№ 39
гр. Пловдив, 30.01.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
и прокурора Атанас Г. Янков
Сложи за разглеждане докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Наказателно
дело за възобновяване № 20235000600575 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
Осъденият Г. З. Д. се явява лично с адв. Х. Х., редовно упълномощен за
настоящото производство.
АДВ. Х.: Моля ви да дадете ход на делото.
ОСЪДЕНИЯТ Г. Д.: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Съдът след съвещание счита, че няма процесуална пречка за даване ход
на делото, предвид на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се делото от съдията-докладчик
На страните се разясниха правата по чл. 274 НПК.
АДВ. Х.: Поддържам искането за възобновяване. Нямам отводи.
ОСЪДЕНИЯТ Г. Д.: Поддържам искането за възобновяване на адвоката
ми. Отводи нямам.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам отводи.
С оглед становището на страните, съдът след съвещание счита, че
следва да бъде даден ход на съдебните прения и
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
АДВ. Х.: Уважаеми апелативни съдии, сезирани сте с искане за
възобновяване на влезлите в законна сила присъда и решение, основанието за
което легално определено в разпоредбите на чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. с чл.348,
ал. 1, т. 2 от НПК. Двата различни по степен съдилища в П. - районен и
окръжен, когато са интерпретирали проблематиката, свързана с вината и с
наказателната отговорност на осъдения Д., са превратно тълкували
доказателствената и доказателствените средства и най-вече основното такова,
каквито са били обясненията на осъдения Д..
Трайна и последователна е практиката на ВКС и аз ще поставя на
вашето внимание едно принципно решение под № 612 от 27.01.2002 г. на
второ наказателно отделение на Върховния касационен съд, което трудно би
могло да бъде оспорено. Когато изводът на съда не е верен, налице е
превратно тълкуване на доказателствените средства. Частичното или
цялостното игнориране, превратното тълкуване и изключване на
доказателствата са в разрез с изискванията на НПК и всякога накърняват
процесуалните права на страната, която се позовава на тези гласни
доказателствени средства.
Казусът обаче е пронизан от два значими, процесуални по своето
естество въпроси, а те са: виновен ли е Д., осъществил ли е вмененото му във
вина престъпление, което е очертало хипотезиса на чл. 354а, ал.3, т. 1 НК и
най-вече, доказано ли е обвинението не как да е, а по ярък и категоричен
начин. Съдебните състави са отговорили положително.
Какво четем покрай всичко останало в мотивите на
първоинстанционния съд, ето какво - съдебната инстанция изцяло кредитира
показанията на свидетелите Б., В., Д. и Т. и сега внимание, взели пряко
участие по установяване на деянието, за което е повдигнато обвинение по
отношение на осъдения Д..
Към обясненията на Д., кой знае защо, двата различни по степен
съдилища в П. са проявили индиферентно отношение, което не е начин за
мотивиране на един наказателноправен съдебен акт, защото обстоятелството,
че обясненията на подсъдимия имат едновременно и доказателствена, и
защитна стойност, не могат да бъдат изключени априори.
Има едно принципно решение, което е под № 852 и е от 10.01.2005г. на
второ наказателно отделение, в което е казано: „Достоверността на
обясненията на подсъдимия зависи от собствената им убедителност, а не от
тази на опровергаващите ги доказателствени средства“. Покрай превратното
тълкуване на доказателствата и доказателствените средства всъщност кои са
2
значимите процесуални нарушения, допуснати от съдилищата в П. –
забележете, разпитът на полицейските служители.
Ще се позова на две принципни решения на ВКС, защото в конкретния
казус не са необходими преднамерени юридически разсъждения. Ето още
първото решение. Първоинстанционният съд е допуснал нарушение на
процесуалните права, разпитващи полицейските служители, които са
участвали в разкриването на престъплението. Това нарушение е съществено,
защото са накърнени процесуалните права на подсъдимия при оценка на
доказателствата - това е решение № 210 от 30.03.2000 г. на второ наказателно
отделение.
С не по-различно звучене е и решение № 406 от 21.06.2000 г., отново на
второ наказателно отделение. Ето какво казват върховните съдии: „Щом като
полицейски служител е бил съпричастен при установяване на авторството на
престъплението, то той не може да бъде разпитван като свидетел, било от
органа на досъдебното производство, било от съдебните.“
След като полицейските служители са твърдели, че са получили
оперативна информация, той е държал наркотични вещества, защо пък не
потърсиха съдействието на странични лица, които да контролират техните
действия, а всъщност всичко е извършено от тези полицейски служители.
Защо полицейските служители не са иззели като веществено доказателство
якето, за да назначат след това съдебна одорологична експертиза, за да се
установи има ли или не мирис върху якето.
Казусът, обаче, уважаеми апелативни съдии, е обременен от редица
други проблеми. Анализирайте разпита на полицейските служители от
01.12.2022 г. - абсолютна идентичност на протоколите за техните разпити.
Всъщност, имам усещането, че един и същи разпитан полицейски служител е
диктувал протоколите, след което органът на досъдебното производство само
е добавил имената на останалите полицейски служители. Та нали всеки човек
има свой индивидуален начин на изказ? Тук има абсолютна идентичност.
Казусът обаче е обременен и от друга проблематика – на стр. 3-та в
обвинителния акт е отбелязано следното: „За придобиването и държането на
високорисковото наркотично вещество Д. не е имал разрешение –
придобиване и държане. В диспозитива на обвинителния акт не е прието като
елемент от престъплението придобиването. Този факт идва да подчертае, че
не може да се интерпретира каква е действителната воля на този, който е
изготвил обвинителния акт. Изпълнителното деяние по чл. 354а НК разкрива
няколко форми, едната от които е държането. Престъплението се
осъществява чрез активни действия в един по-продължителен период от
време, за да има т.нар. „държане“. Но за да има държане, трябва да има
3
придобиване. В диспозитива на присъдата, в диспозитива на обвинителния
акт придобиването не е посочено като елемент от наказателноправния състав,
което означава, че не може да има държане без да има придобиване.
Държането се явява като втори етап от инкриминираното престъпление.
И още нещо, в постановлението за привличане в качеството на
обвиняем от 05.12.2022г. обвинение за придобиване не е повдигано и не е
предявено, а това означава, че не може да има държане.
С оглед на всичко това аз ви моля, имайки предвид прерогативите на
апелативната инстанция, съотнесени към разпоредбата на чл. 425, ал.1, т.4, а в
предходен момент - ал. 1, т. 2, вр. с чл. 24, ал.1 т.1 НПК, да отмените
присъдата и решението и да признаете подзащитният ми за невинен.
Не бъде ли споделена тезата за недоказаност на обвинението, то при
строгото съблюдаване на разпоредбата на чл. 425, ал. 1, т.4 НПК, моля да
приложите разпоредбата на чл. 354а, ал.5 НК, като приемете, че случаят е
маловажен. Основание за това намирам в самата стойност на
инкриминираното наркотично вещество, което е в размер на 79 лв.
Поставям на вниманието ви решение № 870 от 17.10.2005 г. на второ
наказателно отделение, което имплицитно е свързано с настоящия казус,
относимо към маловажността. Деянието - казва върховният съд, може да се
квалифицира като маловажно и при поначало престъпни посегателства,
засягащи важни обществени интереси, свързани със здравето на гражданите,
каквито са държането на високорискови наркотични вещества, когато
установената фактическа обстановка се характеризира с ниска степен на
увреждане на обществените отношения.
И накрая, уважаеми апелативни съдии, аз твърдя, че двете различни по
степен съдилища, макар че са проявили усилия да изяснят обективната
истина, са се повлияли от обремененото съдебно минало на подзащитния ми,
но аз поставям на Вашето внимание едно решение, което сякаш е родено за
настоящия казус – това е решение № 717 от 11.10.1991г. на 2-ро наказателно
отделение - миналите осъждания на дееца без други конкретни факти не са
косвено доказателство, че той е извършил престъплението. Вътрешното
съдийско убеждение за виновността на дееца може да се изгражда само въз
основа на оценка на конкретните факти от обективната действителност,
каквито са в дадения конкретен казус.
По тези съображения ви моля за вашия съдебен акт.
ОСЪДЕНИЯТ Г. З. Д. (за лична защита): Абсолютно съм съгласен с
моя защитник. Моля да бъда оправдан.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми съдии, липсват основания за възобновяване
4
на наказателното производство. Твърдените от страна на защитата
предпоставки в случая не са налице. Следвайки хронологията на изложението
на процесуалния представител на осъденото лице, ще започна с това, че аз
очаквах да чуя коя е законовата норма, която подкрепя твърдението на
защитника за отсъствие на законови предпоставки да могат полицейски
служители, участвали в оперативната дейност, да бъдат разпитвани като
свидетели.
Напротив, законът е в противната на твърдяната от страна на защитата
насока, в какъвто смисъл е ясната и категорична норма на чл. 118 НПК. В
този смисъл и твърдението на защитника е абсолютно произволно.
Цитираните от него решения в кавички считам и по-скоро у мен
съществува обоснованото предположение, че те въобще не съществуват като
такива, поне по номерата и съдебните състави, от които се твърди, че са
издадени. Направих си труда да проверя и по наказателни отделения, и по
години на издаване и такива решения не открих да съществуват. Ако бъдат по
някакъв начин представени, ще коригирам своето мнение, но както казах,
имам това предположение.
От друга страна, цитираните в противния смисъл решения от страна на
втората инстанция съществуват, те са напълно коректни.
От своя страна, в противна на твърдяната от страна на защитата насока,
ще си позволя да цитирам много кратки пасажи от два акта – на Върховен
касационен съд - решение № 453 от 14.12.2009 г., в което е посочено ясно и
точно, че е недопустимо забранителни норми, ограничаващи възможността на
едно лице да свидетелства за факти, които имат значение за делото, да се
тълкуват и прилагат разрешително. Не може да се откаже по принцип
възможността на всички служители на М., ангажирани с оперативната работа,
преди началото и по време на наказателния процес да свидетелстват за факти
и обстоятелства, станали им известни при разкриването на престъплението.
В същата насока е и Решение № 150 от 04.05.2023г. на ВКС, в което е
посочено, че в процесуалният закон и практиката по приложението му няма
спор, че полицейските служители, за които не важи ограничението по чл. 118
НПК могат да бъдат свидетели и няма пречка показанията им да бъдат ценени
при изясняване на релевантните факти.
По нататък, дори и да има някакво преповтаряне на показанията на
разпитани полицейски служители на досъдебната фаза, то това не виждам как
може да е някакъв определящ факт за изхода на настоящото производство,
при условие, че въпросните полицейски служители са разпитани
непосредствено в съдебна фаза в хода на съдебното следствие, тоест именно в
основната и главна фаза на наказателния процес съдът непосредствено ги е
5
разпитал и е събрал чрез съответния им разпит нужните за решаването на
производството доказателства.
Също така произволно е твърдението, че едва ли не изпълнителното
деяние по държане е някакво акцесорно и не може да съществува
самостоятелно. Нищо подобно не следва от нормата на закона. В чл.354а, ал.
3 от НК двете изпълнителни деяния са алтернативни. Те, разбира се, могат да
съществуват съвместно, но могат да съществуват и отделно, което много
добре е обяснено от долустоящите съдилища и е видно от самата структура на
нормата, в която е използван съюзът „или“, а не съюзът „и“. Ето защо и това
твърдение на защитата считам, че няма законна опора.
И накрая, след като направих преглед на искания на защитата, свързани
с оправдаване на неговия клиент, то аз обсъждайки последното алтернативно
предложение, а именно за преквалифициране в по-леко наказуем състав, а
именно за маловажен случай, ще отбележа, че поне според мен в случая не са
налице законните предпоставки за това.
Действително, размерът на престъплението не е голям, нито пък
неговата стойност е висока, но също така маловажността не се определя
единствено и само от стойността на предмета, а от всички други
обстоятелства, които влияят върху самото деяние и върху личността на
извършителя.
В конкретния случай не може да бъде пренебрегнато неговото съдебно
минало, обременено с шест осъждания до настоящия момент, включително и
за деяние от същия характер, като това, което се разисква днес. Ето защо и
правилно е преценено, че същият следва да бъде осъден по основния
престъпен състав.
АДВ. Х. (реплика): Представителят на Апелативната прокуратура
разширително тълкува правната норма на чл.118 от НПК. Разбира се, че
полицай може да бъде разпитван като свидетел, но не и този който пряко
участва в разкриване на престъплението. Касационната практика е
категорична. И още нещо, ако той беше прочел една изискано написана
статия, публикувана в списание „Адвокатски преглед“, щеше да разбере, че
не може да има държане без придобиване на наркотичното вещество.
Съдът след съвещание
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ.
ОСЪДЕНИЯТ Г. З. Д.: Искам да бъда оправдан.
Съдът след съвещание счете делото за изяснено и обяви, че ще се
6
произнесе със съдебния си акт в срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Съдебното заседание се закри в 9:22 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7