Р Е Ш Е Н И Е
№ 570/05.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -МОНТАНА, ІІІ СЪСТАВ, в публичното заседание на двадесет и девети октомври , през две хиляди и осемнадесета година в състав :
Председател : БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при секретаря Д*** Д*** , като разгледа докладваното от
съдия БОЙЧЕВА,
административно дело№ 286/2018г. по описа на съда и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Съдебното производство е по чл.125,ал.1,т.4 от ЗМВР, във връзка с чл.145 и сл. от АПК .
Делото е образувано по жалба на Р.Т. ***
против Мълчалив отказ на Началника на РС „ПБЗН“-Лом да се произнесе по жалба
,вх.№197 / 27.04.2018г.на Р.Т.Д. против
Разпореждане на началника на УПБЗН-Брусарци ,рег.№932 от 20.04.2018г. ,с което
при извършена
проверка ,на основание чл.125,ал.1,т.1 от ЗМВР на обект: „Жилищна сграда“ ,находяща
се на ул.“В*** “№* ,ет.* е констатирано ,че в
коридора на мазето на сградата е монтиран водогреен котел ,като за димоотвод се
използва въздухопровода на сградата, осигуряващ вентилацията на баните и
тоалетните,с което е нарушен чл.14,ал.1 и чл.40,ал.1,т.4 от Наредба
№8121з-647/01.10.2014г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при
експлоатацията на обекти.Със същото Разпореждане е разпоредено на собственика Р.Т.Д.
да премахне димоотводните тръби на котела на твърдо гориво ,включени във
въздухопровода на сградата ,осигуряващ вентилацията на баните и тоалетните
,съгласно изискванията на чл.14,ал.1 и
чл.40,ал.1,т.4 от Наредба №8121з-647/01.10.2014г. за правилата и нормите за
пожарна безопасност при експлоатацията на обекти ,със срок на изпълнение
-31.07.2018г.Впоследствие , началника на РС „ПБЗН“-Лом , се е
произнесъл по жалбата на Р.Т.Д. с Писмо рег.№1053/09.05.2018г./л.12/ ,с което е
отхвърлил ,като неоснователна жалбата против Разпореждането на началника на УПБЗН-Брусарци ,рег.№932 от
20.04.2018г.С определение №323 от 12.06.2018г.съдът е оставил
жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото ,като е
приел ,че не е налице мълчалив отказ на по-горестоящ орган да се произнесе по
жалба против Разпореждане на началника
на УПБЗН-Брусарци ,рег.№932 от 20.04.2018г..Това определение е обжалвано пред
ВАС ,който с определение №10865/17.09.2018г. го е отменил и върнал делото за продължаване
на съдопроизводствените действия. Съгласно указанията на ВАС съдът е насрочил
делото в ОСЗ ,като е приел ,че предмет на производството е Разпореждане
рег.№932/20.04.2018г. на началника на УПБЗН-Брусарци ,потвърдено с Писмо
рег.№1053/09.05.2018г. на началника на РС“ПБЗН“-Лом. В жалбата си жалбоподателя твърди,че
оспорения акт е незаконосъобразен и иска неговата отмяна ,респективно
прогласяването му за нищожен,а в съдебно заседание ,чрез процесуалния си
представител адв.Ц. иска неговата отмяна ,като излага конкретни доводи в
писмена защита.Претендира и разноски по делото.
Ответната страна- началника
на УПБЗН-Брусарци се явява лично и иска да се потвърди оспорения акт ,като
правилен и законосъобразен.
Административният съд, след
проверка на оспорения административен акт
, предвид твърденията на страните
и приложените доказателства,
приема следното:
Жалбата срещу Разпореждането на началника на
УПБЗН-Брусарци е допустима.Разпореждането
е издадено от началника на УПБЗН-Брусарци на 20.04.2018г. ,обжалвано е пред началника
на РС“ПБЗН“-Лом ,който се е произнесъл с писмо рег.№1053/09.05.2018г.,при което
при жалба, подадена на 30.05.2018г.,в срока по чл.149,ал.3 във вр. с ал.2 АПК
при липса на уведомяване на жалбоподателя , за акта на по-горестоящия
административен орган ,се приема ,че същата е подадена в срок и от легитимирано
лице.По същество същата е неоснователна,по изложените по-долу съображения.
От фактическа страна по делото е
установено,че по жалба на И*** И*** Я***
до община Лом,живущ *** по повод неправомерно използвана „вентилациона шахта“ в
сграда с идентификатор№44238.505.705 по КККР на гр.Лом е извършена проверка от
органите за противопожарен контрол и е издадено Разпореждане от
началника на УПБЗН-Брусарци ,рег.№932 от 20.04.2018г. ,на основание
чл.125,ал.1,т.1 от ЗМВР на обект: „Жилищна сграда“ ,находяща
се на ул.“В*** “№* ,ет.* ,с
което
е констатирано ,че в коридора на мазето на сградата е монтиран водогреен котел
,като за димоотвод се използва въздухопровода на сградата, осигуряващ
вентилацията на баните и тоалетните,с което е нарушен чл.14,ал.1 и
чл.40,ал.1,т.4 от Наредба №8121з-647/01.10.2014г. за правилата и нормите за
пожарна безопасност при експлоатацията на обекти.Със същото Разпореждане е
разпоредено на собственика Р.Т.Д. да премахне димоотводните тръби на котела на
твърдо гориво ,включени във въздухопровода на сградата ,осигуряващ вентилацията
на баните и тоалетните ,съгласно изискванията на чл.14,ал.1 и чл.40,ал.1,т.4 от Наредба
№8121з-647/01.10.2014г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при
експлоатацията на обекти ,със срок на изпълнение -31.07.2018г.С жалба,вх.№197 /
27.04.2018г.на Р.Т.Д. това Разпореждане е обжалвано по административен
ред пред началника на РСПБЗН-Лом ,който се е произнесъл с Писмо
рег.№1053/09.05.2018г. ,с което е отхвърлил ,като неоснователна жалбата против
Разпореждането на началника на
УПБЗН-Брусарци ,рег.№932 от 20.04.2018г. Така установената
фактическа обстановка е безспорно установена по делото и не се оспорва
от страните.От тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.
На основание чл.145,ал.2,т.1 АПК на обжалване
пред съда подлежи първоначалния административен акт- Разпореждане на началника
на УПБЗН-Брусарци ,рег.№932 от 20.04.2018г.,потвърдено с Писмо рег.№1053/09.05.2018г.
на началника на РС“ПБЗН“-Лом.
Предмет на обжалване в настоящето
производство е Разпореждане на началника на УПБЗН-Брусарци ,рег.№932 от
20.04.2018г.По своя характер същото представлява индивидуален административен акт,
по смисъла на чл.21,ал.1 АПК,тъй като с него се
засягат права и законни интереси на жалбоподателя и се създават задължения за него- да премахне
димоотводните тръби на котела на твърдо гориво ,включени във въздухопровода на
сградата ,осигуряващ вентилацията на баните и тоалетните ,съгласно изискванията
на чл.14,ал.1 и чл.40,ал.1,т.4 от
Наредба №8121з-647/01.10.2014г. за правилата и нормите за пожарна безопасност
при експлоатацията на обекти ,със срок на изпълнение -31.07.2018г.
При
служебна преценка за законосъобразност на Разпореждането,на основание чл.168 от АПК ,на всички основания по чл.146,т.1-5 от АПК Съдът констатира следното.Същото
е издадено от компетентен орган -орган
за пожарна безопасност и защита на населението по смисъла на чл.
58, ал.1 от ЗМВР, съобразно правомощията му, произтичащи от разпоредбата на
чл. 125, ал.1, т.4 от ЗМВР ,и в
съответствие със заповед №1/04.01.2018г.на началника на РС „ПБЗН“-Лом за
определяне на териториалните участъци на служителите от РС“ПБЗН“-Лом за
осъществяване на ДПК и ПД/на л.13/,където е разписано ,че за населените места
в община Брусарци отговаря Т*** Д*** Т.
,който е издателя на оспореното разпореждане.В тази връзка неоснователно е
възражението в жалбата за некомпетентност на органа да издаде разпореждането.
Съгласно
разпоредбата на чл.
59, ал.2, т.4 от АПК, когато административният акт се издава в писмена
форма той следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му. В приложение
№ 4 към чл. 22 от Наредба № 8121з-882 от 25.11.2014 г. за реда за осъществяване
на държавен противопожарен контрол / ДВ бр. 100/2014 г./, издадена от
Министъра на вътрешните работи е посочен образеца на писменото разпореждане по чл. 125, ал.1, т.4 от ЗМВР, в който е
посочено, че контролният орган описва констатираните несъответствие с
изискванията за пожарна безопасност. Следователно за да е мотивирано едно
разпореждане по чл. 125, ал. 1, т. 4 от фактическа страна, в него следва да
бъдат изложени конкретни фактически обстоятелства, които са установени от
контролния орган и от които може да се направи извода, че при експлоатация на
проверявания обект е налице несъответствие с изискванията за пожарна
безопасност. В настоящия случай в оспореното разпореждане е записано ,че жалбоподателя следва да премахне димоотводните тръби на
котела на твърдо гориво ,включени във въздухопровода на сградата ,осигуряващ
вентилацията на баните и тоалетните ,съгласно изискванията на чл.14,ал.1 и чл.40,ал.1,т.4 от Наредба
№8121з-647/01.10.2014г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при
експлоатацията на обекти ,със срок на изпълнение -31.07.2018г..В този смисъл
разпореждането е мотивирано и съдържа в себе си фактически и правни основания
за издаване.Посочени са конкретни тестове
от наредбата които са нарушени ,и че проверката се извършва на основание
чл.125,ал.1,т.4 ЗМВР.
В приложение
№ 4 към чл. 22 от Наредба № 8121з-882 от 25.11.2014 г. изрично е посочено,
че разпореждането следва да съдържа описание на мероприятията, които следва да
извърши адресата на разпореждането.Ясно е какви са задълженията на адресата в
случая ,при което акта е мотивиран.
Според съда, няма нарушение на
административно-производствените правила и материално-правни разпоредби при
издаването на акта. Съгласно чл.14,ал.1 от Наредба № 8121з-647 от 1.10.2014 г.
за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите те
се поддържат в техническото състояние, при което са въведени в експлоатация, и
в съответствие с изискванията на тази наредба. Обектите, които съответстват
изцяло на изискванията на Наредба
№ Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за
осигуряване на безопасност при пожар, но са въведени в експлоатация при
спазване изискванията на предходни нормативни актове за безопасност при пожар,
може да се поддържат в техническото състояние, съответстващо на изискванията на
същата наредба.
За изясняване на фактическите обстоятелства и
доколко разпореждането отговоря на материалния закон съдът е назначил
съдебно-техническа експертиза, изготвена обективно и компетентно от вещото лице
К.Т.-специалист „Противопожарна техника и безопасност“.Същото понастоящем
работи като старши инспектор ,началник на група“Оперативен център“ към сектор
„Пожарогасене и спасителна дейност“ в РД“ПБЗН“-Монтана.В отговор на
възражението на процесуалния
представител на жалбоподателя адв.Ц. ,че е налице конфликт на интереси между
него и административния орган-началника на УПБЗН-Брусарци ,съдът намира ,че същото
е неоснователно.Изясни се в съдебно заседание ,че вещото лице работи в сектор
„Пожарогасене и спасителна дейност“-Монтана ,а началника на УПБЗН-Брусарци е
подчинен на началника на РС“ПБЗН“-Лом и на началник сектор „ДПК“-Монтана. Касае
се за два отделни сектора-единият „Пожарогасене и спасителна дейност“-Монтана,
в който работи вещото лице ,занимаващ се най-общо с гасене на пожари ,а
другия-сектор „ДПК“ ,към който се
причислява органа ,издал оспореното разпореждане,който извършва проверки и издава
писмени разпореждания или уведомления за изпълнение на правилата за пожарна
безопасност до държавни органи, организации, юридически лица и граждани на
основание чл.125,ал.1,т.1 и т.4 ЗМВР.Ресора на дейност е крайно различен ,и
освен това няма йерархическа зависимост между органа ,издал разпореждането и вещото
лице ,изхождайки от определението за конфликт на интереси ,а именно:“ Конфликт
на интереси възниква, когато лице,
заемащо висша публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе
върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или
задълженията му по служба“/чл.52 от ЗПКОНПИ/.Не е налице сблъсък на частен и
обществен интерес в случая ,при което това възражение се явява неоснователно.
Вещото лице е извършило оглед на
място и е установило ,че в общата част на мазето под левите апартаменти от към
стълбищната клетка на триетажната сграда на ул“В*** “№2,гр.Лом, е монтирано
котле за водно отопление на твърдо гориво.По проект ,по време на изграждане на
кооперацията-1985г. е изградено вертикално тяло –отдушник за баните и
тоалетните ,което започва от мазето на сградата и продължава до над покрива.Същото е направено от единични
тухли ,,неплътни ,с дупки/решетъчни/ и каналът е един-вертикален ,без прехвърлячи
/както е при комините на многоетажните сгради/.Сградата е триетажна ,като
сигналът за проверка е подаден от собственика на 3 етаж-И*** И*** Я*** .Вертикалното
тяло тръгва от мазето с един отвор в правоъгълна форма и минава между баните и
тоалетните на първи ,втори и трети етаж.Няма друг канал ,който да се ползва за
вентилация на баните и тоалетните.Впоследствие това тяло /вентилационния канал/
е пригоден за заустване на димоотводните тръби на котела за твърдо гориво в
мазето,който обслужва собственика на първия етаж.А собственика на втория етаж ,за
да избегне обгазяването си е зазидал отвора към вентилационния канал и се е
включил в изградената допълнително ПВЦ инсталация ,ползвана като отдушник от
собственика на първия етаж.При огледа вещото лице е установило ,че
собствениците на първи и втори етаж са си направили тази вентилационна
инсталация от ПВЦ тръби ,която минава в стълбищната клетка ,а тоалетната и
банята на третия етаж е заустен в първоначалния канал ,който е вентилационен.От
обясненията на вещото лице в съдебно заседание става ясно ,че вентилациония
канал на първия етаж се ползва не за отдушник на банята и тоалетната ,а като
комин ,тоест димоотводните тръби на котела на твърдо гориво в мазето на
сградата са включени във въздухопровода на сградата ,осигуряващ вентилацията на
баните и тоалетните и затова обгазява собственика на третия етаж ,по чийто
сигнал е извършена и проверката.Затова и същия го е заустил ,за да може
изгорелите газове от отоплението на първия етаж да не навлизат в неговите баня
и тоалетна ,с което възпрепятства използването на въздухопровода като комин от
собствениците на първия етаж.По дефиниция ,коминът представлява техническа
структура за извеждане в атмосферата на горещи газове и дим от печки
,фурни,камини и други горивни инсталации.По разбиране на съда ,както бе изяснено
и от вещото лице ,самото ползване на въздухопровода на сградата/представляващ
отдушник за бани и тоалетни/, за комин е недопустимо ,защото създава реална заплаха
за живота и здравето на всички член- кооператори ,не само за собственика на
третия етаж ,който е най-потърпевш в случая ,доколкото изгорелите газове от
отоплението на първи етаж ,ползващи въздухопровода за комин се усещат
най-осезаемо в неговата баня и тоалетна ,респ. апартамент.За да отговаря комина
на изискванията на Наредба№Із-1971/2009г. трябва да е изпълнен от строителни
материали клас А ,със съответна огнеустойчивост І120 ,при
спазване на изискванията на БДС EN 13501
-2.Фугите следва да са запълнени по цялата дължина на комина.За печки в жилища
,разположени на различни етажи се предвиждат комини сифонен тип,а изградения в
кооперацията не е такъв тип.По дефиниция „вентилацията“ представлява съоръжение
,чрез което се поддържа чистота и подвижност на въздуха и осигурява на хората подходяща
въздушна среда относно съдържание на газове,прах ,влажност и др.В жилищните
сгради вентилацията се осъществява чрез въздухопроводи в баните и
тоалетните.Подобни съоръжения не са предназначени за отвеждане на димни газове
от горивни инсталации ,защото се изпълняват със значително занижени изисквания
по отношение плътността за не преминаване на дим и температурна издръжливост.За
това и действията на жалбоподателя ,с които е извършил полагане на
димоотводните тръби във въздухопровода
на сградата противоречат на чл.14, ал.1 и чл.40,ал.1,т.4 от Наредба № 8121з-647
от 1.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност. Съгласно
разпоредбата на чл.14,ал.1 от Наредбата Обектите
се поддържат в техническото състояние, при което са въведени в експлоатация, и
в съответствие с изискванията на тази наредба. Обектите, които съответстват
изцяло на изискванията на Наредба
№ Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за
осигуряване на безопасност при пожар, но са въведени в експлоатация при спазване
изискванията на предходни нормативни актове за безопасност при пожар, може да
се поддържат в техническото състояние, съответстващо на изискванията на същата
наредба.По данни на жалбоподателя ,обектът е въведен в експлоатация през 1985г.
и оттогава се ползва и съоръжението коминно тяло от собствениците на първи етаж
за отопление през зимата.Както бе изяснено по-горе същите са си изградили въздухопровод,като
отдушник на баня и тоалетна в
стълбищната клетка ,а ползват въздухопровода на кооперацията за комин.Собственикът
на третия етаж обаче се позовава на оригиналната документация на кооперацията и
не желае да изгради друг въздухопровод в стълбищната клетка ,различен от този,
който е определен в проектната документация.Има и проект за изграждане на коминно тяло в дъното на тоалетната на стената ,която
граничи със стълбищната клетка ,който обаче не е приет от компетентните органи/л.62/.Вещото
лице е изследвало във времето законовите разпоредби ,действали в този период на
въвеждане в експлоатация на обекта и е достигнало до извода за недопустимост на
изграденото съоръжение- „коминно тяло“ и ползването на въздухопровода на
сградата като комин,чрез отвеждане на димоотводните тръби на котела на твърдо
гориво в него,без да са спазени изискванията за това/с тухли с дупки ,неизмазан
и създаващ опасност за живота и здравето на живеещите в кооперацията./Към
момента на изграждане на съоръжението е действала Наредба№5/1977г. за правила и
норми по ТСУ /ДВ,бр.69/02.09.1977г./която разпорежда в чл.83 ,че „Сградите се
съоръжават технически с водопроводи, с канализационни, отоплителни, силно и
слаботокови, телефонни, колективни радио-телевизионни и гръмоотводни и други
уредби и инсталации съобразно действуващите за тях правила, норми, нормативи,
стандарти и изисквания.Съгласно ал.2 Димоотводни комини (обикновени или смукателни)
се предвиждат за всички жилищни помещения и кухните, а при сгради с централно
отопление - за дневните и кухните.Съгласно ал.3 на посочената разпоредба Вентилационни канали се предвиждат за кухни,
боксове и санитарни и домакински помещения,а съгласно ал.4 Жилищните сгради се
проектират и изграждат при спазването на правилниците, нормативите и правилата
за: противосеизмична, противопожарна и противокорозионна защита, топлоизолация,
хидроизолация, противошумна изолация, санитарно-хигиенните изисквания, както и
на другите действуващи разпоредби по проектирането и строителството.“В по-късно
създадените и приети Наредби за противопожарен контрол/Наредба№2 ПСТН и
Наредба№Із-1971/2009г. ,нормативи от 1971г./ не се съдържат правила за отдушници за бани и тоалетни ,защото в тях
няма никаква пожарна опасност.Едва в сега действащата Наредба №8121з-647/01.10.2014г.за
правила и норми на пожарна безопасност при експлоатация на обектите , в
чл.14,ал.1 и чл.40,ал.1 се съдържат изисквания ,на които се е позовал и
административния орган при издаване на разпореждането –а именно, че е
недопустимо да се използва за комин въздухопровода на сградата ,минаващ през
баните и тоалетните на сградата ,най-малкото защото това създава реална
опасност за живота и здравето на живеещите в кооперацията/запалимост на изгорели газове,реална опасност от
пожар,задушаване на живеещите собственици на 3 етаж ,обгазявани всекидневно от съоръжението ,създадено
самоволно ,без инвестиционен проект ,одобрен от съответните органи , при което
дори собственика на 3 етаж да изгради самостоятелен въздухопровод в стълбищната
клетка,както се твърди като възможност от жалбоподателя ,това не решава основния въпрос ,че е
изградена отоплителна инсталация в разрез
с противопожарните правила и норми по Наредба№8121з-647/2014г.,чийто
димоотводни тръби навлизат във въздухопровода на баните и тоалетните и обгазяват не само собственика на 3 етаж,но
създават реална опасност от обгазяване и пожар на живеещите в сградата ,при
което разпореждането е издадено в унисон с приложимия материален и процесуален
закон и като законосъобразно ,следва да се потвърди.Жалбата като неоснователна
следва да се отхвърли. Оспореното разпореждане отговаря и на целта на закона- спазване
на правилата и нормите за пожарна безопасност при проектиране, строителство и
експлоатация на обекти.Без значение е фактът ,че към момента на проверката
димоотводните тръби са били временно свалени ,доколкото по мнение на вещото
лице същите се свалят и слагат за минути, и фактът ,че към момента на
проверката са били свалени ,не дерогира възможността в следващ момент ,с оглед
ползването на отоплителната инсталация при застудяване на времето ,да бъдат
отново сложени.
Предвид гореизложеното,Разпореждането ,като издадено от компетентен орган , при спазване на установената форма,на
процесуалния и материалния закон и целта на закона , се явяват законосъобразно
и следва да се потвърди.Жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.Воден
от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Т. *** против Разпореждане
на началника на УПБЗН-Брусарци ,рег.№932 от 20.04.2018г.,потвърдено с Писмо рег.№1053/09.05.2018г.
на началника на РС“ПБЗН“-Лом.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването за изготвянето
му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: