№ 22041
гр. София, 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:С. П. НИКОЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от С. П. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20211110119321 по описа за 2021 година
Подадена е искова молба от .... ЕООД, с ЕИК ..... срещу С. Е. П., ЕГН: ********** с искане
за признаване на да установите със сила на пресъдено нещо съществуването на вземане в
полза на „....” ЕООД по Договор за револвиращ заем № ********** в общ размер 9328.77
лева (девет хиляди триста двадесет и осем лева и седемдесет и седем ст.), от които главница
в размер на 3123.81 лева (три хиляди сто двадесет и три лева и осемдесет и една ст.),
договорно възнаграждение в размер на 4433.36 лева (четири хиляди четиристотин тридесет
и три лева и тридесет и шест ст.), лихва за забава в размер на 62.98 лева (шестдесет и два
лева и деветдесет и осем ст.) и законна лихва в размер на 1708.62 лева (хиляда седемстотин
и осем лева и шестдесет и две ст.), дължима от 20.01.2018г. - до 14.12.2020 г.
Вземането на ищеца .... ЕООД твърди да произтича от следните обстоятелства:
На 23.08.2013г. е бил сключен Договор за револвиращ заем № **********, между „....”
ЕООД като кредитор, С. Е. П. като длъжник по кредита и .... като солидарно задължено лице
по договора.
Параметрите на сключения Договор за револвиращ заем са били както следва: Сума за
изплащане на заема: 3000 лв;Срок на заема: 48 месеца; Размер на вноска: 202.50 лв;
0
Годишен лихвен процент (ГЛП /0): 76.8996 Лихвен процент на ден : 0.2196; Сума на всеки
револвинг: 2331.98 лв;Дата на погасяване: 20-ти ден от месеца; • ГоДишен процент на
0
разхоДите (ГПР /0): 102.88 94;
На 27.11.2014 г. С. Е. П. е била подала Заявление за промяна на погасителен план
кьм ДРЗ № **********, като е пожелала да бъдат отложени две погасителни вноски. На 01
.12.2014 г. между „....” ЕООД и длъжниците по договора е бил сключен Анекс № 1 към ДРЗ
№ **********, с който страните се договорили да бъдат отложени две погасителни вноски,
които се падат № 13,14 като те трябва да бъдат заплатени в края на погасителния план.
Неразделна част от сключения Анекс е нов коригиран погасителен план. Погасителните
вноски се променят от 48 на 52 броя. За отлагането на вноските длъжниците дължали
възнаграждение в размер на 405.07 лв., което към настоящия момент не е изплатено от тях и
е включено в погасителния план по процесния договор.
Съгласно Общите условия към Договор за револвиращ заем № **********
длъжникът С. Е. П. дължала на дружеството договорно възнаграждение за отпуснатия
кредит. Договореното възнаграждение по кредита е предварително определено в договора в
размер на 6880.12 в. Страните по този ДРЗ се споразумели договореното възнаграждение,
което възниква като задължение към деня на отпускане на заема, да се разсрочи във времето
1
и да се погасява в рамките на погасителния план. Неизплатеното договорно възнаграждение
от страна на длъжниците по делото е в размер на 4433.36 лева (четири хиляди четиристотин
тридесет и три лева и тридесет и шест ст.).
ПреДвиД обстоятелството, че ответникът не е изпълнявал поетите договорни задължения и е
направил тринадесет пълни погасителни вноски и една непълна, последната от които с дата
16.03.2015г., видно от приложеното Извлечение по сметка към ДРЗ **********, след
изпадането й в забава и предвид обстоятелството, че падежът на последната погасителна
вноска е изтекъл на 20.01.2018г. за Дружеството е било налице материален и правен интерес
да претендира падежиралите неизплатени задължения по договора.
Към настоящия момент размерът на погасеното от С. Е. П. задължение по ДПК №
********** е в общ размер на 2792.42 лева (две хиляди седемстотин деветдесет и два лева и
четиридесет и две ст.). С плащанията си ответникът е бил погасил част номинала по заема в
размер на 2728.02 лева (две хиляди седемсетотин двадесет и осем лева и две ст.). Сумата от
64.40 лева (шестдесет и четири лева и четиридесет ст.) е отнесена била за погасяване на
лихвите за забава по кредита, а основание т. 10.1 от ОУ: „ В случай, че клиентът просрочи
плащането на месечна вноска, кредиторът начислява лихва за забава в размер на ОЛП + 10 %
годишно, изчислена на всеки ден забава върху размера на просроченото плащане. ”.
Поради неизпълнението на договорното задължение, „....” ЕООД подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,) в Районен
съд - София. По заявлението е образувано ч. гр. дело № 62823/2020г. На дружеството е
изпратено указание на основание чл. 415, ал. 1, т. 1, че може да предяви иск за установяване
на вземането, получено от заявителя на 04.03.2021 г.. поради което подава и настоящата
искова молба.
Ответникът в срок не е подал отговор на искова молба. Във заявление по ч. гр. дело №
62823/2020г. се позовава на изтекла погасителна давност, което следва да бъде прието за
разглеждане в настоящото производство, с оглед дадените в ТР 4/2013г. ОСГТК ВКС
Решение, тълкуване.
Предявен е иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличие на
облигационна връзка, че е предал сумата на ответника, както и размерът на вземането, си,
при доказване на горното, че е поставил ответника в забава. При доказване на това от
ищеца, в тежест на ответника е да докаже плащане на дълга, както и всички
правопораждащи и правопогасяващи свои възражения, от които черпи права.
Представени и приети са писмени доказателства. Изготвена и приета ие и съдебно
счетоводна експертиза.
По делото не се спори, че между страните е налице облигационно отношение, с
посочените в искова молба параметри. Съгласно заключението на Вещото лице по
назначената и приета по делото ССчЕ сумата е преведена по банкова сметка с lBAN ..... към
..... ЕАД. Получател(титуляр) е С. ..... П.. Преводът е извършен на 26.08.2013г. Сумата на
превода е 3000лв.
Общата заплатена сума от Ответника е 2792,42лв(две хиляди седемстотин деветдесет
и два лева и четиридесет и две стотинки). От тази сума са приспаднати суми за погасителни
вноски в размер на 2728,02лв(две хиляди седемстотин двадесет и осем лева и две стотинки).
Покрити са задължения за главница в размер на 202.80лв(двеста и два лева и осемдесет
стотинки) и за договорна лихва сума в размер на 2525.22(две хиляди петстотин двадесет и
пет лева и двадесет и две стоитнки). От получените суми са покрити също
64.40лв(шестдесет и четири лева и четиридесет стотинки) за лихви за забава.
За периода 20.01.2015 до 14.12.2020г. сумата на начислените лихви — законна и лихва за
забава са в размер на седемстотин седемдесет и един лева и шестдесет стотинки)лв. От тях
62,98(шестдесет и два лева и деветдесет и осем СТОТИНКИ)лв са начислените лихви за
забава и седемстотин и осем лева и шестдесет и две стотинки)лв е начислената законна
лихва върху дължимата главница в размер на хиляди сто двадесет и три лева и осемдесет и
една стотинки)лв и върху дължимата лихва(договорно възнаграждение) в размер на
4433,36(четири хиляди четиристотин тридесет и три лева и тридесет и шест стотинки)лв
както и върху неустойка в размер на 320,99(триста и двадесет лева и деветдесет и девет
стотинки)лв. Въпросната неустойка е начислена от кредитора след прекратяването на
2
договора и от 13.03.2020г. дружеството шема решение да не се начислява лихва върху тази
неустойка.
Върховните съдии посочват с Тълкувателно решение № 1/2020 г. от 27.04.2022 г. по
Тълкувателно дело № 1/2020 г. Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии
(ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС), че съдът е длъжен да се произнесе служебно
по нищожността, когато установи пороци, произтичащи пряко от съдържанието и формата
на сделката, както и от общоизвестни или служебно известни на съда факти. Същевременно
съдът е ограничен от диспозитивното начало в гражданския процес и няма правомощия по
своя инициатива да изследва служебно всички възможни основания за нищожност, да
събира служебно доказателства или да дава указания страните да сочат доказателства.
Когато, без да е направено възражение за нищожност от страните, по делото са събрани
доказателства, от които тя може да се установи, съдът е длъжен да ги обсъди и даде правна
квалификация на установените от тях факти.
Доколкото в случая се касае за приложение на императивни материалноправни норми, за
които съдът следи служебно по аргумент от т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013г., постановено по
тълк.д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния договор за
кредит може да бъде установена и приложена служебно от съда без от страните да е наведен
такъв довод.
Безспорно е по делото, че между страните е възникнало облигационно правоотношение въз
основа на сключен договор за потребителски кредит, намиращ своята правна регламентация
в ЗПК. В чл. 9 от ЗПК е дадена легална дефиниция на договора за потребителски кредит,
съгласно която той е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава
да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка
друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне
на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от
време, срещу задължение на длъжника - потребител да заплати стойността на услугите,
съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма - чл. 10, ал. 1 от ЗПК.
За да се отговори на въпроса дали договорът е нищожен, поради противоречие със закона
следва да се имат предвид разпоредбите на глава шеста от ЗПК – „Недействителност на
договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи“, сред които е чл. 22, съгласно
който когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл.
12, ал. 1-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според т. 9 и т. 10 на чл.
11 от ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния
лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения
процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в
приложение № 1 начин.
Принципно няма пречка страните по договор да уговарят заплащане на възнаградителна
лихва над размера на законната лихва от 10 %, изчислена като основен лихвен процент на
БНБ + десет пункта надбавка, като тяхната свобода на договаряне не е ограничена от
3
разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗЗД. Действително с Постановление на МС № 72/08.04.1994
г. (отм.) е определен само размерът на законната лихва, като със заключителната разпоредба
§ 1 е отменено Разпореждане на МС № 1238 от 1951г. за определяне на максималния
процент на договорните лихви, без да бъде определен нов максимален размер.
Максималният размер на договорната лихва (възнаградителна или за забава) обаче е
ограничен от нормата на чл. 9 от ЗЗД, съгласно която страните могат свободно да определят
съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Съгласно
разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 15.06.2010г. на ВКС, ОСТК,
добрите нрави са неписани и несистематизирани морални правила без конкретика, но които
изхождайки от принципа за справедливост са общоприети в обществото и субектите на
правото следва да се ръководят от тях. Въпреки тяхната абстрактност законът им е придал
правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на
противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). За противоречащи на добрите
нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в
оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелствуване на друг и пр. Съгласно установена съдебна практика, която се
възприема от настоящия съдебен състав , противно на добрите нрави е да се уговаря
възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато
възнаградителна лихва е уговорена по обезпечен и по друг начин заем (напр. ипотека,
залог), противно на добрите нрави е нейният размер да надвишаваща двукратния размер на
законната лихва (в този смисъл Решение № 906/30.12.2004г. по гр. д. № 1106/2003 г. на ВКС,
II г. о., Решение № 378/18.05.2006г. по гр. д. № 315/2005 г. на ВКС, II г. о., Решение №
1270/09.01.2009г. по гр. д. № 5093/2007 г. на ВКС, II г. о.; Определение № 901/10.07.2015г.
по гр. д. № 6295/2014г. на ВКС, IV г.о.). Уговорената в процесния договор (необезпечен)
възнаградителната лихва надвишава трикратния размер на законната лихва и по този начин
накърнява добрите нрави, което обуславя извод за нищожност на клаузата по смисъла на чл.
26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Договорът за потребителски кредит е нормативно уреден като
възмезден, поради което нищожността на клаузата за договорна лихва има за юридическа
последица изначална недействителност на кредитната сделка.
Разпоредбата на чл. 24 от ЗПК предвижда, че за договора за потребителски кредит се
прилагат и разпоредбите на чл. 143-148 от ЗЗП. Съгласно чл. 143 от ЗЗП неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря
на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя. По аргумент от чл. 6, параграф 1 от Директива
93/13/ЕИО неравноправните клаузи не обвързват потребителя. Неравноправният характер на
клаузи в потребителския договор, които обосновават тяхната нищожност, съдът е длъжен да
преценява служебно. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи
в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. По аргумент от
противното на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП, индивидуално уговорени клаузи са тези, които не са
били изготвени предварително и потребителят е имал възможност да влияе върху
съдържанието им. Съгласно чл. 146, ал. 4 от ЗЗП тежестта за установяване на
4
обстоятелството, че договорна клауза е индивидуално уговорена, е върху кредитора. В
процесния случай ответникът не е ангажирал никакви доказателства в тази насока, поради
което съдът е ограничен в преценката си от представените такива. При този извод следва да
се откаже зачитане на последици на клаузата за възнаградителна лихва в процесния договор
за кредит.
В параграф 1 на ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция на понятието „общ разход по
кредита за потребителя“ - това са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси и възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователни премии в случаите, когато сключването
на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Включените в този пакет услуги по своята същност представляват действия, обслужващи
усвояването и управлението на кредита и не съставляват допълнителни услуги по смисъла
на чл.10а, ал.1 от ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които нямат пряко отношение към
насрещните задължения на страните по договора, тоест по предоставяне на паричната сума
и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва на падежа. Въвеждат се
допълнителни разходи, в резултат на които общият разход по кредита за потребителя
надхвърля посочения в договора ГПР. В самата искова молба е посочен че размерът на ГПР в
договора е 102.88 %, като ищецът сам навежда това твърдение, освен това, съдът счита,ч е с
гореизложеното % ГПР дори е по - висок, поради това, че в него не са включени всички
разходи, както бе описано по - горе.
Според нормата на чл. 22 от ЗПК, която е приложима за процесното договорно
правоотношение, когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то
договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно
изброените норми са и тези по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК-за определяне на
възнаградителна лихва и годишния процент на разходите. Предвид това и след като
коментираните клаузи на процесния договор за кредит като нищожни не пораждат правно
действие, то договорът за кредит се явява недействителен на основание чл. 22 във вр. чл. 11,
ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Съгласно чл. 23 от ЗПК когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност по кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита.
По дело C-714/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267
ДФЕС от Софийски районен съд (България) с акт от 21 ноември 2022 г., постъпил в Съда на
22 ноември 2022 г., в рамките на производство по дело е дадено тълкуване на няколко
поставени въпроси, като към настоящия спор съдът счита за задължителни да бъдат
разгледани: следните: член 3, буква ж) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл,
че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски
кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането
му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и
5
възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният
размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по
смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „ГПР“ по смисъла на посочения член 3,
буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването
на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие
действителните разходи по този кредит, какъвто е настоящия случай.
Със същото Решение по дело C-714/22 е поставен въпросът, че когато в договор за
потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от
тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за
освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност води
единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем
главница. Член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се
тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР,
включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените
разпоредби допускат 14 ECLI:EU:C:2024:263 РЕШЕНИЕ ОТ 21.3.2024 Г. — ДЕЛО C-714/22
.... (ДОПЪЛНИТЕЛНИ УСЛУГИ КЪМ ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ) този договор да се счита за
освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води
единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем
главница.
В настоящия случай е установено, че предоставената сума в размер на 3000лв. е преведена
по сметка на потребителя- ответник, а същия е заплатил сумата в размер на 2792.42 лв.,
поради което и остатъкът до заплащане на чистата стойност на кредита е в размер на 207.58
лв., за която сума, следва да се уважи иска за дължимост на главница, като останалите искове
следва да се отхвърлят.
При този изход от спора право на разноски има ищеца за уважената част от иска, а именно:
сумата в размер на 2.21 лв. - юрисконсултско възнаграждение и 14.05 лв.- държавна такса и
депозит СЧЕ, съобразно уважената част от иска - 2.21 % .
Мотивиран от гореизложеното , Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Е. П., ЕГН: ********** да заплати на .... ЕООД, с ЕИК ..... сумата в размер на
207.58 лв. , представляваща незаплатен остатък от главница по сключен на 23.08.2013г.
Договор за револвиращ заем № **********, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба 15.12.2020г. , до окончателното заплащане на сумата, като отхвърля иска
частично за сумата над уважената част от 207.58 лв. , представляваща незаплатен остатък от
главница по сключен на 23.08.2013г. Договор за револвиращ заем № ********** до пълния
предявен размер от 3123.81 лева (три хиляди сто двадесет и три лева и осемдесет и една ст.),
както и отхвърля изцяло предявените искове за осъждане на ответникът С. Е. П., ЕГН:
********** да заплати на .... ЕООД, с ЕИК ..... сумите от 4433.36 лева (четири хиляди
четиристотин тридесет и три лева и тридесет и шест ст.), - договорно възнаграждение, както
и сумата в размер на 62.98 лева (шестдесет и два лева и деветдесет и осем ст.) - лихва за
забава и законна лихва в размер на 1708.62 лева (хиляда седемстотин и осем лева и
шестдесет и две ст.), дължима от 20.01.2018г. - до 14.12.2020 г.,като неоснователни.
ОСЪЖДА С. Е. П., ЕГН: ********** да заплати на .... ЕООД, с ЕИК ..... сумата в размер на
6
2.21 лв. - юрисконсултско възнаграждение и 14.05 лв.- държавна такса и депозит СЧЕ,
разноски, сторени от ищеца, съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от получаване на препис
въззивна жалба.
да се връчи препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7