Р Е Ш Е Н И Е

 

№ IV – 75                            16.07.2019 год.                                град Бургас

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав

На седемнадесети юни, две хиляди и деветнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НЕДЯЛКА ПЕНЕВА 

                                                                              ЧЛЕНОВЕ:  ДАНИЕЛА МИХОВА

                                                                                             Т. ЕВТИМОВА

Секретар ... ВАНЯ ДИМИТРОВА

Прокурор    

като разгледа докладваното от съдията ПЕНЕВА

въззивно гражданско дело  номер 385  по описа за 2019 година

 

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на К.Н.Я. ***, срещу Решение №75/10.01.2019год., постановено по гр. дело №1837 по описа на Бургаски районен съд за 2018 год., в частта, с което е постановено, че върху 1/2 ид.ч. от гореописания имот има учредено в полза на Николай Калудов Я. пожизнено вещно право на ползване и е постановено получената при продажбата на имота сума, да се разпредели между съделителите, съобразно техните квоти – 1/2 ид.ч. за К.Я., 1/60 ид.ч. - за Т.Я. и 29/60 ид.ч. - общо за Т.Я. и Р.В..

Въззивникът изразява недоволство от обжалваното решение, като счита същото за неправилно и незаконосъобразно и претендира отмяната му в обжалваната част, с постановяване на въззивно решение, с което да бъде постановено, че правото на ползване на Николай Калудов Я. е учредено само върху квотите на съделителите Т.Я. и Р.В.;  сумата, получена при продажбата да бъде изплатена на съделителите, като се вземе предвид стойността на всеки от дяловете, доколкото върху дела на въззивника – ½ ид.ч. не е учредено вещно право на ползване.

Според въззивника, обстоятелството, че върху частите на съделителите Т.Я. и Р.В. е учредено вещно право на ползване, води до понижаване стойностите на техните дялове, за разлика от неговия дял, необременен с вещни тежести, респ. – на по-висока стойност. Това обстоятелство следва да бъде отчетено при разпределение на сумата, която ще бъде получена при публичната продан на имота. В тази връзка са събрани доказателства – съдебно – икономическа експертиза, поради което изводът на съда че стойността на отделните квоти е без значение в производството буди недоумение от въззивника.

Въззиваемите Т.Н.Я. и Р.И.В., чрез адв.М. представят писмен отговор. В него излагат съображения за потвърждаване на решението.

Според въззиваемите, отнапред не може да се определи стойността на вещното право на ползване, предвид обстоятелството, че отнапред не може да се определи каква ще бъде цената, която ще се формира при наддаването през време на публичната продан. Това може да се извърши след като приключи публичната продан и се формира крайната продажна цена.

При обсъждане на извършената съдебно - икономическа експертиза, въззиваемите правят извод, че направената оценка е осреднена предвид учреденото върху техните дялове право на собственост.

Направено е искане по чл.349, ал.2 ГПК, имотът да им бъде възложен в дял, с оглед поетото от тях задължение по договор за осигуряване на Николай Я. на правото на на пожизнено и безвъзмездно ползване върху, ½ ид.ч. от имота.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същата е допустима.

 

Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства намира, за установено от фактическа и правна страна следното:

С Решение №1294/14.06.18г., по гр.д.№1837/18г. на Районен съд Бургас, поправено с Решение №1637/23.07.2018г., е допуснато извършване на съдебна делба на недвижим имот, находящ се в гр.Бургас, представляващ: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор 07079.613.276.1.1 по КК и КР на гр.Бургас, находящ се в гр.Бургас, на ул.“Иван Шишман“ № 3, ет.1, ап.1, в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.613.276, с предназначение на обекта - жилище и площ от 100.40 кв.м., при граници: на същия етаж - 07079.613.276.1.2, под обекта - няма, над обекта - 07079.613.276.1.3, ведно с прилежащите избено помещение с площ от 15 кв.м., таванско помещение с площ от 20 кв.м., съответните ид.ч. от общите части на сградата и 1/12 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 07079.613.276 по КК и КР на гр.Бургас, находящ се в гр.Бургас, на ул.“Иван Шишман“ № 3, целият с площ от 490 кв.м., трайно предназначение - урбанизирана територия, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м.), граници: 07079.613.275, 07079.613.293, 07079.613.278, 07079.613.279, 07079.613.273, при квоти от 1/2 ид.ч. за К.Я., 1/60 ид.ч. - за Т.Я. и 29/60 ид.ч. - общо за Т.Я. и Р.В., в режим на СИО. В решението е посочено, че върху ½ ид.ч. от имота е учредено пожизнено вещно право на ползване в полза на Николай Калудов Я.. Не се спори, че с договор за покупко – продажба, сключен с нотариален акт №86, нот.д.№264/27.03.2008г., Николай Калудов Я. продава на съделителката (негова дъщеря) Т.Н.Я., правото на собственост върху ½ ид.ч. от процесния имот, при запазване право на ползване на прехвърлителя върху прехвърлената част.

По делото са извършени основна и допълнителна съдебно – технически експертизи, които са дали заключения за пазарната цена на процесния вариант. Първоинстанционният съд е възприел оценката, извършена с първоначалното заключение – 123680 лева. В диспозитива на решението е отбелязано, че върху ½ ид.ч. от процесния имот е учредено пожизнено вещно право на ползване в полза на Николай Калудов Я..

 

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. След като взе пред вид становищата на страните и събраните поделото доказателства намира, че същото в обжалваната част е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Правото на ползване е ограничено вещно право върху чужда вещ, даващо правомощие на носителя да я ползва да получава добиви от нея. То е абсолютно право, противопоставимо на всички, в т.ч. и на собствениците. Това право е оценимо и неговата стойност намалява стойността на вещта, защото собственикът й не може да си служи с нея. Именно поради тези свои особености, макар да е учредено върху идеална част от имота, вещното право на ползване се отразява косвено върху целия имот и стойността му, защото и съсобственик, върху чиято квота да не е учредено това право, дължи да осигури на носителя му възможност да го упражнява.

Съгласно чл. 349, ал.4 ГПК, при делбата имотът се оценява по действителната му стойност – по средна пазарна цена. Когато  делбеният имот се изнася на публична продан, оценката се извършва от съдебния изпълнител по реда на чл.485 ГПК. И т.к. правото на ползване, което трето лице притежава върху имота ограничава собствеността, то трябва да бъде взето предвид при определяне на цената. Поради това и диспозитивът на решението, с което се извършва делбата по реда на чл.348 ГПК, следва да съдържа означение на притежаваното от трето лице ограничено вещно право. (В този смисъл Решение № 251 от 26.04.2004 г. на ВКС по гр. д. № 859/2003 г., I г. о.).

В настоящия случай, при извършване на оценка на процесния делбен имот следва да се държи сметка за съществуващата тежест, която макар да е учредена само върху частта на въззиваемите, се отразява върху пазарната привлекателност на имота като цяло. Ето защо, цената, която ще се получи при публичната продан, ще съставлява действителната пазарна цена на имота, съобразно пазарния интерес към него, със съществуващата тежест. Тази цена следва да се разпредели между собствениците, съобразно квотите им. Съделителят, върху чиято квота не съществува вещна тежест, ще получи половината от продажната цена. Той не би могъл да претендира повече от това. Намалението на стойността на дела на ответниците със стойността на правото на ползване, не увеличава със същата или друга стойност дела на ищеца. Ето защо той не би могъл успешно да оспорва стойността на дела на ответниците, доколкото намаляването й не става за сметка на стойността (не не води до увеличаване на стойността) на неговия дял и обратно.

Поради изложените съображения, първоинстанционното решение в обжалваната част е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

 

Искането на ответниците, направено с отговора на въззивната жалба – да им бъде възложен в дял имота по реда на чл.349, ал.2 ГПК, следва да бъде оставено без разглеждане: на първо място, същото е просрочено – направено е извън срока по чл.349, ал.4 ГПК; на второ място – не е налице жалба от тези съделители срещу първоинстанционното решение досежно избрания способ за извършване на делбата, поради което по тяхно искане решението не може да се ревизира.

Предвид оставяне на въззивната жалба без уважение, а искането на въззиваемите за възлагане – без разглеждане, всяка от страните следва да понесе направените от нея съдебно – деловодни разноски.

С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №75/10.01.2019год., постановено по гр. дело №1837 по описа на Бургаски районен съд за 2018 год.

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на Т.Н.Я. и Р.И.В., за възлагане на процесния имот в техен дял, на основание чл.349, ал.4 ГПК.

 

Настоящото решение подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в едномесечен срок от връчване на препис от него на всяка от страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

 

 

                      2.