Р Е Ш Е Н И
Е
№ 492
гр.Велико
Търново, 20.12.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Великотърновският административен съд, X-ти състав, в публично
заседание на четвърти декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Съдия: Ивелина Янева
при секретаря Д.
С., и при участието на прокурора Иванова като разгледа докладваното от съдията И. Янева адм.дело N
693 по описа на
Административен съд Велико Търново за 2019 год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.203 от АПК вр.чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Образувано е по
предявен иск от И.С.Г. *** срещу
ОД на МВР Велико Търново с цена на иска 590лв.
представляващи претърпени от лицето имуществени вреди
от незаконосъобразен административен акт – електронен фиш. В исковата молба се твърди, че от ОД на МВР Велико
Търново е издаден електронен фиш,
с който му е наложено аднинистративно наказание, като при обжалването му Г.
претърпява имуществени вреди, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар в
размер на 500лв. за процесуално представителство и пътни разходи м размер на
90лв.
Моли се за уважаване на
исковата претенция и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът
ОД на МВР Велико
Търново, чрез процесуален представител, оспорва изцяло предявения иск, счита същия за недопустим и неоснователен, по изложени в писмени бележки подробни
съображения.
Моли за отхвърлянето на
иска.
Представителят
на ВТОП
дава заключение за частична
основателност на иска по отношение заплатеното адвокатско възнаграждение. По отношение претендираните пътни разходи искът
е неоснователен – липсват данни разходите да са заплатени от ищеца и да са във
връзка с оспорването на електронния фиш, поради което и моли в тази част иска
да бъде отхвърлен.
След като разгледа твърденията на
страните и доказателствата по делото, административният съд приема за
установено от фактическа страна
следното:
На И.С.Г. е
издаден електронен фиш серия К № 2443467 от ОД на МВР Велико Търново.
Електронният фиш е обжалван пред РС Горна Оряховица, образувано е АНД № 561 /
2019г. и с Решение № 380 / 15.10.2019г. фишът е отменен. Решението не е
обжалвано и е влязло в сила на 07.11.2019г. В хода на производството пред
въззивния съд жалбоподателят е представляван от ***Н.Г. като съгласно
представения Договор за правно съдействие и защита № ********** от 17.07.2019г.
договореното възнаграждение е в размер на 500лв. и е заплатено в брой при сключване
на договора. Представени са и два броя касови бележки за зареждане на дизелово
гориво.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Искът е предявен в петгодишния давностен срок от
влизане в сила на решението, с което е отменено наказателното постановление.
Съгласно
Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. на ВКС и ВАС делата по
искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и
бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за
присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на
административните съдилища. На вторият въпрос „Подлежат ли на обезщетяване
направените в тези производства разноски ?“ отговор не е даден.
Съгласно чл.1 ал.1 ЗОДОВ държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
За да бъде ангажирана отговорността
на ответника по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да се
установи наличието кумулативно на елементите на фактическия състав на правната
норма, а именно установена по съответния ред незаконосъобразност на
административен акт, настъпването на преки и непосредствени вреди от акта и
причинно-следствена връзка между действието на акта и настъпилия в поддържания
от ищеца размер на вредоносния резултат.
Между
страните липсва спор, а и от доказателствата по делото се установява, че на И.Г.
е издаден електронен фиш от ОД на МВР Велико Търново, който е
отменен с окончателен съдебен акт. Безспорно претендираните имуществени вреди
от отмяната на този електронен фиш са заплатено адвокатско възнаграждение и са
пряка последица от издаването му.
В правната теория е спорен характера на наказателното
постановление, към което се приравнява влезлия в сила електронен фиш – дали
това е административен акт, тъй като се издава от административен орган или
правораздавателен акт, тъй като с него се налага наказание на лица.
Доколкото съгласно общия принцип, че всички разходи
или вреди, които страната неоснователно и по вина на административно-наказващия
орган е направила, респективно претърпяла във връзка с процес по оспорване
законосъобразността на издадено от него наказателно постановление, следва да й
бъдат възстановени, то следва да се отговори на въпроса "по какъв
ред" да стане това. В законодателната уредба е налице празнота по въпроса
за разноските в административно-наказателния процес.
Налице е Тълкувателно решение № 2 /
03.06.2009г. на ВАС, съгласно което присъждане на разноски за воденето на НАДХ
не е предвидено в закон и е недопустимо. Тълкувателното решение е задължително
за всички съдилища в страната, поради което и при направено от страната искане
за присъждане на разноски то подлежи на отхвърляне.
Както вече бе посочено, практиката
на Върховния административен съд приема за неприложим реда на ЗОДОВ за
обезщетяването на имуществени вреди, произтичащи от отменени наказателни
постановления, тъй като те не представляват административен акт и не е налице
първата предпоставка за приложимост на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Настоящият състав намира, че към
момента липсва действаща правна норма, въз основа на която да се присъдят в
полза на ищеца претърпените от него имуществени вреди от незаконосъобразното
наказателно постановление – не е приложим нито ЗОДОВ, нито ЗЗД.
Липсата на правна норма обаче, не е основание за
отхвърляне на иска, доколкото и АПК и ГПК забраняват отказа от правосъдие.
Съгласно чл.127, ал.2 от АПК съдилищата не могат да откажат правосъдие под
предлог, че няма правна норма, въз основа на която да решат искането. Съгласно
чл.5 от ГПК съдът разрешава делата според точния смисъл на законите. При липса
на закон съдът основава решението си на основните начала на правото, обичая и
морала. Съдът намира, че в конкретния случай е нарушено основно начало на
правото и по-точно забраната да не се вреди другиму. С действията си по издаване
на електронния фиш в противоречие на закона ОД на МВР Велико Търново вреди на наказаното лице Г..
Съдът намира за доказани претендираните от ищеца
имуществени вреди от отменен с окончателен съдебен акт електронен фиш –
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. От материалите по
НАХД № 561 / 2019г. на ГОРС е видно наличието на представен договор за правна
защита и съдействие № ********** от 17.07.2019г. с посочване както на договореното
възнаграждение, така и на заплащането му в брой на датата на договора.
С Тълкувателно решение № 1 / 15.03.2017г. на ВАС е
прието, че при предявени пред
административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди
от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.
Претендираният размер на имуществените вреди е в съответствие с разпоредбата
на чл.18, ал.2 от Наредба № 1 / 2004г.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че са
налице предпоставките на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и исковата претенция е основателна
и следва да бъде уважена в тази и част.
По отношение на претендираните вреди в размер на
90лв., представляващи пътни за явяване в съдебни заседания, съдът намира за
основателно възражението на представителя на прокуратурата. Видно от
протоколите по НАХД № 561 / 2019г. на ГОРС в проведените на 17.09.2019г. и
15.10.2019г. съдебни заседания жалбоподателят И.Г. не се явява. Следователно
той не е извършвал разходи за участие в съдебно заседание. Ако претендираните
разходи са за явяване на процесуалният му представител, то липсват данни между
страните да е уговорено отделно заплащане на транспортни разходи и действително
заплащане на сумите по касовите бележки от ищеца. По изложените съображения
исковата молба следва да бъде отхвърлена в частта за претендираните имуществени
вреди в размер на 90лв.
С оглед изхода на спора, основателно се явява искането на ищеца за присъждане на
сторените по делото разноски в размер на 310лв., при наличие на доказателства
за действителното им извършване.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.203 и сл. АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството
на вътрешните работи Велико Търново да заплати на И.С.Г. *** сумата от 500лв. / петстотин
лева /, представляваща претърпени от лицето имуществени вреди от
незаконосъобразен електронен фиш.
ОТХВЪРЛЯ предявен иск от И.С.Г. *** срещу ОД на МВР Велико Търново за
претърпени имуществени вреди в размер на 90лв.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи Велико Търново
да заплати на И.С.Г. *** сумата от 310лв. ( триста и десет лева ),
представляваща сторени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: