Определение по дело №974/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1961
Дата: 1 юли 2019 г.
Съдия: Ирена Николова Петкова
Дело: 20193100500974
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 29 май 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на първи юли през двехиляди и деветнадесета година в състав:

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА П.

                                     ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА

Мл. С-я НИКОЛА ДОЙЧЕВ

                                              

като разгледа докладваното от съдия П.

 ч.гр.дело № 974 по описа за 2019 год.,

взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по частна жалба на К.П.Н., ЕГН **********, и Д.Ц.З., ЕГН **********, срещу определение №5416 от 23.04.2019г. по гр.д. №8213/14г. по описа на ВРС, ХХV-ти с-в, с което е оставена без разглеждане молба вх.№18607/ 13.03.2019г., депозирана от К.П.Н. и Д.Ц. Златанова за изменение на постановеното Решение №926/06.03.2019г., постановено по гр.д. №8213/2014г. по описа на ВРС, 25 с-в  в частта за разноските. В жалбата се излага, че молбата за присъждане на разноски е депозирана своевременно, тъй като искането е по чл.38 ЗАдв. Твърди се, че по този ред не е задължително депозиране на списък с разноски. Моли се за отмяна на атакуваното определение и присъждане на разноски и за настоящата инстанция.

            В срока по чл. 276 ГПК е депозиран отговор от Л. Жечева Д.. Същата оспорва жалбата и сочи, че определението е правилно и законосъобразно.

 

Частната жалба е депозирана от легитимирано лице в срока по чл.275 ГПК и е срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е и допустима, а по същество същата е основателна поради следното:

 

Производството по гр.д. № 8213/14г. по описа на ВРС, ХХV-ти състав е образувано след разделянето на гр.д. №1168/11г. по описа на ВРС и отделянето на предявеният ревандикационен иск в ново производството. Същото е приключило с решение №1898/16.05.2016г., в което съдът се е произнесъл и по искането за присъждане на разноски. Цитираното решение е обезсилено с решение №1467/22.11.2016г. по в. гр.д. №1464/16г. по описа на ВОС само в частта, с която ВРС осъдил Д.Ц.З. и К.П.Н. да заплатят на Л. Жечева Д. следните суми: от 75 лева, представляваща равностойността на спалня с размери 2,20х1,70 м с матрак с два броя шкафчета; от 40 лева, представляваща равностойността на ракла 1,70х0,60 см; от 10 лева, представляваща равностойността на дървена въртяща закачалка; от 20 лева, представляваща равностойността на 2 броя прозрачни пердета; от 20 лева, представляваща равностойността на 2 броя плътни тежки пердета; от 50 лева, представляваща равностойността на електрическа готварска печка „Мечта" с четири котлона, бяла, година на производство 1995 г.; от 30 лева, представляваща равностойността на цветен телевизор „Велико Търново" с дистанционно управление, произведен 1988 г.; от 20 лева, представляваща равностойността на касетофон „Шарп GF 800Z"; от 40 лева, представляваща равностойността на пералня „Перла 04", бяла; от 60 лева, представляваща равностойността на кухненски шкафчета 3 броя; от 60 лева, представляваща равностойността на хладилник „Зил 250L“; от 40 лева, представляваща равностойността маса от ковано желязо с две остъклени нива. ВОС е върнали на ВРС делото в обезсилената част за произнасяне по предявените искове. Не е присъдил разноски в производството пред ВОС, като приел, че такива следва да бъдат присъдени при разрешаване на спора след приключване на делото окончателно. Искане за  допълване на решението в частта за разноските не е направено в срока по чл.248 ГПК. ВКС с определение №395/04.10.2017г. по гр.д. №1017/17г. по описа на ВКС не допуснал касационно обжалване на решение №1467/22.11.2016г. по в. гр.д. №1464/16г. по описа на ВОС. Делото е върнато на ВРС за произнасяне по предявените искове, по които решението на ВРС е било обезсилено. След връщането на делото за ново разглеждане по предявените искове производството е било насрочено с определение № 10723/17.10.2017г. Насрочени са пет открити съдебни заседания, като жалбоподателите- ответници, редовно уведомени не са се явили на нито едно от тях. Не са депозирали и становища и молби. Делото е отлагано поради изискването му от ВКС. В открито съдебно заседание, проведено на 13.02.2019г., което е и заседанието, в което е даден ход по същество на спора, жалбоподателите не са се явили. Същите са депозирали становище на 05.12.2019г., в което са заявили, че оспорват иска и са изразили становище по съществото на спора, като са направили и доказателствени искания. Разноски не са поискани, нито е представен списък с извършени такива. В открито съдебно заседание от 13.02.2019г. ВРС е дал ход по същество на спора. Постановил е решение №926/06.03.2019г., с което е отхвърлил предявените срещу З. и Н. искове.  В срока по чл.248 ГПК е депозирана молба от последните с искане да бъде допълнено съдебното решение в частта за разноските, като бъдат присъдени такива в размер на 600 лв. С атакуваното определение ВРС оставил без разглеждане да допълни решението си в частта за разноските.

 

Определението е незаконосъобразно.

След частичното обезсилване на решението и връщане на делото на ВРС за произнасяне по валидно заявената претенция, макар и делото да е продължило своя ход между страните, следвайки всички процесуални действия- насрочване, становища, доказателствени искания. В това ново производство искане за присъждане на разноски в същото от страна на ответниците З. и Н. не са направени. Същите са били редовно уведомени за всичките шест открити съдебни заседания, но единствената депозирана от тях молба съдържа искания по съществото на спора и доказателствени такива. Разноски не са поискани. Твърдението на молителите, че искане за присъждане на разноски е било направено, но ВРС не се е произнесъл по него, обуславя допустимостта на молбата. Нейната основателност обаче се обуславя от това дали такова искане е било валидно заявено. ВРС е приел, молбата за недопустима, вместо да съобрази твърденията на страните и да изследва по същество бил ли е сезиран с такова искане. Затова и оставяйки молбата за допълване без разглеждане, ВРС е постановил незаконосъобразно определение, приемайки, че въпросът дали разноски са били поискани е такъв по допустимостта. Същото следва да бъде отменено и делото върнато на ВРС за произнасяне по същество на молбата.

         Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ОТМЕНЯ определение №5416 от 23.04.2019г. по гр.д. №8213/14г. по описа на ВРС, ХХV-ти с-в, с което е оставена без разглеждане молба вх.№18607/ 13.03.2019г., депозирана от К.П.Н. и Д.Ц. Златанова за изменение на постановеното Решение №926/06.03.2019г., постановено по гр.д. №8213/2014г. по описа на ВРС, 25 с-в  в частта за разноските.

            ВРЪЩА делото на ВРС за произнасяне по същество по молба вх.№18607/13.03.2019г., депозирана от К.П.Н. и Д.Ц. Златанова за допълване на Решение №926/06.03.2019г., постановено по гр.д. №8213/2014г. по описа на ВРС, 25 с-в,  в частта за разноските.

            Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

           

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                   2.