Р Е Ш Е Н И Е
107/17.2.2017г. Гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, осми състав
На седми февруари през две хиляди и
седемнадесета година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: Валентина Тонева
Секретар: Й.К.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
районния съдия
ГД № 1954 по описа на ШРС за 2016
год.,
За да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са положителни
установителни искове с правна квалификация по чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 124,
ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 240 от ЗЗД, във вр.чл. 99 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД.
Делото
е образувано по искова молба от Ф. И.“ ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление:
гр. С. ***, обл. С., район Л., ул. „Х. И.” № **, представлявано от А. Г., чрез
юрисконсулт Г.С. Г. срещу Н.А.Р., ЕГН **********. Ищецът сочи, че
по силата на Договор за потребителски заем № CASH -***,
от ***г., между „БНБ П. П.
Ф.“ ЕАД , ЕИК*** и Н.А.Р., ЕГН **********, бил сключен
договор за потребителски заем в размер на 300 лева. Н.А.Р. удостоверил с
подписа си , че е получил сумата, като се задължил да заплати на заемодателя 24
седмични погасителни вноски по 20 лв., включващи главница и добавка,
съставляваща печалбата на заемодателя /договорна възнаградителна лихва /съгласно
чл. 4 от ОУ по договора за заем/. Ответникът преустановил обслужването на заема
след като платил само една вноска. Падежът на първата непогасена вноска,
настъпил на 06.05.11г. На ***г. настъпил падежът на цялото задължение, с което
става изискуем целият неплатен остатък от заема. С Договор за цесия от
08.07.2014год., „БНБ П. П. Ф.“ ЕАД, ЕИК *** прехвърлило на ищеца в настоящото
производство „Ф. И.“ ЕАД
гр. С., горецитираното
вземане, като до длъжника било изпратено уведомление, съгласно чл.99 от ЗЗД,
чрез Б.п. ЕАД, но пратката се върнала с отразяване като непотърсена от
получателя.
Ищецът „Ф. И.“ ЕАД заявява, че уведомяването на ответника
за извършената цесия ще бъде извършено с връчване на исковата молба и приложенията
й, в които се съдържа уведомление за цесията до длъжника. Поради поведението на длъжника, „Ф. И.“
ЕАД подали заявление на основание чл. 410 от ГПК до ШРС на ***г., по което било образувано ч.гр. д. №***/2016г.
по описа на ШРС и била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № ***/***г.
за следните
суми -
292,48лв.- главница по договор за заем; 167,52
лв.- договорна лихва за периода от
06.05.11г. до 07.10.11г.;143,74лв.-
обезщетение за забава за периода от
07.05.11г. до 25.05.16г.
В срока по чл.414, ал.1 от ГПК длъжникът Н.А.Р., ЕГН **********, депозирал възражение, поради което за
ищеца възникнало задължение да установи претенцията си по съдебен ред. С настоящата
искова молба иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че в полза
на ищеца съществува парично вземане от ответника в общ размер 603,74лв., от
които: 292,48лв. -главница;
167,52лв.- договорна лихва за периода от 06.05.11г. до 07.10.11г.; и 143,74лв.-
обезщетение за забава за периода от 07.05.11г. до 25.05.16г. по договора № CASH -***, сключен между „БНБ П. П. Ф.“
ЕАД и Н.А.Р., ЕГН **********,
вземане, прехвърлено на ищеца чрез цесия от 08.07.2014г., за плащането на които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № *** /***г. по ч.гр.д. № ***/2016 г. по описа на ШРС.
В съдебно
заседание, за ищцовото дружество, не се явява представител. Депозирана е молба
на ***год., в която излагат становище по съществото на спора, прилага се
оригинал на договор за потребителски заем CASH-***, погасителен план към договора и копие на
известие за доставяне на уведомление за цесия, чрез „Б.п.“ АД, списък за
разноски. На ответника, с определение от ***г., на основание
чл. 47 ал.6 от ГПК, е назначен особен представител- адв. Ж.Д. –Д. от ШАК . Препис от
исковата молба, ведно с приложенията към нея, са били връчени на назначения на
ответника особен представител, като в законоустановения едномесечен срок от
негова страна е бил депозиран писмен отговор, в който излага твърдения за липса
на активна
процесуална легитимация на ищеца, поради липса на уведомяване за цесия; че не
са посочени конкретно прехвърлените вземания по размер и основание; прави
възражение за изтекла давност по чл. 111 б.“в“ от ЗЗД- тригодишна, поради
настъпила предсрочна изискуемост; в условията на евентуалност, прави възражение
за изтекла давност по чл. 110 от ЗЗД –петгодишна.
В съдебно
заседание, за ответника се явява особеният представител адв. Ж.Д. при ШАК, като
поддържа отговора и излага конкретни съображения в тази насока.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
На *** год.
между ответника Н.А.Р., ЕГН ********** и „БНП П. П. Ф.“ ЕАД, бил сключен Договор
за потребителски заем CASH-***, за
сумата 300лв., получаването на която е удостоверено с подпис от ***г. Съгласно условията на договора и погасителния план, Н.А.Р. следвало да
заплати 24 седмични вноски по 20 лева. Той е заплатил първата вноска по заема и
преустановил плащането му. На 08.07.2014 год. между „БНП П. П. Ф.“ ЕАД и „Ф. И.“
ЕАД бил подписан Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, с който
било прехвърлено и вземането по Договор за потребителски заем № CASH -***. За да изпълни задължението си по чл.99, ал.3 от ЗЗД,
в параграф 5, ал.5 от Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/,
„БНП П. П. Ф.“ ЕАД упълномощило „Ф. И.“ ЕАД да уведоми длъжника за
прехвърлянето на вземането. Уведомление за извършената цесия било изпратено на
адреса на заемателя, съобразно посоченото в чл. 7 от Договора за заем, чрез „Б.п.“
АД, като на известието е отразено, че пратката не е потърсена от получателя.
Поради спиране на плащанията, ищцовото дружество инициирало производство по
чл.410 от ГПК пред ШРС, чрез подаване на *** год. на заявление за издаване на
заповед за изпълнение и е била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение №***/***г. по ч.гр.д.
№ ***/2016 г. по описа на ШРС. В срока по чл.414, ал.1 от ГПК, длъжникът е депозирал
възражение, поради което за ищеца възниква задължение да установи претенцията
си по съдебен ред.
В законовия срок е депозирана искова молба от заявителя по ч.гр.д. № ***/2016 г. по описа на
ШРС.
Исковата молба е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал.1, вр. ал.5 от ГПК на постоянния и настоящ адрес.На основание чл. 47, ал.6 от ГПК, му е назначен
особен представител. Изложената фактическа обстановка се изяснява от
представените по делото доказателства и от изготвената в хода на съдебното
производство съдебно-счетоводна експертиза.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
Съдът намира
за безспорно, че между „БНП П. П. Ф.“ ЕАД и Н.А.Р., ЕГН **********, е сключен договор за
потребителски заем за сумата от 300 лв., като са уговорени седмични погасителни
вноски за изплащането на заема, съгласно чл. 4 от Договора, съставляващи
изплащане на главница с надбавка, покриваща разноските на заемодателя и
определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя. От приложеното копие
на погасителен план се установява, че първата вноска е с падеж ***г., а
последната- ***г.
На 08.07.2014 год. между „БНП П. П. Ф.“ ЕАД и
„Ф. И.“ ЕАД е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, с
който било прехвърлено вземането по Договор за потребителски заем № CASH -***, сключен между ответника и „БНП П. П. Ф.“ ЕАД. Съдът констатира от представения
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 08.07.2014г., че заемодателят
прехвърлил на „Ф. И.“ ЕАД свои вземания, произтичащи от сключени договори за
кредит. В Приложение 1 към приемо-предавателен протокол са описани договорите
за кредит, като под № *** фигурира процесният заем- CASH-*** и ЕГН на ответника Н.А.Р.. Съдът констатира, че с пълномощно от
29.07.2014 г., „БНП П. П. Ф.“ ЕАД упълномощава цесионера да уведоми от негово
име всички длъжници по всички вземания- предмет на договора за цесия от
08.07.2014 г. ,за цесията.
Относно
твърденията на ищеца в исковата молба, че е направен опит за уведомяване на
длъжника /на адреса посочен в договора/ за цедираното вземане чрез „Б.п.“ ЕАД,
по делото е представено копие от известие за доставяне с отразено пратката,
непотърсена от получателя.Т.е., към този момент, уведомяване на извършената
цесия няма и не се твърди, че има.
От приложеното ч.гр.д. № ***/2016г.
по описа на ШРС се установи, че ищецът „Ф. И.” ЕАД подал по реда на чл. 410 от ГПК заявление на ***г., по което била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, №***/*** г. за сумите- предмет на предявените в
настоящото исково производство искове и за разноски в общ размер 325 лв.,
направени по заповедното производство. Срещу издадената заповед, длъжникът, в
срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, на *** г., депозирал възражение по чл. 414 от ГПК
Съгласно заключението на изготвената
по делото съдебно-счетоводна експертиза, размерът на получената сума от
ответника е 300лв.; дължимата главница към настоящият момент е 292,48лв. поради
факта, че е платена първата вноска от 20 лв., оставащата лихва по заема е
изчислена на 167,52лв , а размерът на обезщетението за забава- върху
неплатената главница - 292,48лв за периода от 07.05.2011г. до 25.05.2016г. е
изчислено на 151,03лв .
При така установеното от фактическа страна, съдът
приема от правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Исковете са предявени от „Ф. И.” ЕАД
гр. С. по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1
от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу
ответника Н.А.Р., ЕГН ********** в качеството му на длъжник, на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №***/*** г. по ч.гр.д. № ***/2016
г. на ШРС, и след направено от длъжника възражение срещу заповедта. Налице е
идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство.
Претендира се установяване на вземания, съответни на задълженията, посочени в
заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на
настоящото и заповедното производство, приема, че исковете са допустими.
Съдът е сезиран с положителни
установителни искове за признаване за установено, че съществуват вземания в
полза на ищеца срещу ответника за следните парични суми: 292,48 лв., представляваща главница по задължение за връщане сума по
договор за заем CASH-***, сключен между „БНП П. П. Ф.“ ЕАД и ответника, вземане, прехвърлено на
ищеца чрез цесия от 08.07.2014 г.; за сумата 167,52 лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода 06.05.2011г.до ***г. върху заета сума по
договор CASH-***, сключен между „БНП П. П. Ф.“ ЕАД и ответника, вземане, прехвърлено на
ищеца чрез цесия от 08.07.2014 г.; сума от 143,74 лв.- обезщетение за забава за периода от 07.05.2011 г. до
25.05.2016г. по договора за заем CASH-***, сключен между „БНП П. П. Ф.“ ЕАД и
ответника, вземане, прехвърлено на ищеца чрез цесия от 08.07.2014 г, както и законната лихва върху сумата 292,48 лв.,
считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане .
Предявяването на иск по реда на чл.
415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с издаването
на заповед за изпълнение на парично задължение, очертава пределите на предмета
на настоящото дело, а именно – съществуването на посочените в исковата молба
вземания по заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на осн. чл. 154,
ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства на ищеца
са материалите по приложеното заповедно производство по ч.гр.д. № ***/2016 г. на
ШРС, представените в настоящото исково производство писмени документи и заключението
по изготвената ССЕ. Съгласно
нормата на чл.99, ал.4 от ЗЗД, прехвърлянето на вземане има действие спрямо
третите лица и длъжника от деня, когато му е съобщено от предишния кредитор.
Установеното в чл.99, ал.3 и 4 от ЗЗД задължение на цедента да съобщи на
длъжника за прехвърляне на вземането, за да произведе то своето прехвърлително
действие спрямо него и третите лица, има за цел да защити длъжника срещу
ненадлежно изпълнение на задължението му на лице, което не е носител на
вземането. За длъжника и третите лица,
кредитор на цедираното вземане си остава до съобщението по чл.99, ал.4 от ЗЗД само цедента и то без оглед на това, че в отношенията му с цесионера то е
произвело своето действие и вече не принадлежи на първия от датата на
цедирането му. Докато това отлагателно условие не настъпи, в отношенията между
цесионера и длъжника това вземане не е прехвърлено. Съобразно задължителната практика /Решение № 123/24.06.2009 г.на ВКС по т.д. № 12/2009 г. ІІ т.о./, поради отсъствие на специални
изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от
цедента за извършената цесия, цесията следва да се счете за надлежно съобщена
на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на
длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил
иска си за изпълнение на цедираното вземане. Същевременно като факт, настъпил в
хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право,
получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата
молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото,
с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Аналогично становище е
застъпено и в Решение №3/16.04.2014 г. по т.д. №1711/2013г. на ВКС, І т.о.
съгласно което, изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба
на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на
цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 от ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99,ал.4 от ЗЗД.
В параграф 5, ал.5 от приложения
Договор за прехвърляне на вземане от 08.07.2014г., е налице упълномощаване
от „БНП П. П. Ф.“ ЕАД на „Ф. И.“ ЕАД да изпраща писмени уведомления до длъжниците по вземанията предмет на
договора от името на продавача, с които да ги уведомява за прехвърлянето на
техните задължения по смисъла на чл. 99, ал.3 от ЗЗД. Към договора е приложен
приемо- предавателен протокол, ведно с Приложение 1, в което под номер ***5
фигурира номерът на процесния договор за заем CASH-*** и ЕГН на ответника- заемател. Приложено е и
пълномощно /стр. 16/ от името на „БНП П. П. Ф.“ ЕАД, с което се упълномощава „Ф. И.“ ЕАД
да представлява БНП П. П. Ф.“ ЕАД, като извършва изброени по-долу действия – да
уведоми по законовоустановения ред длъжниците за сключения договор за продажба
и прехвърляне на вземания между тях и да извършва всички необходими правни
действия с оглед надлежното уведомяване на длъжниците.
Съдът констатира,
че адресът, на който е извършен опит за връчване на уведомлението за цесията от
„Ф. И.“ ЕАД до длъжника, чрез „Б.п. „ ЕАД , е адресът, посочен в чл. 7 от Договора
за заем, подписан от ответника и адрес, посочен от длъжника.
По повод
преценката дали цесията е породила своето действие спрямо ответника по делото в
хода на настоящото производство, съдът съобрази от материалите по делото, че
именно на този адрес е връчена и Заповедта за изпълнение №***/*** г. по ч.гр.д. № ***/2016г.
на ШРС и това е адресът, посочен в депозираното от ответника възражение срещу
заповедта.
Съдът
съобрази, че на този адрес са изпратени книжата по делото в производството по
чл. 131 от ГПК и на основание чл. 47, ал.5, вр. ал.1 от ГПК, се смята
съобщението за редовно връчено, относно искова молба и приложените към нея
документи, съдържащи уведомление за извършената цесия. Същият адрес, съгласно
справка по делото от 27.09.2016г.,от НБД „Население“, е регистриран като
постоянен /от 05.03.2001г./ и настоящ адрес /от 28.02.2001г./ на длъжника.
Предвид
редовната процедура по връчване на горепосочените книжа по делото, съдът
приема, че е изпълнено задължението установено в разпоредбата на чл. 99, ал.4
от ЗЗД, да бъде уведомен длъжникът за извършеното прехвърляне на вземането по
кредита /Решение.№ 78809.07.2014г на ВКС IIт.о.; Решение № 123/24.06.2009 г.на ВКС по
т.д. № 12/2009 г. ІІ т.о/.Цесията има действие спрямо длъжника по делото при уведомяването,
обективирано в документите, приложени към исковата молба /вкл. и уведомление за извършено прехвърляне на вземания от стр. 17 по
делото, изходящо от БНП П. П. Ф.“
ЕАД/, предвид
обстоятелството, че съдът е длъжен да съобрази по силата на чл. 235, ал.3 от ГПК всички факти- релевантни за спорното право и настъпили след предявяването
на иска. Защитата осъществявана от назначения по делото особен представител на
основание чл. 47 ал.6 от ГПК, не осуетява процедурата по уведомяването и
връчването на книжата по делото, а напротив- осигурява защита на страната по
делото, по отношение на която е приложена фикцията на чл. 47, ал.5 от ГПК.
Поради гореизложеното, съдът намира,
че ищецът е активно легитимиран да претендира заплащане на задълженията на
ответника по договор за заем CASH-***, сключен
между ответника и цедента „БНП П. П. Ф.“ ЕАД на ***г.
От
материалите по делото се установи, че след плащането на вноска на ***год. /първата
и единствена погасена от длъжника вноска/ не са постъпвали плащания по кредита.
Падежната дата на кредита е *** год.
Съдът намира
за неоснователно възведеното възражение от ответната страна за изтекла
погасителна давност по отношение на претендираната главница от 292,48 лв., поради настъпила предсрочна изискуемост. Вземанията
по договора за потребителски заем не са
периодични плащания, налице е едно неделимо плащане, като договореното връщане
на заема / кредита/ на погасителни вноски, предвид съгласието на кредитора да
приеме изпълнение от длъжника на части, не превръща договора в такъв за
периодични платеж./
в този смисъл Р. 261/12.07.2011г на ВКС IVг.о./
В тази
връзка, въпреки договореното между страните в чл.5 от Договора за потребителски
заем, съдът приема, че предсрочната изискуемост не е настъпила автоматично с
неплащане на две седмични вноски. Наличието на тази обективна предпоставка е
необходимо, но не и достатъчно условие за трансформиране на кредита в
предсрочно изискуем, доколкото отнемането на преимуществото на срока по
договора е субективно право на кредитора. Поради това, преценката дали
да го упражни и кога, принадлежи изцяло на кредитора. Следователно,
настъпването на предсрочната изискуемост на кредита предпоставя кумулативно
осъществяване на два юридически факта – 1/забава от страна на длъжника на
плащанията на две и повече вноски и 2/волеизявление от страна на кредитора за
отнемане преимуществото на срока с едностранно обявяване на кредита за изцяло предсрочно изискуем , било то чрез
счетоводното му записване за такъв на определена дата, било чрез подаване от
кредитора на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение или по
друг начин. /В този смисъл е и константната
съдебна практика Решение №92/16.06.2009 год. на ВКС по т.д. №467/2008 год., ІІ
т.о., ТК, Решение №58/15.04.2009 год. на ВКС по т.д. №584/2008 год., ІІ т.о.,
ТК постановени по реда на чл.290 от ГПК./
В тази
връзка, в съдебно заседание, на въпрос,
вещото лице отговори, че няма осчетоводяване на вземането от проверените от
експерта документи . Съдът приема, че не е налице настъпила предсрочна изискуемост
в случая, нито се навеждат твърдения от страна на ищеца за това. А от
материалите по делото се установява, че кредиторът е предприел действия по
събиране на отпуснатия заем едва след изтичане на крайната падежна дата -***г,
поради което се налага изводът, че последният не се е възползвал от
възможността да обяви кредита за предсрочно изискуем. В този смисъл са и
изявленията на ищеца чрез процесуалния му представител.
При преценка
на твърденията на ответната страна за изтекла погасителна давност, съдът
съобрази обстоятелството, че задължението за връщане на суми, отпуснати на
основание договор за кредит, т.е. главницата по кредита, се погасява с
изтичането на общата пет годишна давност по чл.110 от ЗЗД. В случая не е налице
никоя от изчерпателно изброените хипотези, визирани в разпоредбата на чл.111 от ЗЗД, обуславящи прилагането на специалната тригодишна погасителна давност.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от
деня, когато вземането е станало изискуемо, като съгласно чл.116, б.”а”, б.”б”
и б.”в” от ЗЗД, давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника,
при предявяване на иск или възражение. При положение, че падежът е настъпил на ***г.
за цялото задължение, т.е. тогава е станало изискуемо, съдът намира, че към
датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение - ***г.,
не е изтекъл петгодишният давностен срок за търсената главница по заема в
размер от 292,48лв., поради което искът за това вземане съдът приема за основателен
и доказан.
С оглед
изложеното, следва да се признае за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата от 292,48лв., представляваща непогасена главница по договор за
заем CASH-***, сключен между „БНП П. П. Ф.“ ЕАД и
ответника, вземане, прехвърлено на ищеца чрез цесия от 08.07.2014 г., за което вземане
е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, №***/*** г. по ч.гр.д. № ***/2016
г. на ШРС, ведно със законната лихва върху сумата 292,48 лв., считано от датата
на подаване на заявлението.
По отношение
обаче на претенциите за договорна
възнаградителна лихва в размер от 167,52лв.
за периода от 06.05.2011г. до ***г.,съдът приема, че от падежната дата ***г.
до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на ***г.,
е изтекла тригодишната давност /изтекла към 07.10.2014г./, поради което и становището на особеният представител за
недължимост на посочените вземания за лихви, е основателно. С оглед,изложеното
съдът приема, че следва да се отхвърли
искът ищцовото дружество срещу ответника относно претенциите за договорна
възнаградителна лихва в размер от
167,52лв. за периода от 06.05.2011г. до ***г.
По отношение
претенцията за обезщетение за забава за
периода от 06.05.2011г. до
25.05.2016г. в размер на
143,74лв.,съдът намира, че за подпериода
от 06.05.2011г. до 02.06.2013г. е
изтекла тригодишната давност до датата на подаване заявлението за издаване
на Заповед за парично задължение ***г.
В същото
време,за подпериода 03.06.2013г. до 25.05.2016г. не е изтекла тригодишната давност към ***г.
и за него се дължи сумата от 88,59лв.- обезщетение за забава върху главницата. С
оглед изложеното, съдът намира, че претенцията за обезщетение за забава следва да бъде уважена в размер на 88,59лв. за
периода от 03.06.2013г. до 25.05.2016г., като в останалата й част-до пълния
предявен размер от 143,74лв. , следва да бъде отхвърлена, поради погасяване по давност.
Съгласно
т.12 от ТР № 4/2013г от 18.06.2014г на ОСТГК на ВКС съдът, който разглежда иска,предявен
по реда на чл. 422, респ.чл. 415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските,както в
исковото производство, така и в заповедното
производство. Присъединените със заповедта за изпълнение разноски не се
включват в предмета на установителния иск по чл. 422 от ГПК, а представляват законна
последица от уважаването/отхвърлянето на иска. В този смисъл и с оглед изхода
на спора, ответникът дължи на ищцовото дружество и направените по заповедното
производство разноски в размер на 205,13 лева, (325лв.х381,07лв./603,74лв.), включващи държавна такса за издаване на заповед за изпълнение и
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото
дружество и направените от него разноски в настоящото производство до размер на
552,28лева (875лв.х381,07лв./603,74лв.), включващи доплащане на държавна такса, възнаграждение за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение, възнаграждение за особен представител,съразмерно
с уважената част от иска.
Водим от
горното, съдът
РЕШИ
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК в
отношенията между страните, че в полза на „Ф. И.“ ЕАД, ЕИК ***,седалище и адрес на управление:гр.
С. ***, обл. С., район Л., ул. „Х. И.” № **, представлявано от А. Г.,СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ
от Н.А.Р., ЕГН **********, адрес: ***,
в размер от 292,48лв./
двеста деветдесет и два лева и 48 стотинки/ представляващо непогасена
главница по Договор за потребителски заем CASH-***, сключен между „БНП П. П. Ф.“ ЕАД и Н.А.Р.,
ЕГН **********, вземане, прехвърлено на „Ф. И.“ ЕАД чрез цесия от 08.07.2014
г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК №***/***г. по ч.гр.д. № ***/2016г. на ШРС,
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК – ***г. до окончателното изплащане на задължението.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК в
отношенията между страните, че в полза на „Ф. И.“ ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление:
гр. С. ***, обл. С., район Л., ул. „Х. И.” № 15, представлявано от А. Г., СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ
от Н.А.Р., ЕГН **********, адрес: ***,
в размер от 88,59лв./осемдесет и
осем лева и 59 стотинки /- обезщетение за забава върху главницата за
периода от 03.06.2013г. до 25.05.2016г.
по Договор за потребителски заем CASH-***, сключен между „БНП П. П. Ф.“ ЕАД и Н.А.Р., ЕГН **********, вземане,
прехвърлено на „Ф. И.“ ЕАД чрез цесия от 08.07.2014 г., за
което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №***/***г. по ч.гр.д. № ***/2016г.
на ШРС, като
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния предявен размер от 143,74лв., КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ф. И.“ ЕАД, с ЕИК ***,
със седалище гр. С., адрес на управление: гр. С. ***, обл. С., район Л., ул. „Х.
И.” № 15, представлявано от А. В. Г. против
Н.А.Р., ЕГН **********,
адрес: *** иск с правно основание чл. 422, ал.
1 от ГПК, за сума в
размер на 167,52лв. /сто шестдесет и седем лева и 52 стотинки/, представляваща възнаградителна лихва за периода от
06.05.2011г. до ***г. по Договор за потребителски заем CASH-***, сключен между „БНП П. П. Ф.“ ЕАД и Н.А.Р., вземане, прехвърлено на ищеца
чрез цесия от 08.07.2014 г., КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Н.А.Р., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на „Ф. И.“ ЕАД гр. С.
направените разноски в заповедното
производство в размер на 205,13 лева, включващи държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно с уважената част.
ОСЪЖДА Н.А.Р., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на „Ф. И.“ ЕАД гр. С.
направените разноски в
исковото производство в размер на 552,28 лева, включващи държавна такса, възнаграждение
за вещо лице, юрисконсултско възнаграждение, възнаграждение за особен
представител съразмерно с уважената част.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Шуменски окръжен съд.
Районен съдия: