Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№

гр. Габрово, 19.02.2021г.

В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

ГАБРОВСКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД  в  публично заседание на  двадесет  и шести  януари през  две  хиляди  двадесет и  първа  година в състав:

Председател: ГЕРГАНА  АНТОНОВА-ПОПОВА

Съдебни заседатели:

 

При секретаря   ВИОЛИНА  ТОДОРОВА и в  присъствието на прокурора ........................................ като разгледа  докладваното от съдията Антонова-Попова  гр.д.№2053 по  описа  за  2019год.  и  за  да  се произнесе взе  предвид следното:

 

            

 

         Предявен  е  иск  с  правно   основание  чл.55,ал.1  от  ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че Община Габрово е собственик на ПИ № 14218.550.332, който имот според КР е публична общинска собственост, с начин на ползване „за друг поземлен имот за движение и транспорт", собственост на Община Габрово. От друга страна, от 1994 г. до 05.12.2018 г. ответникът е собственик на преместваем обект - павилион от метална конструкция. Павилионът е поставен в границите на уличната регулация на улица с о.т. 1884- 1883а-31 от кв. 12 по плана на гр. Габрово, кв. дядо Дянко - 50 част, публична общинска собственост, ПИ 14218.550.332 по кадастралната карта на гр. Габрово.

По повод така описания преместваем обект е издадена заповед №2271/21.11.2018 година за премахването й, като незаконно поставен преместваем обект. В хода на производството е назначена съдеобно-техническа еспертиза (геодезическа), която да установи точното местоположение на обекта. Именно геодезическото заснемане потвърждава, че павилионът е разположен в границите на общинския имот и попада в уличната регулация. Експертизата е приета без възражение относно местоположението и заетата площ. От заснемането също така се вижда, че площта, която е заета, е 26 кв. метра. През цялото време от поставяне на обекта до настоящия момент собственикът не е заплащал на Община Габрово каквито и да било наеми или такси за заеманата от павилиона площ.

След приключване на делото е изпратено писмо до собственика, с което се кани да изплати на Община Габрово обезщетение за ползвания обект. В писмото се търси сумата за последните 5 години назад от датата на получаване на писмото, тъй като това са подлежащите на принудително събиране суми, като непогасени по давност. Основанието на което са поискани тези суми е чл.59 ал.1 ЗЗД дължимо онова, с което ответника се обогатил неоснователно, а именно спестените разходи за ползването на имота. Съответно това е стойността с която се е обеднила Община Габрово загубата на средствата, които би получила за ползване на собствения й терен, което се изразява в получаване на съответните наеми. В разглеждания случай дължимата сума, която Общината би получила, е наемната цена, определена съгласно Тарифа за определяне на начални или наемни цени за отдаване под наем за 1 кв.м реална площ от общински недвижими имоти, движими вещи и земеделски земи от общински поземлен фонд приложение към Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество.

Дължимата сума, явяваща се и цена на иска, е изчислена по следния начин - дължимото обезщетение за ползване на общински терен, попадащ в първа зона за последните 5 години - изчислена както следва 2.36 лв. на кв. метър по 26 кв. метра заета площ по 49 месеца, т.е. 3006.64 лева. Срокът от 49 месеца е за период от 05.11.2014 г. до 05.12.2018 г., от когато вече ответникът не е собственик, видно от представен в Община Габрово от новия собственик на обекта договор за покупко продажба.

ИСКА  СЕ, съдът да осъди ответника да  заплати на ищеца сумата от 3006.64лв., представляваща стойността, с която ответника се е неоснователно обогатил, в резултат от незаплащане на дължимите съгласно Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество наемна цена за заемане на площ, ведно със законната лихва, считано  от 01.10.2019 година до изплащане на дължимата сума.

Претендират се и направените в настоящото производство разноски.

В отговора си ответникът заема становище за допустимост на предявения иск, но оспорва същия като неоснователен, по следните съображения:

През периода от 1994 г. до 05.12.2018 г. ответникът е бил собственик на обект „Павилион за продажба на захарни изделия, безалкохолни напитки, цигари и бира и пристройка към него", находящ се в гр. Габрово, бул. „Трети март" № 2, срещу Първа поликлиника. За изграждането на обекта на ответника е било издадено от Община Габрово Разрешение за строеж № 204 от 18.05.1994 г. На 06.04.1998 г. компетентен служител на Районна инспекция за териториалноусторйствен и строителен контрол гр. Габрово е извършил проверка на завършения обект, като е констатирал, че изпълнените строително - монтажни работи са в съответствие с одобрения проект, разрешението за строеж и действащите нормативни документи по строителството. За резултата от проверката е съставен Констативен акт от 06.04.1998 г., с който е предложено да се издаде разрешение за ползване на павилиона. На осн. Наредба № 6 за държавно наемане и разрешаване ползването на строежите в Република България и констативния акт от 06.04.1998 г., Районна инспекция за териториалноустройствен и строителен контрол гр. Габрово е издала Разрешение № 149 от 06.04.1998 г. за ползване на обекта, като е посочено, че строежът и изпълнен в съответствие с Разрешение за строеж № 204/18.05.1994 г., издадено от Община Габрово.

Със Заповед № 2271 от 21.11.2018 г. на Кмета на Община Габрово, на К.И.С. е наредено да бъде премахнат процесния обект, с мотив, че павилионът се явявал незаконно поставен, тъй като бил монтиран в противоречие с издаденото разрешение за строеж. Тази заповед към настоящия момент не е влязла в сила, тъй като цитираното в исковата молба Решение № 64 от 30.05.2019 година по адм. д. № 354/2018 г. по описа на Административен съд - Габрово е обжалвано пред Върховен административен съд. Касационният съд е приел за разглеждане жалбата на К.С. ***, като пред същия е образувано адм. д. № 8981/2019 г., II отд.. чието открито съдебно заседание е насрочено за 23.03.2020 г. Същественото в случая е, че въпреки, че в своето решение АС - Габрово е посочил, че същото, на осн. чл. 215, ал. 7, т. 4 от ЗУТ, е окончателно, решението подлежи на касационно обжалване. Това е така, тъй като въпросът дали обекта е преместваем или представлява строеж е предмет на повдигнатия съдебен спор.

Предвид гореизложените факти и наличието на висящ съдебен спор между страните относно законосъобразността на Заповед № 2271 от 21.11.2018 г. на Кмета на Община Габрово, то въпросите в кой имот е поставен обекта, дали е изграден в съответствие с издаденото от Община Габрово разрешение за строеж и на каква площ е разположен, не са разрешени със сила на пресъдено нещо и ищецът не може да се позовава на тях.

По отношение на обекта, от Община Габрово няколкократно е издавано и разрешение за ползване на терен - общинска собственост, за поставяне на маси и столове за сервиране на открито. За издадените разрешения ответникът е заплатил в полза на ищеца съответните такси, т.е. последният е реализирал доходи в следствие ползването на обекта.

По отношение дължимостта на претендираната сума следва да се има предвид, че е недоказана възможността Община Габрово да реализира приходи от подобен обект, в случай, че процесният не съществуваше. В исковата молба се твърди, че обектът е поставен в поземлен имот с идентификатор 14218.550.332, който е публична общинска собственост, с начин на трайно ползване ,.3а друг поземлен имот за движение и транспорт". Съгласно чл. 11 от действащата Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество /приета с Решение № 23/17.03.2005 г. на ОбС - Габрово/ свободни имоти или части от тях - публична общинска собственост, могат да се отдават под наем при условие, че се ползват според предназначението им. В случая имотът, върху който се твърди, че е поставен обекта е предназначен за движение и транспорт и не може да бъде използван за продажба на храна и напитки. Поради това обстоятелство, не може да се приеме, че Община Габрово е пропуснала да увеличи имуществото си от приходи от наем в случай, че незаконно поставения според нея обект го няхмаше на това място. Пропускът за увеличаване на имуществото по иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД трябва да е реален, да почива на доказана реална възможност за сигурно увеличаване на имуществото, а не хипотетичен. Сигурна възможност за увеличаване на имуществото ще е налице, когато на база доказани обективни факти и при обичайното развитие на нещата, отчитайки особеностите на конкретния случай, може да се направи достатъчно обоснован извод, че в патримониума на ищеца действително е могла да настъпи положителна промяна.

Неправилен е и начинът, по който ищецът формира размера на претендираната сума, позовавайки се на Тарифа за определяне на начални или наемни цени за отдаване на 1 кв. м. реална площ, приложение към Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество. В случая, размерът на евентуално дължимата сума. представляваща неоснователно обогатяване, следва да бъде определена на база пазарни цени, а не на база действащ нормативен административен акт.

Дълги години ответникът и собственикът на съседния имот Г.Д.О. са считали, че обектът е разположен в имота на последния, представляващ дворно място 5650. Поради това. години наред ответникът е заплащал наем на Г.О. за ползването на неговото място.

        Изхождайки от гореизложените съображения, ответникът счита исковата молба за неоснователна, поради което моли съдът да я отхвърли изцяло.

          По  делото  са  събрани  писмени  и  гласни доказателства. От  съвкупната  им преценка съдът  приема за установено  от фактическа  страна  следното:

         От представените писмени доказателства: молба от Г. ***, 2 броя квитанции за платено обезщетение за ползване на общински терен за периода 05.12.2018 г. до месец 02.2020 г., Заповед №2271/21.11.2018 г., договор за покупко-продажба от 05.12.2018 г. на нотариус с район на действие РС - Габрово Пламен Коев. ,Констативен акт от 06.04.1998г., разрешение за  ползване  №149/06.04.1998г., разрешение №107 от  31.03.2017г. за ползване на терен –Общинска собственост, разрешение №199 от  07.06.2016г.  за ползване  на терен  -Общинска  собственост, показанията  на свидетелите  и заключенията на вещите  лица, по делото се установява  следната фактология:

           В.лице С.Б., след  като се  е запознал  с доказателствата  по делото,  направил е необходимите справки в Община Габрово и СГКК гр. Габрово и въз основа на резултатите от направените геодезически измервания, в заключението си  посочва, че на  комбинираната скица (Приложение 1) от кадастралния план на гр. Габрово, който е бил в сила към дата на издаване на PC № 204/18.05.1994 и резултати от геодезическите измервания направени на 5 юни 2020 год. се вижда, че павилиона се намира извън дворище с планоснимачен номер 5650, в непосредствена близост до неговата източна граница. От графиката е видно, че той попада и в границите на УПИ 1-5650 от кв. 12, който по действащия и към днешна дата ЗРП е отреден за дворище с пл. № 5650.

На комбинираната скица на Приложение 2 от КК на гр. Габрово и резултати от геодезически измервания направени на 5 юни 2020 год. се вижда, че павилионът попада в границите на ПИ с идентификатор 14218.550.332. Този  Поземлен имот според кадастралния регистьр е публична общинска собственост, с начин на ползване „за друг поземлен имот за движение и транспорт", собственост  на Община Габрово. Площта на павилиона по данните от геодезическото измерване направено на 5 юни 2020 год. е  26  кв.м.

        Неразделна част от експертизата са две приложения: Приложение 1- комбинирана скица от кадастралния и регулационен план на гр. Габрово, одобрен със Заповед № 214/14.04.1987 год. и резултати от геодезически измервания, направени на 5 и 2020 год.; Приложение 2-комбинирана скица от извадка от КК на гр. Габрово, Одобрена със Заповед № РД-18-64/26.10.2007 год. на Изпълнителния директор  на АГКК София и резултати от геодезически измервания направени на 5 юни 2020г..

        Свидетелят Г. Генчев посочва, че  ползва павилиона от 7-8 г. и от година и половина  е негов собственик. Господин О. е ходил  при  него и  му е давал на ръка пари, тъй като е от друг град. Павилиона е разширяван преди 7-8 г., тъй като имало изискване от ХЕИ за кухня. Разрешението е за 12 кв.м. + 4 кв.м. за складова площ. Отзад са направили кухня по изискване на ХЕИ. Тогава на К.С. му бил увеличен наема от О.. На година са плащани около 600 лева наем. От 1994 г. тези пари ги е получавал господин О.. Лично  се е срещал с него и той е твърдял, че до зелената площ, до тротоара, имота е негов, което впоследствие се оказало, че не е така.

       Свидетелят Г.О. посочва, че има собственост срещу "ДКЦ 1" - Габрово  – 12 дка, която представлява стара фабрика, застроен и незастроен имот, съборени сгради, възстановена по реституция. Познава К.С.. От майка му е дадено неписано разрешение да постави павилион и от Общината има разрешение за строеж. Имота е реституиран на майка му и на леля му. Има поставен павилион. Според Общината е бил в  негово място, сега, пак според Общината, е  в  нейно място. На него не му е плащан наем.  Ако е плащан такъв, е било на  родителите  му. Имота е заграден. В момента павилиона е извън оградата. Минавал е оттам преди 2-3 месеца. Залепен е за оградата. Преди 2-3 г. е подал молба за премахването му. Има разрешение за 8 кв.м., а  сега  е  20-30 квадрата.  

От  заключението  на съдебно– икономическата  експертиза, изготвена  от  вещото лице В.А., което  не  оспорено от страните  и съдът  цени като компетентно  и обосновано се  установява, че  размерът  на прихода, който общината би реализирала при  отдаване  на терена  съгласно  Наредбата  за  реда    за придобиване, управление и разпореждане  с  общинско  имущество от  05.11.2014г.- 05.12.2018г. включително  е  3008.36лв..

Дължимата  и неизплатена  сума от ответника  за ползването   на процесния терен, съгласно  зоната, в  която попада за периода  05.11.2014г.-05.12.2018г. включително  е  в  размер  на  3008.36лв.

         При така установена фактология по делото се налагат  следните  правни изводи:

        Съгласно заключението  на съдебно- техническата експертиза, което не е оспорено от  страните и съдът  цени като  компетентно и обосновано, процесният павилион попада в границите на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 14218.550.332 на КК и КР на гр.Габрово. Този  Поземлен имот според кадастралния регистър е публична общинска собственост, с начин на ползване „за друг поземлен имот за движение и транспорт", собственост  на Община Габрово. Площта на павилиона по данните от геодезическото измерване, направено на 5 юни 2020 год. е  26  кв.м.

        Ответникът  К.И.С., през  периода от 1994 г. до 05.12.2018 г.  е собственик на  процесния  преместваем обект - павилион от метална конструкция.

         По повод така описания преместваем обект е издадена Заповед №2271/21.11.2018 година за премахването му, като незаконно поставен преместваем обект.

         Установено по делото е, че ответникът  К.С., през  периода  05.11.2014г.- до 05.12.2018г. е ползвал  ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 14218.550.332 на КК и КР на гр.Габрово -собственост  на Община Габрово, в  границите на който е поставен  собственият му преместваем  обект- павилион  с  площ от  26.00кв.м.

        През периода от поставяне на обекта до настоящия момент собственикът- ответник не е заплащал на Община Габрово  наеми или такси за  заеманата от павилиона площ.

След приключване на административното  производство за премахване  на павилиона е изпратено писмо до собственика-ответник, с което е поканен да изплати на Община Габрово обезщетение за ползвания обект. В писмото се търси сумата за последните 5 години назад от датата на получаване на писмото, тъй като това са подлежащите на принудително събиране суми, като непогасени по давност.

         Съдът не обсъжда възражението на ответника, че  е заплащал   наем  за  процесното място на свид. Г.О. , като неотносимо  от  правна  страна към  предмета  на  спора  между  страните.

         Основанието, на което  се претендира  процесната сума е  за дължимо онова, с което ответника се обогатил неоснователно, а именно спестените разходи за ползването на имота. Съответно това е стойността с която се е обеднила Община Габрово загубата на средствата, които би получила за ползване на собствения й терен, което се изразява в получаване на съответните наеми. В разглеждания случай дължимата сума, която Общината би получила, е наемната цена, определена съгласно Тарифа за определяне на начални или наемни цени за отдаване под наем за 1 кв.м реална площ от общински недвижими имоти, движими вещи и земеделски земи от общински поземлен фонд приложение към Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество.

От заключението  на съдебно– икономическата  експертиза, се  установява, че  размерът  на прихода, който общината би реализирала при  отдаване  на терена  съгласно  Наредбата  за  реда    за придобиване, управление и разпореждане  с  общинско  имущество за периода   05.11.2014г.- 05.12.2018г. включително  е  в  размер  на  3008.36лв..

Дължимата  и неизплатена  сума от ответника  за ползването   на процесния  общински терен, съгласно  зоната, в  която попада за периода  05.11.2014г.- 05.12.2018г. включително  е  в  размер  на  3008.36лв.

            По  изложените  съображения, предявения иск по чл.59,ал.1 от ЗЗД за заплащане  на сумата от  3006.64лв.  е  основателен  и  доказан, поради  което    следва да  бъде  уважен   изцяло.

           В  случая законната  лихва  върху  присъдената сума се дължи,  като резултат  от  уважаването на иска, считано  от  датата  на  подаване  на исковата  молба  в  съда- 25.10.2019г.,  поради  което  претенцията  за  законна лихва  от  01.10.2019г. е  неоснователна.

        В съответствие с гореизложеното, ответникът  следва  да  бъде осъден  да заплати   на ищеца  сумата от 3006.64лв., ведно  със законната  лихва  считано  от  подаване  на исковата  молба  в  съда- 25.10.2019г.  до  окончателното  изплащане  на сумата.

       С  оглед  изхода на спора, ответникът  следва  да  бъде осъден  да заплати на ищеца, направените разноски по  делото  общо в  размер на  910.27лв., от които: д.такса- 120.27лв.; депозит  за вещи  лица- 350лв. и възнаграждение за юрисконсулт- 440лв., съгласно  чл.78,ал.1  от ГПК. 

Воден  от  горното, съдът

                                 

Р    Е    Ш    И:

 

ОСЪЖДА  К.  И.  С., ЕГН**********, с  адрес: ***, с  пълномощник: адвокат И.  Х. *** да заплати на  ОБЩИНА  ГАБРОВО, гр. Габрово, пл.”Възраждане” №3, представлявана от Кмета  ТАНЯ  ВЕНКОВА  ХРИСТОВА, с  пълномощник: юрисконсулт Т.  П., сумата  от 3006.64лв./три  хиляди и шест  лева  и шестдесет  и четири ст./, на  основание чл.59,ал.1 от ЗЗД, ведно със  законната  лихва, считано  от  25.10.2019г. до  окончателното  изплащане  на сумата.      

         ОСЪЖДА К.И.С., ЕГН**********, с  адрес: ***, с  пълномощник: адвокат И.  Х. *** да заплати на  ОБЩИНА  ГАБРОВО, гр. Габрово, пл.”Възраждане” №3, представлявана от Кмета  ТАНЯ  ВЕНКОВА  ХРИСТОВА, с  пълномощник: юрисконсулт Т.  П., направените  разноски по делото  в  размер  на 910.27лв./деветстотин  и десет  лева и двадесет  и седем ст./, на  основание чл.78,ал.1 от ГПК.

        Решението  подлежи  на  въззивно  обжалване  пред  Габровски окръжен   съд  в  двуседмичен   срок   от   връчването  му на страните.

                                                                             

 

                                                                          РАЙОНЕН   СЪДИЯ: