№ 1284
гр. Варна, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Катя Г. Савова
при участието на секретаря Пламена Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно
дело № 20253110201982 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на „Димар Норд - Ийст“ ЕООД срещу Наказателно постановление №
03-2500146 от 25.04.2025г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по
труда” - гр. Варна, с което на дружеството на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл.
414, ал. 3 КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“
в размер на 2000 лв. за нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ.
Въззивното дружество, чрез процесуалния си представител адв. А. Х. от
АК - Варна, излага съображения за незаконосъобразност на НП, поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на
материалния закон. На първо място се сочи, че описанието на нарушението,
обективирано в обжалваното НП, е неясно и не сочи конкретно нарушена
правна норма. Твърди се на следващо място, че от текста на обжалваното НП
не става ясно как проверяващите са стигнали до извода, че К. М. Х. полага
труд в полза на дружеството-жалбоподател. На следващо място се твърди, че
наказващият орган неправилно е квалифицирал дейността на установеното
лице като трудова. Сочи, че не са изследвани и описани обстоятелствата,
свързани с нарушението, а именно, че лицето се е намирало на обекта, за да си
набави дървен материал, за което е помолил техническия ръководител на
обекта. В този смисъл се твърди, че присъствието на лицето в обекта не е
достатъчно да обоснове извода за наличието на трудово правоотношение
между него и санционираното юридическо лице, характеризиращо се с
определено работно място, работно време, получавано трудово
възнаграждение и спазване на определена трудова дисциплина.
В този смисъл жалбоподателят намира, че обжалваното наказателно
постановление е издадено при липса на конкретизация на нарушението, както
1
и подробно пресъздаване на фактическата обстановка, което препятства
правото на защита на жалбоподателя. Жалбоподателят навежда твърдения, че
липсва трудово правоотношение между К. М. Х., установен в строителния
обект, и въззивното дружество. На последно място се твърди, че АНО е бил
длъжен съгласно чл. 405а КТ да обяви съществуването на трудово
правоотношение, когато се установи, че работната сила се предоставя в
нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ. Отправено е искане за отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
В заседание въззивното дружество се представлява от проц.
представител адв.Х. АК-Варна, които излага становище че от свидетелските
показания по делото се е установило, че лицето К. М. Х. се е намирал в обекта
към момента на проверката не за да извършва трудова дейност, а за да събира
дървен материал за лична употреба. На следващо място допълва, че
подписаната от Х. декларация по време на проверката е изготвена под
диктовката на инспекторите от ДИТ- гр. Варна.
В заседание въззиваемата страна Дирекция „Инспекция по труда” - гр.
Варна се представлява от своя процесуален представител юрисконсулт Т.Х.,
която моли за потвърждаване на наказателното постановление,
аргументирайки се, че от показанията на разпитаните по делото свидетели, се
установява, че установеното в обекта на контрол лице е полагало труд. Излага
доводи, че установеното в обекта лице не е направило възражение по време на
проверката, че е там, за да събира дърва. На следващо място твърди, че по
делото не са представени доказателства за това, а от друга страна показанията
на лицето са противоречиви и нелогични, доколкото обектът на контрол е на
около 60 км от адреса в гр.Провадия, на който живее, и присъствието му в
обекта се явява необичайно поведение, ако се приеме тезата, че е отишъл, за да
събира дърва. Също така намира, че е налице икономическа зависимост между
св. К. Х. и въззивното дружество, доколкото към настоящия момент е налице
трудово правоотношение между тях. Намира твърдението за наличието на
диктовка по отношение на попълнената декларация за несъстоятелно, тъй като
лицето при въпроси се е обръщало към техническия ръководител, за което
свидетелстват разпитаните по делото лица, извършили проверката. Отправено
е искане за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Процесуалният представител
на въззиваемата страна прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от въззивната страна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията и доводите, изложени от страните, намира за установено
следното:
На 18.03.2025 г. в 13,40 часа е извършена проверка от служители на ДИТ
– Варна, измежду които св. Б. А. Д., в строителен обект - комплекс от
многофамилни жилищни сгради и сграда за обществено обслужващи
дейности, находящ се в гр. Варна, р-н „Аспарухово“, землище на кв. „Галата“
(Зеленика), зона СОП. 5. 3., кв. 4-ти, УПИ VIII - 41. 42. 43. 45.
Към момента на проверката по работни места лицето К. М. Х. с ЕГН:
2
********** е установено да извърша трудова дейност, представляваща
подреждане на дървен материал на 3-та етажна плоча в строителния обект. На
св. Х. била предоставена за попълване декларация, в която същият посочил
датата на постъпване на работа и уговорените с работодателя „Димар Норд -
Йист" ЕООД длъжност (общ работник) и работно място (строителен обект –
комплекс от сгради в УПИ ІІІ-41,42,43, кв. Галата, гр. Варна), работно време
(от 08,00 часа до 17,00 часа), почивки (събота и неделя и един час и две на
брой почивки с продължителност 15 мин. в работния ден) и месечно трудово
възнаграждение (1077 лв). Посочил също, че има сключен трудов договор.
По време на проверката по работни места в строителния обект, лицето
попълнило представената му декларация с имена Красимир М. Х.. От
направена справка в информационните масиви на Междурегистров обмен на
справочна и удостоверителна информация, е установено, че собственото,
бащиното и фамилното име на лицето с ЕГН: ********** са К. М. Х..
На същата дата била връчена призовка на основание чл. 45, ал. 1 АПК
на представител на жалбоподателя (технически ръководител на обекта) за
предоставяне документи, подробно посочени от контролните органи,
включително трудови договори на описаните лица в обекта на контрол.
В хода на проверката не бил представен трудов договор, сключен между
„Димар Норд – Йист“ ЕООД и св. К. Х.. Приемайки, че с това свое поведение,
в частност бездействие, дружеството „Димар Норд - Йист" ЕООД е нарушило
разпоредбите на чл. 62, ал. 1 КТ, на 28.03.2025 г. св. Б. А. Д. съставил срещу
въззивното дружество акт за установяване на административно нарушение на
посочената нормативна разпоредба.
В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не е
постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 25.04.2025 г.
Директорът на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна издал наказателно
постановление, с което на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 вр. с чл.
414, ал. 3 КТ наложил на дружеството „Димар Норд – Йист“ ЕООД
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева за
нарушение на разпоредбите на чл. 62, ал. 1 КТ.
Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз
основа на следните гласни доказателствени средства: показанията на св. Б. А.
Д. и св. К. Х. и писмени доказателства: призовка, идентификационна карта,
протокол за извършена проверка, декларация от К. М. Х., договор за СМР,
договор за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при
съвместна работа между „Строй – М 62“ ЕООД и „Димар Норд – Ийст“
ЕООД, разрешение за строеж, заповед на изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, 4бр. декларации от К.М.
Х., С.И.С., К.С.К., М.К. А.ов и АУАН.
Съдът кредитира гласните доказателствени средства – свидетелските
показания на св. Б. А. Д. като обективни и достоверни, доколкото същите не
съдържат противоречия в себе си, последователни и логични са, а освен това
съответстват на представените по делото писмени доказателства.
Следва да бъдат кредитирани частично показанията на св. К. Х. и то
3
само в частта относно присъствието му в обекта на контрол към момента на
проверката. Не следва да бъдат кредитирани показанията на св. Х. в частта, в
която заявява, че е бил в строителния обект, за да събира дърва и в частта, в
която заявява, че единствено сам си е написал трите имена и ЕГН, а в
останалата част декларацията е попълнил под диктовката на служител от ДИТ
– Варна.
Съдът споделя аргументите на процесуалния представител на
въззиваемата страна, че свидетелят на първо място е заинтересован, доколкото
той самият заяви, че впоследствие е сключил трудов договор с въззивното
дружество и към момента на разпита работи към въззивното дружество. На
следващо място съдът намира, че действително е нелогично св. Х. и неговият
син да пътуват на разстояние от гр. Провадия до кв. Галата в гр. Варна, за да
съберат дърва за огрев. Не без значение е и обстоятелството, че впоследствие
той е сключил трудов договор с въззивното дружество, което затвърждава
извода на съда, че към момента на проверката той е престирал труд в полза на
санкционираното юридическо лице.
Също така в хода на административнонаказателното производство
никой не е възразил срещу констатациите на проверяващите служители от
ДИТ – Варна. Противоречи на житейската логика контролните органи да
диктуват на присъстващите лица различни работодатели. Не без значение е и
обстоятелството, че според свидетелските показания на Б. Д. св. Х. е бил с
работно облекло и е подреждал дървен материал на трета етажна плоча в
обекта.
При анализа на доказателствената стойност на съставения АУАН съдът
съобрази разпоредбата на чл. 416, ал. 1 КТ, съгласно която редовно
съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на
противното. Доколкото по делото не са налице доказателства, които да
опровергават констатациите на контролните органи, то последният също
служи като основа на направените от съда фактически изводи.
Съдът кредитира всички писмени доказателства като достоверни и
допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, тъй като същите
са непротиворечиви в поотделно и в своята съвкупност и достигна до
следните правни изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения
в чл. 59, ал. 2 ЗАНН 14 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който
подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима. Съдът в
рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на
процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно
лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити,
изброени в чл. 42 ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл. 43, ал. 4 ЗАНН.
НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57
ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ трудовият договор се
сключва в писмена форма, като от събраните по делото гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства безспорно с установи, че „Димар
Норд – Йист“ ЕООД на 18.03.2025 г. в строителен обект - комплекс от
4
многофамилни жилищни сгради и сграда за обществено обслужващи
дейности, находящ се в гр. Варна, р-н „Аспарухово“, землище на кв. „Галата“
(Зеленика), зона СОП. 5. 3., кв. 4-ти, УПИ VIII - 41. 42. 43. 45, в качеството на
работодател е допуснало до работа на длъжността общ работник св. К. Х., без
да е сключен със същия трудов договор в писмена форма.
Въззивното дружество „Димар Норд – Йист“ ЕООД е пренебрегнало
задължението си по закон, поради което според съда съвсем правилно е била
ангажирана административнонаказателната му отговорност за нарушение на
разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ.
Съдът намира за неоснователни възраженията на въззивното дружество
направени в жалбата и в съдебно заседание при разглеждане на делото.
Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на
санкционираното лице да разбере за какво деяние е привлечен към
административнонаказателна отговорност и съответно да организира
адекватно защитата си, а именно – посочено е, че при извършена проверка по
работни места, от Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна на дата 18.03.2025
г., в 13:40 часа, в строителен обект - комплекс от многофамилни жилищни
сгради и сграда за обществено обслужващи дейности, находящ се в гр. Варна,
р-н „Аспарухово“, землище на кв. „Галата“ (Зеленика), зона СОП. 5. 3., кв. 4-
ти, УПИ VIII - 41. 42. 43. 45, е установено, че „Димар Норд – Йист“ ЕООД с
ЕИК: *********, в качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от
Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, е допуснал да полага труд в
негова полза лицето К. М. Х. с ЕГН: **********, като изпълнява трудови
функции на „общ работник“, с декларирани от лицето - работно място -
горепосочения строителен обект, работно време за деня - от 08:00 часа до
17:00 часа, уговорена почивка в работния ден - 1 час и две от по 15 мин.,
почивни дни - 2 дни в седмицата (събота и неделя), уговорено месечно трудово
възнаграждение в размер на 1077 лева, без да е сключен трудов договор в
писмена форма между страните по възникналото трудово правоотношение.
Посочена е и нарушената правна норма, а именно чл. 62, ал. 1 от Кодекса
на труда във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда КТ) - (обн. ДВ, бр. 26/1986 г.,
поел. изм. и доп. ДВ, бр. 39/2024г.).
Възражението, че св. Х. не е полагал труд е неоснователно, тъй като,
както вече беше посочено, от показанията на разпитаните по делото свидетели
се установява, че същият е подреждал дървен материал на трета етажна плоча
в строителния обект.
Законодателят изрично в разпоредбата на чл. 1, ал. 2 КТ е посочил, че
отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като
трудови правоотношения. От представената от св. Х. декларация и от
показанията на св. Д. се установяват като налични всички елементи на
трудовото правоотношение: две страни (работодател и работник); определено
място на работа (строителен обект - комплекс от многофамилни жилищни
сгради и сграда за обществено обслужващи дейности, находящ се в гр. Варна,
р-н „Аспарухово“, землище на кв. „Галата“ (Зеленика), зона СОП. 5. 3., кв. 4-
ти, УПИ VIII - 41. 42. 43. 45); заемането на конкретно определена длъжност
5
(общ работник); определено трудово възнаграждение с постоянен характер
(1077 лв.); периодичност на заплащането (месечно); определена
продължителност на работния ден (от 08,00 ч. до 17,00 ч.) - по арг. от чл. 66
КТ.
Относно възражението за допуснато нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН
съдът счита, че непълнотата на доказателствата не може да бъде основание за
отмяна на наказателното постановление поради две причини. На първо място
страните по делото следва да посочат всички доказателства в подкрепа на
своите становища. На второ място съдът винаги решава делото по същество,
т.е. след като събере всички допустими, относими и необходими доказателства
и намери делото за изяснено от фактическа страна (в този смисъл -
„Административен процес“, издание от 2009 г. на „Сиела софт енд
паблишинг“ АД, с автори проф. д-р Кино Лазаров и доц. д-р Иван Тодоров,
стр. 386).
В този смисъл актосъставителят и наказващият орган не са длъжни да
посочват въз основа на какви доказателства са стигнали до извода, че К. Х.
полага труд в полза на дружеството-жалбоподател. Дали контролните органи
са имали задължение да обявяват съществуването на трудовото
правоотношение по реда на чл. 405а КТ е неотносимо в това производство,
което е с предмет административното нарушение по чл. 62, ал. 1 КТ.
Съдът намира, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на
чл. 415в, ал. 1 КТ предвид разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 КТ, съгласно която
не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2
КТ. Тълкуването, което е дадено в Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г.
на ВАС по тълк. д. № 7/2010 г., предхожда законодателните промени, с които е
приета ал. 2 на чл. 415в КТ, поради което очевидно волята на законодателя е
да отграничи нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 КТ
от маловажните нарушения. Разпоредбата на чл. 414, ал. 3 КТ предвижда
имуществена санкция за работодател, който наруши разпоредбата на чл. 62,
ал. 2 КТ, в размер от 1500 до 15 000 лв. При индивидуализиране на
имуществената санкция съдът отчита като смекчаващо отговорността
обстоятелството, че в административнонаказателната преписка не се съдържат
данни дружеството „Димар Норд – Йист“ ЕООД да е санкционирано за
подобни или други нарушения на трудовото законодателство, което мотивира
съда да приеме, че нарушението е извършено за първи път, което от своя
страна налага извода за едно като цяло отговорно и правилно отношение на
въззивното дружество към законоустановения ред в страната. На следващо
място като смекчаващо отговорността следва да се отчете и обстоятелството,
че впоследствие е сключен трудов договор с работника. Съдът не отчете
отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което и в съответствие с чл.
27, ал. 2 ЗАНН имуществена санкция в минималния размер от 1500 лв. се
явява справедлива и напълно съответстваща на целите, предвидени в
разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН. По изложените съображения, съдът намира,
че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено в
санкционната му част, като наложената имуществена санкция в размер на
2000 лв. бъде намалена до предвидения в закона минимум от 1500 лв.
6
С оглед изхода на спора, право на разноски се поражда за всяка от
страните, съобразно уважената, респ. отхвърлена част от оспорването, като
искане е отправено само от въззиваемата страна. Въззиваемата страна е
представлявана от юрисконсулт и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Съдът определя дължимото в случая юрисконсултско
възнаграждение на въззиваемата страна в размер на 80,00 лв. предвид липсата
на правна и фактическа сложност на делото, от което има право на 60,00 лв.,
пропорционално на отхвърлената част от обжалването, на основание чл. 63д,
ал. 4 вр. ал. 1 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК вр. чл. 37
ЗпрП вр. чл. 27е, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Доколкото Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна е териториално поделение
на специализираната администрация на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ - Главна дирекция „Инспектиране на труда“, а не
самостоятелно юридическо лице и предвид разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от
Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“, съгласно която Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка
със седалище София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 3, съдът намира,
разноските следва да бъдат присъдени в полза на юридическото лице
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 7, т. 4 вр. ал. 2, т. 4 вр. ал. 1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03 – 2500146 от 25.04.2025 г.,
издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна, с което
на „Димар Норд – Йист“ ЕООД на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 КТ
е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
2000 лв. за нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ, като НАМАЛЯВА размера на
наложената имуществена санкция от 2000 (две хиляди) лева на 1500 (хиляда и
петстотин) лева.
ОСЪЖДА „Димар Норд – Йист“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Варна, ж.к. „Бриз“, ул. „Янаки Богданов“ № 9 да
заплати на Изпълнителна Агенция „Главна Инспекция по труда“, ЕИК
*********, със седалище гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 3
сумата от 60,00 лв. (шестдесет лева), представляваща разноски за юрисконсулт
във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията
от страните, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7