О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 514
гр.
Пловдив, 02.12.2019
година
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение, трети
състав, в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КОЛАРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ
ЕМИЛ МИТЕВ
разгледа докладваното от съдия Георги Чамбов частно
търговско дело № 757 по описа за 2019 година и, за
да се произнесе, взе предвид следното
Производството е по реда на
чл. 626 а ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 8127/17.10.2019 г., допълнена с молба вх. № 8362/24.10.2019 г., подадена от „И.И.“ ООД за преглед на европейска заповед за плащане № 380 от 03.07.2019 г. по ч.т.д. № 596 г., по описа за 2019 г. на Пловдивския окръжен съд, издадена в полза на „В.С.“ ООД (V.), регистрирано в Р.Ч.. В подкрепа на първоначалната молба, процесуалният представител на „И.И.“ ООД се позовава на основанията за преглед, съдържащи се в чл. 20, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1896/2006 г., както следва:
- наличие на извънредни обстоятелства без вина от страна на молителя – длъжник и в условията на евентуалност – на форсмажорни обстоятелства;
- евентуално се твърди, че връчването на молбата за издаване на европейска заповед за плащане не било извършено в срок, който да позволи на длъжника да организира в достатъчна степен защитата си, без вина от негова страна.
С допълнителната молба са въведени нови основания в подкрепа на молбата за преглед, както следва:
- молбата на „В.С.“ ООД за издаване на европейска заповед за плащане съдържала /се основавала на/ невярна информация относно заявеното основание; към молбата липсвали представени доказателства по отношение на твърдените от „В.С.“ ООД договорни отношения между двете дружества;
- издадената европейска
заповед за плащане не била надлежно връчена на длъжника „И.И.“ ООД;
- „И.И.“ ООД е било възпрепятствано да оспори възражението, поради невъзможността за своевременно информиране на другия управител и съдружник - Х.Ф., за свикване на общо събрание и за вземане на решение относно поведението им в това производство.
Искането е, съдът да счете поискания преглед на европейска заповед за плащане, издадена в полза на „В.С.“ ООД, за основателен, а издадената европейска заповед за плащане – за невалидна.
Преди произнасянето по молбата, от „И.И.“ ООД е постъпил и списък за разноските с искане за присъждане на направените от дружеството разноски в настоящото производство.
В срока по чл. 626 а, ал. 3 ГПК е постъпил отговор от „В.С.“ ООД, с който се изразява становище, че молбата е неоснователна и искане същата да се остави без уважение.
Пловдивският
апелативен съд, след преценка на изложените в молбата за преглед и отговора
оплаквания и доводи, приема за установено следното:
Според разпоредбата на чл. 626а ГПК, ответникът може да подаде молба за преглед на европейска заповед за плащане при условията и по реда на чл. 20 от Регламент (ЕО) № 1896/2006 до съответния апелативен съд. Молбата за преглед се подава в срок от 30 дни. Срокът започва да тече от деня, в който ответникът действително се е запознал със съдържанието на заповедта, или след като посочените в чл. 20, параграф 1, буква "б" обстоятелства от Регламента престанат да съществуват.
В случая, и според приложената по делото обратна разписка до длъжника „И.И.“ ООД /л.15/, и от съдържащото се в молбата за преглед изявление на единия от управителите на дружеството – Т.Н., дружеството е било уведомено за издадената срещу него и в полза на „В.С.“ ООД европейска заповед за плащане № 380 от 03.07.2019 г. по ч.т.д. № 596/2019 г., на 09.07.2019 г. Към съобщението са били приложени заверен препис от молбата на кредитора за европейска заповед за плащане, както и Формуляр Е – възражение срещу европейска заповед за плащане. Тъй като в предвидения в чл. 16, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1896/2006 срок не е постъпило възражение от длъжника, Пловдивският окръжен съд е издал Формуляр Ж - Декларация за изпълнимост и впоследствие - изпълнителен лист, въз основа на заповедта.
От друга страна, молбата за преглед на европейската заповед за плащане е подадена на 17.10.2019 г. т.е. след повече от три месеца от узнаването и съответно – след предвидения в чл. 626а, ал. 2 ГПК срок, което, според настоящия състав, би било достатъчно основание за отхвърлянето на молбата.
Тъй като Регламент (ЕО) № 1896/2006 предвижда само начален, но не и краен срок за подаване на молба за преглед на европейската заповед за плащане – чл. 20, параграф 1, ще следва да се обсъдят и другите, посочени в молбата и допълнителната молба обстоятелства, на които молителят основава искането си за преглед.
В първоначалната молба, това са наличието на извънредни обстоятелства без вина от страна на молителя – длъжник, а в условията на евентуалност – на форсмажорни обстоятелства и евентуално – неизвършено в срок връчване, поради което длъжникът не е могъл да организира в достатъчна степен защитата си, без вина от негова страна.
Или молбата се основава на предпоставките за преглед, съдържащи се в чл.20, параграф 1, б. „а“ и б. “б“ от Регламент (ЕО) № 1896/2006, които са следните:
- заповедта за плащане е била връчена по един от начините, предвидени в член 14, и връчването не е било извършено в срок, който да му позволи да организира в достатъчна степен своята защита, без вина от негова страна, или ответникът е бил възпрепятстван да оспори вземането поради форсмажорни обстоятелства или в резултат на извънредни обстоятелства, без вина от негова страна, при условие че и в двата случая той действа незабавно.
В случая тези условия не са били налице, поради следното:
Посочената хипотеза е възможна в случаите, в които връчването на съобщението за подадена молба за издаване на европейска заповед за плащане е извършено по начините, предвидени в чл. 14 от Регламент (ЕО) № 1896/2006.
Законодателят е предвидил, че само при връчването по описаните в посочената разпоредба начини, съществува възможност ответникът, по независещи от него или други форсмажорни обстоятелства, да узнае със закъснение за подадената молба, доколкото връчването й не е извършено лично, а чрез други лица или чрез способ, който да не позволява своевременното узнаване. Съответно – по независещи от него причини да е бил възпрепятстван да организира своевременно защитата си и да подаде възражение срещу молбата в предвидения 30-дневен срок.
В конкретния случай, както вече бе посочено, връчването на молбата за издаване на европейска заповед за плащане е извършено по реда на чл.13 от Регламент (ЕО) № 1896/2006, което изначално изключва приложението на чл.20, параграф 1, б. „а“ и б. “б“.
Изложените в допълнителната молба на „И.И.“ ООД твърдения, дори да бяха
установени, също не биха обусловили основателността на молбата за преглед.
Твърдението, че издадената
заповед за плащане не била надлежно връчена на длъжника „И.И.“ ООД, освен че противоречи на заявеното в първоначалната молба от
управителя на дружеството – Т.Н., както и на приложената обратна разписка от
съобщението, не съставлява основание за преглед по смисъла на чл. 20 от
Регламента, тъй като първото условие за такъв преглед е съобщението за
подадена молба за издаване на европейска заповед за плащане да е връчено и по
начините, предвидени в чл. 14
от Регламента. Следователно, нередовното връчване на това съобщение и
предвидените към него приложения, би означавало, че е налице нередовно
уведомяване, при което не би текъл срокът за възражение, което на свой ред
изключва възможността за провеждане на процедурата по чл. 20 като извънреден
способ за защита срещу влязла в сила заповед.
В този смисъл нееднократно се е произнасял Съда на ЕС – напр. Решение на Съда (пети
състав) от 6 септември 2018 година по дело ***(***) – параграф 53; Решение на Съда (трети
състав) от 4 септември 2014 година по съединени дела *****(********) – параграф
44.
Не представлява основание за преглед, в случай че е вярно, и обстоятелство, че молбата на „В.С.“ ООД за издаване на европейска заповед за плащане, съдържала невярна информация относно заявеното основание; и че към молбата липсвали представени доказателства по отношение на твърдените от „В.С.“ ООД договорни отношения между двете дружества.
Подобни обстоятелства биха били относими към процедурата по проверка за допустимостта на молбата /дали вземането, произтичащо от гражданско или търговско правоотношение, влиза в приложното поле на Регламента, включително дали представлява трансграничен случай; дали вземането е изискуемо към момента на подаване на молбата/, евентуално - като основание за възражение за издаването й, но не и към молбата за преглед.
Разпоредбата на параграф 2 от Регламента предвижда възможността, след изтичането на крайния срок по член 16, параграф 2, ответникът да поиска преглед на европейска заповед за плащане от компетентния съд в държавата-членка по произход, когато заповедта за плащане очевидно е била издадена погрешно, имайки предвид формалните изисквания, предвидени в Регламента, или в резултат на други извънредни обстоятелства.
Твърдението, че „И.И.“ ООД е било възпрепятствано да оспори възражението, поради невъзможността за своевременно информиране на другия управител и съдружник Х.Ф. за свикване на общо събрание и за вземане на решение относно поведението им в това производство, също не представлява основание за преглед по смисъла на чл. 20 от Регламента, не само защото липсва първото условие по чл. 20, параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 1896/2006, но и защото не представлява препятствие за оспорване на вземането поради форсмажорни обстоятелства или в резултат на извънредни обстоятелства.
Предвид
изложеното, Пловдивският
апелативен съд преценява молбата за преглед като неоснователна, поради
което същата следва да се отхвърли.
Мотивиран от горното, Пловдивският апелативен
съд
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОТХВЪРЛЯ молба с вх. № 8127/17.10.2019 г., допълнена
с молба вх. № 8362/24.10.2019 г., подадена от „И.И.“ ООД за преглед на европейска
заповед за плащане № 380 от 03.07.2019 г., издадена по ч.т.д. № 596 г., по
описа за 2019 г. на Пловдивския окръжен съд, в полза на „В.С.“ ООД (V.), регистрирано в Р.Ч.,
като неоснователна.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: