№ 162
гр. С.З., 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Диана Д. Иванова
като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Въззивно търговско дело
№ 20225501000175 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Г. Й. Ч. против
решение № 627/29.12.2021г., постановено по гр.д. № 3770/2021г. по описа на
Районен съд – гр. С.З., с което е отхвърлен предявеният от Г.И. Ч., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. С.З.**, против „Н.“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С.** /Л./, *, иск за обявяване на клаузата,
предвидена в чл.6 от Договор за потребителски кредит №
201901070851490059, сключен между Г.И. Ч. и „Н.“ ООД, предвиждаща
заплащането на неустойка в размер на 1080.00 лева, за нищожна на основание
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите
на чл. 11 и чл. 19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1
от ЗЗП, както и прогласяване на неговата недействителност, като
неоснователен и недоказан и са присъдени разноските по делото. Във
въззивната жалба въззивника излага съображения за неправилност на
постановеното решение. Посочена е съдебна практика. Развити са подробни
съображения във връзка с направените оплаквания. Направено е искане да се
отмени решението на РС и да се постанови друго, с което да се уважат изцяло
исковите претенции. Претендират се разноските пред двете инстанции. С
1
въззивната жалба се представят писмени доказателства.
В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия, с
който се взима становище, че жалбата е неоснователна и следва да се
отхвърли. Изложени са съображения по направените във въззивната жалба
оплаквания. Моли съда да потвърди обжалваното решение като
законосъобразно и правилно. Претендират се разноските по делото.Няма
направени доказателствени искания. Моли съда да не приема представените с
въззивната жалба писмени доказателства, тъй като не се доказват
предпоставките на чл.266, ал.2, т.1 ГПК. Постъпила е частна жалба от страна
на ищеца по първоинстанционното производство Г. Й. Ч. против определение
№ 589/04.03.2022г. по гр.д. №3770/2021г. по описа на РС С.З., с което е
отхвърлено искането да бъде изменено съдебното решение в частта за
разноските, като се определи адв.възнаграждение в размер на 305,60лв.
Изложени са съображения в тази връзка. Направено е искане да се отмени
определението и да се постанови акт, с който се намали адв.възнаграждение
от 600лв. на 305,60лв. Претендират се разноските в производството по
разглеждане на частната жалба.
Постъпил е писмен отговор от Н. ООД, с който е взето становище по
частната жалба. Изложени са съображения за неоснователност на частната
жалба. Направено е искане да се потвърди обжалваното определение.
Постъпила е молба с дата 26.05.2022г. от въззивника, чрез адв.М., в
която посочва, че не може да се яви в насроченото с.з. по делото, като моли да
се даде ход на делото. Поддържа въззивната жалба и приложените към нея
доказателства. Претендира разноски, като представя списък на разноските.
Излага съображения по същество на спора. Прави възражение за
прекомерност на претендираното възнаграждение на другата страна. Излага
съображение и в подкрепа на депозираната от него частна жалба. Прилага
съдебна практика.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящия състав, след като обсъди данните
по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено
следното:
Безспорно е между страните, че на 07.01.2019 г. между тях, е сключен
Договор за потребителски кредит № 201901070851490059. По силата на
договора, ответникът е отпуснал кредит на ищеца под формата на заем сума в
2
размер от 1000 лв. Уговорено е, че кредитополучателят е длъжен да върне
главницата и да заплати лихвите по кредита в срок до 07.01.2020 г. на вноски
съгласно погасителния план по чл. 11, ал. 2 от договора за кредит. Ищецът е
поел задължение да заплати на ответника възнаградителна лихва за
ползваната кредита в размер на 41.05 % на годишна база, при ГПР в размер на
49.72 %. Общата сума, която ищецът е трябвало да заплати на ответника е в
размер на 1236.00 лв.
Видно от договора за потребителски кредит към него е обективиран
погасителен план, в който е посочен размерът на вноските, техния брой,
периодичност на плащане и падежна дата, което не се оспорва от ищеца.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
По доводите за недействителност на клаузата за неустойка, съдът
споделя становището на СтРС, че тъй като противоречието между клаузата за
неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то
следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно
съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в
тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността
на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 6, ал.
4 от договора.
Настоящия съдебен състав обаче не споделя становището на СтРС, че
след като ищеца не е заплащал суми, представляващи неустойка, то
предявеният иск за обявяване на клаузата, предвиждаща заплащането на
неустойка в размер на 1080.00 лева, за нищожна, е неоснователен. СтРС
неправилно е обвързал недължимостта на сумите по нея с искането да бъде
обявена за нищожна.
Дори интересът на кредитора по договора за заем да е удовлетворен и в
срок получава главницата и възнаградителната лихва, той ще има право да
получи и допълнително неустойка, която не е свързана с неизпълнение на
същественото задължение по договора за заем. Отделно от това, в хипотеза, в
която заемателят изпълнява задълженията си за връщане на заетата сума,
кредиторът няма интерес от обезпечение на това задължение, тъй като то се
изпълнява, но и в този случай, уговорената неустойка за непредставяне на
обезпечение ще се дължи, макар и кредиторът реално да не търпи вреди от
3
това и да не му е необходимо обезпечение.
Поради което за ищеца съществува и е налице правен интерес от
предявения иск, който е основателен.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че обжалваното
решение е неправилно и следва да бъде отменено, включително по в частта за
разноските, като вместо него, постановено друго по същество на спора с
което предявения иск бъде уважен.
На ищеца се дължат направените по делото разноски пред двете
инстанции, които са в размер на 701,20 лв.. При този изход на делото съдът
намира, че не следва да се произнася по подадената от ищеца частна жалба,
касаеща прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника с оглед
постановеното по - горе.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 627/29.12.2021г., постановено по гр.д. №
3770/2021г. по описа на Районен съд – гр. С.З., включително и в частта за
разноските, като постановява:
ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖНА на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД по
предявения от Г.И. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С.З.**,
действащ чрез пълномощника си адв.М.В. М. от АК П., с адрес на кантора и
съдебен адрес: гр.П., бул. *** против „Н.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С.** /Л./, *, иск за прогласяване нищожността на
клаузата, предвидена в чл.6 от Договор за потребителски кредит №
201901070851490059, сключен между Г.И. Ч. и „Н.“ ООД, предвиждаща
заплащането на неустойка в размер на 1080.00 лева, поради това, че е
сключена при неспазване на нормите на чл. 11 и чл. 19, ал.4 от ЗПК във вр. с
чл. 22 от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП.
ОСЪЖДА „Н.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
С.** /Л./, *да заплати на Г.И. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
С.З.**, действащ чрез пълномощника си адв.М.В. М. от АК П., с адрес на
4
кантора и съдебен адрес: гр.П., бул. ***, сумата от 701,20 лева, разноски пред
двете инстанции.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5