РЕШЕНИЕ
№ 236
гр. Пловдив, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно гражданско
дело № 20235300500020 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба от А. М. Г., ЕГН **********, чрез
адвокат Н. И., против решение № 71/23.11.2022 г., постановено по г. д. №
362/2022 г. по описа на РС П., в частта, с която, жалбоподателят е осъден да
заплаща на Г. А. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, месечна издръжка в
размер на 200, 00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 27.07.2022 г., до навършване на двадесет и пет годишната й възраст
при редовно обучение във висше учебно заведение или до настъпване на
друго законно основание за изменение или прекратяване на задължението,
ведно със законната лихва за всяка просрочена месечна вноска, както и да й
заплати месечна издръжка в размер на 133, 40 лева за периода от 06.09.2021 г.
до 25.09.2021 г. вкл. и в размер на 200, 00 лева за периода от 26.09.2021 г. до
26.07.2022 г. вкл., ведно със законната лихва за всяка просрочена месечна
вноска, както и разноски в размер на 283,50 лева пред първата инстанция, а в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС П. сумата от 373, 33
лева – държавна такса за разглеждане на исковете, съразмерно на уважената
част.
По изложени в жалбата оплаквания за незаконосъобразност,
неправилност и необоснованост на обжалваното решение, се иска неговата
отмяна в атакуваната част и вместо това отхвърляне на предявените
претенции. Сочи се, че в противоречие със събраните по делото доказателства
първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят има възможност да
1
заплаща претендираната издръжка, като необосновано е приел, че ищцата се
нуждае ежемесечно от сумата от 400,00 британски лири или 900,00 лева.
Поддържа се, че не е съобразено това, че жалбоподателят не работи
постоянно в Н., а само за около три месеца, след което се връща в България,
като с получената за работата там сума заплаща режийните разноски за
престоя си в чужбина и издържа семейството си през времето, когато е в Н. и
когато е без работа в България. Излагат се доводи и че съдът не е отчел факта,
че върху част от притежавания от жалбоподателя жилищен имот в село ***,
област Пловдив, е учредено право на ползване в полза на трето лице.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Г. А. Г., чрез адвокат
С. М., с който се оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи в
подкрепа на обжалваното с нея решение, като се сочи, че именно от
доказателствата, ангажирани от жалбоподателя се установява, че изпраща на
жената, с която живее в България 800 – 850 евро, както и че двамата с нея и
двете им деца живеят необезпокоявано в имота на жалбоподателя без да
заплащат парична сума за това. Моли се решението да бъде потвърдено в
атакуваната част. Не се правят доказателствени искания.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против
подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и подлежи на разглеждане.
Окръжен съд Пловдив, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от Г. А. Г. против А.
М. Г. обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.
144 от СК за осъждане на ответника да заплаща на ищцата, като пълнолетен
учащ, месечна издръжка в размер на 200, 00 лева, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 27.07.2022 г., до настъпване на
основание за нейното прекратяване, както и чл. 149 от СК за заплащане на
такава издръжка за минало време в размер на 200,00 лева за период от една
година преди подаването на исковата молба в съда, ведно със законната лихва
за всяка просрочена месечна вноска.
Претенцията е обоснована с твърдения, че ищцата, като пълнолетна
продължава образованието си в колеж в гр. Л., В., редовна форма на обучение
и няма доходи и имущество, с които да се издържа, а ответникът, като неин
баща може да осигурява издръжка без особени затруднения. В отговор на
въпроси на съда по реда на чл. 145, ал. 1 от ГПК е уточнено, че обучението,
което ищцата провежда, е само по английски език, учебното заведение, което
посещава, не е университет и образованието, което ще придобие там не е
висше.
Ответникът оспорва предявените искове, като неоснователни, с доводи,
че има семейство и две малолетни деца, за които полага грижи, безработен е и
не притежава друг недвижим имот освен този, в който живее със семейството
си. Сочи, че заплащането на претендираната от ищцата издръжка би
съставлявало особено затруднение за него.
2
За да постанови обжалваното сега решение, в атакуваната част, с която
са уважени предявените искове за заплащане на издръжка на пълнолетен
учащ от неговия баща за напред, както и за минало време, районен съд е
приел, че за задоволяване на обичайните за възрастта на ищцата базови
потребности от храна, облекло, лична хигиена, транспорт, отдих, лекарства,
учебни помагала и пособия, културно-образователни, развлекателни и
спортни занимания при конкретните условия във В. 400,00 британски лири с
левова равностойност по фиксинга на БНБ от 900,00 лева, дължими общо от
двамата родители, като доходите на бащата в размер на 1500 – 1700 лева
месечно, позволяват да издържа четиричленното си домакинство, както и да
участва безпроблемно в издръжката на пълнолетната си дъщеря.
При извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК, в рамките на
дадените му правомощия, съдът намира така обжалваното решение за
валидно, а в обжалваната му част и допустимо. Поради това, на основание чл.
269, изр. 2 от ГПК, следва да бъде проверена неговата правилност съобразно
посоченото в жалбата, с изключение на случаите на установени нарушения на
императивни материалноправни норми, които въззивният съд е длъжен да
отстрани без да има изрично направено оплакване в тази насока, съгласно ТР
№ 1/2013 на ОСГТК на ВКС.
По делото е безспорно, а и се установява от представеното
удостоверение за раждане на Г. А. Г., че жалбоподателят е баща на
въззиваемата, навършила пълнолетие на 31.08.2021 г. Последната е
завършила в България средното си образование в ***, гр. П. през учебната
2020/2021 г., като това се установява и от показанията на свидетеля Х. Я. И.
(баба на ищцата), кореспондиращи на представената служебна бележка № УР-
08-535/13.05.2021 г., издадена от Професионална гимназия по селско
стопанство „***“, гр. П.. От показанията на тази свидетелка се установява
също, че въззиваемата живее във В. със своята майка, нейния фактически
съжител и роденото от връзката им малолетно дете Х. А., която е на пет
години. Четиримата живеят на квартира, като въззиваемата не работи,
посещава целодневни занятия в колеж. Не се оспорва, а и от удостоверение от
21.10.2021 г., се установява, че Г. А. Г. е записана в курс в редовна форма на
обучение (25 часа седмично) в ***, с детайли на курса – преподаване на
английски език, като чужд език 16-19 години, с начална дата 6.09.2021 г. и
очаквана крайна дата юли 2022 г., както и от удостоверение от 11.10.2022 г.,
че Г. А. Г. е записана в редовна форма в прогимназиален колеж ***, в
програма на обучение от 01.09.2022 г., която се очаква да завърши на
30.06.2023 г. и включва курсове по ВТЕС професионални науки,
функционални умения по английски и функционални умения по математика.
Не се спори пред настоящата инстанция, че жалбоподателят има
задължение да издържа двете си малолетни деца М. Д., родена на *** г. и Г.
Г., роден на *** г., родени от фактическото му съжителство с Т. Д., като
четиримата живеят в едно домакинство. От показанията на свидетелката Т. М.
Д. (фактическа съжителка на жалбоподателя) се установява, че към момента
на разпита живее сама с децата, жалбоподателят е в Х., където работи за два –
три месеца и след това се прибира, получава месечно възнаграждение от
3
около 1200 евро, като има разходи от 300 евро за квартира месечно и изпраща
по около 800-850 евро на свидетелката да се издържат с децата, защото тя не
работела. Жилището, което обитават с децата е собственост на
жалбоподателя, като последното се установява и от представения по делото
нотариален акт за доброволна делба на недвижим имот № *** от 30.09.2021 г.
на нотариус Нели Костадинова, с рег.№ 428 и район на действие РС П., за
поставяне в негов дял на масивни едноетажни жилищни сгради с площ от 103
кв.м. и 41 кв.м., масивна стопанска постройка от 146 кв.м. и навес с площ от
50 кв.м., в село ***, област Пловдив, като върху сградата с площ от 41 кв.м. е
учредено пожизнено и безвъзмездно право на ползване на трето лице.
От постъпилата по делото информация от ТД на НАП Пловдив,
съгласно писмо от 27.10.2022 г. се установява, че към 25.10.2022 г.
жалбоподателят няма регистрация, като едноличен търговец; за периода от
01.01.2021 г. до 25.10.2022 г. няма данни за регистрирани трудови договори и
подадени декларации образец № 1 за осигурено лице; няма подадена годишна
данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2021 г., както и няма данни на
лицето да са изплатени доходи, различни от трудови за отчетна 2021 г.
При така установената фактическа обстановка настоящата инстанция
намира следното от правна страна:
Относно предявения иск по чл. 144 от СК:
Съгласно чл. 144 от СК родителите дължат издръжка на пълнолетните
си деца, ако последните учат редовно в средни и висши учебни заведения, за
предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст
при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във
висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от
използване на имуществото си, а родителите могат да я дават без особени
затруднения за себе си.
Следователно, за да е основателен искът трябва да се установи, че
детето е навършило пълнолетие, респективно не е навършило максимално
допустимата възраст от 20, съответно 25 години, продължава да учи редовно
в средно или висше учебно заведение, че не може да се издържа от доходите
си или от използване на имущество, както и че даването на издръжка не
създава особени затруднения за родителя.
В случая по делото е установено, че въззиваемата е навършила
пълнолетие на 31.08.2021 г., респективно не е навършила 25 години. Липсват
данни за получавани от нея доходи или притежавано имущество, от което да
може да се издържа. Следователно нуждата от издръжка следва да се
приеме за доказана. Не е установено обаче, че навършилото пълнолетие дете
е продължило обучението си в редовна форма, като релевантно в конкретния
случай е обучение във висше учебно заведение, доколкото въззиваемата е
завършила средното си образование в Професионална гимназия по селско
стопанство „***“, гр. П. през учебната 2020/2021 г. и с настъпването на този
факт, задължението за заплащане издръжка за обучение в средно учебно
заведение е прекратено по силата на закона. В тази връзка курсовете, които
въззиваемата посещава в различни колежи във В. през учебната 2021/2022 г. и
4
2022/2023 г. не касаят обучение във висше учебно заведение, а изучаване на
английски език (изявления на процесуалния представител на въззиваемата в
съдебно заседание от 19.10.2022 г. пред районен съд). Обстоятелството, че
посочените курсове за усвояване на английски език са необходима
предпоставка за кандидатстване във висше учебно заведение в страната, в
която въззиваемата е избрала да живее и учи, не променя извода за това, че в
случая не е налице сочената императивно установена предпоставка, а именно
- продължаване на обучението във висше учебно заведение.
Независимо от посоченото се намира, че въззиваемата не е установила
при условията на пълно и главно доказване, че родителят може да дава
издръжка на пълнолетен учащ без особени затруднения. Доколкото
плащането на издръжка в хипотезата на чл. 144 от СК не е безусловно,
родителят следва да притежава средства над собствената си необхоД.
издръжка и след приспадане на средствата, които безусловно дължи за други
ненавършили пълнолетие свои деца, така че да може без особено затруднение
да отделя средства за навършилото пълнолетие дете. Преценката за това е
винаги конкретна и зависи от имуществото, от доходите, квалификацията, от
семейното положение, здравословното състояние, начина на живот на
задълженото лице (решение № 199 от 17.05.2011 г. по г. д. № 944/10 г. на
ВКС, III г. о.; решение № 195 от 1.06.2011 г. на ВКС по г. д. № 1424/2010 г.,
на ВКС, III г. о. и решение № 305/07.06.2011 г. по г.д.№ 1269/2010 г., на ВКС,
IV-то г.о.).
В случая е доказано, че родителят има безусловно задължение за
осигуряване издръжката на другите си две малолетни деца, като по делото
няма данни за постоянна трудова ангажираност и получаване на редовни
доходи, както в страната, така и в чужбина. Извод за това се налага с оглед
информацията от ТД на НАП, удостоверяваща, че бащата на въззиваемата
няма източник на трудови и други доходи в страната, за периода от 01.01.2021
г. до 25.10.2022 г. Действително от показанията на фактическата му
съжителка – Т. Д., в съдебно заседание от 19.10.2022 г., се установява, че
родителят е заминал за Н., където престоявал по няколко месеца да работи
срещу възнаграждение от 1200 евро и сигурен разход от 300 евро за квартира,
като останалите изпращал в България за издръжката на двете му малолетни
деца и цялото домакинство, доколкото свидетелката Д. не работи. Данните
обаче са за временен характер на посочения доход, за период от по няколко
месеца, през неизвестни интервали от време. Те не са опровергани от другите
доказателства по делото и поради това показанията на този свидетел следва
да бъдат кредитирани от настоящата инстанция при съобразяване на
разпоредбата на чл. 172 от ГПК, с оглед възможната му заинтересованост. От
друга страна дори и доходът да беше постоянен, с остатъкът от 900 евро (след
приспадане на разходите за квартира в Н.), равняващи се на 1760,00 лева, за
родителя съществува затруднение да осигури издръжка по чл. 144 от СК и за
пълнолетното си учащо дете, при положение, че дължи безусловна издръжка
на двете си малолетни деца на възраст 11 и 4 години, а с установените
средства издържа сам четиричленно семейство, при конкретните
икономически условия в страната и установен размер на минимална работна
5
заплата за релевантния период. Посоченият извод не се променя и с оглед
притежаваното от родителя недвижимо имущество – две жилищни, както и
стопански постройки в дворно място в село ***. Едната жилищна сграда
задоволява жилищните нужди на настоящото четиричленно семейство на
родителя, а по отношение на другата е учредено пожизнено и безвъзмездно
право на ползване в полза на трето лице. Дали това трето лице упражнява или
не учреденото му право е ирелевантно, защото евентуалното получаване на
граждански плодове от отдаването под наем на съответния имот, следва да
постъпят в патримониума на третото лице ползвател, а не в този на родителя –
собственик.
При това положение, с оглед липсата на посочените кумулативно
изискуеми елементи от фактическия състав на чл. 144 от СК, предявеният на
това основание иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Неоснователността на иска по чл. 144 от СК обуславя извод за
неоснователност и на този по чл. 149 от СК за заплащане на издръжка за
минало време за процесния период, на вече разгледаното основание, поради
изложените съображения.
С оглед несъвпадане на крайните изводи на настоящата инстанция с
тези на първостепенния съд, въззивната жалба се явява основателна.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в атакуваната му
част, вместо което предявените искове за заплащане на издръжка на
пълнолетен учащ за предвидения срок на обучение, до навършване на
двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение,
както и за минало време, отхвърлени.
Предвид крайния изход от спора на жалбоподателя се дължат разноски
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, но такива не са претендирани, поради което
и не следва да бъдат присъдени.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 71/23.11.2022 г., постановено по г. д. № 362/2022
г. по описа на Районен съд П., в частта, с която, А. М. Г., ЕГН ********** е
осъден да заплаща на Г. А. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. П., обл. Пловдив,
ул. ***, месечна издръжка в размер на 200, 00 лева, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 27.07.2022 г., до навършване на двадесет
и пет годишната й възраст при редовно обучение във висше учебно заведение
или до настъпване на друго законно основание за изменение или
прекратяване на задължението, ведно със законната лихва за всяка
просрочена месечна вноска, както и да заплати месечна издръжка в размер
на 133, 40 лева за периода от 06.09.2021 г. до 25.09.2021 г. включително и в
размер на 200, 00 лева за периода от 26.09.2021 г. до 26.07.2022 г.
включително, ведно със законната лихва за всяка просрочена месечна вноска,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. А. Г., ЕГН ********** иск за осъждане на
6
А. М. Г., ЕГН ********** на основание чл. 144 от СК да заплаща месечна
издръжка в размер на 200,00 лева, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 27.07.2022 г., до навършване на двадесет и пет годишната
възраст при редовно обучение във висше учебно заведение или до настъпване
на друго законно основание за изменение или прекратяване на задължението,
ведно със законната лихва за всяка просрочена месечна вноска.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. А. Г., ЕГН ********** иск за осъждане на
А. М. Г., ЕГН ********** на основание чл. 149 от СК да заплати месечна
издръжка в размер на 133,40 лева за периода от 06.09.2021 г. до 25.09.2021 г.
включително и в размер на 200,00 лева за периода от 26.09.2021 г. до
26.07.2022 г. включително, ведно със законната лихва за всяка просрочена
месечна вноска.
Първоинстанционното решение в необжалваната част, с която искът по
чл. 149 от СК е отхвърлен, е влязло в сила.
Решението не подлежи обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7