая „Вимарс" ООД, частен интерес, който да е съизмерим с преследвания държавен и обществен такъв. Както беше посочено по-горе, към момента не са представени такива доказателства, още повече за нововъзникнали обстоятелства /след издаване на обжалваното решение, каквото е изискването на чл.166, ал.2 от АПК/.

 

При съобразяване на горните факти и обстоятелства се налага извода за неоснователност на искането за спиране на предварителното изпълнение на Решение № РД-16-407/27.05.2020 г. на главния директор на главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ и ръководител на Управляващ орган на оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020, с което е определена финансова корекция по договор за безвъзмездна финансова помощ № BG16RFOP002-1.002-0523-C01 с бенефициент „ВИМАРС“ООД в максимален размер от 380050,37 лв., представляващ 100 на сто от предоставената безвъзмездна финансова подкрепа със средства от ЕСИФ по договора.

Водим от горното, Варненският административен съд, ХХІV - ти състав

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Вимарс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ***, представлявано от управителя Н. М. Б., чрез адв. Й., за спиране на предварителното изпълнение на  Решение № РД-16-407/27.05.2020 г. на главния директор на главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ и ръководител на Управляващ орган на оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020, с което е определена финансова корекция по договор за безвъзмездна финансова помощ № BG16RFOP002-1.002-0523-C01 с бенефициент „ВИМАРС“ООД в максимален размер от 380050,37 лв., представляващ 100 на сто от предоставената безвъзмездна финансова подкрепа със средства от ЕСИФ по договора.

КОНСТИТУИРА страните по адм.д. №1255/2020 г. – жалбоподател „Вимарс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ***, представлявано от управителя Н. М. Б. ответник главния директор на главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ и ръководител на Управляващ орган на оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответната страна в 14  - дневен срок от получаване на съобщението да представят писмен отговор по жалбата.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателя да представи писмените доказателства, с които разполага и да формулира доказателствените си искания.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 06.07.2020 г. от 11,15 часа за когато да се призоват страните.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта с която искането за спиране на предварителното изпълнение на решението е оставено без уважение подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на РБ, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                           Административен съдия: