№ 4357
гр. София, 13.05.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Яна Ем. Владимирова
като разгледа докладваното от Яна Ем. Владимирова Въззивно гражданско
дело № 20221100503876 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 437, ал. 1 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от В. М. Б., чрез процесуалния
представител адв. Г. П., срещу постановление за определяне на разноски от
10.03.2022 г. по изп.д.№ 135/2022 на ЧСИ Р.А., рег.№ 848 в регистъра на
КЧСИ, с което е намалено заплатеното от жалбоподателката адвокатско
възнаграждение за образуване, процесуално представителство, защита и
съдействие по изпълнителното дело в размер на 350 лв. до сумата от 200 лв.
Изложени са съображения, че постановлението е неправилно. На първо място
не било връчено възражението на длъжника „К.И.И. БГ“ ЕАД, тъй като не
ставало ясно какви са съдържанието и мотивите на възражението. Било
посочено, че възнаграждението на адв. А.Ч. е прекомерно, но по делото
нямало такова лице, което навеждало на извода, че мотивите на ЧСИ касаят
друго производство, същите са неясни и противоречиви. Изложени са
съображения, че съгласно чл. 10, т. 1 и 2 от Наредба № 1 от 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер
на възнаграждението за изпълнителното дело на жалбоподателката било 400
лв. В молбата за образуване на изпълнително дело било поискано да бъде
наложен запор на банковите сметки на длъжника след изтичане на срока за
доброволно изпълнение, поради което не е било необходимо подаването на
нарочна молба за посочване на изпълнително действие в рамките на
конкретен изпълнителен способ, след като това било направено още с
молбата за образуване на делото. Сочи се, че кантората на процесуалния
представител на жалбоподателката и тази на ЧСИ се намират в различни
населени места, поради което са налице обстоятелства, обосноваващи
допълнителни разходи във връзка с работата на процесуалния представител.
Дори да се приемело, че минималният размер на адвокатското
възнаграждение в случая е 200 лв., отново не било налице драстично
разминаване със заплатеното на процесуалния представител, тъй като същото
било съобразено с наредбата, както и с извършените от пълномощника
правни и фактически действия. Прави се искане да бъде отменено
1
обжалваното постановление и да бъдат присъдени разноските в пълния
размер от 350 лв., а евентуално, ако съдът прецени, че адвокатското
възнаграждение е прекомерно, същото да бъде намалено до размера от 300 лв.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е подадено писмено възражение от „К.И.И. БГ“
ЕАД, длъжник по изпълнението. Оспорва се подадената жалба. Сочи се, че
постановлението на ЧСИ по разноските е правилно като съобразено с
нормативната уредба – чл. 78, ал. 5 ГПК, както и минималния размер,
съгласно Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Сочи се и че предвид размера на задължението – сумата от
53 лв. главница, необосонвано е заплащането на адвокатски хонорар над
минималния размер по Наредба №1/2004 г. Прави се искане да бъде
потвърдено постановлението на ЧСИ за разноските и да бъдат присъдени
разноски за гражданското производство в размер от 300 лв., съгласно чл. 78,
ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПП, във вр. с чл. 25, ал. 1 НЗПП, както и 50 лв.
възнаграждение на основание чл. 13, т. 2 от НЗПП. Прави се възражение за
прекомерност по отношение на разноските на насрещната страна.
В мотивите по чл. 436, ал. 3 ГПК, ЧСИ Р.А. излага съображения за
допустимост, но неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на
страните, приема следното:
Жалбата е редовна – депозирана е в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, внесена е
дължимата държавна такса. Същата обаче е недопустима.
Действията на съдебния изпълнител могат да се обжалват само относно
тяхната процесуална законосъобразност и то само тези действия, за които
това изрично е установено в закона на посочените в него основания и от
определения от законодателя кръг от лица.
В случая жалбоподателката е взискател по изпълнителното дело. На
основание чл. 435, ал. 1 ГПК, взискателят може да обжалва следните
действия на частния съдебен изпълнител: отказа на съдебния изпълнител да
образува изпълнително дело или да извърши исканото изпълнително
действие; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на
чл. 468, ал. 4 и чл. 485 ГПК; спирането, прекратяването и приключването на
принудителното изпълнение.
Право да обжалва разноските по изпълнението е предвидено единствено в
полза на длъжника – чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК. В тази връзка в т. 2 от
тълкувателно решение № 3/2017 г. по тълк.д.№ 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС се
приема, че на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на
съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на
длъжника за разноските по изпълнението.
Право на взискателя да обжалва разноските по изпълнението не е предвидено
в закона. Недопустимо е разширителното тълкуване на чл. 435 ГПК по
отношение на подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител и
на кръга от лица, които са легитимирани да ги обжалват. Поначало
законодателят е възприел подход, съгласно който взискателят, длъжникът и
третите лица могат да обжалват различни групи от действия на частния
съдебен изпълнител, като по отношение на разноските такова право е дадено
2
само на длъжника по изпълнението. В теоретичен план тази позиция се
застъпва и в Граждански процесуален кодекс. Приложен коментар. Второ
преработено и допълнено издание. Авторски колектив. ИК „Труд и право“.
София, 2017. с. 1142. Правото на взискателя за обжалва акт на съдебния
изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за
разноските по изпълнението, може да бъде уредено единствено по
законодателен ред със съответни изменения на закона.
На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПП, във вр. с чл. 25а, ал. 3 от
НЗПП, жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на длъжника
сумата от 50 лв. – разноски за производството по частната жалба.
Така мотивиран, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 2215 от 23.03.2022 г., подадена
от В. М. Б., ЕГН **********, чрез процесуалния представител адв. Г. П.,
срещу постановление за определяне на разноски от 10.03.2022 г. по изп.д.№
135/2022 на ЧСИ Р.А., рег.№ 848.
ОСЪЖДА В. М. Б., ЕГН **********, да заплати на „К.И.И. БГ“ ЕАД, ЕИК
*******, сумата от 50 лв. – разноски по делото.
Определението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
едноседмичен срок от съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3