№ 405
гр. Добрич, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирослава Неделчева
при участието на секретаря Теодора С. Димова
като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело №
20243230103731 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 от
ГПК. Образувано е по искова молба на И. Л. И., ЕГН **********, гр.Добрич,
***, чрез пълномощника си адв. С. Й. Д. от САК срещу „ЕОС МАТРИКС”
EООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: г***
представлявано от управителя Р. И. М.-Т.. Искът е с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК, като И. моли, да бъде признато за установено, че не дължи на
ответника следната сума: 1195.89 лв., част от главница в размер на 2445.89 лв.
по договор за кредит от 11.12.2007г., скл. между И. И. и БНП Париба
Пърсънъл Фаненс ЕАД, тъй-като сумата е погасена по давност.
В ИМ се излага, че ищецът е сключил 11.12.2007г. договор за кредит с
БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, което вземане по този договор е
цедирано на 28.04.2009г. от кредитора на ЕОС Файнънс ООД и след това на
29.02.2016г, повторно е цедирано вземането от ЕОС Файнънс ООД на
ответника ЕОС Матрикс ЕООД.
Ищецът е получил през ноември 2022г. удостоверение за непогасено
вземане от ответното дружество, от което не ставало ясно, как е сформирана
претендираната от И., сума от 2445.89 лв., на какво основание се иска и т.н.
Отделно от горното, ищецът твърди, че не е бил уведомяван за
извършените две цесии.
И. Л. предявил в СРС частичен иск за недължимост на сумата от 1250
лв. от общо претендираната от ЕОС Матрикс ЕООД, сума за главница от
2445.89 лв. С влязло в сила Решение №3317/25.02.2024г. по гр. д.
1
№14605/2023г., 175 с-в по описа на СРС е уважил иска на И. и е признал за
установено, че ищецът не дължи на ответното дружество на осн. чл.439, ал.1
от ГПК изпълнение за сумата от 1250 лв – част от главница в размер на
2445.89 лв. по договор за кредит от 11.12.2007г., скл. между И. И. и БНП
Париба Пърсънъл Фаненс ЕАД.
Съгл. т.2 от ТР №3/2016г постановено на 22.04.2019г. по т. д. №3/2016 на
ОСГТК на ВКС,, което е задължително за съдилищата: „решението по уважен
частичен иск за парично вземане се ползва със СПН, относно
правопораждащите факти на спорното субективно материално право при
предявен в друг исков процес за защита на вземане за разликата до пълния
размер на паричното вземане, произтичащо от същото право.“
Ищецът твърди, че процесното вземане по процесния договор за кредит
в размер на 1195.89 лв., представляваща част от главницата от 2445.89 лв., е
погасено по давност и моли съдът да съобрази решението си с постановения
влязъл в сила акт на СРС по гр. д. №14605/2023г.
И. претендира съдебни разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника, в който
същият признава на осн. чл.237 от ГПК основателността на иска, вкл и по
размер, като моли съдът да не му присъжда разноски, защото не е дал повод за
започване на настоящото дело.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява, не се
представлява. Депозирал е молба-становище, в което поддържа предявеният
иск и моли съдът да го уважи, като се произнесе с решение при признание на
иска и му присъди сторените по делото разноски.
Ответникът, редовно призован в съдебно заседание, не се представлява.
В депозирана писмена молба е заявил становище, че са налице предпоставките
на чл.237 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска, като
моли, на основание чл.78, ал.2 от ГПК, разноските в производството да бъдат
възложени върху ищеца, като твърди, че ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на иска.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235
ГПК, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявеният иск е допустим и следва да бъде
разгледан по същество. Това е така, защото ГПК защитава интереса на всеки
от спорещите да поиска установяването на действителното правно положение
със сила на пресъдено нещо. Длъжникът има интерес от иск за
несъществуване на вземането и когато не е заплашен непосредствено от
принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като може да поиска
решение при признание на иска, а ответникът обаче може да удовлетвори този
правен интерес на ищеца, като направи признанието. В този смисъл, е
Определение № 549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о.,
ГК.
2
По основателността:
Няма спор между страните, че ответникът, в качеството му на цесионер в
края на м.ноември 2022г е изпратил до ищеца удостоверение за непогасени
задължения /л.34/, в което дружеството претендира И. И. да му заплати, сума в
размер на 2445.89 лв., дължими по договор за кредит от 11.12.2007г., скл.
между И. И. и БНП Париба Пърсънъл Фаненс ЕАД. Към писмото до ищеца е
приложено и уведомление за извършено прехвърляне на вземания /л.35/, от
което е видно, че вземането по този договор е цедирано на 28.04.2009г. от
кредитора БНП Париба Пърсънъл Фаненс ЕАД на ЕОС Файнънс ООД и след
това на 29.02.2016г, повторно е цедирано вземането от ЕОС Файнънс ООД на
ответника ЕОС Матрикс ЕООД.
По делото не се спори, че след получаване на удостоверението за
непогасени задължения, И. И. е подал искова молба до СРС срещу ЕОС
Матрикс ЕООД с пр. осн. чл.124, ал.2 ГПК, по която е било образувано гр. д.
№14605/2023г., като ищецът е направил възражение, че процесните вземания
са погасени по давност. Ответното дружество е признало основателността на
иска и с влязло в сила Решение №3317/25.02.2024г по горецитираното дело по
описа на СРС, е уважена отрицателната искова претенция на И.. Искът по гр.
д. №14605/2023г е бил предявен като частичен, за сумата от 1250.00 лв.,
представляваща част от главница в общ размер на 2445.89 лв. по договор за
кредит от 11.12.2007г., скл. между И. Л. и БНП Париба Пърсънъл Фаненс
ЕАД. Така, СРС е приел, че ищецът не дължи на ЕОС Матрикс ЕООД,
горепосочената сума от 1250.00 лв.
С настоящата искова молба, И. И. моли, съдът да приеме за установено
спрямо ответното дружество, че не му дължи и останалата част от главницата
по горецитирания договор за кредит, в размер на 1195.89 лв.
С доклада по делото, съдът е указал на ответника, че негова е
доказателствената тежест да установи, че е предприел изпълнителни действия
по отношение на процесните вземания.
С отговора на исковата молба ответникът признава, че процесното
вземане по договора за кредит е погасено по давност, поради това и признава
настоящия иск за основателен и за останалата част от главницата в размер
1195.89лв.
В горния смисъл, съдът намира, че следва да бъде признато за
установено, че ищецът не дължи на ответното дружество, процесните суми,
тъй като същите са погасени по давност.
Отделно от това, настоящият съдебен състав, следва да съобрази,
че съгласно т.2 от ТР № 3/2016г. постановено на 22.04.2019г. по т. д.
№3/2016г. на ОСГТК на ВКС, което е задължително за съдилищата:
„решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със СПН,
относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право
при предявен в друг исков процес за защита на вземане за разликата до пълния
3
размер на паричното вземане, произтичащо от същото право.“
Предвид влязло в сила Решение №3317/25.02.2024г. по гр. д.
№14605/2023г по описа на СРС, 175 с-в, с което е признато за установено, че
вземанията на ответника спрямо ищеца, произтичащи от сключен между него
и кредитора БНП Париба Пърсънъл Фаненс ЕАД, договор за кредит от
11.12.2007г., са погасени по давност, а също и като съобрази направеното
признание на иска от ответното дружество, настоящият съд, следва да уважи
отрицателната установителна искова претенция като основателна и да приеме,
че ищецът не дължи на ответника, сумата от 1195.89 лв.
По разноските:
Ищецът е поискал от съда да му бъдат присъдени сторените по делото
разноски, за което е представил списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът не претендира разноски, но е направил искане да не бъдат
присъждани разноски предвид направеното признание на иска, като твърди че
не е дал повод за завеждане на иска.
Относно възражението на ответника за неприсъждане на разноски на
ищеца:
Съгласно постоянната практика на ВКС, при действието на новия ГПК,
ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика
прекратяване на делото, поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй
като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска.
Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като
направи признанието. При такова свое поведение той не дължи разноски, ако
не е не е дал друг повод за предявяването на иска. В този смисъл е
Определение № 549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. №4317/2018 г., IV г. о.,
ГК.
В конкретния случай, производствата пред СРС и ДРС, са били
предизвикани изцяло от страна на ответника, който от своя страна е поискал
извънсъдебно заплащане от ищеца на претендираните суми по процесния
договор за кредит, като по този начин е принудил И., в качеството му на
длъжник да се защитава срещу цесионера, чрез подаване на искови молби пред
СРС и ДРС с пр. осн. чл.124, ал.1 от ГПК, навеждайки възражение, че
вземанията са погасени по давност и че липсва материалноправна
легитимация на ответника по противопоставим на ищеца, договор за цесия.
При това положение, следва да се приеме, че ответникът е дал повод за
завеждане на иска, като не са налице предпоставките по чл.78, ал.2 от ГПК,
поради което и сторените от ищеца разноски, следва да бъдат възложени
върху ответната страна. В този смисъл, е и Решение №3317/25.02.2024г по гр.
д. №14605/2024г по описа на СРС, 175 с-в и Определение № 103 от 07.03.2016
г. на ВКС по ч. гр. д. №4564/2015 г., IV г. о., ГК.
В отговора по исковата молба, ответникът е противопоставил и
възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатско
възнаграждение на ищцовия процесуалне представител, което съдът намира за
4
неоснователно. Минималният размер на адвокатското възнаграждение,
определен по реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, /съобразно цената на
иска – 1195.89 лв./, е в размер на 419.58 лева. Видно от приложения към
исковата молба, договор за правна помощ и съдействие от 14.11.2024г. /л.7/,
ищецът не е заплатил адвокатско възнаграждение на адв. С. Д., тъй-като е
уговорена, безплатна адв. помощ на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Адв. Д.
претендира адв. възнаграждение в размер на 400.00 лева, /видно от приложен
списък по чл.80 от ГПК на л.32/, което е под минимално определеното в
Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което и не следва да бъде намалявано, а
противопоставеното от ответника възражение в тази насока, е неоснователно.
За пълнота на изложението, съдът съобрази, че делото не е с висока правна и
фактическа сложност, извършените от адвоката на ищеца действия, вкл.
изготвяне и подаване на искова молба, като липсва явяване в съдебно
заседание, респ. няма и писмена защита, материалният интерес по делото е
нисък /1195.89 лв./, в настоящия процес няма отклонения от нормалното
развитие на производството / насрещни искове, обратни искове, инцидентни
искове, привличане/встъпване на страни и др./. Въз основа на изложеното,
съдът определя адв. възнаграждение на адв. Св. Д. в размер на 400.00 лв.
Съгласно представения списък на разноските, ищецът е направил такива
в размер на 50.00 лева - заплатена държавна такса и 1.85 лв. – такса банков
комисион, или общо 51.85 лв..
заплатено от него адвокатско възнаграждение в размер на 660.00 лева,
които с оглед изхода на делото, следва да бъдат възложени върху ответната
страна.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК, че
ищецът И. Л. И., ЕГН **********, гр.Добрич, ***, НЕ ДЪЛЖИ на ответника
„ЕОС МАТРИКС” EООД, ЕИК *********, сумата от 1195.89 лв. /хиляда сто
деветдесет и пет лева и осемдесет и девет стотинки/, представляваща част от
главница в общ размер на 2445.89 лв. по договор за кредит от 11.12.2007г.,
сключен между ищеца И. И. и кредитора БНП Париба Пърсънъл Фаненс ЕАД,
тъй-като сумата е погасена по давност.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС” EООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: г*** представлявано от управителя Р. И. М.-Т., ДА
ЗАПЛАТИ на И. Л. И., ЕГН **********, гр.Добрич, ***, сума в размер на
51.85 лв. /петдесет и един лева и осемдесет и пет стотинки/ ,
представляващи съдебни разноски в производството за държавна такса /50.00
лв./ и такса банков превод /1.85 лв./.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС” EООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: г*** представлявано от управителя Р. И. М.-Т., ДА
5
ЗАПЛАТИ на адвокат С. Й. Д., ЕГН **********, от АК-София, съдебен
адрес: град ***, сумата от 400.00 лв. /четиристотин лева/, представляваща
възнаграждение за безплатна правна защита на И. Л. И., на осн. чл.38, ал.2 от
ЗА във вр. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Добрички окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
6