Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2714
гр. Варна,17.06.2019год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVI – ти
състав, в публично съдебно заседание проведено на петнадесети май през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:РУМЯНА
ХРИСТОВА
при секретаря ГАЛЯ
ДАМЯНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 15087 по описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявен от А.Е.Д., ЕГН ********** ***, действащ чрез пълномощника си адвокат Д.П.
*** /адрес на кантората: гр. Варна, ул. „Цар Симеон Г, № 6 „А", ет. 1/
срещу О. В., ЕИК *, със седалище в гр.
Варна и адрес на управление: *, представлявана от кмета И. П., иск с правно
основание чл.124,ал.1 от ГПК, за признаване за установено в отношенията между
страните , че ответникът не е собственик
на следния имот : ПИ с
идентификатор * по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на
изпълнителен директор на АГКК; с площ от 752 кв. м., находящ
се в *, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10 м./, стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: 3730, при граници: ПИ *, *, *. * и *.
Моли да му бъдат присъдени направените по
делото разноски.
Обстоятелства
от които произтича претендираното
право:
Ищецът е собственик на следния недвижим имот,
находящ се в *, а именно: Поземлен имот c
идентификатор * по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на
изпълнителен директор на АГКК, с площ от 752 кв. м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10
м./, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: *, при съседи: ПИ *, *,
*, * и *.
Правото на собственост ищецът е придобил по
давност, тъй като е установил фактическа власт върху имота около 1995 г. в
трайно установените му граници и владението му е упражнявано непрекъснато,
необезпокоявано и явно до 01.12.2016 г. На 01.12.2016 г. ищецът се е снабдил с
нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка - нот.
акт № *, том *, peг. № *, д. № */2016 г., вписан в
Службата по вписванията вх. peг. № *, дв.вх.рег.№*, акт №*, том *, д.№*/2016г.
По време на владението на ищеца и
снабдяването с нотариален акт за собственост той е бил разведен.
След придобиването на имота ищецът е установил,
че той е актуван като частна общинска собственост на Община Варна на 08.10.2015
г. с Акт за частна общинска собственост № 8665. Актът за частна общинска
собственост е вписан в Службата по вписванията - акт № *, том *, д. № */2015 г.
О. В. е актувала имота като частна общинска
собственост на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС.
Актът за общинска собственост обаче
удостоверява несъществуващо право на О. В., тъй като общината не е придобила
правото на собственост върху имота на посоченото в акта основание и изобщо по
някой от предвидените в чл.2 от ЗОС способи.
За ищеца е налице правен интерес от
предявяването на отрицателен установителен иск за
собственост, предвид неоснователното твърдение на общината за собственост върху
процесния ПИ * и съставения без основание акт за
частна общинска собственост.
В
срока за отговор на исковата молба,
ответникът депозира отговор. Счита така предявения иск за допустим от формална
гледна точка. Макар това да е така, същия е неоснователен по следните доводи и аргументи:
Оспорва изцяло насочената срещу О. В. искова
претенция -предявен отрицателен установителен иск по
реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, с отправено до съда искане да постанови решение, по
силата на което да бъде прието за установено по отношение на ищеца А.Е.Д., ЕГН **********,***
не е собственик на поземлен имот с идентификатор * по КККР на гр. Варна,
одобрен със Заповед №РД-18-73/23.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК,
с площ от 752 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване/до 10м/, стар идентификатор: няма,
номер по предходен план: *, съседи: *, *, *, *, *, както и да бъдат присъдени в
полза на ищцовата страна сторените съдебно-деловодни
разноски.
Наведените в исковата молба твърдения намира
за неоснователни и недоказани по следните доводи и съображения:
От съществено значение е факта, че процесната територия в която попада имота предмет на
настоящата искова претенция, е такава по § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за която
по правилата на специалния ЗСПЗЗ и Правилника за неговото приложение /ППЗСПЗЗ/
и по силата на нарочни заповеди на Областния управител на област с
административен център Варна, а именно: Заповед № РД-1-7706-467/04.12.2002г. и
№ РД-1-7706-68/11.03.2003г., е одобрен план на новообразуваните имоти за *,
който е особен вид кадастрален план за територии по § 4.
Планът за новообразувани имоти по смисъла на
§ 4, ал. 1 от ПЗР ЗСПЗЗ е кадастрален план, който отразява правата на
собственост, такива каквито са възникнали, без да поражда права на собственост
или на съсобственост. Съобразно чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ, с плана на
новообразуваните имоти по § 4к, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ, се установяват границите на
имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно
възстановява, по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 46 и 4з от ПЗР на
ЗСПЗЗ, т.е. в този план подлежат на нанасяне правата на трансформираните
ползватели (или правоприемниците им), на реституираните бивши собственици (или
правоприемниците им) и на всички други лица, чиито имоти не са били
одържавявани. Данните за собствеността на новообразуваните имоти се записват в
регистър на имотите, който е неразделна част от плана, който от своя страна се
изработва в графичен и в цифров вид. За земите, предоставени на граждани въз
основа на актове по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, се изработват помощен план и план на
новообразуваните имоти, като помощният план съдържа данни както за имотите,
предоставени за ползване, така и за имотите, съществували преди образуването на
трудовокооперативните земеделски стопанства и държавните земеделски стопанства
(§ 4к, ал.2 ПЗР на ЗСПЗЗ).
Предназначението на планът на
новообразуваните имоти е да се индивидуализира надлежно недвижимият имот, върху
който е възстановено правото на собственост на притежавалото го преди
одържавяването лице или върху който имот ползвателят е трансформирал успешно
правото си на ползване. В този смисъл е и нормата на чл. 28, ал. 6 ППЗСПЗЗ,
според която с ПНИ се определя на всеки правоимащ,
съответстващ на действителните му права имот. Ето защо предмет на разглеждане в
производствата по § 4к, ал. 6 ПЗР ЗСПЗЗ е формалното съобразяване на
изработения ПНИ с обективираните в представени
писмени доказателства права на жалбоподателя.
В плана на новообразуваните имоти се нанасят
имотите на три категории лица: ползватели, на които по един от предвидените от
законодателя процедури правото на ползване се е трансформирало в право на
собственост чрез заплащане цената на земята, бивши собственици на имотите или
техните наследници, с признато или възстановено от поземлена комисия или от
общинска служба по земеделие и гори право на собственост върху земеделска земя,
попадаща в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и настоящи собственици, които се
легитимират, като такива било като приобретатели от
първите две категории, било на самостоятелно правно основание.
Ответникът не попада в нито една от
гореизброените категории, черпещ права въз основа на съставен в охранително
производство по реда на чл. 587 ГПК от Нотариус Р. К., с peг.
№ * на Нотариалната Камара - гр. София, с район на действие - Варненски районен
съд КНА №*, том *, peг. № */01.12.2016 г., дело № */2016г.
Процесната територия, в която попада процесният имот не е земеделска земя, а напротив това е
територия, по § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ - имотът се намира в урбанизирана
територия.
Съгласно КП към ПКП на * новообразуван ПИ № *
попада /съответно е част от тези имоти/ в част от имот *, записан на В. С. С.,
като ползвател по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ; част от ПИ № 435, записан на В.
Д. А., като ползвател по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, и част от ПИ № *, записан на К. С.,
като ползвател по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Изброените ползватели не са заплатили
предоставените им за ползване имоти по реда на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ,
съответно правото им на ползване не е трансформиране в право на собственост.
Новообразуван ПИ № 3730 е идентичен на част
от стар имот № 384 /стари граници съгласно Помощния КП към ПНИ, като съгласно
таблицата за разпределение на площите по ПКП към ПНИ, стар имот № 384 с площ
3995 кв.м. е записан на Й. И. П., по вх. № 50142 в ПК - съобразно данни
предоставени от отдел „Земеделие", дирекция „ОСИСД" при О. В., а
съгласно тези, предоставени от Район „Аспарухово" при Община Варна нива №
384 с площ от 3996 кв.м. е вписана като собственост на неидентифициран
собственик - аргумент приложеното към настоящата искова молба,писмо, peг. № ОСИСД18004124ВН_008АС_001ВН/03.09. 2018г., подписано
от кмет на Район „Аспарухово" при Община Варна/.
Съгласно визираните в Таблицата за изчисляване
на дължимото обезщетение на собствениците, обект „Боровец-юг", район 403,
новообразуван ПИ № 3730, с площ 752 и записан неидентифициран собственик попада
в стар имот /нива/ 384, с площ 3995 кв.м., записан на НЕИДЕНТИФИЦИРАН
СОБСТВЕНИК, с заявление по чл. 11 от ЗСПЗЗ с вх. № 99. Коментираната таблица е
послужила за изработване на ПНИ на СО „*-*", КР 403, землище кв. Галата,
община Варна, препис-извлечение от която прилага в заверен за вярност вид към
настоящата искова молба. Въпросната таблица, ведно с ПКП са основните
елементи/опората/, послужили за изработването на плана на новообразуваните
имоти по правилата на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ.
С решение № 322-4/29.05.2000г. на Общински
съвет - Варна са одобрени околовръстните полигони и са създадени нови селищни
образувания - общо 25 на брой, сред които и селищно образувание
„Боровец-юг". Решението на ОбС - Варна е
обнародвано в ДВ, бр. 59/21.07.2000г.
След влизането му в сила, територията е
загубила земеделския си характер и е станала урбанизирана. Именно на това
основание процесния имот не съставлява земя по чл. 19
от ЗСПЗЗ - чисто земеделска такава -мери, пасища, ливади и др.;
Със Заповеди №№ РД-1-7706/46704.12.2002г. и
РД-1-706/68/11.03.2003г. на Областния управител на област с административен
център Варна е одобрен плана на новообразуваните имоти на СО „Боровец-юг",
землище кв. Галата, Община Варна. В регистъра на имотите, неразделна част от
този план, за собственици на ПИ № 3730 с площ 752.14 кв.м. е вписан
НЕИДЕНТИФИЦИРАН СОБСТВЕНИК.
ПНИ е влязъл в сила за имота. Този план е
интегриран в КККР на административен район Аспарухово, досежно
конкретния имот. В КРНИ за собственик е вписан НЕИДЕНТИФИЦИРАН СОБСТВЕНИК,
съгласно данните визирани в скица №15-303076-16.07.2015г. на ПИ с идентификатор
*, с площ 752 кв.м. по КККР на гр. Варна, административен район Аспарухово, кв.
Галата, местност „Боровец-юг", одобрени със Заповед №
РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на АГКК, без да е издадена последваща
заповед за изменение на КККР, с трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, Начин на трайно ползване: Ниско застрояване/до 10м/, Стар
идентификатор: няма, Номер по предходен план: *, съседи: *, *, *, *, *,
издадена от Началника на СГКК - гр. Варна в полза на О. В.
След влизане в сила на ПНИ на местност „*"
- с.о., землище кв. Галата, община Варна, в частта на ПИ № *, няма данни за
подадено нарочно искане от правоимащо лице/или лица/,
относно откриване на производство за издаване на заповед по реда на § 4к, ал. 7
от ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване или възстановяване правото на собственост върху
имота.
След влизане в сила на ПНИ на *, община
Варна, в частта на ПИ № *, няма данни за подадено нарочно искане до О. В., на
вниманието на Комисията по § 4к, ал. 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ от правоимащо
лице/или лица/, относно откриване на производство по реда на § 4к, ал. 8, т.
1-3 от ПЗР от ПЗР на ЗСПЗЗ, относно изменение на влезлия в сила ПНИ, в частта
на имота, на някое от визираните в посочената законова разпоредба основания: -
т. 1 - „Когато помощният план, въз основа на който е изработен, съдържа
съществени непълноти или грешки..."; т. 2 -„Когато планът съдържа явна
фактическа грешка"; т. 3 - Когато планът е изработен при съществени
закононарушения, освен ако има влязло в сила решение на съда или планът е
приложен".
По силата на Решение № 2134-8, протокол №
21/24.03.2010г. на ОбС - Варна е одобрен Подробен устройствен план /ПУП/ - План за улична регулация /ПУР/ на
селищно образувание „*", съгласно чийто предвиждания ПИ № * по ПНИ на
местност „*", землище кв. Галата, община Варна е засегнат от уличната
регулация, както следва: - Отнемане - 13.96 квадратни метра; - Придаваеми - 7.78 квадратни метра. Този план е влязъл в
законна сила.
На 08.10.2015г. е съставен Акт за частна
общинска собственост № 8665 за поземлен имот с идентификатор * по КККР на гр.
Варна, административен район *, гр. Варна, с площ 752 кв.м.. Като правно
основание за съставяне на АОС е посочен чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС. АОС №
8665/08.10.2015г. е вписан в СВ - гр. Варна на 09.10.2015г. - Акт № *, т.*, вх.
peг. № *, д. № */09.10.2015г.
По силата на нотариален акт № *, том *, peг. № *, дело № * от 01.12.2016г., вписан по надлежния ред
в СВ - гр. Варна, А.Е.Д. е признат в нотариалното производство по чл. 587 от ГПК от нотариус Р. К., с peг. № * на Нотариалната
Камара - гр. София, с район на действие - Варненски районен съд, за собственик
по давностно владение върху поземлен имот с
идентификатор * по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед №
РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на АГКК, находящ се в гр.
Варна, община Варна, област Варна, адрес на имота: гр. Варна, район Аспарухово,
*, с площ 752 кв.м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана,
Начин на трайно ползване: Ниско застрояване/до 10м/, Стар идентификатор: няма,
Номер по предходен план: *, съседи: *, *, *, *, *, ведно с всички приращения, трайни подобрения и насаждения в същия имот.
Към нотариалния акт е приложена скица № 15-342600-14.07.201бг. на ПИ с
идентификатор * по КККР на гр. Варна, издадена от Началника на СГКК - гр.
Варна, като съгласно обективираното в нея в КРНИ за
собственик на имота е вписана Община Варна, с документ за собственост
горепосочения АЧОС.
Със съобщение, peг.
№ ОСИСД18004124ВН/09.07.2018г./изх. № 24-14602-04.07.2018г./ Началникът на СГКК
- гр. Варна е уведомил Община Варна, на основание чл. 26, ал. 1 АПК и във
връзка с чл. 61, ал. 1 АПК, че е постъпило искане за вписване и издаване на
скица на имот с идентификатор 10135.5403.3730 от А.Е.Д.. Предоставена е
възможност на Община Варна по реда на чл. 34, ал. 1 АПК да прегледа документите
по административната преписка, както и в седемдневен срок от получаване на
съобщението, на основание чл. 34, ал. 3 АПК да изрази становище по направеното
от горното лице искане и събраните доказателства, съответно да подаде писмени
искания и възражения. Това е сторено от Община Варна, като за целта е подадено
в указания от административния орган срок писмо peг.
№ ОСИСД18004124ВН_001ВН/18.07.2018г./вх. № на СГКК - гр. Варна
02-1301-18.07.2018г., в което е обективирано
възражение срещу вписването на А.Е.Д. *** за ПИ с идентификатор *, въз основа
на съставения в негова полза КНА.
Независимо от направеното възражение, по
правилата на Закона за кадастъра и имотния регистър/ЗКИР/ е извършена промяна в
кадастралните регистри на недвижимите имоти/КРНИ/, състоящо се във вписване на А.Е.Д.,
с документ КНА № *, том *, peг. № *, дело № * от
01.12.201бг. и О. В. с АОС № Акт за частна общинска собственост №
8665/08.10.2015г., вписан в СВ - Варна с Акт № *, т. *, вх. peг.
№ *, д. № */09.10.2015г. за ПИ с идентификатор *.
Относно правото на собственост на Община
Варна моли, да бъде взето под внимание изложеното по-долу:
Община Варна е придобила правото на
собственост върху поземлен имот № * ЕХ LEGE. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС, която правна норма е вписана като правно основание за съставяне на АЧОС №
8665/08.10.2015г., общинска собственост са имотите и вещите, придобити от
общината чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закон.
Този друг начин е указан в чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Съобразно тази разпоредба,
земеделска земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или
държавата, е общинска собственост. От всичко изложено дотук, досежно статута на процесния
имот, се установява именно това.
Налице е идентичност между имота, визиран в
конкретния АЧОС, индивидуализиран по КККР на гр. Варна, административен район
Аспарухово с новообразувания поземлен имот с плана на новообразуваните имоти на
СО „*.
Действително, съгласно разпоредбата на чл. 5,
ал. 3 от ЗОС АОС няма правопораждащо действие, а
представлява официален писмен документ, съставен от длъжностно лице по ред и
форма, определени от закона. Дейността по актуването на имотите има вътрешно
служебен характер и не засяга права или законни интереси на отделни граждани
или организации.
Собствеността на Община Варна върху процесния недвижим имот предмет на такъв акт, не възниква и
не се погасява от тях. Това става по силата на определени юридически факти или
обстоятелства, които не са обусловени от наличието или липсата на акт за
общинска собственост. Регистрацията в актовите книги има само декларативно
действие спрямо собствеността и не я обуславя. В актовите книги се отразяват
само данни относно движението и промяната на собствеността. С други думи, актът
за общинска собственост няма конститутивно действие,
т.е. същият не представлява правопораждащ юридически
факт по отношение правото на собственост на общината, а единствено удостоверява
възникването, изменението и погасяването на това право. За да имат
удостоверителна сила, АОС трябва да са съставени при спазване на предвидените в
закона процесуални правила. В настоящия случай, този ред е спазен.
Без значение е момента на съставяне на този вътрешнослужебен акт.
Съгласно установената нормативна уредба за
разграничаване на държавна от общинска собственост, имотът е станал общинска
собственост ЕХ LEGE. Община Варна е носител на вещното право на собственост
върху спорния имот по силата на закона.
Първоначално е действала Конституцията от
1947 г., като чл. 6 от този основен закон урежда кои могат да са носители на
право на собственост и общините и административно-териториални единици не са
сред изброените. По съществото си с новоприетия основен закон на е извършена национализация на общинската
собственост и тя е преминала в патримониума на
държавата. С Конституцията от 1971 г. общинската собственост също не е уредена.
Това означава, че е съществувала само държавна собственост.
С други думи, първоначално общинска
собственост не е съществувала/ до 1990 г. с редакцията на чл. 2 от ЗС, ДВ бр.
31 /1990 г./, а собствеността е принадлежала на държавата, на кооперациите и на
другите обществени организации /социалистическа собственост/, както и на
частните лица /лична и частна собственост/. Съобразно действащата разпоредба на
чл. 6 от ЗС държавна собственост са имоти, които нямат друг собственик. По
силата на чл. 86 от ЗС /в редакцията към ДВ бр. 14 от 19.02.1988г., действала
до 1996г./, съществува законова забрана за придобиване по давност на държавна,
респективно общинска собственост. От 01.06.1996 г. по аргумент на противното на
забраната на чл. 86 от ЗС /редакция ДВ, бр. 33/1996г./ да се придобива по
давност публична държавна и общинска собственост следва, че може да се
придобива частна държавна и общинска собственост. Давността за придобиване по
давност на процесния имот - поради осъществено давностно владение повече от 10 години, не е породила
правният си ефект, тъй като не е изтекъл изискуемият 10 годишен период от
време. На основание § 1 от ЗД на ЗС /ДВ бр. 46/2006 г., в сила от 01.06.2006г.;
изм. бр. 105/2006 г.; изм. бр. 113/2007г., в сила от 31.12.2007г.; изм. бр.
109/2008г., в сила от 31.12.2008г./ е наложен мораториум и давността за
придобиване на държавни или общински имоти спира да тече до 31.12.2011г.
Последният срок по силата на § 1 ДВ брой 105/2006г. е продължен до
31.12.2014г., а с ДВ бр.107/2014г. до 31.12.2017г. Съгласно последното
изменение на визираната правна норма, обнародвано в ДВ, бр. 7 от 19.01.2018г.,
в сила от 31.12.2017г., „Давността за придобиване на имоти - частна държавна
или общинска собственост спира да тече до 31 декември 2022г." Тук следва
да се отбележи, че за подобна законова забрана съдът следи служебно и дори
страна по делото да не се позове на нея, съдът е длъжен да я приложи, тъй като
става дума за императивна норма.
В приложното поле на нормата на чл. 25, ал. 1
от ЗСПЗЗ, на което основание Община Варна е придобила правото на собственост
върху процесния имот, се включват само онези
земеделски земи, които са подлежали на възстановяване/т.е земи, попадащи в
обхвата на чл. 10 от ЗСПЗЗ/, но не са заявени за реституция в предвидените
срокове, както и земи, които не са изкупени от ползватели по реда и условията
на § 4а и § 46 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Частна хипотеза на чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ е
разпоредбата на чл. 19 от ЗСПЗЗ.
Земеделските земи, които не подлежат на
възстановяване в хипотезите, изрично посочени в закона, остават държавна
собственост - чл. 24 от ЗСПЗЗ. Придобиването на правото на собственост върху
земите по чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ от общината става по силата на закона.
След като процесния
имот попада в територия/терен/ по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, то от това следва че е в
територия, стопанисвана от ТКЗС, ДЗС или друга селскостопанска организация,
образувана въз основа на първите две, т.е земята е била обобществена.
От представените към отговора
писмени доказателства, по ясен и недвусмислен начин става ясно, че
Община Варна е придобила правото на собственост върху процесния
имот, ситуиран в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, на
законово правно основание, респективно при наличие на законовите предпоставки
за това.
Процесната територия, в която попада ПИ № * съставлява
земеделска земя по смисъла на чл. 2, т. 1 от ЗСПЗЗ.Без значение за предмета на
спора е факта, че от 2000 г. земята е загубила земеделския си характер.
Относно съставения незаконосъобразно, в полза
на ишеца, КНА № */2016г. следва да се вземат под
внимание две Тълкувателни решения: TP № 3/29.11.2012 г. на ВКС на Република
България, ОСГК, и TP № 11 от 21.03.2013
г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК. Съобразно
така цитираните ТР и с оглед подробно изложените дотук факти и обстоятелства,
счита, че в полза на А.Е.Д. незаконосъобразно е съставен КНА № */2016г.
Моли, с решението си на основание чл. 537,
ал. 2 от ГПК, СЪДЪТ ДА ОТМЕНИ издадения в полза на ответника А.Е.Д. КНА № *,
том *, peг. № *, дело № * от 01.12.2016г., вписан по
надлежния ред в СВ -Варна.
Моли, на основание чл.78, ал.8 от ГПК,
съдът да присъдите В ПОЛЗА НА О. В.
сторените по делото съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение, съобразно правилата, визирани в Закона за правната помощ - чл.
37, ал. 1, във вр. с Наредба за заплащането на
правната помощ, приета с ПМС № 4 от 06.01.2006г., поел. изм. и доп. ДВ, бр. 98
от 15.12.2015г., в сила от 15.12.2015г., за което допълнително ще представи
списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
В хода на проведените по делото съдебни
заседания ищецът, чрез процесуален представител адв. Д.П.,
поддържа предявения иск и моли за постановяване на положително решение по същия.
Ответникът, редовно призован за съдебно заседание,чрез
процесуален предстватил юк.Цанева,
поддържа отговора на исковата молба.В хода по същество на делото моли за
отхвърляне на иска и присъждане на сторените по делото разноски.
По
допустимостта на исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК:
Предявеният иск е допустим, доколкото
между страните е налице спор относно принадлежността на правото на собственост
върху имота, като всяка от тях претендира право на собственост върху имота и
същевременно, всяка от тях формално се легитимира като собственик на същия.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства
– по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
С КНА № *, т. *, рег. №*, д. №*/2016г.
на Нотариус Р. К., рег. № *, на 01.12.2016г. А.Е.Д. е признат за собственик по
силата на давностно владение върху следния недвижим
имот: Поземлен имот с идентификатор №10135.5403.3730 по кадастраланата
карта и кадастралните регистри , одобрени със ЗЦаповед
РД-18-73 от 23.06.2008год. на Изп.директор на АГКК, находящ се в гр.Варна, община Варна, обл.Варна,
адрес на имота: гр.Варна, * с площ от 752кв.м. , с трайно предназначение на
територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: Ниско застрояване с
номер по предходен план 3730.
За същия имот е съставен АЧОС №8665 от
Община Врана, на основание чл.2,ал.1,т.7 от ЗОС.
Към доказателствата по делото са приети,
представени от ответника писмени документи, както следва : уведомително писмо рег.№ОСИСД18004124ВН_008АС от
30.08.2018г.; опис; уведомително писмо рег.№ОСИСД18004124ВН_001ВН от
18.07.2018г.; уведомително писмо рег.№ОСИСД1600350ВН_001ВН от 29.06.2016г.;
съобщение рег.№ОСИСД18004124ВН от 09.07.2018г.; уведомление
рег.№ОСИСД16003506ВН от 22.06.2016г.; удостоверение №ОП-15-9400-300/1 от
03.12.2015г.; удостоверение изх.№АУ057293ВН-014ВН от 16.10.2015г.; уведомително
писмо от 30.09.2015г.; писмо №АУ057293ВН_012ВН от 23.09.2015г.; писмо №ОСИОД
15005257ВН от 08.10.2015г.; удостоверение за данъчна оценка изх.№********** от
07.08.2015г.; скица на поземлен имот №15-303076-16.07.2015г.; заявление от П. Б.
№РД13019389Вн-002ВН от 09.07.2015г.; извадка от план; писмо №АУ057293ВН_005ВН
от 10.07.2015г.; уведомително писмо рег.№АУ057293Вн_003АС/01.07.2015г.; извадка
от план; регистър на имот; акт №8665 за частна общинска собственост; писмо
№АУ0372938Н001ВН от 22.06.2015г.; искане рег.№АУ057293ВН от 15.06.2015г.; скица
на поземлен имот №15-225632-01.06.2015г.; молба – декларация от А.Е.Д.;
нотариален акт №70, том ІІІ, рег.№16508, дело №338 от 2016г.; скица на поземлен
имот №15-342600-14.07.2016г.; регистър на имот; разписен лист – 2 бр.; извадка
от КП на м-ст *; списък с имена на собственици на
имоти; извадка от ПУП-ПУР на СО *; опис на приложените документи във връзка със
завеждане на иск срещу А.Е.Д., относно установяване правото на собственост
върху ПИ №* по КККР на гр.Варна; регистър на имот; таблица за изчисляване на
дължимото обезщетение на собствениците на обект „*“, район 403; разписен списък
комбиниран кадастрален план; копие на част от ПНИ на м-ст
СО * – 2 л.; удостоверение
№АУ057293ВН014ВН от 16.10.2015г.; удостоверение от 16.10.2015г.; писмо
изх.№РД05-1320 от 25.08.2015г.; скица на поземлен имот №15-225632-01.06.2015г.;
уведомително писмо изх.№АУ057293ВН_013ВН от 01.10.2015г.; акт №8665 за частна
общинска собственост; писмо относно искане вх.№АУ 057293ВН от 15.06.2015г.;
писмо изх.№АУ057293ВН_(не се чете) от 14.09.2015г.; писмо №АУ057293ВН_010ВН от
08.09.2015г.; писмо относно искане вх.№АУ 057293ВН от 15.06.2015г.; известие за
доставяне; писмо изх.№АУ057293ВН_005ВН от 10.07.2015г.; извадка от план – 2 л.;
искане №АУ 057293ВН от 15.06.2015г.; писмо №АУ057293ВН_004ВН/03.07.2015г.;
регистър на имот; списък с имена на собственици; писмо №АУ057293ВН001ВН от
22.06.2015г.; списък с имена на собственици; писмо от 22.07.2015г.; известие за
доставка – 4л.; писмо от 22.07.2015г.; искова молба от 04.10.2018г. от Община
Варна.
По делото са ангажирани специални
познания, чрез заключението на ВЛ по СТЕ. Заключението не е оспорено от
страните и съдът цени същото, като обективно и компетентно дадено.
От заключението на ВЛ се установява
следното: Действащите във времето планове и карти за местността „*“, в която
попада процесният имот са: 1. Кадастрален план на м.
„*“ 1979год., с попълване 1996год., одобрен със зап.№Р-359/22.10.1996год.
на кмета на Община Варна. Съгласно същият, процесният
имот,представлява части от имоти №№434 записан на В. С. С., 435 записан на В.
Д.А. и 436 записан на Карамфил Станоев. Плана на старите имот граници към ПНИ,
съгласно който имот 403.3730 попада в стар имот №384 записан на
„Неидентифициран собственик“. Плана на новообразуваните имоти на СО
„Боровец-юг“, одобрен със Зап. №РД-1-7706/467/04.12.2002год. и
РД-1-7706/68/11.03.2003год-, съгласно който , новообразуван имот №403.3730 ,
целият с площ от 752кв.м. е записан на „неидентифициран собственик“, при
граници:* и път.Кадастралната карта на гр.Варна, одобрена със заповед
№РД-18-73/23.06.2008год. на ИД на АГКК, съгласно която процесният
имот * с площ 752кв.м. е записан на Община Варна с АДС №85/2015год. и А.Е.Д. с
НА №152/01.12.2016год. ПУП-ПУР на СО „Боровец-юг“, одобрен с решение №2134-8,
протокол 21/24.03.2010год. на ОБС-Варна, съгласно който процесният
имот е идентичен на имота по ПНИ на СО „*“.
Налице е пълна идентичност между имота,
визиран в АЧОС №8665/2015год. и имота по
КНА №*/2016год. и процесния такъв.
Процесният имот преди колективизацията е бил земеделска
земя-ниви, а след колективизацията е включен в баланса на ТКЗС. Не се откриват
данни същият да е бил държавна собственост , за който е издаден предходен АДС.
До 1991год. имотът е попадал в зона за земеделско ползване т.н. зона ЗЗП.
Съгласно разписния лист към КП на
м.“Западно от *“ 1979год. с попълване 1996год., одобрен със зап.
№Р-359/22.10.1996год. на кмета на Община Варна, имотът съставлява части от
други имота предоставени за ползване на физически лица. Имотът представлява
част от нива записана на „Неидентифициран собственик“.Процесният
имот не е земя по чл.19 от ЗСПЗЗ.Процесният имот е
ограден с оградна мрежа на бетонови колове. Имотът не
е обработен.Същият е изоставен. Имотът не е застроен.
В полза на ищеца са ангажирани гласни
доказателства, чрез показанията на свидетелите С. А. С., без родство и дела със страните. От
показанията на този свидетел се установява следното: Познава А.Е.Д.. С Т. са
отпреди 10 ноември добри познати и приятели впоследствие. Разбра случайно, че
има място край Варна. 1996, 1997, 1998г., не по-късно има микробус и той го иска,
за да отиде на мястото си нещо да върши и той му го дава. Тогава не проявява
интерес къде е мястото, защото не го е интересувало. Впоследствие разбра, че е
на Боровец. 2003 – 2004г. му го показва, тогава за първи път отива на мястото.
Отиват да поразчисти нещо и да го изхвърлят с буса.
Не са говорили от къде има това място, не го е интересувало. Площта на мястото
е около 700 – 800 кв.м. грубо. Когато го вижда за първи път мястото е заградено
с бетонни колове - тип лозарски и мрежа. Има врата и една дървена барака вътре.
По отношение на границите на мястото може да кажа, че единственото
забележително е, че има някаква двуетажна къща в южната страна. По път отиват
до мястото. Тогава, когато е ходил съседните места са негледани. Съседите не ги
познава. Само един имот има в дясно, под него е обрасло с коренища, стари
насаждения. Само неговото е оградено. Има двуетажна вила от южната страна. В
този южния имот има едни калъпи за стъклопластова
отливка, за полиестерна смола за лодка. За последен път ходи преди месец на
мястото. В момента имотът е ограден с хубава мрежа, много прегледен, той го
изчиства, насажда дръвчета. Бараката я събаря. Може би му е трето или четвърто
засаждане на дръвчета, защото все не му се хващат. Последно мисли, че тази
година сади дръвчета. Към вилата оградата е от циментови блокчета. Прави я
собственика на вилата. Направена е преди най-малко седем – осем години или
десет. Мястото е идеално почистено, обгрижено. Преди
това, преди А. да установи владение има много, много
боклуци, взема камиони – два, три най-малко да изхвърли боклуците от него. Не е
чувал някой да е оспорвал владението му. През тези двадесетина години не е
чувал друг да владее това място или да има претенции за собственост за него.
Ако има той би споделил, поне да се закахъри малко от малко.
Гласни доказателства са ангажирани и от
показанията на св. П. А. П.-без родство
и дела със страните. От показанията на този свидетел се установява следното:
Познава А.Д. от 30 години, приятели са. Има място на Боровец – север юг от
повече от двадесет години. Много пъти е ходил на това място. За първи път отива
преди двадесет години, за последен път преди месец. Мястото е около 600 – 700 -
800 кв.м. Съседи има от едната страна – от юг има голяма три или четириетажна бяла
къща, от другите страни са празни места. Мястото на А. е оградено с обикновени
бетонни колчета и телена мрежа. Свидетелят, ищецът и други хора са правили
оградата. От страната на бялата къща комшията събаря едната страна на оградата
и прави ограда от бетонни блокчета. А.
много пъти е садил дръвчета, но не се хващат и пак ги сее. Преди месец пак
садят дръвчета. Мястото няма трева, коси го. Много пъти е ходил да му помагам.
В началото, защото той му помага да го загради, има много изхвърлени боклуци и
от свидетеля С. са вземали транспорт – микробус да чистят мястото. Има дървена
барака, но в нея държи само инструменти. Сега не съществува бараката. Бараката
е от дърво, изгнива, тъй ще падне и А. я
събаря. Не е чувал някой да има претенции за собственост на мястото. Мисли, че А.
има документ. Мястото е заградено и има желязна порта, която се заключва със
синджир и катинар.
Предвид така установеното от фактическа
страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна
страна:
Спецификата на
предявения установителен иск в качеството му на отрицателен
такъв обуславя разпределението на доказателствената
тежест между страните в процеса досежно установяване
на елементите от фактическия състав на спорното право. В качеството му на
страна, заявяваща право на собственост върху имота, ответникът следва да
установи по пътя на главното и пълно доказване наличието на предпоставките за
възникване на въведеното от него придобивно
основание. Именно установеността на правото на собственост на ответника към
момента на приключване на устните състезания по делото определя изхода от
спорното правоотношение, респективно – преодоляването на евентуалната колизия
на права между страните.
С
оглед предприетото от ищеца оспорване на материалноправната
легитимация на ответника, в негова тежест е задължението да проведе главно и
пълно доказване, досежно основанието, въз основа на
което твърди да е собственик.
В разглеждания случай, материалноправната
защита на ответника по насочения срещу него иск е основана на съставения АЧОС
№8665/2015г од., съгласно който процесният
имот е актуван като частна общинска собственост. Заявявайки собственически права, Общината се
позовава на нормата на чл. 25 ЗСПЗЗ. Съгласно чл.5, ал.2 ЗОС, актът за общинска
собственост е официален документ съставен от длъжностно лице по ред и форма
определени от закона и като такъв има обвързваща за съда доказателствена
сила относно изложеното в него, т.е. има качеството на официален свидетелстващ
документ. Същевременно, без да има правопораждащо
действие, той единствено констатира собствеността на общината, но само когато
удостоверява осъществяването на конкретно придобивно
основание, при наличие на което, на акта следва да се признае легитимиращо
действие, по силата на което актуваният имот се счита за общинска собственост
до доказване на противното. Затова, при спор за собственост, оспореният АОС не
е годно доказателство за установяване правото на собственост и именно
легитимиращият се с него следва да установи основанието, на което и издаден.
Т.е ответната община следва да установи в процеса пълно и главно, че са
настъпили конкретни факти, реализиращи състава на предвиден в закона придобивен способ. Видно от записването в АОС е, че като
основание за придобиване на имота е посочена нормата на чл.2, ал.1, т.7 ЗОС,
която норма предвижда, че са общинска собственост имотите и вещите, придобити
от общината чрез правна сделка, по давност или по друг начин определен в
закона. Ответникът сочи последната хипотеза, което включва противопоставяне и
доказване на факти, които в случая препятстват възникването правата на ищеца. Позоваването
на общо нормативно основание за трансформиране на собствеността в общинска не
сочи удостоверяване на конкретно фактачиско
състояние./Реш.№271/30.10.2012год.по гр.дело
№477/2012год. на ВКС ,втора г.о. и др./. Общината не твърди, че е собственик на
имота на основание правна сделка или по давност, а твърди, че е станала
собственик на основание чл.25,ал.1 от ЗСПЗЗ. Съгласно тази разпоредба
земеделска земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата
е общинска собственост.В приложното поле на тази норма се включват само онези
земеделски земи, които са подлежали на възстановяване, но не са заявени в
предвидените в закона срокове, респ.не са изкупени от ползватели по смисъла на параграф 4 от ЗСПЗЗ,
частна хипотеза на която норма е разпоредбата на чл.19 от ЗСПЗЗ.Земеделски земи
, които не подлежат на възстановяване в хипотези, изрично посочени в закона
остават държавна собственост.В обхвата на реституционния закон не са включени и зем.земи,
които не са обоществявани/отнемани и които са останили собственост на физически лицав
реалните им граници. Следователно , за да се приеме, че процесният
имот е придобит от ответната община по
силата на чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ е необходимо да се докаже, че имотът е подлежал
на реституция по реда на този закон, но в установените в него срокове не са
били заявени реституционни претенции.По
настоящото дело липсват доказателства земята да е била собственост на граждани,
юридически лица или държавата. Няма също така данни имотът да е бил част от
кооперативното земеползване, да е бил одържавен или
отнет по друг начин, а оттам да е
подлежал на реституция по ЗСПЗЗ.От заключението на ВЛ по СТЕ се
установява, че имотът не е земя по чл.19 от ЗСПЗЗ. При изслушването на експерта
от съда, същият уточни, че няма писмени доказателства, от които да се установи,
че имотът е бил включен в баланса на ТКЗС и че е възстановен на бивши
собственици.Нява доказателства , че е предоствено право на ползване и че са проведени процедури
по изкупуване или реституционни процедури. Тъй като няма писмени доказателства,
че имотът е бил включен в ТКЗС, не следва да се приеме, че той е подлежал на
реституция.При това положение не може да се приеме, че имотът е имал статут на зем.земя , подлежаща на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ,
макар и да попада в терен по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.При това положение
имотът не е станал общинска собственост на основание чл.25,ал.1 от ЗСПЗЗ.Т.е. в полза на общината не е
осъществен фактическия състав по чл.19 и чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ. Освен това към
датата на съставяне на акта за частна общинска собственост имотът не е
представлявал зем.земя.
От горното следва извода, че общината не
установи правоизключващото си възражение доказвайки,
че имотът е бил част от кооперативното земеползване
или е бил одържавен или отнет по друг начин и следователно е подлежал на
реституция по ЗСПЗЗ. Липсват по делото доказателства налагащи извод имотът да е
бил част от кооперативното земеползване, да е бил
одържавен или отнет по друг начин, а оттам да е подлежал на реституция по
ЗСПЗЗ. Същият не е предоставян за ползване по някое ПМС, не е заявяван за
реституиране. Следователно, за тези земи не е съществувала забраната на чл. 86
ЗС за придобиването им по давност, включително и в редакцията преди изменението
с ДВ бр. 31/1990г., защото върху тях не е установено право на кооперативно земеползване и не са одържавени. В заключение и при дефицит
на доказателства имотът да е бил част от кооперативното земеползване,
одържавен или отнет по друг начин и следователно е подлежал на реституция по
ЗСПЗЗ, съответно да не е бил заявен за възстановяване в законните срокове, то
не може да се направи извод, че попада във фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ /така решение
№ 488 от 19.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1403/2010 г., I г. о., ГК, докладчик
съдията Г. Г., решение № 88/17.07.2015г.
по гр.д.№ 6225/2014г. на ВКС, І ГО, решение № 109/25.05.2016г. по гр.д. №
356/2016г. на ВКС, I ГО и др./.
При така установените по делото факти, следва
извод, че ответникът не е доказал предпоставките на чл.19 ЗСПЗЗ, като способ за
придобиване на земеделска земя. Създаденият АЧОС на основание чл. 2, ал.1, т.7 ЗОС не налага извод, че имотът е общински, тъй като няма вещно- прехвърлително действие. След като имотът не е част от
фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ, то и мораториумът наложен от пар.
1 ЗИД на ЗС - имотите частна държавна или общинска собственост да се придобиват по давност в периода след
01.06.1996г. е неприложим. Съгласно чл. 79 ЗС, правото на собственост по давност
върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години. За да е налице оригинерното придобивно основание, следва да са се осъществили двата
елемента от фактическия състав на придобивната
давност, а именно, да е упражнявана фактическа власт върху имота в продължение
на предвидения в закона срок и тя да е
осъществявана с намерението за придобиване на вещни права върху имота.
Съдебната практика и теория трайно е наложила, че за да се приеме придобиване
по давност на недвижим имот, нужно е осъществяваното владение да е несъмнено,
явно, непрекъснато и спокойно.
От събраните по делото гласни доказателства
се установи, че около 1995год. ищецът е завлядал
имота, оградил е същия и е упражнявал фактическа власт, като никой не е оспорвал
правата му, респ. не е заявявал собственически такива. За промяна в намерението
на своене като собствен се извежда извод от отпочната и приключила процесдура
по снабдяване с КНА. Т.е владението е осъществявано явно,трайно и несъмнено.
Ето защо, следва да се приеме, че е оборен
легитимиращият ефект на АЧОС, въз основа на който ответникът заявява
собственически права върху имота. Исковата претенция следва да се уважи.
И двете страни са претендирали присъждане на
разноски, за което са представили списък по чл. 80 ГПК. Съобразно изхода на
спора сторените от ищеца разноски следва
да се поемат от ответника, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Ищцовата страна сочи да е направила разноски в общ
размер на 938.94лева, от които 750лева платено адв.
възнаграждение по представен договор за правна защита и съдействие, 166.94лв.
държавна такса и 22лв. държавна такса за замерени преписи.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
в отношенията между ищеца А.Е.Д.,
ЕГН ********** ***, действащ чрез пълномощника си адвокат Д.П. *** /адрес на
кантората: */, от една страна и ответника
О. В., ЕИК *, със седалище в *, представлявана от кмета И. П.,от друга страна ,
че ответникът не е собственик
на следния имот : ПИ с
идентификатор * по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на
изпълнителен директор на АГКК; с площ от 752 кв. м., находящ
се в *, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10 м./, стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: *, при граници: ПИ *, *, *. * и *, на основание чл.124,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА О. В.,
ЕИК *, със седалище в гр. Варна и адрес на управление: *, представлявана от
кмета И. П. ДА ЗАПЛАТИ на А.Е.Д., ЕГН ********** ***, действащ чрез
пълномощника си адвокат Д.П. *** /адрес на кантората: гр. Варна, *, сумата от 938.94лева, от които 750лева платено адв.
възнаграждение по представен договор за правна защита и съдействие, 166.94лв.
държавна такса и 22лв. държавна такса за замерени преписи. , на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на
съобщението от страните, че е изготвено и обявено, на основание чл. 259, ал. 1
от ГПК.
Препис от настоящето решение да се връчи
на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на
основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: