МОТИВИ към
АНД №71/2020 г.:
Срещу И.А.Р. *** е било
започнато наказателно производство за престъпление по
престъпление по чл.343, ал.1, б.”б” във връзка с чл.342, ал.1 от НК във връзка с чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП.
Подсъдимият се
обвинява за това, че на 23.07.2019г.
на главен път 11-37, км123+250 м, при управление на МПС - л.а. „…“ с ДК №…, е
нарушил правилата за движение, визирани в разпоредбата на чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП “Водач, който изпреварва, е длъжен, когато при изпреварването навлиза в
пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или
пречки за превозните средства, движещи се по нея“, вследствие на което по
непредпазливост е причинил на В.Г.Л. *** средна телесна повреда, изразяваща се
в трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник, в следствие на
счупване на долния край на лъчевата кост на дясната ръка.
Въз основа на събраните по това производство доказателства Пазарджишка
районна прокуратура е приела с Постановление
от 14.01.2020 година, че по отношение
на подсъдимия И.А.Р. за извършеното от него престъпление са налице основанията за прилагане на чл.78а от НК,
поради което е внесла делото заедно с горецитираното постановление в
Пазарджишкия районен съд с предложение за освобождаване на уличения от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание глоба.
Производството пред
Пазарджишкия районен съд е по чл.375 и сл. от НПК.
Подсъдимият И. Рибтников се признава за виновен по
предявеното му обвинение, дава обяснения за механизма на извършеното.
Представителят
на Пазарджишка районна прокуратура поддържа становище, че по отношение на
уличения следва да се приложи чл.78а от НК. Пледира, че са
налице предпоставки, които сочат, че наказанието лишаване от право да управлява
МПС следва да бъде наложено при превес на смекчаващите вината обстоятелство.
Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и
при съобразяване разпоредбите на чл.378 от НПК прие за установено следното:
На 23.07.2019 г. подсъдимият И.Р. се движел по път ІІ-37,
км123+250 м, управлявайки л.а. „…“ с ДК №…, негова собственост. Подсъдимият Р.
се движел в посока от с.Гелеменово, обл.Пазарджик към гр.Пазарджик,
управлявайки автомобила си със скорост от порядъка на 101 км/ч. В автомобила,
управляван от Р., пътувал и синът му – свидетеля А.Р., който бил заел предната
дясна седалка до водача. В същото време в лентата за насрещно движение, в
посока от гр.П. към с.Г.се движел св.идетелят П.М., управлявайки л.а. „…“ с ДК
№… със скорост от 45 км/ч. В автомобила, управляван от свидетеля М., пътували и
свидетелките В.Л., която била заела предната дясна седалка до водача на
автомобила, Г.О. заела задната седалка и синът на свидетелката Л. - малолетният
М. С.. Времето било топло, а асфалтовата настилка била суха. Подсъдимият Р.
предприел маневра изпреварване, като излязъл от лентата, по която се движел,
навлизайки в лентата за насрещно движение. Подсъдимият Р., въпреки че имал
пряка и непосредствена видимост, предприел тази маневра, без да се убеди, че с
поведението си не създава опасност за превозните средства, движещи се по
лентата, предназначена за насрещно движение по направление от гр.П. към гр.П...
Вследствие на така предприетата от подсъдимия Р. маневра настъпил удар между
предна челна лява част на управлявания от него автомобил и предна лява част на
движещия се по лентата за насрещно движение автомобил, управляван от свидетеля П.М..
Ударът настъпил изцяло в лентата за движение на автомобила „..“, управляван от
свидетеля М.. В резултат на така настъпилия удар, свидителката В.Л., пътуващата
на предната дясна седалка на автомобила, управляван от свидетеля М., получила
травматични увреждания. Травматични увреждания получил и подсъдимият И.Р..
Пострадалата Л. била откарана до Спешно отделение при МБАЛ „П.“ АД, където била
прегледана, изследвана, консултирана, диагностицирана и приета за лечение в
отделение по ортопедия и травматология при същото лечебно заведение.
На мястото на инцидента пристигнал полицейски екип на
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.П.. Свидетелят М. бил изпробван за
употреба на алкохол с техническо средство, което не отчело наличие на такъв. На
подсъдимия Р. бил издаден талон за медицинско изследване, който той получил.
След подаден сигнал на мястото пристигнала и ДОГ при
РУ П., която извършила оглед на местопроизшествие, като със съставянето на
протокола за това първо действие по разследването било поставено началото на
настоящото досъдебно производство.
В хода на разследването е изготвена съдебномедицинска
експертиза по писмени данни /л.346-353 от ДП/, според заключението на която
констатираното при прегледа на пострадалата В.Л. счупване на долния край на
лъчевата кост на дясната ръка, причинено вследствие на настъпилото
пътно-транспортно произшествие, е причинило на същата трайно затрудняване на
движенията на десния горен крайник, т.е. представлява средна телесна повреда по
смисъла на чл.129 от НК.
Експертно е установено по делото, че и подсъдимият е
получил вследствие на настъпилото пътно-транспортно произшествие множество
травматични увреждания.
По делото е изготвена химическа експертиза /л.41 от
ДП/, според заключението на която в кръвната проба на подсъдимия И.Р. не е
установено наличие на алкохол.
По делото е изготвена и автотехническа експертиза
/л.375-397 от ДП/, според заключението на която причината за така настъпилото
произшествие не е от техническо естество, а се касае за нецелесъобразност в
поведението на водача на автомобила „Фолксваген“ – подсъдимия Р., при
конкретното място и пътни условия - при предприето движение в насрещната за
неговото движение лента.
Тази фактическа обстановка
съдът прие въз основа на обясненията на подсъдимия, дадени на съдебното
следствие, показанията на свидетелите В.Л., Г.О., П.М., А.Р., Г.Б., Т.Б., заключенията на автотехническата и съдебно-медицинските експертизи, както и писмените
доказателства приложени към делото и прочетени по реда на чл.378, ал.2 във
връзка с чл.283 от НПК.
При пътнотранспортно произшествие вината на водача се определя от
нарушенията на правилата за движение, които са в пряка причинна връзка със същото.
Съдът кредитира
заключението на автотехническата експертиза, приета по време на съдебното
следствие, като пълно, ясно и компетентно изготвена. От същата се установи, че
управляваният от подсъдимия лек автомобил е бил технически изправен и
техническо му състояние не е причина за настъпилото автопроизшествие. Преди
настъпилото произшествие автомобилът „.“ управляван от подсъдимия се движел в
режим на равноускорително движение в лентата си на движение от с.Г. към гр.П.със
скорост равна и не по-ниска от 101 км/ч. По същото време срещу него в лентата
за движение на превозни средства от гр.П.към гр.П. се е движил л.а. „.“,
управляван от свидетеля П.М. със скорост равна и не по-ниска от 45 км/ч. В един момент от
движението си, автомобилът управляван от подсъдимия Р. излиза в ляво от
собствената си лента за движение и непосредствено преди мястото на удара се е
движел насрещно на автомобилите движещи се в в лентата от гр.П. за гр.П.,
прикоето с предната челна лява част на автомобила си удря движещият се в същото
платно и време лек автомобил „…“, управляван от
свидетеля П.М.. Според експертизата
причината за настъпилото ПТП на конкретното място, при конкретните пътни
условия /ясно, слънчево време при суха е равна настилка/ не е от техническо
естество. Според експерта при конкретните пътни и климатични условия – летен
сезон и добра видимост към точката на местоудара /минимум 500 м/ и скоростта на
автомобила от 101 км/ч, произшествието е било напълно предотвратимо, ако е
водачът не е предприел маневрата изпреварване с навлизане в насрещната пътна
лента за движение.
Тези обстоятелства
относно движението на лекия автомобил „…“, управляван от подсъдимия Р. в
насрещната лента за движение се установяват от еднопосочните показания на
свидетелите В.Л., Г.О., П.М.. Показанията на
тези свидетели, очевидци на инцидента, съвпадат и с обясненията на подсъдимия.
Тези обстоятелства
водят до извода, че причината за настъпилото ПТП осъщественото от подсъдимия
движение в насрещната лента за движение в нарушение на правилата за движение.
Подсъдимият в
нарушение на чл42, ал.2, т.2 от ЗДвП, като водач извършващ изпреварване при което навлиза в пътна лента
предназначена за насрещно движение, макар
и да е бил длъжен, не е изпълнил задължението си да не създава
опасност и пречки за превозните средства движещи се по нея.
Безспорно е, че ПТП е
настъпило в лентата за движение на „…“, управляван от
свидетеля П.М..
Както в настоящия
случай, когато по един двулентов път за двете посоки се движат в една и съща
лента едно срещу друго две моторни превозни средства, създадена е опасност за
движението, чиято интензивност нараства със скъсяването на разстоянието между
тях. Опасността е възникнала и за двамата водачи на моторните превозни средства
независимо че единият от тях-свидетелят М.
се е движел правомерно в попътната лента, а другият – подсъдимият Р. неправомерно
в насрещната лента за движение. Подсъдимият, който е заел неправомерно
насрещната лента е бил задължен да преодолее възникналата опасност за
движението, като своевременно премине в попътната лента вдясно по посока на
движението.
Тези данни от механизма на настъпване на конкретното ПТП
не сочат на изключващи вината на подсъдимия обстоятелства. Доказва се е категорично и еднозначно, че подсъдимият Р. е допуснал нарушение на правила за движение, описани
в чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП.
Тези задължения за безопасно движение
по път с две пътни ленти, при предприемане на изпреварване, при което навлиза в пътна
лента, предназначена за насрещното движение, без да създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея не са спазени от подсъдимия.
Затова подсъдимият, причинил съставомерните последици, като сам се е поставил в
невъзможност ги предотврати с поведението си в нарушение на провилата за
движение преди настъпване на ПТП.
В този смисъл съдът
счита, настъпилият резултат е в пряка и непосредствена причинна връзка с
нарушенията на правилата за движение, които подсъдимият е допуснал.
В следствие на
причиненото от подсъдимия ПТП, видно от съдебно медицинската експертиза приета
по делото на В.Л. е причинено счупване на долния
край на лъчевата кост на дясната ръка, причинило трайно затрудняване на
движенията на десния горен крайник
В този смисъл следва да се приеме, че
съставомерните увреждания, представляват средна телесна повреда по смисъла на
чл.129 от НК.
Настъпилият резултат
е в пряка и непосредствена причинна връзка с нарушенията на правилата за
движение, които подсъдимият е допуснал.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимият И.А.Р.
е
осъществил от обективна и субективна страна признаците престъпния състав на престъпление по чл.343, ал.1, б.”б” във връзка
с чл.342, ал.1 от НК във връзка с чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП, като на 23.07.2019 г. на главен път ІІ-37, км123+250 м, при управление на МПС - л.а. „…“ с ДК №… е нарушил правилата
за движение, визирани в разпоредбата на чл.42, ал.2, т.2 от ЗДВП, а именно като
водач, извършващ изпреварване при
което навлиза в пътна лента предназначена за насрещно движение не е изпълнил
задължението си да не създава опасност и пречки за превозните средства движещи
се по нея, при което по непредпазливост е причинил на В.Г.Л. ***
средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на движенията на
десния горен крайник, вследствие на счупване на долния край на лъчевата кост на
дясната ръка.
Посоченото нарушение
на предписанията на правилата за движение са довели до опасното движение на
подсъдимия по пътя, поради което той е могъл и е бил длъжен да предвиди, че ще последва ПТП, което определя формата на вина на подсъдимия, като
непредпазливост под формата на небрежност за настъпилия вредоносен резултат.
При определяне вида и
размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия Р. за
извършеното от него деяние съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК
относно целите на наказанието и чл.54 от НК при индивидуализацията им.
Наказателният кодекс обезпечава наказателноправна защита
на обществените отношения, свързани с транспортната дейност, чрез наказателните
състави, предвидени в раздел II от главата за общоопасните престъпления.
Обектът на тези престъпления е нормалната и безаварийна транспортна дейност,
чието накърняване води до поставяне в опасност или реално увреждане на лични и
имуществени интереси на неопределен брой лица, което определя и високата им
обществената опасност.
Съдът прецени и обществената опасност на конкретното деяние
като висока, като се има предвид тежестта на вредните последици настъпили за
пострадалата, както и създадената опасност за живота и здравето на още четири
лица, между които малолено дете и непълнолетния син на подсъдимия.
При преценката на обществената опасност на подсъдимия,
съдът взе предвид характеристичните данни, които са положителни.
Разпоредбата на чл.343, ал.1, б.”б” от НК при причиняване
на средна телесна повреда предвижда наказание лишаване от свобода до три години или пробация.
Видно от събраните по делото доказателства подсъдимият И.Р.
е неосъждан. Не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и не представлява личност с висока степен на обществена опасност.
От престъплението няма настъпили за имуществени вреди.
При тези данни съдът счете, че са че са налице условията
за приложение на чл.78а от НК за освобождаване на И.Р. от наказателна
отговорност и налагане на същия на административно наказание глоба.
Във връзка с
изложеното съдът на основание чл.378, ал.1, т.4 от НПК във връзка с
чл.78а, ал.1 от НК освободи И.А.Р. от наказателна отговорност за
извършеното престъпление и му се наложи административно наказание ГЛОБА в размер на 1 500 лева, платима в полза на Държавата.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете самопризнанието
на подсъдимия, изразеното крайно критично отношение, чистото съдебно минало,
добрите характеристични данни.
Като отегчаващи вината обстоятелства съдът възприе
тежестта на вредните последици настъпили за пострадалата и заплахата за зравето
и живота на още множество лица, като по-тежък вредоносен резултат е избегнат
само благодарние на другия участник в ПТП – свидетеля М., който е намалил
максимално скоросттта на управлявания от него автомобил, с пристрояване в десно
в лентата за движение, както и несъобразяването с императивни правила за
движение от страна на подсъдимия въпреки доброто им познаване, с оглед дългогодишния
му опит като водач на МПС.
При превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,
при определяне размера на глобата съдът взе предвид и семейното, материално и
имотно състояние на подсъдимия Р.-същият е женен, работещ, притежава недвижимо
имущество.
На основание чл.78а, ал.4 във връзка с чл.343г от НК
съдът прие, че подсъдимият И.А.Р. следва да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
При определяне размера на това наказание съдът взе
предвид, че подсъдимият има наложено само едно друго наказание за нарушение на
ЗДвП през 2015 г..
Но за да наложи това наказание, съдът съобрази събраните
доказателства от заключението на медицинската експертиза и обясненията на
подсъдимия за наличие на заболявания на същия, като хипертония, хронично
исхемична болест на сърцето, инсулинозависим захарен диабет, които са
определили опасното негово поведение на пътя и липсата на адекватен контрол
върху управлението на автомобила, което определя необходимостта същият да бъде
ограничен за известен период от правото да бъде участик в движението, с оглед
осигуряване на безопасността на останалите участници в движението.
С оглед разпоредбите на чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият И.Р. бе осъден да
заплати направените по делото разноски в размер на 857,20 лева, от които 797,20
лева, платими по сметка на ОД на МВР Пазарджик и 60.00 лв., платими по сметка
на Районен съд Пазарджик.
По изложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: