Р Е Ш Е Н И Е
№…
гр. Варна, 09.05.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав, в открито публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при
секретаря Антоанета Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 17013 описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по
предявен от Д.И.Т. срещу “Е.-П.П.” АД иск
с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца сумата от 834,92 лева
(осемстотин тридесет и четири лева и 92 ст.)., представляваща платена без
правно основание сума по фактура №**********/13.04.2018г., представляваща
начислена сума по корекционна процедура за периода от 09.07.2017г. до
06.10.2017г. за обект находящ се в гр. *****с клиентски номер ***** и абонатен
номер *****, ведно със законната лихва върху нея от депозиране на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се и сторените в
производството разноски.
В исковата молбата ищецът твърди,
че е клиент на ответника и титуляр на партидата за имота, посочен по-горе,
който в качеството си на потребител с ответника “Е.-П.П.” АД е в договорни
отношения за продажба на електроенергия. Сочи, че след извършена корекция на
сметка, му е начислена допълнително процесната сума за плащане. Ищецът е
заплатил сумата под страх от прекъсване на електрозахранването на 23.05.2018г.
Твърди, че не е консумирал начислената допълнителна ел. енергия, поради което и
не дължи процесната сума, както и че липсва законово основание, на което да му
се начислява сумата като корекция. Моли за присъждане на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответната страна „Е.-П.П.” АД. В отговора на
исковата молба ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди се,
че ищецът е в договорни отношения с ответника по повод доставката и продажбата
на ел.енергия, а ползваният от него електромер е присъединен към ел.мрежата.
Излага, че е извършена проверка на средството за измерване от служители на „Е.П.М.”
АД, при спазване на изискванията на ПИКЕЕ, при което е констатирано
вмешателство. Изготвена е корекция на сметката по правилата на чл. 48 от ПИКЕЕ,
поради което е начислена процесната сума. Моли исковата претенция да бъде
отхвърлена като неоснователна. Претендира за присъждане на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.
В с.з. ищецът поддържа предявения
иск и моли за уважаването му, а ответника – отговора си и моли за отхвърляне на
иска.
От събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна
следното:
От представения по делото
констативен протокол от 06.10.2017г. се установява, че на същата дата длъжностни лица на „Е.П.М.” АД са
извършили проверка на електромера монтиран в обект на ищеца, и са констатирали грешка
при отчитането. Поради това са демонтирали СТИ и са го изпратили за проверка в
БИМ.
Съгласно КП на БИМ от
10.10.2017г., в корпуса на СТИ е добавено устройство за дистанционно
въздействие.
Издадена е справка за корекция на
сметка по чл. 48 ал. 1 т. 1Б от ПИКЕЕ, за периода 09.07.2017г. до
06.10.2017г., както и дебитно известие за сумата от 834,92 лева. за периода,
посочен по-горе, на името на ищеца.
Не се
оспорва и видно от извлечението от фактури и плащания, представено от
ответника, сумата е била заплатена изцяло на 23.05.2018г.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира следното:
По иска с правно основание чл.55,
ал.1 от ЗЗД, в тежест на ответника е да докаже факта/фактите/, от който
произтича вземането му и неговият размер. В тежест на ищеца е да докаже, че е
заплатил процесната сума.
По делото не се спори, че ищецът
е потребител на ел. енергия, както и че имотът, където е монтиран процесният
електромер, е бил присъединен към ел. мрежа.
Ищецът е потребител на ел.
енергия по смисъла на § 1, т. 42 от ЗЕ и СТИ, отчитащо потребената в имота му
ел. енергия, е присъединено към ел. мрежа, поради което между страните е налице
облигационно правоотношение, пораждащо правото на ищеца да закупува ел. енергия
и насрещното право на ответника да получи цената за доставената стока. Правата
и задълженията на страните по договора за продажба на ел. енергия съгласно чл.
98а и 98б от ЗЕ се уреждат с Общи условия, утвърдени от държавен регулаторен
орган – ДКЕВР и влезли в сила за двете дружества. Цитираната специална норма
дерогира общото правило на чл. 298, ал. 1, т. 1 от ТЗ, поради което следва да
се приеме, че ищецът е обвързан от съдържащата се в тях регламентация.
Доколкото корекционната
процедура е започнала на 06.10.2017г. и е приключила с плащането на сумата на
23.05.2018г. , то приложимите към сочения период норми са тези на Правила за
измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обнародвани в ДВ бр. 98
от 12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013г., приети от ДКЕВР. С решение №
1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм.д. № 2385/2016 г. (обн. в ДВ, бр. 15 от
14.02.2017 г.), обаче, всички останали норми на ПИКЕЕ, с изключение на чл.
48-51, са отменени, считано от деня на обнародване на съдебното решение (чл.
195, ал. 1, вр. чл. 194 АПК). Следователно, разпоредбите на чл. 1 – 47 и чл.
52 – 56 ПИКЕЕ, не съществуват, считано занапред от датата на обнаводване на
решението /14.02.2017 г./, вкл. за процесния период /06.10.2017г. -23.05.2018г./.
За да възникне правото на
ответното дружество едностранно да коригира сметката на потребителя на първо място
следва да се установи неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия. След отмяната на чл. 41-44 и чл. 47 ПИКЕЕ липсва ред и
предпоставки за извършване на проверка за метрологичната, функционална и
техническа изправност на СТИ, както специални изисквания за установяване на
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.
Сами по себе си, четирите неотменени разпоредби на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл.
51 от раздел IХ на ПИКЕЕ не дават пълната регламентация изискуема от чл. 83,
ал.1, т.6 ЗЕ относно принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за
извършване на корекция в сметките за предоставената електроенергия. Освен
това при липсата на процедурни правила в
ПИКЕЕ, към които препраща чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, доказването на предпоставките
за служебно начисляване на допълнителни количества ел.енергия по партидите на
абонатите не може да бъде осъществено. Общите правила за доказване на фактите,
имащи значение при извършване на корекцията по неотменения чл. 48 от ПИКЕЕ са неприложими,
доколкото отношенията между доставчиците и потребителите на ел. енергия се
регулират от специалния закон (ЗЕ) и в регулирането им участва държавата чрез
своя орган КЕВР. При това положение, в настоящия казус не е осъществено
условието да са налице правила чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ, реламентиращи принципите
на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия и част от тези за извършване на
корекция на сметките за предоставената електроенергия.
Освен това, следва да се има
предвид, че през периода от 17.07.2012 г., когато влиза в сила изменението на
разпоредбата на чл.83, ал.1 т.6 от ЗЕ, до 16.11.2013 г., когато влизат в сила
новите ПИКЕЕ обн. В ДВ, бр.98/2013 г. (понастоящем изменени с решение № 1500 на
ВАС на РБ от 06.02.2017 г. – бр. 14.02.2017 г.) не съществува законово
основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира
сметките на потребителите, само поради обективния факт на констатиране неточно
отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан
периодът на същото и без да е доказано неправомерното поведение от страна на
потребителя (решение 115 от 20.05.2015 г. на ВКС по гр.д. №4907/2014 г., IV
г.о.). Доколкото в настоящия казус сме изправени пред хипотезата на липса на
нови цялостно уреждащи процесните отношения ПИКЕЕ, то тази празнота не може да
бъде заместена от действащите до този момент разпоредби, доколкото такива,
съответстващи на изискванията на чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ липсват.
В настоящия казус не е
изпълнено и другото изискване - на чл. 98а, ал. 2, т.6 и чл. 104а, ал.2, т.5,
б."а" ЗЕ, а именно предвиждане в общите условия на договорите на ред
за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция. Това е така,
тъй като към датата на извършване на проверката (06.10.2017г.) и корекцията,
новите Общи условия за продажба на електрическа енергия на „Е.п.“ АД, одобрени
с решение ОУ -06/21.07.2014 г. на ДКЕВР и съобразени с чл. 98 а от ЗЕ, не са
били действащи, тъй като решението на ДКЕВР за одобряването им е било отменено
с решение № 90 от 06.01.2016 г. на АС –София по адм. д. № 2731/2015 г.,
потвърдено с решение № 798 от 20.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3068/2016 г. IV
о. За процесния период действат Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия, обдобрени с Решение № ОУ -06/07.11.2007 г. на ДКЕВР. Тези
общи условия са били заварени от новата уредба (която с изменението на чл. 98а,
ал.1 т.6 ЗЕ в сила от 17.07.2012 г. изисква като необходимо задължително
съдържание на ОУ задължително уреждане в съдържанието им и на реда за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки, съгласно чл. 83,
ал. 1, т. 6 ЗЕ) и в тях липсва регламентация на посочената процедура, чрез ясно
уточняване на начините за редовно уведомяване, като в чл. 24, ал. 2 от тези ОУ
е разписано само задължение на снабдителя за уведомяване, но не и реда за това
(Решение по чл.290 от ГПК № 173 от 16.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3262/2014
г., II т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски). /Така Решение № 58/30.04.2018 г. по в.гр.д. 125/2018 г. на Апелативен съд – Варна/
Въз основа на изложеното съдът намира, че са налице предпоставките за
уважаване на иска, доколкото търсената сума е заплатена при начална липса на
основание. Дължима се явява и законната лихва върху посочената сума, считано от
подаване на исковата молба в съда /поканата/ до изплащане на вземането.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78 ал.1 ГПК в
полза на ищеца следва да се присъдят разноски за производството, които са в
размер на 350лв., съгласно списъка на разноските и доказателствата.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „Е.П.“
АД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.Т. ЕГН:********** с адрес: ***, сумата от 834,92 лева (осемстотин тридесет и четири
лева и 92 ст.)., представляваща платена без правно основание сума по фактура
№**********/13.04.2018г., представляваща начислена сума по корекционна
процедура за периода от 09.07.2017г. до 06.10.2017г. за обект находящ се в гр. *****с
клиентски номер ***** и абонатен номер *****, ведно със законната лихва върху
нея от депозиране на исковата молба в съда – 08.11.2018г. до окончателното
изплащане на задължението,
на основание чл. 55 ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Е.П.“ АД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ
на Д.И.Т. ЕГН:********** с адрес: ***, сумата от 350лв. /триста и петдесет лева/,
представляваща сторени в производството разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок,
считано от връчване на съобщението за
обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: