Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Ихтиман, 11.08.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, пети състав, в открито заседание на 11.08.2021 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ
при
участието на секретаря Надя Борисова
като разгледа докладваното от съдията НАХД № 156
по описа
за 2021
г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Е. Х.
против Наказателно постановление № 42-0000428/10.12.2021 г. на директора на
регионална дирекция „Автомобилна администрация“- София, с което за нарушение на
чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните превози (ред. ДВ бр. 60 от 2014 г.) на
основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози на
жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 2 000 лв.
В жалбата са изложени
съображенията, поради които се иска отмяна на наказателното постановление.
Съдът като съобрази доводите на
страните намира следното:
От фактическа
страна:
Изцяло се споделя възприетата
от административнонаказващия орган фактическа обстановка.
През месец януари 2021 г. с цел
ограничаване разпространението на COVID-19 на територията на Република България със
Заповед № РД № 04-03/04.01.2021 г. на кмета на община К. е редуцирано маршрутното
разписание на автобусните на територията на община К., като по маршрут от гр. К.
до с. Г. В. от понеделник до петък е определено да има автобуси в 06.20 часа,
08.30 часа, 12.30 часа и 17.30 часа.
На 26.01.2021 г. (вторник) А.
Р., Г. Н. и Л. Д., живеещи в с. Г. В., се намирали на територията на гр. К., за
да си закупи Л. Д. бензин. След като закупил бензин около 14.00 часа видели
спрян товарен автомобил марка „Фиат“, модел „Добло“ с рег. № ********. Попитали
водача – жалб. С.Х., дали може да ги закара до с. Г. В.. Жалб. К. се съгласил
срещу сумата от 5 лв. Р., Н. и Д. заплатили сумата от общо 5 лв. на водача, той
има издал фискален бон и започнал изпълнение на курса. Малко след това водачът
бил спрян за проверка от В.К. ***. Същият установил, че жалбоподателят Х.
извършва превоз на пътници, поради което извикал представители на РДИАА-София.
На място били изпратени свид. А.С. и Г.М.. Те осъществили проверка на
жалбоподателя и констатирали, че същият притежава удостоверение за обществен
превоз товари, но не и пътници. Били снети обяснения от Р., Н. и Д..
За установеното свид. А.С. *** съставил
за установяване на административно нарушение по чл. 6, ал. 1 от ЗАП Серия
А-2012 № 286046 от 26.01.2021 г. срещу жалбоподателя.
Въз основа на АУАН е издадено
обжалваното в производството Наказателно
постановление № 42-0000428/10.12.2021 г. на директора на регионална дирекция
„Автомобилна администрация“- София, с което за нарушение на чл. 6, ал. 1 от
Закона за автомобилните превози на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за
автомобилните превози на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 2
000 лв.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка
се установява по несъмнен начин от събраните пред настоящия състав гласните
доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите С., Г., както
писмените доказателства Заповед № РД № 04-03/04.01.2021 г. на кмета на община К.,
3 бр. сведение от А. Р., Г. Н. и Л. Д., фискален бон за сумата от 5 лв.,
длъжностна характеристика, Заповед № РД-08-30/24.02.2020 г. на министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията, Заповед № 589/31.01.2020
г. на изпълнителния директор на ИААА и протокол за проверка на лични вещи на
лица и превозни средства.
Изброените доказателствени
източници са логични, взаимно допълващи и не съдържат никакви противоречия. От
тях се установяват всички обстоятелства около процесната проверка и
констатациите на длъжностните лица. Доколкото не разкриват никакви противоречия
липсва процесуално задължение за по-подробното им анализиране с оглед
разпоредбата на чл. 84 ЗАНН вр. чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.
63, ал. 1 вр. чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК в това производство районният съд
следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т. е. дали
правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя.
Издадените АУАН и НП не страдат
от формалните пороци по чл. 42, съотв. 57 от ЗАНН. АУАН е съставен от
компетентен актосъставител, спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН. В
обстоятелствената част на АУАН и НП подробно, точно и ясно са посочени
юридическите факти, обосноваващи предприетото администартивнонаказателно
санкциониране, противно на твърденията в жалбата. Посочени са данни за дата,
място и начин на осъществяване признаците на нарушението.
Административнонаказателната
отговорност на С. Е. Х. е ангажирана за нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗАвП (в
приложимата редакция изм. Д В бр. 60 от 2014 г.), съгласно който обществен
превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за
извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република
България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари -
лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация – за извършване на
таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон.
За установяването на това нарушение се прилага санкцията по чл. 93, ал. 1 от
ЗАвП и наказателно отговорен е водачът, който извършва превоза на пътници.
Съгласно § 1, т. 1 „обществен
превоз“ е превоз, който се извършва с моторно превозно средство срещу
заплащане, а съгласно т. 3 „превоз на пътници“ е дейност на физическо или
юридическо лице, регистрирано като търговец, за превоз на пътници срещу
заплащане, която се осъществява със специално конструирани и оборудвани моторни
превозни средства, независимо дали са натоварени или не.
Следователно, за да е
съставомерно деянието от обективна страна е достатъчно да е установено, че
водачът е превозвал пътници, без да притежава редовно издаден лиценз за тази
дейност и за това е получил някаква сума пари.
В настоящия случай деянието е осъществява
признаците на състава от обективна и от субективна страна, доколкото въззивникът
Х., като водач на товарния автомобил без да притежава лиценз за обществен
превоз на пътници се е съгласил да превози А. Р., Г. Н. и Л. Д. от гр. К. до с.
Г. В. срещу сумата от 5 лв., която получил и за което издал фискален бон.
От субективна страна деянието е
извършено при форма на вината евентуален умисъл. Жалбоподателят, като водач на товарния
автомобил е бил наясно, че не притежава лиценз за обществен превоз на пътници,
а само на товари и въпреки това се е съгласил да превози А. Р., Г. Н. и Л. Д.
от гр. К. до с. Г. В. срещу сумата от 5 лв., която получил и за което издал
фискален бон.
Въпреки това съдът не се
съгласява с изводите от правна страна, че деянието съставлява административно
нарушение. При всички случаи следва да се направи преценка за наличието на
основания за прилагане на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. За маловажен случай на
административно нарушение може да се приеме нарушение, което с оглед липсата на
вредни последици или незначителността му и с оглед на другите смекчаващи
отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид (арг.
от чл. 93, т. 9 от НК вр. чл. 11 ЗАНН) (вж. в този смисъл Решение №
327/19.04.2021 г. по КНАД № 205/2021 г.).
Конкретното деяние разкрива
белезите на маловажен случай. Извършено е при усложнена епидемиологична
обстановка през зимния период (месец януари). Общественият транспорт,
представляващ една общинска линия, към датата на извършване на деянието между
гр. К. и с. Г. В. е бил редуциран до 4 автобуса в рамките на деня. Извършено е
към 14.00 часа и до следващия автобус е имало 3 часа и половина. Заплатената
сума е в много нисък размер – общо 5 лв. за 3-ма пътници. Издаден е фискален
бон за сумата. Жалбоподателят е водач, който притежава лиценз за обществен
превоз на товари. Всичко това сочи на значително по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с типичните нарушения от този вид. Предвиденото наказание
е несъразмерно тежка спрямо степента на обществена опасност на деянието и
дееца. Може да се направи извод, че наказаният водач е имал житейски обяснима
причина да закара 3-те лица до с. Г. В., за да не чакат 3 часа и половина до
следващия автобус, като доколкото няма данни да са в близки приятелски
отношения не може да се очаква, че това е следвало да стане за негова сметка.
Издаденият фискален бон сочи, че същият не е имал за цел да ощети държавния
бюджет или да осъществява нерегламентиран превоз на пътници, с което да се
конкурира непазарно с общинския превозвач. Това личи и от дадените от него
писмени обяснения, както и от протокола, изготвен от полицейския служител,
спрял жалбоподателя, в които той открито признава всички свои фактически
действия, очевидно поради нивото си на правна култура без да си дава ясна
сметка, че представляват неправомерни действия. При това положение поради
ниската обществена опасност на деянието и дееца може да се направи извод, че
случаят е маловажен, поради което АНО е следвало да приложи чл. 28, б. „а“ ЗАНН, като не наложи наказание и предупреди нарушителя писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. По този
начин в най-пълна степен биха се постигнали целите на индивидуалната и
генералната превенция, като нарушителят не бъде наказват с несъответно на
обществената опасност на извършеното деяние наказание.
Предвид констатацията за
наличие на маловажен случай наказателното постановление подлежи на отмяна с
оглед на задължителните указания, дадени с
Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г.,
ОСНК.
Мотивиран от изложеното, съдът
основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0000428/10.12.2021 г. на директора на
регионална дирекция „Автомобилна администрация“- София.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда
на АПК пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: