ПРОТОКОЛ
№ 4
гр. Варна, 15.01.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно
гражданско дело № 20243000500442 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:58 часа се явиха:
Въззивната страна Комисия за отнемане на незаконно придобитото
имущество, редовно призована, представлява се от А. В. – държавен
инспектор към ТД на КОНПИ – Варна, редовно упълномощена и приета от
първата инстанция.
Въззиваемите А. Д. В. и П. Н. К., редовно призовани, не се явяват. За
двамата се явява общият им процесуален представител адвокат В. М. от АК –
Варна, редовно упълномощена и приета от съда от първата инстанция.
ИНСП. В.: Няма пречки, моля, да бъде даден ход.
АДВ. М.: Моля, да бъде даден ход.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ ИЗВЪРШВА доклад съобразно определение от
разпоредително заседание № 581/24.09.2024 г.:
Производството по в.гр.д. № 442/2024 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по жалби на КОНПИ, подадени чрез
гл.инспектор към ТД –Варна А. В., а именно:
1
-По въззивна жалба на Комисията за отнемане на незаконно
придобитото имущество против решение № 545 от 20.05.2024 г., постановено
по гр.д. № 1606/2022 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което са
отхвърлени исковете, предявени от Комисията за отнемане на незаконно
придобитото имущество срещу А. Д. В., и П. Н. К. за отнемане в полза на
държавата на имущество, както следва:
На основание чл. 142, ал. 2, т. 5 във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от П.
Н. К.:
- лек автомобил, марка Мерцедес, модел Ц220 с pen № *, дата на първа
регистрация 19.11.1997 г., рама № *, двигател № *, придобит с договор от
14.05.2015 г.
На основание чл. 142, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 141 и чл. 147 от
ЗПКОНПИ от А. Д. В.:
Парични средства общо в размер на 9990 лв., иззети с протокол за
претърсване на лек автомобил и изземване от 06.07.2020 г. по ДП № 58/2019 г.
по описа на НСлС, описани в протокол за оглед на веществени доказателства
от 08.07.2020 г., съхранявани в банков сейф на ОД на МВР - гр. Пловдив в "У.
Б." АД, запечатани в един общ плик с унитарно запечатване с номер 014104,
както следва:
- Банкноти с номинал от 100 лв. - 84 бр., както следва серия №№ АГ
2718349; АА 1807829; АД 8229382; АД 3791254; АД 3111048; АА 2410788; АД
9378489; АК 4279723; АГ 0152600; АЕ 4729015; A3 4569710; A3 2315458; АВ
9229344; АА 9810920; АБ 1116541; АЕ 2204031; АИ 7629025; АА 0839923; АВ
3147309; АК 2776908; АА 4405596; АВ 7793317; АИ 5231288; A3 0264537; АЕ
3873986; АА 6344276; АЕ 5109015; A3 3327424; АБ 7069522; АГ 1836523; АБ
1253074; АК 1307248; АГ 6814738; АГ 9636723; АБ 1343298; АД 3723622; АД
0903474; АВ 1710717; АБ 6151657; АА 1387709; АИ 7177422; АИ 9724865;
АИ 8034957; АГ 1815578; АД 5881021; АИ 2253439; АК 5190827; АК 3282631;
АЕ 2080027; АК 3734624; АК 3985159; АЕ 3115381; АК 0225868; АВ 9899287;
АД 8741715; АЕ 8492241; АЕ 2672293; АИ 7528070; АА 1749858; АЕ 7096201;
АК 6114795; АД 7915023; АГ 6971728; АК 4119291; АЕ 3555465; АИ 8173997;
A3 4097644; АИ 1893861; АИ 7534287; A3 4942551; АД 1668480; АК 5475130;
АК 6353760; АЕ 6697547; АЕ 0438585; АЕ 9353868; ГА 53 185232; ГА
24709763; ГА 85231712; ГА 60533237; АГ 3998227; АД 7683749; АЕ 5616438 и
АЕ 4294641;
-Банкноти с номинал от 50 лв. - 31 бр., както следва: серия №№ ГБ
14775067; ГБ 14775076; ГБ 14775085; ГБ 14775094; ГВ 64475388; ГБ
14774896; ГБ 14774905; ГБ 14774914; ГБ 14774932; ГБ 14774941; ГБ
14774959; ГБ 14774968; ГБ 14774977; ГБ 14774986; ГБ 14775103; ГБ
14775112; ГБ 14775121; ГБ 14775139; ГБ 14775157; ГБ 14775166; ГБ 22
14775175; ГА 56314235; БУ 2573659; БД 2460307; ГБ 14774995; ГБ 14775004;
ГБ 14775013; ГБ 14775031; ГБ 14775049; ГБ 14775058; БЛ 4360371;
- Банкноти с номинал от 10 лв. - 4 бр., както следва серия №№ ББ
2
2700719; БХ 2565041; БШ 1213049 и БЧ 2570426, всички основани на
твърдение за значително несъответствие в периода 23.09.2010 г. - 23.09.2020 г.;
и Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество е
осъдена да заплати на адвокат В. М. от ВАК сумата 10 000 лева,
представляваща възнаграждение за безплатно оказана адвокатска помощ на
ответника А. Д. В. и сумата 2000 лева, представляваща възнаграждение за
безплатно оказана адвокатска помощ на ответницата П. Н. К., на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК.
КОНПИ е настоявала, че решението на окръжния съд е неправилно -
постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, като е
молила за отмяната му, за уважаване на исковете и за осъждане на
ответниците да заплатят сторените по делото разноски за двете инстанции,
вкл. юрисконсултско възнаграждение. Навела е следните оплаквания:
Окръжният съд неправилно в нарушение на закона приел, че стойността на
иззетите от ответника В. парични средства в размер на 285 000лв. не следва да
намери отражение в анализа за определяне размера на несъответствието, при
положение че по делото било установено изтеглянето на парите от ответника
В., придобитата от него фактическа власт върху тях, че те са придобити в
резултат на друго престъпление и на недействителна/фиктивна сделка и че
последващи действия с паричните средства на ответника В. не са установени
нито в наказателното, нито в гражданското производство; Окръжният съд не
взел предвид, че с отговора ответникът не навел твърдения чия собственост са тези
парични средства и не представил доказателства в тази насока, като едва в
писменото становище от 06.02.2023г. посочил, че сумата е плащане по сделка
от ЕООД „Младенов 86“ ЕООД по сметка на „Лейди 17“ ЕООД и изтеглена
на 06.07.2020г. от него като пълномощник с цел внасянето й в касата на
последното дружество. Съдът не съобразил също, че трети лица не са встъпили в
процеса, за да претендират самостоятелни права върху сумата от 285 000лв., както и че с
одобрено от съда споразумение по НОХД № 703/2024г. на Окръжен съд -
Пловдив безспорно е установен престъпният произход на тези средства,
иззети от В.. Същевременно, нито в настоящото производство, нито в наказателното се
установявала по безспорен начин принадлежността на иззетите парични средства към
патримониума на трето лице, а с окончателен съдебен акт по НОХД № 703/2024г.
на Окръжен съд - Пловдив било установено невярно удостоверено от
ответника обстоятелство, че сумата от 285 000лв. има произход - приходи от
сделка между двете дружества. Вследствие погрешна преценка на посочения
факт, съдът достигнал и до погрешен правен извод за неоснователност на
иска.
Ответниците А. Д. В. и П. Н. К., чрез адв. В. М., са подали писмен
отговор на въззивната жалба, с който са оспорили същата и по съображения за
неоснователност на оплакванията и с такива за правилността на обжалваното
решение са молили за потвърждаване на последното и за присъждане на
сторените по делото разноски и адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител за безплатно оказаната им правна защита по делото.
-По частна въззивна жалба на Комисията за отнемане на незаконно
3
придобитото имущество против определение № 3062 от 19.07.2024 г.,
постановено по гр.д. № 1606/2022 г. по описа на Варненския окръжен съд, с
което е оставена без уважение молбата на КОНПИ по чл. 248 ГПК за
изменение на решението в частта за разноските чрез отмяна на присъждането
на адвокатски възнаграждения, евентуално за намаляване на присъдените
адвокатски възнаграждения като прекомерни.
КОНПИ е настоявала, че определението по чл. 248 ГПК е неправилно -
постановено в нарушение на процесуалния и на материалния закон и
необосновано, като е молила за отмяната му и за уважаване на молбата й по
чл. 248 ГПК с отмяна на разноските за адвокатско възнаграждение, присъдени
в полза на адв. М. за безплатно оказаната адвокатска защита на ответниците,
евентуално – за намаляването му. Сочила е, че окръжният съд не обсъдил
всички възражения включително: че причина за предявяване на иска е
поведението на ответника; че частичният отказ до размера на 74 934,13 лв. е
заявен веднага след приемане на ново тълкувателно решение (ТР 4/18.05.2023
г. по т.д. №4/2021 г. ВКС); както и че причината за отказ от иска до размера на
285 000 лв. е сключено споразумение от ответника А. В. с Окръжна прокуратура - Пловдив,
одобрено по НОХД № 703/2024г. на Окръжен съд – Пловдив; че ответниците
не могат да бъдат определени като материално затруднени лица, тъй като не са
се възползвали от процесуалната възможност по чл.119, ал.1 от ЗОНПИ и не
са поискали отмяна напр. на наложен запор на движима вещ - лек автомобил,
марка Мерцедес, модел Ц220 с peг. № *. Съдът без да изложи мотиви приел,
че определеното адвокатско възнаграждение е съответно на фактическата и
правна сложност, а то, предвид сложността и обема на труда в случая се
явявало прекомерно и евентуално подлежало на намаляване.
Ответниците, чрез адв. М., са подали писмен отговор, с който са
оспорили частната жалба и по съображения за неоснователността й са молили
за оставянето й без уважение.
Въззивната и частната жалба са подадени в срок от лице с правен
интерес от обжалването им, като неизгодни за него, редовни са и допустими.
Отговорите също са в срок и са редовни.
Страните не са направили искания за нови доказателства, а и не са
налице предпоставки за събиране на такива служебно от съда.
ИНСП. В.: Поддържам подадените въззивна жалба и частна жалба.
Представям и моля да приемете като доказателства по делото справка и
бюлетин за съдимост. В първоинстанционното производство има данни за
приключили 2 наказателни производства, а във въззивната жалба съм
цитирала още няколко осъждания на ответника В.. Представям ги за пълнота и
с оглед актуална практика на ЕСПЧ за необходимостта от установяване на
факти, свързани с престъпната дейност на лицата.
АДВ. М.: Поддържам подадените отговори по въззивната жалба и
частната жалба. Не възразявам по представените доказателства. Нямам други
4
искания за събиране на доказателства.
ИНСП. В. Нямам други искания. Представям списък на разноски.
АДВ. М.: Представям списък на разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение общо в размер на 1 400 лв. от двамата ми доверители.
ИНСП. В.: Не правя възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение от насрещните страни.
АДВ. М.: Не правя възражение за прекомерност на претендираното
юрисконсултско възнаграждение от насрещната страна.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото представените в
днешно съдебно заседание от въззивника справка за съдимост на ответника А.
В., ведно с бюлетин за съдимост – 5 бр.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените от всяка от страните списъци с
разноски, а от въззиваемата страна и доказателства за тяхното извършване.
СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
ИНСП. В.: Уважаеми апелативни съдии, изложила съм подробни
доводи, поради които считам обжалваното решение на първоинстанционния
съд за неправилно, постановено в противоречие на материалния закон и на
съдебната практика. Също така съм изложила и подробни доводи, поради
които считам, че съдът неправилно не е уважил искането на Комисията за
изменение на първоинстанционния съдебен акт в частта за разноските.
Доводите са няколко, подробно развити в частната жалба.
Мотивите на първоинстанционния съд, които са обосновали и крайните
изводи за неоснователност на исковата претенция категорично, изразяващи се
в изключване на сума в размер на 285 000 лв. от анализа за определяне
стойността на имуществото, налично в края на проверявания период, оттам за
стойността и размера на несъответствието за проверявания период,
5
категорично противоречат както на приложимия специален закон, така и на
константната към този момент съдебна практика, в т.ч. задължителна. Имам
предвид, че без каквото и да е съмнение релевантен за определяне стойността
на имуществото, съответно за определяне размера на несъответствието е
момента на крайната дата на проверявания период. Фактите, свързани с
някакви изменения в имуществото, включително за отчуждаване или в
конкретния случай отнемане на част от претендираното имущество в полза на
държавата на основание на друг закон, имат отношение към самата искова
претенция, евентуално дали ще се претендира самото имущество или неговата
парична равностойност на основание чл. 151 в случаите когато то е налично,
но е отчуждено след края на проверявания период, или в случая изобщо
неподлежащо на отнемане, доколкото е отнето по реда на друг закон, поради
което Комисията е направила и частичен отказ от иска.
Съществено е също така обаче, че към момента Комисията претендира
един лек автомобил, за който по никакъв начин в настоящото производство не
бе установен законен произход на средства за придобиването му, както и сума
от 9 990 лв., които средства са част от иззетите и отнети изобщо от ответника
В., част от които отнети в хода на наказателното производство по
споразумение. По отношение на тези 9 990 лв., по никакъв начин не е
установен законният произход на средствата, както и не е установена
принадлежността на парите към патримониума на трети за настоящото
производство лица. Както съм посочила и във въззивната жалба, в исковото
производство за отнемане по гр.д. № 1606/2022 г. трети лица не са
претендирали самостоятелни права. Налице е „значително несъответствие“,
налице е неустановен законен произход на претендираното към момента
имущество от Комисията, поради което считам решението за порочно и моля
за неговата отмяна. Моля да уважите и частната жалба.
АДВ. М.: Уважаеми апелативни съдии, поддържаме всичко изложено в
отговора по отношение както на частната жалба, така и на въззивната жалба.
Считаме решението на първоинстанционния съд за правилно, обосновано,
валидно, поради което моля да бъде потвърдено същото.
По отношение на изложените в днешно съдебно заседание доводи от
страна на въззивника, считам същите за неоснователни. На първо място, по
отношение на иззетата сума, Комисията по време на осъществяваната от нея
проверка, преди да се вземе решение за образуване на производство по
отнемане в гражданския съд, е следвало да установи тази сума каква е, откъде
е по отношение на А. В. и едва тогава да прецени дали да се вземе решение за
предявяване на такъв иск. Видно от доказателства по делото, същата е била
отнета като веществено доказателство в наказателното производство. На
следващо място, във въззивната жалба се твърди, че с отговора на исковата
молба, цитирам: „Ответникът В. оспорва твърденията на ищеца, но не
навежда твърдения досежно собствеността на паричните средства.“ Това не е
вярно, тъй като видно от отговора, най-малко на 3 места ответникът е изложил
твърдения за това, че сумата не е негова и че е на юридическо лице. Същият е
6
изложил твърдение за това, че сумата е на юридическо лице и той я е изтеглил
чрез пълномощно, такова пълномощно и по делото има. Няма абсолютно
никакви данни за това същата да е била негова, да е влизала в неговия
патримониум. Самото пълномощно, което е представено от банката по делото,
е видно, че дава правомощия на ответника за това да тегли, внася суми от
сметка на юридическо лице, т.е той е бил държател за някой друг. Всъщност с
това е оборена и презумпцията, на която се позовава още изначално в първата
инстанция ищецът, тъй като е видно, че тази сума не я държи нито за себе си,
нито е придобита, няма такива данни. Считам, че е пропуск на ищеца за това
да установи конкретно тази сума каква е, чия е и откъде е попаднала в А. В.,
като не е направила това и се е позовала просто на презумпцията считам, че не
е изпълнила своите задължения пълно и обективно. Считам, че именно тази
презумпция е оборена, освен с представеното в хода на първоинстанционното
производство писмено доказателство, а именно пълномощно от банката и на
следващо място със самото споразумение, видно от развитието на
производството пред наказателния съд, като квалификацията и обвиненията,
които са там са такива, които изключват твърденията на въззивника във
въззивната жалба, с която той се опитва да наведе твърдения по друга
квалификация, която обаче няма нищо общо, видно от представените
доказателства и водено наказателно производство, поради което считам, че
съвсем правилно Окръжен съд - Варна е постановил съдебния си акт в този
смисъл.
По отношение на твърдения, че трети лица не се били включили в
производството, въпреки обнародването на обявлението в „Държавен
вестник“, първо считам, че повечето граждани не четат „Държавен вестник“,
за да бъдат уведомени оттам, въпреки което това е редът в настоящия случай
за уведомяването. Но дали третите лица и в случая дружествата биха
участвали или не биха участвали, биха защитили своите права или не, това е
техен избор, поради което считам, че ответникът, включително и П. К., те
нямат вина, и не могат да носят отговорност за това биха или не биха
участвали лицата в съответното производство и биха ли заявили, или не биха
заявили свои претенции за сумата.
По отношение на автомобила, който остава висящ и се претендира
неговото отнемане след отказа на иска, и сумата от 9 990 лв., считам, че
същите не би следвало да подлежат на изследване за това дали са законно или
незаконно придобити, тъй като не е налице „значително несъответствие“ и не
е налице имущество, което да се предполага, че е било незаконно придобито,
тъй като е значително под минимума за имущество, което може да се счита за
незаконно придобито. В тази връзка считам, че е неоснователно
коментирането дали е изследвано или не е изследвано тяхното законно
придобиване или не след като не е налице изобщо имущество, което да е над
определения праг в закона.
Във връзка с всичко изложено в отговора ни по въззивната жалба и в
частната жалба, моля съдът да остави без уважение частната жалба и
въззивната жалба, да потвърди процесното определение на Окръжен съд,
7
както и решението, като считам същите за правилни и обосновани.
ИНСП. В. (РЕПЛИКА): Уважаеми апелативни съдии, с отхвърляне на
иск за отнемане на сумата от 9 990 лв., за която безспорно, противно на
заявеното от процесуалния представител на ответниците, не е установен
законен произход на тези пари, тъкмо обратното, по наказателното дело е
установено, че същите са част от фиктивни действия, целящи схема за
източване на ДДС. Касае се за престъпни средства и отхвърляйки иска за
отнемането им, по същество Варненски окръжен съд допуска, противно на
целта на приложимия специален закон, тези пари да бъдат върнати на
ответника В. и да влязат свободно в гражданския оборот, и най-вероятно да
послужат за последващо друго такова престъпление, защото очевидно
ответникът В. нееднократно е бил част от подобни групи, имащи за предмет
осъществяване именно на подобен вид престъпления.
АДВ. М. (ДУПЛИКА): Считам, че видно и от споразумението, което е
приложено по делото, става въпрос за отнемане на парична сума в размер на
285 000 лв., която е иззета с протокол от 06.07.2020 г., като веществените
доказателства - сума в размер на 9 990 лв. са предмет на наложен запор.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и правна
страна, и обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Съдебното заседание приключи в 10:12 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8