Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 19.07.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на втори юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 842 по описа на ВРС за 2019 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „В.И К.”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** срещу Н.К.К.-Б., ЕГН
**********, с адрес: *** по реда на чл.415 от ГПК за установяване на вземането,
предмет на Заповед № 8748/22.11.2018г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 17475/2018г. по описа на ВРС за следните
суми: сумата от 921.82 лева, представляваща незаплатена главница за консумирана
вода за периода от 21.08.2013г. до 05.11.2018г., по партида с абонатен номер
1137227 за обект, находящ се в адрес ***и сумата от 191.81 лева, представляваща
сбор от обезщетения за забава за периода от 09.08.2015г. до 15.11.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 20.11.2018г. до окончателното
изплащане. Претендират се и направените по делото разноски.
Изложени са
обстоятелства, че ищцовото дружество в качеството си на ВиК оператор съгласно
чл.2, ал.1 от ЗРВКУ е предоставило на ответника ВиК услуги за имот на адрес гр.
Варна, ***Ответникът бил титуляр на партида с абонатен номер 1137227, по която
се води отчета на консумираната вода. Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги, потребителите са длъжни да заплащат услугите в
30-дневен срок след датата на фактуриране. Ответницата не била заплатила
дължимите за услугите суми.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК от ответника е
депозиран писмен отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените
искове като неоснователни. Твърди се, че ответницата е абонат на ищцовото
дружество за процесния обект, но н е и от твърдяната от ищеца дата. Преди нея
до преди около 2 години титуляр на партидата бил баща й Камен Андонов Катев.
Твърди, че през целия процесен период не е била задължено лице. Сочи се, че
срещу нея има заведени предходни дела. Прави възражение за погасяване по
давност на вземането за главница в размер на 432,31 лева и вземането за лихва в
размер на 39,59 лева за периода от 09.07.2015г. до 07.01.2016г. Твърди, че
сумите от 159,60 лева за главница и 37,36 лева за лихва се дължат от ****. Счита, че дължи само главница в размер на 308,82
лева и лихва от 18,58 лева. Твърди още, че през периода от м. септември 2013г.
до пролетта на 2016г. не е била ползвател на услугите за процесния имот, защото
е живяла в гр. София, а апартаментът е използван от родителите й.
В съдебно заседание, процесуалният представител на
ищеца поддържа исковата молба.
С писмена молба депозирана преди
съдебно заседание ответницата оспорва исковете.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Представена от ищеца е справка за недобора
на частен абонат от 17.01.2019г., в която за описани задълженията за абонатен № 1137227 за периода от за
периода 21.08.2013г. до 05.11.2018г.
Приети по делото са Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр.Варна.
Представени от ответницата са множество
фактури с отразяване на плащания по тях към ищцовото дружество.
Представена е справка по лице от Служба по
вписванията – Варна, за вписвания по партидата на ответницата, от които е видно
че същата през 2001г. е придобила собствеността върху процесния имот, адрес гр.
Варна, **, по силата на
договор за замяна.
Представени от ищеца са още карнетни листи за абонатен № 1137227 с титуляр Н.К. **, за периода от 21.08.2013г. до 02.05.2019г.,
като на част от записванията има подпис на абоната.
Съгласно заключението на допуснатата по
делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно и
обективно дадено, общият сбор на задълженията за ползване на ВиК услуги на клиент с абонатен номер 1137227 за периода от 21.08.2013г. до 05.11.2018г.
възлиза на 921.82 лева по 24 фактури, а сумите за лихва за забава по
всяка месечна фактура, считано от съответния им падеж до 15.11.2018г. са в общ
размер от 191.81 лева. По документи у ищеца абонат по партиден № 1137227 се води на Н.К.К.. Не е налице плащане по
фактурите за процесния период.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание
по чл.422 вр. с чл.415 ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Исковете са предявени след провеждане на
производство по чл.410 от ГПК и надлежно депозирано възражение от длъжника по
реда на чл.414, ал.1 от ГПК в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1
от ГПК и са процесуално допустими.
Разгледани по същество, исковете са
неоснователни.
Съобразно правилата на чл.154 от ГПК
ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че
ответникът е собственик/ползвател за процесния имот, че е предоставил ВиК услуги на обекта в посочените количества за
посочения период, както и размера на дължимите плащания за тях,
обстоятелството, че ответникът е изпаднал в забава и дължи лихва за забава за
посочения период в претендираните размери,
а ответникът следва да докаже правопогасяващ факт
(плащане, давност и пр.).
От ответника е оспорено качеството му на
потребител на ВиК услуги за част от процесния период.
Съгласно пар. 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги потребители на ВиК услуги са
юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти, за които
се предоставят ВиК услуги. С идентично съдържание е и текста на разпоредбата на
чл. 2, ал. 1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на „Водоснабдяване
и канализация” ООД, гр.Варна.
Установи се от представената справка от
Службата по вписванията, че ответникът е собственик на процесния имот. Твърдението,
че за част от периода ищцата не е живяла в имота е останало недоказано, а и по
същество е ирелевантно, доколкото същата като собственик на имота има
качеството потребител на ВиК услуги. Ако в действителност услугите са потребени
от трето лице, ответницата има възможност да уреди отношенията си със същото.
Няма спор между страните и по отношение
на цените, по които следва
да бъдат заплатени предоставените услуги, както и по отношение на
количеството предоставени ВиК услуги. Последното се
установява и представените по делото карнетни
листи, подписани от ответницата до 04.02.2019г.
Установи се от заключението на вещото
лице, че всички плащания, за които ответницата е представила доказателства за
извън процесния период, както и се установи конкретния размер на задължението
за главница и за лихви.
От ответницата е
направено възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от
процесните вземания, което се явява основателно. Предвид, че заплащането
на ВиК услуги
съставлява „периодично плащане” по смисъла
на чл.111, б.”в” от ЗЗД (в този
смисъл Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по
т.д. № 3/2011г. на ОСГК на ВКС), то същото
се погасява с тригодишна давност. В случая, искът се
счита за предявен от датата
на депозиране на заявлението – 20.11.2018г., предвид което всички задължения за главница, с падеж преди 20.11.2015г. са
погасени по давност. Съгласно чл.31,
ал.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги
на потребителите от ВиК оператор
потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми за ползваните от
тях ВиК услуги
в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Следователно
в настоящия случай съгласно описанието на дължимите главници
по фактури в ССчЕ всички задължения преди фактура № ********** от 04.11.2015г., са погасени по давност.
По изложените съображения съдът
намира, че главният иск е основателен досежно дължимостта на сумата от 587.50 лева, представляваща главница за
ползвани ВиК услуги за периода от 05.10.2015г. до 05.11.2018г. и следва да бъде
частично уважен за посочените сума и период и да бъде отхвърлен за разликата до претендираната сума от 921.82
лева и за периода от 21.08.2013г. до
04.10.2015г.
По отношение искът за установяване дължимостта на
лихвите за забава върху всяка една от главниците и предвид направеното
възражение за изтекла погасителна давност съдът намира, че погасени по давност
са всички задължения за лихва с падеж преди 20.11.2015г., тъй като чл.111, б.”в” от ЗЗД
задълженията за лихви се погасяват с тригодишна давност. Предвид изхода от
главния иск лихви са дължими по всички фактури след фактура № ********** от
04.11.2015г., включително и по същата от падежа на всяка фактура до 15.11.2018г.
Съгласно заключението на вещото лице дължимите лихви по съответните фактури е в
размер на 82.43 лева. С оглед горното искът по чл.86 от ЗЗД
следва да бъде уважен за посочената сума и да бъде отхвърлен за разликата до
предявения размер от 191.81 лева.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски съобразно
с уважената част от исковете. Ищецът е направил разноски в размер на 75 лева за
платена държавна такса, 150 лева за депозит за вещо лице и 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.78, ал.8
от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от НЗПП, от които отвтеникът следва да бъде осъден да заплати 195.51
лева. Ответникът следва да
заплати и направените от ищеца
в заповедното производство разноски в размер на 25 лева
за платена държавна такса и
50 лева за юрисконсултско възнаграждение, от които ответникът следва да заплати 45.12 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните,
че Н.К.К.-Б., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „В.И К.” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** следните суми: сумата от 587.50
лева, представляваща незаплатена главница за консумирана вода за периода от
21.08.2013г. до 05.11.2018г., по партида с абонатен номер *** за обект, находящ се в адрес ***и сумата от 82.43 лева,
представляваща сбор от обезщетения за забава за периода от 09.08.2015г.
до 15.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 20.11.2018г. до
окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед № 8748/22.11.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 17475/2018г.
по описа на ВРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над сумата от 587.50 лева до предявения размер от 921.82
лева и за периода от 21.08.2013г. до 04.10.2015г. и иска за лихва за разликата
над сумата от 82.43 лева
до предявения размер от 191.81 лева.
ОСЪЖДА Н.К.К.-Б.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „В.И К.” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** сумата от 195.51 лева, представляваща направени в настоящото производство
разноски, както и сумата от 45.12 лева, представляваща направени в заповедното производство
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: