гр. Сливен 22.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Сливен в открито
заседание на седми януари през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
при секретаря Николинка Йорданова, като
разгледа докладваното от съдия Бозукова адм. дело №
284 по описа за 2019 г. на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, вр. с чл. 33а, ал. 6 от Закона
за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/.
Делото е образувано по жалба от „Б. Б.“
ЕООД гр. Твърдица срещу Заповед № РД-09-229/01.03.2019 г. издадена от Министъра
на земеделието, храните и горите, за одобряване на окончателен специализиран
слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2018 г., в частта,
в която извън одобрения окончателен слой "Площи, допустими за
подпомагане", са останали заявени от дружеството 13 бр. парцели в
землището на гр. Твърдица с общ размер на недопустимата площ от 54, 96 ха.
Жалбоподателят намира оспорения акт за незаконосъобразен, като постановен в
противоречие с материалния закон, както и при липса на мотиви. Иска неговата
отмяна и претендира направените по делото разноски. В с. з. лично и чрез
процесуалния си представител – адв. А. - САК,
поддържа становище за незаконосъобразност на акта. Представя и писмени бележки
с подробно изложени съображения за наличието на основания за отмяна на
оспорения акт.
Ответникът – Министър на земеделието,
храните и горите, чрез Началник на ОСЗ Сливен, представляван от адв. Р.К. ***, намира жалбата за неоснователна и моли да се
остави без уважение. Представя писмени бележки с изложени подробни съображения
за неоснователност на жалбата и законосъобразност на процесната
заповед.
Административният съд, като прецени
събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Не се спори по делото, че жалбоподателят
е регистриран като земеделски стопанин с УРН 680459, както и че е подал
заявление с УИН 20/150618/20326 за кампания 2018 г. за подпомагане по схеми и
мерки за плащане на площ от ПРСР за периода 2014-2020г., като е заявил 19
парцела с площ 74,92 ха, от които 2
парцела в землището на с.Баня, община Сливен и 17 парцела в землището на
гр. Твърдица.
Със Заповед № РД 46-504/12.12.2018 г. на министъра на земеделието и храните е одобрен
проект на специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за
кампания 2018 г., като част от системата за идентификация на земеделските
парцели (СИЗП), обновен за 2018 г. чрез дешифриране на нова цифрова ортофотокарта на страната и отразяване на резултатите от
теренни проверки.
На 31.12.2018 г. е регистрирано
възражение от „Б. Б.“ ЕООД вх.№ ЮО-09-40 срещу одобрения проект на специализирания
слой за кампания 2018 г, с искане за преразглеждането му по отношение на 15 заявени
парцели, непопадащи в обхвата на горния слой. Възражението не е прието за
основателно като недопустимостта е била определена чрез преглед на самолетните
изображения от 2016 година, в комбинация с интерпретация на направените по
време на теренна проверка от 14.09.2018 г. снимки, тъй като парцелите заявени
от дружеството попадат в частта от страната, извън извършеното през 2018 г. самолетно заснемане.
Със Заповед № РД 09-229/01.03.3019 г. издадена
от Министър на земеделието, храните и горите, на основание чл. 33а, ал. 2 от Закона за подпомагане на
земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 16 г, ал. 4 от Наредба №
105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и
ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, предмет на настоящия спор, е одобрен окончателен
специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2018
г., като цитираните в жалбата до съда парцели с идентификатор: №72165-140-10-1 в
землището на гр.Твърдица с площ 13,92
ха; № 72165-140-1-1 в землището на с. Бяла Паланка с площ 3,09 ха; №
72165-140-11-1 в землището на гр.Твърдица с площ 10.83 ха; № 72165-140-12-1 в
землището на гр. Твърдица с площ 1.05 ха; № 72165-140-13-2 с землището на гр.
Твърдица с площ 2.42 ха; № 72165-140-2-1 в землището на гр. Твърдица с площ
8.05 ха; № 72165-140-3-1 в землището на с. Бяла Паланка с площ 1.3 ха; №
72165-140-4-1 в землището на гр. Твърдица с площ 0.61 ха; № 72165-140-5-1 в
землището на гр. Твърдица с площ 4.18 ха; № 72165-140-6-1 в землището на с.
Бяла Паланка с площ 3.33 ха; № 72165-140-7-1 в землището на с. Бяла Паланка с
площ 2.03 ха; № 72165-140-8-1 в землището на с. Бяла Паланка с площ 2.83 ха; №
72165-140-9-2 в землището на с. Бяла Паланка с площ 1.32 ха, не са били
включени в обхвата на горния специализиран слой. Причините за изключване на
горните площи, според представената на електронен носител таблица са неподдържани
площи, заети с нежелана растителност /орлова папрат, къпина/, както и площи
заети от камъни и скали /морени/.
Заповедта е обнародвана в ДВ бр.20/08.03.2019 г., а жалбата срещу нея е
подадена от оспорващото дружество с вх.№ Ю-71706/22.03.2019 г.
По делото са изслушани и приети две
съдебно-технически експертизи, първата изготвена от вещото лице инж. П.З. – г.
и повторна, изготвена от вещо лице Ж. Ж.- г.. В заключението си вещото лице
инж. З. сочи, че при определяне на специализирания слой "Площи, допустими
за подпомагане" за кампания 2018 г., по отношение на процесните
13 парцела, ДФЗ е ползвал аерофотоснимки от 2017 г.,
тъй като през 2018 г. не е извършвано аерофото
заснемане и ЦОФК за района не е обновявана. Според експерта извън окончателния
слой „Площи, допустими за подпомагане“ са определи всичките 13 парцела с цялата
си площ. Вещото лице сочи, че границите на слоя е следвало да бъдат определени
въз основа на извършената специализирана теренна проверка, съгласно указанията,
дадени със заповед № №09-757/10.08.2018 г. Проверката е била извършена от ст. е.
в ОДЗ Сливен Кр. К. на 14.09.2018 г. и обхваща ФБ
72165-140 в землищата на с.Бяла паланка и гр.Твърдица. В резултат на проверката
е съставен протокол SLV-26-КК-17247/08.10.2018 г. Отчитайки обективираните
в него резултати експертът сочи, че границите на слоя „ПДП“ е следвало да бъдат
определи въз основа на тази проверка. В заключението и при разпита в съдебно
заседание вещото лице изтъква, че данните от извършената проверка са точни и не
е следвало да се игнорират, тъй като при проверката е установено, че във ФБ
72165-140 има площи отговарящи на условията за допустимост, определени от
Наредба № 2 от 17.02.2015 г. В таблица № 2 от заключението експертът е изчислил
площите, които според него отговарят на условията за допустимост както следва:
парцел 72165-140-10-1 от заявена 13.92 ха е допустима 6.53 ха; парцел
72165-140-11-1 от заявена 10.83 ха е допустима 3.31 ха; 72165-140-2-1 от
заявена площ 8.05 ха допустима е 1,53 ха; от парцел 72165-140-4-1 от 0.61 ха е
допустима 0.45 ха; 72165-140-6-1 от заявена 3.33 ха е допустима 0.93 ха, но инж.
З. уточнява в с.з., че изчисленията му са направени по неактуални данни от предходно
заснемане на цифровата ортофото карта за 2017 г.
От заключението на повторната
съдебно-техническа експертиза се установява, че процесните
13 парцела са били заявени за подпомагане от дружеството за кампания 2017 г.,
2018 г. и 2019 г., като единствено за кампания 2018 г. площите не попадат в
обхвата на слоя „Площи, допустими за
подпомагане“. Експертът инж. Ж. е установил, че при определяне на
специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания
2018 г., по отношение на процесните 13 парцела, ДФЗ е
ползвал аерофотоснимки от 2016 г., тъй като през 2018
г. не е извършвано аертофото заснемане и ЦОФК за
района не е обновявана. Била е организирана теренна проверка от ст. е. К. на 14.09.2018
г., за която е съставен протокол SLV-26-КК-17247/08.10.2018 г., но в него и в
комплекта файлове, които проверяващия е подготвил и изпратил в МЗХГ е допуснал
разместване на файлове, поради което в дирекция „ДПИЗП“ в МЗХГ констатират, че
резултатите от теренната проверка не кореспондират с направените снимки и не
приемат резултатите от теренната проверка за отразяване в СИЗП. При разпита в
съдебно заседание вещото лице сочи, че проверката на място е извършена
коректно, а констатациите в протокола от теренната проверка следва да бъде
съобразени от МЗХГ при определяне допустимостта на парцелите, като всички 13 парцела,
с много малки изключения в тях, представляващи морени, са допустими за
подпомагане и отговарят на критериите за допустимост, подробно описани в Наредба № 2/2015 г. за критериите
за допустимост на земеделските площи.
По делото е разпитан като свидетел ст. е.
Кр. К. – извършил теренната проверка на място във ФБ 72165-140,
който в показанията си сочи, че блокът, обект на проверката представлява
пасище, като слоят „ПДП“ от предходната 2017 година не се променя, теренът е
почистен, пасището е годно и допустимо за подпомагане. Според свидетеля всички
заявени от дружеството площи попадат в одобрения слой.
От показанията на свид.
Т. *** се установява, че се е запознал с протокола за теренна проверка,
изготвен от ст. е. К. и с този протокол се коригират границите на физическия
блок, без да се коригират границите на слоя „ПДП“. Тези площи остават без
промяна от предходната година, като попадат в одобрения слой, с изключение на
малка част от 200-300 кв. м. Свидетелят изтъква, че в ОДЗ не е имало друг
случай, при който протокол от теренна проверка да не е бил съобразен от МЗХГ.
От
показанията на свид. Б. – б. у. на дружеството, се
установява, че през кампания 2018 г. е извършено почистване на всичките 13
парцела, заявени за подпомагане от дружеството.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене
годни, относими и допустими доказателства. Съдът
изгради своите изводи от фактическа страна на база всички приети по делото
доказателства, вкл. свидетелски показания и на доказателствените
средства - СТЕ, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена от
легитимирано лице с правен интерес, в преклузивния
срок за оспорване и насочена срещу индивидуален административен акт, който
подлежи на съдебен контрол.
Разгледана по същество, след проверка на
административния акт, съгласно чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, съдът намира жалбата за основателна, по следните
съображения:
Съгласно чл. 33а, ал. 1 от ЗПЗП, министерството на земеделието, храните и горите
създава в системата за идентификация на земеделските парцели специализиран слой
"Площи, допустими за подпомагане", който включва площите, допустими
за подпомагане в рамките на всеки физически блок, въз основа на критериите,
определени в Наредба № 2/26.03.2018 г. за критериите за допустимост на
земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за заплащане на площ. Според
чл. 33а, ал. 2 от ЗПЗП, данните в системата за идентификация на
земеделските парцели /СИЗП/, които се отнасят до физическите блокове и
специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", се обновяват
ежегодно чрез дешифриране (компютърно разчитане) на актуална цифрова ортофото карта, чрез извършване на специализирани теренни
проверки на референтни парцели и чрез отразяване на резултатите от проверките
на място по чл. 37 от ЗПЗП с цел отразяване на реалното състояние и ползване на
площите. Обхватът на специализирания слой се одобрява със заповед на министъра
на земеделието, храните и горите по ред, определен в наредбата по чл. 30, ал. 6 / Наредба № 105/2006 г. /, като последната заповед подлежи на обнародване
в "Държавен вестник".
От посочената нормативна уредба и
приетите за установени факти следва, че оспорената заповед е издадена от
компетентен орган и в предписаната от закона форма.
Не се констатираха и нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на процесния акт. Проектът на специализирания слой е одобрен със
заповед на министъра на земеделието,
храните и горите, която е публикувана на интернет страницата на министерството.
На жалбоподателя е осигурено право на участие в производството по изготвяне и
утвърждаване на специализирания слой за кампания 2018 г., като по делото няма
спор, че същият се е запознал с проекта на специализирания слой, надлежно
публикуван на интернет страницата на министерството и е подал възражение,
регистрирано под № ЮО-09-40/31.12.2018 г.
Предвид приетото за установено от
фактическа страна, съдът намира, че по отношение на описаните в жалбата парцели
оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон.
От доказателствата по делото се установява,
че за кампания 2018 г. за процесните 13 парцела не
съществува актуална цифрова ортофото карта, като
последното заснемане е от 2017 г., поради което единственият допустим от закона
метод за актуализация на въведените през предходната година данни е извършване
на специализирана теренна проверка, чрез отразяване на резултатите от
проверката на място по чл.37 от ЗПЗП с цел отразяване на реалното състояние и
ползване на площите.
Видно от показанията на разпитаните по
делото свидетели и от заключенията по изслушаните съдебно-технически експертизи
е, че МЗХГ е определило недопустимата за подпомагане площ без да разполага с
актуални за кампания 2018 г. сателитни снимки на парцелите във ФБ 72165-140 и
без да се съобрази с резултатите от извършената на физическия блок теренна
проверка, обективирани в протокол SLV-26-КК-17247/08.10.2018
г. От този протокол се установява, че физическият блок, в който попадат
парцелите, стопанисвани от дружеството, представлява пасище, като слоят „ПДП“
от предходната 2017 година не се променя, теренът е почистен, пасището е годно
и допустимо за подпомагане, като заявените от дружеството площи попадат в
одобрения слой. При изслушване в съдебно заседание както на вещото лице инж. З.,
така и на вещото лице инж. Ж. се установява, че проверката на място е извършена
коректно и констатациите в протокола от теренната проверка следва да бъдат
съобразени от МЗХГ при определяне допустимостта на парцелите, като експертът Ж.
е категоричен, че всички 13 парцела, с много малки изключения в тях,
представляващи морени, са допустими за подпомагане.
Горното мотивира
съда да приеме, че МЗХГ не е спазило разписания в чл. 33а, ал. 2 от ЗПЗП ред при определяне на окончателния специализиран слой „Площи
допустими за подпомагане“ и не е съобразило, при липсата на актуална цифрова ортофото карта за 2018 г., резултатите от
извършената проверка на място по чл. 37 от ЗПЗП с цел отразяване на реалното
състояние и ползване на площите на оспорващото дружество.
По изложените
съображения, оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да се отмени в
частта, в която от одобрения окончателен специализиран слой необосновано са
изключени парцелите, заявени от дружеството с идентификатори: №72165-140-10-1 в
землището на гр.Твърдица с площ 13,92
ха; № 72165-140-1-1 в землището на с. Бяла Паланка с площ 3,09 ха; №
72165-140-11-1 в землището на гр.Твърдица с площ 10.83 ха; № 72165-140-12-1 в
землището на гр. Твърдица с площ 1.05 ха; № 72165-140-13-2 с землището на гр.
Твърдица с площ 2.42 ха; № 72165-140-2-1 в землището на гр. Твърдица с площ
8.05 ха; № 72165-140-3-1 в землището на с. Бяла Паланка с площ 1.3 ха; №
72165-140-4-1 в землището на гр. Твърдица с площ 0.61 ха; № 72165-140-5-1 в землището
на гр. Твърдица с площ 4.18 ха; № 72165-140-6-1 в землището на с. Бяла Паланка
с площ 3.33 ха; № 72165-140-7-1 в землището на с. Бяла Паланка с площ 2.03 ха;
№ 72165-140-8-1 в землището на с. Бяла Паланка с площ 2.83 ха; № 72165-140-9-2
в землището на с. Бяла Паланка с площ 1.32 ха., които съгласно изслушаните по делото
заключения на съдебно-техническите експертизи, отговарят на критериите за
допустимост, подробно описани в Наредба № 2/2015 г. за критериите за
допустимост на земеделските площи.
Тъй
като естеството на спора не позволява решаването му от съда, преписката следва
да се изпрати на административния орган за ново произнасяне, съобразно констатациите,
обективирани в протокол SLV-26-КК-17247/08.10.2018
г., изготвен от ст. е. Кр. К..
Предвид горното заповедта, с която е
одобрен окончателния специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за
кампания 2018 г., издадена от министъра на земеделието, храните и горите, в
частта, в която извън одобрения окончателен слой "Площи, допустими за
подпомагане", са останали заявени от дружеството 13 бр. парцели в
землището на гр. Твърдица с общ размер на недопустимата площ от 54, 96 ха. следва
да се отмени като незаконосъобразна, а преписката да се изпрати на органа за
ново произнасяне при спазване указанията на съда, а именно да се прецизира
допустимата площ от тринадесетте парцела, изброени в жалбата до съда, респ. да
се определи недопустимата площ от същите.
При този изход на делото основателна е
претенцията на оспорващото дружество за присъждане на разноски по делото.
Разпоредбата на чл. 7, ал. 8 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения сочи, че
при защита по дела с повече от две съдебни заседания, за всяко следващо
заседание се заплаща допълнително по 100 лв.
Съобразявайки текстове на чл. 8, ал. 2 т.7 и чл. 7, ал. 8 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения и предвид фактическата и правна сложност на
делото по ЗПЗП, съдът намира, че минималният
размер на адвокатското възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя
за процесуално представителство в 5 съдебни заседания би следвало да е 1000 лв.
Този размер отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2
от Закона за адвокатурата - да е "обоснован и справедлив",
тоест, да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие, без да
накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в
производството.
Изложеното до тук налага извод, че са налице
предвидените в чл. 78, ал. 5
от ГПК
предпоставки за частично намаляване до минималния
размер на претендирания адвокатски хонорар, предвид
направеното от МЗХГ възражение за прекомерност, във връзка с Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. В този смисъл заплатеното възнаграждение за
адвокат в размер на 4000 лв. е прекомерно, поради което ще следва да бъде
намалено на 1000 лв., в съответствие с чл. 8, ал. 2 т.7 и чл. 7, ал. 8 от
Наредба № 1/2004 г.
На оспорващото дружество, предвид изложеното,
ще следва да бъдат присъдени разноски, представляващи платена държавна такса от
50 лв., депозити за експертизи общо 650 лв. и адвокатски хонорар 1000 лв. или
общо в размер на 1700 лв.
Предвид горното и на основание чл. 172, ал. 2, вр. чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № РД 09-229/01.03.2019 г.
на Министъра на земеделието, храните и горите, в частта, в която извън
одобрения окончателен специализиран слой "Площи, допустими за
подпомагане" за кампания 2018 г. са останали парцели, заявени за
подпомагане от „Б. Б.“ ЕООД гр. Твърдица с идентификатор: №72165-140-10-1 в
землището на гр.Твърдица с площ 13,92
ха; № 72165-140-1-1 в землището на с. Бяла Паланка с площ 3,09 ха; №
72165-140-11-1 в землището на гр.Твърдица с площ 10.83 ха; № 72165-140-12-1 в
землището на гр. Твърдица с площ 1.05 ха; № 72165-140-13-2 с землището на гр.
Твърдица с площ 2.42 ха; № 72165-140-2-1 в землището на гр. Твърдица с площ
8.05 ха; № 72165-140-3-1 в землището на с. Бяла Паланка с площ 1.3 ха; №
72165-140-4-1 в землището на гр. Твърдица с площ 0.61 ха; № 72165-140-5-1 в
землището на гр. Твърдица с площ 4.18 ха; № 72165-140-6-1 в землището на с.
Бяла Паланка с площ 3.33 ха; № 72165-140-7-1 в землището на с. Бяла Паланка с
площ 2.03 ха; № 72165-140-8-1 в землището на с. Бяла Паланка с площ 2.83 ха; №
72165-140-9-2 в землището на с. Бяла Паланка с площ 1.32 ха, като
незаконосъобразна.
ВРЪЩА преписката на Министъра на земеделието,
храните и горите за ново произнасяне в отменената част при спазване на
указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото
решение, като определя за това срок от 30 дни, считано от влизането му в сила.
ОСЪЖДА Министерство на земеделието
храните и горите да заплати на „Б. Б.“ ЕООД гр. Твърдица с ЕИК …………, гр.Твърдица,
ул.“С. п.“ № …, пр. от В. Б. направените по делото разноски в размер на 1700
лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на РБ, в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: