Р Е Ш Е Н И Е № №37
гр.
Сливница, 18.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Сливнишкият районен съд, пети
състав, в публично съдебно заседание, проведено на осемнадесети март през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МАРКОВА
при секретаря Галина Владимирова и в присъствието
на прокурор Колева, като разгледа докладваното от председателя ЧНД № 50 по
описа на съда за 2019 г. и въз основа на събраните доказателства
Р
Е Ш И :
НАСТАНЯВА на основание чл. 155 ЗЗ
на задължително лечение в „ЦПЗ София” ЕООД, Н.П.И., живущ ***4, ЕГН: **********, който
е в състояние да дава информирано съгласие за лечение, за срок от 2 месеца, считано от влизане
на настоящото решение в сила, като определя амбулаторна форма на
лечението.
Препис
от решението да се изпрати на „ЦПЗ София” ЕООД.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред
СОС в 7 – дневен срок от днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МОТИВИ
към решение от
18.03.2019 г. по ч.н.д № 50/2019 г. по описа на РС – гр. Сливница
Производството е по реда на чл.156 и сл. от Закона за здравето.
РП – гр. Сливница е внесла искане на основание чл.157, във вр. с чл. 156 от ЗЗ за настаняване на задължително лечение на Н.П.И., живущ ***4, ЕГН: **********. В искането се сочи, че състоянието на освидетелствания е влошено. В искането се поддържа, че с поведението си освидетелстваният Н.П.И. застрашава своя живот и този на околните.
В съдебно заседание представителят на РП – гр. Сливница поддържа искането и моли съда да постанови задължително лечение на освидетелствания И. в психиатрично заведение.
Освидетелстваният Н.П.И. заявява пред съда, че желае да се лекува.
Служебният му защитник моли съда да постанови решение, с което да настани освидетелствания на лечение в специализирано психиатрично заведение с цел подобряване на състоянието му.
Като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и след като лично изслуша освидетелствания И., съдът намери следното:
Освидетелстваният Н.П.И. е роден на *** ***, неосъждан, пенсионер.
Видно от заключението на съдебно – психиатричната експертиза, освидетелстваният Н.П.И. страда от органично афективно разстройство. В резултат на проведеното лечение е постигнато частично овладяване на симптомите. Некритичен е към състоянието си, но е подчиняем, няма данни за агресия към момента на изготвяне на експертизата и формално желае да се лекува доброволно. Вещите лица дават заключение, че се налага провеждане на задължително амбулаторно лечение по смисъла на чл.155 ЗЗ. В заключението се сочи, че освидетелстваният И. може да дава информирано съгласие по отношени на медикаментозното лечение.
От обясненията на освидетелствания, разпитан в хода на процеса, се установява, че към настоящия момент е повлиян добре от проведеното лечение. Освидетелстваният заявява, че през месец декември 2018 г. е нанесъл удар на св. Т., тъй като му се ядосал, защото последния му поискал оригинала от нотариалния акт за къщата, но му върнал копие от него.
От показанията на св. И.В.Т., В.Г.И., З.Н.Б., Д.Й.Д., Н.И.Т., Богданка Асенова Янакиева, Борис Алексанров Рангелов се установява, че освидетелствания страда от сенилна деменция и приема съответните медикаменти. Осв. И. и св. Т. са роднини и живеят със семействата си в една жилищна сграда с отделни входове в гр. Божурище, на ул. „Васил Левски“. На 11.12.2018 г. сутринта св. Т. се намирал в двора, до портата, когато освидетелствания И. го настигнал и му нанесъл три удара с дървен предмет в областта на гърба и главата.Св. Т. успял да избяга на улицата, а св. И. в този момент се показала на балкона и казала на осв. И. да се прибира. Тъй като св. Т. бил изплашен от случилото се, св. Д.Д., която им е съседка, отишла при него, за да провери как се чувства и подала сигнал на телефон 112. Преди този случай, от известно време осв. И. предизвиквал често конфликти със св. Т., като го обвинявал, че влиза в дома му и му краде документи. Преди това се е случвало освидетелстваният да забрави къде е оставил свои вещи, но впоследствие да ги намира.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка съдът намери, че са налице предпоставките по чл.155, ал. 1 ЗЗ, съгласно който на задължително настаняване и лечение подлежат лицата с психични разстройства, нуждаещи се от специални здравни грижи, които поради заболяването си могат да извършат престъпление, което представлява опасност за близките им, за околните, за обществото или застрашава сериозно здравето им – освидетелстваният страда от органично афективно разстройство, некритичен е към състоянието си и се е повлиял добре от проведеното по време на производството по делото лечение. Поради заболяването си застрашава както собствения си живот и здраве, така и тези на околните. Видно от заключението на експертизата, относно освидетелствания следва да се приложи амбулаторна форма на лечение в специализирано психиатрично заведение.
С оглед на изложеното, като намери, че единственият възможен начин за лечение на освидетелстваният И. е провеждането на такова в специализирано психиатрично заведение - „ЦПЗ София” ЕООД, съдът на основание чл. 155 ЗЗ настани на задължително лечение Н.П.И. е роден на *** ***, който е в състояние да дава информирано съгласие за лечение, за срок от 2 месеца. При избора на лечебно заведение за настаняване на освидетелствания И., съдът се съобрази с мнението на експертите и определи „ЦПЗ София” ЕООД. Формата на лечение е амбулаторна, предвид подобреното състояние на лицето и с оглед ефективно провеждане на лечението.
По изложените съображения съдът постанови решението си.
Районен съдия: