Р Е Ш
Е Н И Е
№.............
град Шумен, 15.07.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският
административен съд в публичното заседание на шести юли през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател:
Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при участието на секретаря Р.Х.
и с участие на прокурор П.В. от Окръжна
прокуратура- Шумен,
като разгледа докладваното от
административния съдия Б.Бойн адм. д. № 133 по описа за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на
чл.186 ал.2 във вр. с чл.191 и чл.196 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/.
Образувано е по
протест от П.В.- прокурор в Окръжна прокуратура-гр.Шумен, депозиран срещу чл.10
ал.2, чл.14 т.1 и т.2, чл.40 ал.8 и ал.9, чл.44 ал.1, ал.2, ал.3 и ал.5, чл.45
ал.1, чл.51 ал.1 т.4 и чл.63 ал.2 от Наредба за определяне на размера на
местните данъци на територията на Община Шумен, приета с Решение №
31/12.02.2008г. на Общински съвет-
гр.Шумен. В протеста се сочи, че визираните разпоредби противоречат на
нормативен акт от по-висока степен, а именно на Закона за местните данъци и
такси /ЗМДТ/ и в частност на нормите на чл.22, чл.55 ал.8 и ал.9, чл.59, чл.61м
ал.1 т.4 и чл.61ч ал.2 от с.з. На соченото основание вносителят на протеста моли
съда да отмени атакуваните разпоредби като противоречащи на Конституцията на
Република България и на ЗМДТ, както и да присъди направените по делото
разноски.
Ответната страна- Общински
съвет град Шумен, не изпраща процесуален представител в открито съдебно
заседание. В писмена молба от 28.05.2020г. посочва, че по отношение на чл.10
ал.2, чл.40 ал.8 и ал.9, чл.44 ал.1,ал.2, ал.3 и ал.5, чл.45 ал.1, чл.51 ал.1
т.4 и чл.63 ал.2 от Наредбата е постъпила докладна записка от Кмета, относно
тяхното изменение и допълнение, но по отношение на чл.14 т.1 и т.2, който
засяга размера на данъка, е налице забрана по чл.1 ал.4 от ЗМДТ за изменението
му в течение на годината. Към момента не е гласувано изменение на атакуваните
разпоредби, като съдът даде еднократна възможност за съгласуването на Наредбата
със закона.
Представителят на Окръжна
прокуратура- Шумен поддържа протеста на основание изложените в него съображения
и моли съда да отмени атакуваните разпоредби.
Оспорването е обявено по реда на
чл.181 ал.1 и ал.2, във вр. с чл. 188 от АПК, чрез Държавен вестник
(бр.18/28.02.2020г.), копие от обявлението е поставено на информационното табло
в Административен съд- град Шумен и е обявено на Интернет страницата на ВАС и
АдмС - град Шумен. В срока по чл.189 ал.2 от АПК по делото не са встъпили и не
са се присъединили заинтересовани страни на страната на оспорващия или на
страната на ответника.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от
фактическа страна следното:
Наредбата за
определянето размера на местните данъци на територията на Община Шумен е приета
с Решение № 31 от 12.02.2008 година на Общински съвет– Шумен/л.33 по делото/. Същата
е била изменяна и допълвана с последващи Решения на ОбС, както следва: № 297 от
29.01.2009г., № 510 от 22.12.2009г., № 778 от 28.01.2011г., 263 от
29.11.2012г., № 589 от 19.12.2013г., № 899 от 29.01.2015г., № 263 от
29.09.2016г., № 981 от 31.01.2019г. Всички Протоколи от заседания на ОбС,
съдържащи процесните решения са приложени по делото и от доказателствата е
видно, че първоначалното приемане на Наредбата и измененията ѝ са били приети
при необходимия кворум и мнозинство.
Процесната Наредба
е приета на основание чл.21 ал. 2 от Закона за местното
самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ и чл.1 ал. 2 от Закона за местните
данъци и такси/ЗМДТ/. Според чл.21 ал.2 от ЗМСМА в изпълнение на правомощията си
по ал.1 общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции, решения,
декларации и обръщения. Съгласно чл.7 ал.2 от Закона за нормативните
актове/ЗНА/,
наредбата се издава за прилагане на отделни разпоредби или други подразделения
на нормативен акт от по-висока степен, а според чл. 8 от ЗНА всеки общински съвет може да
издава наредби, с които да урежда, съобразно нормативните актове от по-висока
степен, неуредени с тях обществени отношения с местно значение. В същия смисъл е
и разпоредбата на чл.76 ал.3 от АПК. Като колективен орган на
местното самоуправление по смисъла на чл.18 ал.1 от ЗМСМА, общинският съвет е овластен да
издава нормативни актове, с които урежда, съобразно нормативни актове от
по-висока степен, обществени отношения с местно значение. Съгласно чл.1 ал.2 от ЗМДТ, че общинският съвет определя с
наредба размера на данъците по ал.1 при условията, по реда и в границите,
определени с този закон. Следователно общинският съвет е компетентният
орган да приема наредба от местно значение, с която да определи размера на
данъците по ал.1 на чл.1 от ЗМДТ при условията, по реда и в
границите, определени със ЗМДТ.
Съгласно правилото
на чл. 192а от АПК компетентността на органа за
издаване на подзаконовия нормативен акт се преценява към момента на издаването
му, а съответствието на подзаконовия нормативен акт с материалния закон се
преценява към момента на постановяване на съдебното решение.
Предмет на оспорване са
разпоредби от Наредбата за определянето размера на местните данъци в Община Шумен,
която е подзаконов нормативен акт по смисъла на чл.75 ал.1 от АПК, подлежащ на проверка за
законосъобразност. Протестът е подаден от прокурор, който съгласно чл.186 ал.2 АПК разполага с правомощието да
оспори пред настоящия съд текстове на Наредбата, приета от ОбС Шумен, като това
оспорване, според чл.187 ал.1 от АПК, не е ограничено със срок. Предвид
изложеното, съдът приема, че оспорването е процесуално допустимо.
Разгледан по същество
и след проверка на подзаконовия нормативен акт, съгласно чл.168 ал.1 от АПК,
във връзка с чл.146 от АПК,
съдът приема, че протестът
се явява изцяло основателен по
следните съображения:
При служебно извършената
проверка за законосъобразност на оспорвания подзаконов нормативен акт,
настоящият съдебен състав констатира, че той е произнесен от компетентен орган,
в законоустановената форма и при спазване на процесуалните разпоредби, но в
противоречие с материалния закон. Тези изводи се налагат по следните
съображения:
Разпоредбата на чл.10 ал.1 и ал.2 от Наредбата предвижда, че данъкът върху
недвижимите имоти се плаща на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни и
до 31 октомври на годината, за която е дължим, а на предплатилите от 01 март до
30 април за цялата година се прави отстъпка 5 на сто. Тези срокове са предмет
на законодателна регламентация в чл.28 ал.1
и ал.2 от ЗМДТ.
Законовия текст гласи, че данъкът върху недвижимите имоти се плаща на две равни
вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е
дължим. На предплатилите до 30 април за цялата година се прави отстъпка 5 на
сто. Видно е, че текстовете на закона и наредбата се различават, като законодателят
не поставя начален срок за плащане, при което се прави отстъпка. Съдът намира,
че текстът на чл.10 ал.2 от Наредбата
противоречи на закона и в тази част следва да бъде отменен.
Протестираната разпоредба на чл.14 т.1 и т.2 от процесната Наредба
предвижда, че размерът на данъка върху недвижимите имоти се определя върху
данъчната оценка на недвижимия имот в размер: 1. За физически лица и жилищни
имоти на предприятия– 1,3 на хиляда и 2. За нежилищни имоти на предприятия– 1,7
на хиляда. В протеста се развиват доводи за незаконосъобразност на текста
поради противоречие с чл.22 от ЗМДТ.
Редакцията на чл.22 от ЗМДТ,
в сила от 01.01.2019 година, гласи следното: Общинският съвет определя с
наредбата по чл.1 ал.2 размера на данъка: 1. за недвижимите имоти, с изключение
на недвижимите имоти по т.2, в граници от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната
оценка на недвижимия имот; 2. за жилищни имоти, разположени на територията на
населено място или селищно образувание, включени в Списъка на курортите в
Република България и определяне на техните граници, приет с Решение на
Министерския съвет №153 от 24 февруари 2012 г., които за съответната година не
са основно жилище на данъчно задълженото лице, не са отдадени под наем и не са
регистрирани като места за настаняване по смисъла на Закона за
туризма, в граници, както следва: а) от 5 до 7 на хиляда
върху данъчната оценка на недвижимия имот– за имотите, разположени в
балнеолечебни, климатични планински и климатични морски курорти от национално
значение, включени в списъка по т.2; б) от 4,5 до 6 на хиляда върху данъчната
оценка на недвижимия имот– за имотите, включени в списъка по т. 2, извън тези
по буква "а". С Решение № 4 от 09.04.2019 година по конст. дело №
15/2018 година Конституционният съд на Република България обявява
противоконституционност на разпоредбата на чл. 22 от ЗМДТ
с посоченото по-горе съдържание. В цитираното решение на конституционният съд е
възприето разбирането, "че като публичноправно вземане на държавата или
общината данъците се установяват едностранно от държавата и само със закон,
което гарантира правата на данъкоплатците. По отношение на местните данъци чл.141 ал.3 от Конституцията предвижда правомощие за определяне на размера на
местните данъци не от Народното събрание, а от общинския съвет, но при условия,
по ред и в граници, определени само от Народното събрание със закон. В чл.19 ал.1 от ЗМДТ изрично е посочено, че единственият критерий от
значение за определяне размера на данъка за недвижими имоти е данъчната оценка
на недвижимите имоти по чл.10 ал.1 към 1 януари на годината, за която се дължи
и се съобщава на лицата до 1 март на същата година. Съгласно Решение № 3 от
28.04.2020г. по к. д. № 5/2019 г. на Конституционния съд, решение на съда, с
което закон, изменящ или отменящ действащ закон, се обявява за
противоконституционен, няма възстановително действие. Поради което, с оглед
обявяването на чл.22 от ЗМДТ
за противоконституционен, с Решение № 4 от 09.04.2019г. по к. д. № 15/2018 г.,
на Конституционният съд на Република България следва да се приеме, че към
настоящия момент не съществува правна норма от по-висш ранг, определяща в какви
граници следва да бъде определен размера на данъка върху недвижимите имоти. В
случая е налице противоречие на протестираната разпоредба от общинската наредба
с разпоредбите от по-висш ранг, защото със същата се определя различен размер
на данъка в зависимост от собственика данъкоплатец и от функционалната употреба
на недвижимия имот. Нормата е материално незаконосъобразна, поради което
протестът на Окръжна прокуратура Шумен е основателен и атакуваната разпоредба
следва да се отмени.
По отношение на протестираните чл.40 ал.8 и ал.9 от Наредбата, съдът установи, че същите предвиждат данък за
специализирани строителни машини/бетоновози, бетон-помпи и др., автокранове,
специализирани ремаркета за превоз на тежки и извънгабаритни товари и други
специални автомобили, без тролейбусите в размер на 66лв. и данък за автокранове
с товарподемност над 40 тона, специализирани ремаркета за превоз на тежки и
извънгабаритни товари с товароподемност над 40 тона в размер на 132 лв. За
посочените разпоредби следва да се има предвид съдържанието на нормата на чл.55 ал.8 от ЗМДТ, което е действащо към настоящия момент, а
именно: "Общинският съвет определя с наредбата по чл.1 ал.2 данъка за
специализирани строителни машини (бетоновози, бетон-помпи и други), автокранове
и други специални автомобили, без тролейбусите, в размер от 50 до 250
лева". С публикувани
в бр 97 от 2017 г., в сила от
1.01.2018г.
изменения на ЗМДТ в чл.55 ал.8 и в ал.9 думите "специализирани
ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари" се заличават. Така
за разлика от предходния текст на закона, в актуалната редакция липсва
посочване на изрично определени превозни средства, а това са именно специализирани ремаркета за превоз на тежки
или извънгабаритни товари. Последните са включени в предмета на
протестираните разпоредби на чл.40 ал.8 и ал.9 от Наредбата и по този начин,
същата не е в съответствие със закона. В приетата Наредба съществува определен
данък за специализираните ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари,
докато законът не предвижда такъв, съответно ОбС не разполага с правомощия да
определи данък върху тези ППС. Разпоредбите в тази им част са незаконосъобразни
и следва да бъдат отменени.
По
отношение на чл.44 ал.1 от
Наредбата, съдът установи, че същата предвижда за превозните средства с мощност
на двигателя до 74 kW включително, снабдени с действащи катализаторни
устройства и несъответстващи на екологичните категории „Евро 3”, „Евро 4”,
„Евро 5”, „Евро 6” и „EEV”, определеният по чл.40 данък за съответната година да
се заплаща с намаление от 40 на сто. Съгласно чл.44 ал.2, за превозните средства с мощност на двигателя до 74 kW
включително и съответстващи на екологични категории „Евро 3” и „Евро 4”,
данъкът се заплаща с 50 на сто намаление, а за съответстващите на „Евро 5” и
„Евро 6”- с 60 на сто намаление от определения по чл.40 ал.1 и 3 данък.
Съгласно чл.44 ал.3, за автобусите, товарните автомобили, влекачите за
ремарке и седловите влекачи с двигатели, съответстващи на екологични категории
„Евро 3” и „Евро 4”, данъкът се заплаща с 40 на сто намаление, а за
съответстващите на „Евро 5”, „Евро 6” и „ЕЕV” - с 50 на сто намаление от
определения по чл.40 ал.5, 6, 7 и 13 данък. Съгласно чл.44 ал.5, екологичните категории „Евро 3”, „Евро 4”,
„Евро 5”, „Евро 6” и „ЕЕV” се удостоверяват чрез предоставяне на документ, от
който е видно съответствието на превозното средство с определената от
производителя екологична категория. Посочените разпоредби противоречат на чл.59
ал.2- ал.5 от ЗМДТ, съгласно които за мотопеди и мотоциклети с мощност на
двигателя до 74 kW включително, и съответстващи на екологична категория
"Евро 4" данъкът се заплаща с 20 на сто намаление, а за
съответстващите на екологични категории, по-високи от "Евро 4"– с 60
на сто намаление от определения по чл. 55, ал. 3
данък. За автобусите, товарните автомобили, с технически допустима максимална
маса над 3,5т, влекачите за ремарке и седловите влекачи с двигатели,
съответстващи на екологична категория "Евро 4", данъкът се заплаща с
20 на сто намаление, а за съответстващите на "Евро 5", "Евро
6" и "ЕЕV" – с 50 на сто намаление от определения по чл.55 ал. 5,
6,
7
и 13
данък. За автобуси, извършващи обществен превоз на пътници по редовни автобусни
линии в градовете и в слабонаселените планински и гранични райони, които се
субсидират от общините, данъкът се заплаща в размер 10 на сто от размера,
определен по реда на чл.55 ал.5,
при условие че не се използват за други цели. Когато в регистъра по чл.54 ал.1
няма данни за екологичната категория на моторното превозно средство, се приема,
че превозното средство е без екологична категория. В закона липсва задължение
за собствениците за представяне на документ, удостоверяващ екологичната
категория на превозното средство, поради което е недопустимо с подзаконовия
нормативен акт такова задължение да им е вменено. Поради горните съображения, разпоредбите
са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени.
По отношение на чл.45 ал.1 от Наредбата, съдът установи, че същата предвижда
данъкът върху превозните средства да се заплаща на две равни вноски в следните
срокове: от 1 март и до 30 юни и до 30 октомври на годината, за която е дължим,
като на предплатилите от 1 март до 30 април за цялата година се прави отстъпка
от 5 на сто. Разпоредбата противоречи на чл.60.
ал.1 от ЗМДТ, съгласно който, данъкът върху превозните средства се
плаща на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на
годината, за която е дължим, като на предплатилите до 30 април за цялата година
се прави отстъпка 5 на сто. Това обуславя незаконосъобразност на атакуваната с
протеста норма от Наредбата и същата подлежи на отмяна.
По отношение на чл.51 ал.1 т.4 от
Наредбата, съдът установи, че същата предвижда данъчно задължените лица, които подлежат на облагане с
патентен данък, да могат да ползват данъчни облекчения в следната поредност:
лицата, които използват работно място за обучение на чираци по смисъла на
Закона за занаятите и извършват патентна дейност от посочените в т.10, 12 и 13
на приложение № 4 към Глава втора, раздел VI от Закона за местните данъци и
такси, заплащат 50 на сто от определения патентен данък за съответното работно
място; намалението се ползва, при условие че към декларацията по чл.53 е
приложено копие от удостоверението за вписване в регистъра на чираците,
издадено от съответната регионална занаятчийска камара. Нормата противоречи на чл.61м
ал.1 т.4 от ЗМДТ, съгласно който данъчно задължените лица, които подлежат на облагане
с патентен данък, могат да ползват данъчни облекчения в следната поредност:
лицата, които използват работно място за обучение на чираци по смисъла на Закона за занаятите
и извършват патентна дейност от посочените в т.10 на приложение № 4, заплащат
50 на сто от определения патентен данък за съответното работно място;
намалението се ползва, при условие че към декларацията по чл. 61н
е приложено копие от удостоверението за вписване в регистъра на чираците,
издадено от съответната регионална занаятчийска камара. Съответно т.12 и т.13 на Приложение №4 не се
включват в законовия текст, посочването им в Наредбата е незаконосъобразно и
следва да бъде отменено.
По отношение на атакуваната чл.63 ал.2 от Наредбата, същата
предвижда когато действието на разрешението за извършване на таксиметров превоз
на пътници бъде прекратено през течение на годината, от платения годишен данък
се възстановява недължимо внесената част, определена по следната формула: НВДТПП= НГДТППxБМ/12, където НВДТПП е
недължимо внесената част от данъка върху таксиметров превоз на пътници за
текущата година; ПГДТПП е платеният годишен данък върху таксиметров превоз на
пътници за текущата година; БМ е броят на месеците от текущата година, следващи
месеца на прекратяване на разрешението за извършване на таксиметров превоз на
пътници. Нормата противоречи на чл.61ч ал.2 от ЗМДТ, съгласно който, когато
разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници е издадено през
течение на годината, дължимият данък за текущата година се определя по следната
формула: НВДТПП= ПДТППхОМ/БМ, където НВДТПП е недължимо внесената част от
данъка върху таксиметров превоз на пътници за текущата година; ПДТПП– платеният
данък върху таксиметров превоз на пътници за срока, за който е издадено
разрешението; БМ– броят на календарните месеци, за които е издадено
разрешението и е платен данъкът върху таксиметров превоз на пътници; ОМ–
оставащият брой на календарните месеци от срока на разрешението за извършване
на таксиметров превоз на пътници, следващи месеца на прекратяване на
разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници. Така
констатираното различие обуславя незаконосъобразност на чл.63 ал.2 и протестът
в тази му част е основателен.
Въз основа на изложеното, настоящият
съдебен състав приема, че оспорените разпоредби на чл.10 ал.2, чл.14 т.1 и т.2,
чл.40 ал.8 и ал.9, чл.44 ал.1,ал.2, ал.3 и ал.5, чл.45 ал.1, чл.51 ал.1 т.4 и
чл.63 ал.2 от Наредба за определяне на размера на местните данъци и такси на
територията на Община Шумен, приета с Решение № 31/12.02.2008г. на Общински съвет- гр.Шумен са материално незаконосъобразни,
поради което протестът на Окръжна прокуратура Шумен е основателен и атакуваните
разпоредби следва да се отменят.
Предвид изхода на делото и на основание
чл.143
във връзка с чл.196 от АПК,
в полза на протестиращата страна- Окръжна прокуратура Шумен следва да се
присъдят разноски за обявление на оспорването в Държавен вестник в размер на 20.00
лева.
Водим от горното, Шуменският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
разпоредбите на чл.10
ал.2, чл.14 т.1 и т.2, чл.40 ал.8, в частта ѝ относно данък за
специализирани ремаркета за превоз на тежки и извънгабаритни товари, чл.40 ал.9,
в частта ѝ относно данък за специализирани ремаркета за превоз на тежки и
извънгабаритни товари с товароподемност над 40т., чл.44 ал.1, ал.2, ал.3 и
ал.5, чл.45 ал.1, чл.51 ал.1 т.4, в частта относно т.12 и т.13 от Приложение №4
към глава втора, раздел VI от ЗМДТ и чл.63 ал.2 от Наредба за определяне на
размера на местните данъци на територията на Община Шумен, приета с Решение №
31/12.02.2008г. на Общински съвет-
гр.Шумен.
ОСЪЖДА Общински съвет град Шумен да
заплати на Окръжна прокуратура- Шумен направените по делото разноски в размер
на 20.00 (двадесет лева) лв.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд на Р България град
София в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото решение
да се изпрати на страните по реда на чл.137 във вр. с чл.138 ал.1 от АПК.
Решението, след влизането му в законна
сила, да се обяви по реда на чл.194 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:.................... ЧЛЕНОВЕ: 1. ........................
2.
......................