№ 236
гр. София, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно търговско дело №
20241001000949 по описа за 2024 година
Производството е по чл.267 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба от Б. Ж. Б. и „Сън Хорайзън“ ЕООД срещу Решение
№ 1054 /2024 г. по т.д.№1568/23г. на СГС,с което двамата жалбоподатели са осъдени
солидарно да заплатят на „Сателит - Джи Ем Пи - България“ ООД, ЕИК *********, на
основание чл. 105 и чл. 106 ЗЗК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 664 350,38 лева– обезщетение за
пропуснати ползи – неполучена нетна печалба за периода 2016 г. - 2019 г. от нарушения на
ЗЗК, установени с решение на КЗК, потвърдено с влязло в сила решение на ВАС по адм.
дело № 6004/2020 г., заедно със законната лихва върху главницата от предявяване на
исковата молба - 23.08.2023 г. до окончателното погасяване, сумата 210 052,46 лева –
обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва за периода 22.08.2020 г.
– 22.08.2023 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 31 580 лева – разноски за
производството.В жалбата са развити подробни съображения относно незаконосъобразостта
на обжалваното решение.Иска се същото да бъде отменено и вместо него бъде постановено
решение,с което предявения иск бъде отхвърлен. Претендират се направените по делото
разноски.
Постъпил е отговор на жалбата от въззиваемото дружество,с който се оспорва подадената
жалба.Иска се обжалваното решение да бъде потвърдено като бъдат присъдени направените
по делото разноски.
1
По делото е постъпила частна жалба от „Сателит - Джи Ем Пи -България“ ООД, с
ЕИК ********* против Определение 3563 от 18.09.2024 г., ТО, 16 с-в на СГС по т.д.
1568/2023 г., с което съдът оставил без уважение молбата му с правно основание чл. 248
ГПК. ал. 1, предл. първо за допълване на Решение 1054/22.07.2024 г. по т.д. 1568/2023 г. в
частта за присъдените на Ищеца разноски и по-конкретно касаещи заплатената от Ищеца
държавна такса за разглеждане на уважените от съда искове за обезщетение срещу
ответниците Б. Ж. Б. и „Сън Хорайзън 44“ ЕООД.подържа се,че обжалваното определение е
незаконосъобразно,поради което се иска същото да бъде отменено и вместо него бъде
постановено определение,с което молбата за изменение на решението бъде уважена като
бъдат присъдени направените по делото разноски.
Постъпил е отговор на частната жалба от жалбоподателите по делото.В същия се оспорва
частната жалба и се иска обжалваното определение да бъде потвърдено.Подържа се,че
позоваването на т.8 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК е неотносимо към цитираната хипотеза и
резултат на погрешна интерпретация на нормативното тълкуване по чл.130, ал.2 ЗСВ,а съдът
се е произнесъл по цялото искане, обективирано по размер в списъка с разноските по чл.80
ГПК.
Софийският апелативен съд , като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се
в същата оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства намира следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от „Сателит - Джи Ем
Пи - България“ ООД, ЕИК ********* против Б. Ж. Б., ЕГН ********** и „Сън Хорайзън 44“
ЕООД (с предходно наименование „Сателит Трейдинг" ЕООД), ЕИК *********,с която са
предявени искове с правна квалификация чл. 105 ЗЗК и чл. 86 ЗЗД, за солидарно заплащане
на сумата 664 350,38 лева – обезщетение за пропуснати ползи, произтичащи от нелоялна
конкуренция и сумата 210 052,46 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода
22.08.2020 г. – 22.08.2023 г.. Подържа се в исковата молба,че основен предмет на
търговската дейност на ищеца била търговията с ламиниращо фолио,търговия и ремонт на
ламиниращи машини. Ответникът Б. Ж. Б. бил изпълнителен директор на ищцовото
дружество в периода 21.03.2006 г. – 26.11.2018 г. и разполагал с пълен достъп до контактите
на клиентите и доставчиците на дружеството. На 14.10.2015 г. управителят и мажоритарен
собственик на капитала на „Сателит - Джи Ем Пи - България“ ООД получил мозъчен инсулт
и за период от три години не бил в състояние да контролира дейността на Б.. Ответникът Б.
учредил собствено търговско дружество – „Сателит трейдинг“ ЕООД с последващо фирмено
наименование „Сън Хорайзън 44“ ЕООД.Подържа се,че след учредяване на дружеството
ответникът пренасочил доставките на контрахентите на ищеца към собственото си
дружество. Осъществените от Б. Ж. Б. и „Сън Хорайзън 44“ ЕООД действия били приети за
нарушения на правилата на конкуренцията с решение на КЗК № 1045/03.10.2019 г.,което
било потвърдено с решение на АССО и ВАС. Подържа се,че в резултат на нарушенията на
правилата на конкуренцията на ищеца били причинени вреди в размер на 664 350,38 лева,
представляващи пропуснати ползи – нереализирана печалба, получена за сметка на ищеца от
2
нелоялния търговец „Сън Хорайзън 44“ ЕООД.Върху тази сума се претендира и законна
лихва от 210 052,46 лева за периода 22.08.2020 г. – 22.08.2023 г..
В представения отговор на исковата молба ответникът Б. Ж. Б. оспорва предявените искове
като неоснователни.Подържа се,че решението на КЗК обвързва гражданския съд
единствено относно установяването на нарушението,но останалите елементи от състава на
деликта - вредата, причинната връзка между нарушението по 3ЗК и вредата, и размера на
последната подлежат на доказване. Подържа се,че констатираните правонарушения по ЗЗК
не са резултатни и не предполагат вреди под формата на пропуснати ползи, които следвало
да бъдат доказани. В отговора е направено възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на вземанията.
В представения отговор ответникът „Сън Хорайзън 44“ ЕООД е оспорил предявените
искове по подобни съображения.Допълнително се подържа,че оборотите на ищеца в периода
2016 г. – 2018 г. запазвали устойчиво възходящо си развитие,а Б. Б. бил търговски
пълномощник на трудов договор при ищеца и не е имал възможност да въздейства върху
дейността му.
За да постанови обжалваното решение съдът е приел за установено следното от фактическа
страна:С решение № 1045/03.10.2019 г. по преписка № КЗК - 238/2019 г. Комисията за
защита на конкуренцията установила извършено от „Сателит Трейдинг“ ЕООД (с ново
фирмено наименовение „Сън Хорайзън 44“ ЕООД) нарушение по чл. 29 и по чл. 35, ал. 2
ЗЗК и нарушение по чл. 2, ал. 1, т. 4, предл. 2 във връзка с чл. 29 ЗЗК от Б. Ж. Б..По делото
не се спори,че решението е влъзло в сила след потвърждаването му от АССО и ВАС.
Решението на КЗК е влязло в сила на 11.01.2021 г.. Административният орган –КЗК е приел,
че поведението на „Сън Хорайзън 44“ ЕООД е в нарушение на чл. 35, ал. 2, поради факта, че
е използвало усилията на „Сателит - Джи Ем Пи - България“ ООД по популяризирането и
налагането на наименованието и логото „Сателит“ на съответния пазар, с цел улесняване на
стартирането и развитието на собствена търговската дейност, което е в противоречие с
добросъвестната търговска практика, като по този начин ответникът е придобил незабавно и
необосновано конкурентно предимство.Административният орган е приел, че за процесния
период от 02.12.2015 г. до 2019 г. „Сън Хорайзън 44“ ЕООД е осъществило имитация на
фирма и марка (нарушение по чл. 35, ал. 2 ЗЗК). КЗК е приела,че нарушението на чл. 29 ЗЗК
се изразява в това, че Б. Б. е изпълнявал длъжността „изпълнителен директор“ в „Сателит –
Джи Ем Пи – България“ ООД от 21.03.2006 г. до 26.11.2018 г., като същевременно, паралелно
с тази функция в периода от 02.12.2015 г. до 24.10.2018 г., е собственик на капитала и
управител на „Сателит Трейдинг“ ЕООД, поради което е разполагал с информация за
клиентите и с ресурсите на дружеството[1]ищец , които е използвал за улесняване на
стартирането и развитието на собствена търговската дейност, включително е създавал у
съконтрахентите невярно впечатление за връзка между двете дружества. Прието е, че Б. е
нарушил правилата за добросъвестна търговска практика като е учредил дружество със
сходна фирма, като волята за избор на неговото наименование е формирана от Б., за да се
възползва от наложената репутация на „Сателит - Джи Ем Пи - България“ ООД. Съдът е
3
установил от вписванията по партидата на „Сателит - Джи Ем Пи - България“ ООД, че за
процесния период (2016 г. – 2019 г.) управител на дружеството е С. М. Г., който видно от
епикриза, изх. 0644/19.10.2015 г. е диагностициран с исхемичен мозъчен инсулт.Видно от
епикризата Г. е постъпил за лечение в болница на 14.10.15г. и е изписан на
19.10.15г.Представена е и епикриза от 25.11.15г. от която се установява,че Г. е постъпил на
рехабилитация на 18.11.15г. и е изписан на 25.11.15г.С трудов договор № 002/22.06.2006 г. на
Б. Ж. Б. е възложено изпълнението на длъжността „изпълнителен директор“ на „Сателит -
Джи Ем Пи - България“ ООД, която съгласно приложената длъжностна характеристика от
03.01.2007 г. има за предмет извършване на организацията и ръководството на дружеството-
работодател, като си взаимодейства с всички институции и други фирми, свързани с
дейността му и управлява всички негови служители. От вписване 20151203142034 се
установява,че тогава е регистрирано „Сън Хорайзън 44“ ЕООД / тогава с фирмено
наименование „Сателит Трейдинг“/ с капитал притежаван еднолично от Б. Ж. Б., който е и
негов управител. Дружествените дялове от капитала на дружеството са прехвърлени от Б. Ж.
Б. на Ж. Б. Б.,което обстоятелство е вписано на 24.10.2018 г., като приобретателят на
дяловете става и управител на дружеството. До Б. Ж. Б. на 25.10.2018 г. е изпратена
нотариална покана за даване на обяснение за негови действия/бездействия в качеството му
на изпълнителен директор на „Сателит - Джи Ем Пи - България“ ООД във връзка с
търговските отношения на дружеството с южнокорейския доставчик К-Лами Ко. Лтд, която
покана е получена от адресата на 12.11.2018 г.. Въз основа на заключението на назначената
по делото считоводна експертиза,съдът е приел,че общата стойност на направените доставки
от К-Лами Ко. Лтд. на „Сателит Трейдинг" ЕООД („Сън Хорайзън 44“ ЕООД) през периода
2016 г. - 2019 г. вкл., съгласно издадените фактури и митническите декларации, възлиза на
сумата 206 177,50 щатски долара, с левова равностойност по курс на валутата съгласно
митническите декларации – 355 317,03 лева. Общият размер на себестойността на стоките,
придобити от „Сън Хорайзън 44“ ЕООД от корейския доставчик К-Лами Ко. Лтд. през
периода 2016 г. - 2019 г. включваща стойността на стоките по фактури, стойността на
международния транспорт и стойността на услугите свързани с освобождаването на
доставените стоки от митницата и стойността на транспортните разходи за доставяне на
стоките до склада, възлиза на сумата 369 938,08 лева. Общият размер на реализираните от
„Сън Хорайзън 44“ ЕООД приходи от продажби съгласно представените фактури за периода
от 2016 г. до 2019 г. и счетоводните записи по сметка 702 „Приходи от продажба на стоки“ и
отразените в оборотните ведомости стойности на оборотите възлиза на сума в общ размер
от 1 099 299,98 лева, формирана от приходи в размер на 125 517,00 лева за 2016 г., 222
600,00 лева за 2017 г., 506 382,98 лева за 2018 г. и 244 800,00 лева за 2019 г.. Приходите от
продажба на доставени от К-Лами Ко. Лтд. стоки са на стойност 1 055 227,28 лева и
представляват 95,99 % от общия оборот на „Сън Хорайзън 44“ ЕООД за процесния период.
Нетната печалба на търговеца възлиза на сумата 685 289,20 лева (1055227,28 лева -
369938,08 лева). За същия период 2016 г. – 2019 г. на ищеца „Сателит - Джи Ем Пи -
България“ ООД К[1]Лами Ко. Лтд. е доставило стоки по една фактура на стойност 13 522,50
щатски долара с левова равностойност 23 749,70 лева и себестойност с включени разходи за
4
транспорт и митническо обслужване – 25 526,72 лева без ДДС. Общият размер на
реализираните от „Сателит Джи Ем Пи България" ООД приходи от продажби на стоки
съгласно представените оборотни ведомости, отразени по сметка 702 „Приходи от продажба
на стоки” през периода от 2016 г. до 2019 г. вкл., възлиза на сума в общ размер от 1 833
330,27 лева без ДДС, формирана от приходи в размер на 553 726,27 лева за 2016 г., 482
531,78 лева за 2017 г., 411 272,60 лева за 2018 г. и 385 799,62 лева за 2019 г.. Приходите от
продажба на доставени от К-Лами Ко. Лтд. стоки са в размер на 65 677,50 лева и
представляват 3,58 % от общия им размер, като нетната печалба е в размер на 40 150,78
лева. За процесния период общ клиент на двете дружества е само „Капелан България”
ЕООД, като общият размер на реализираните от „Сън Хорайзън 44“ ЕООД приходи от
продажба на стоки на клиент „Капелан България” ЕООД възлиза на сумата 1 056 574,98
лева, докато приходите за „Сателит - Джи Ем Пи - България“ ООД са в размер на 65 677,50
лева и са реализирани единствено през 2016 г.. С електронна кореспонденция от електронен
адрес: *********@********.*** до електронен адрес *****@******.*** на 29.12.2015 г. е
изпратено писмо с искане вече заявено за доставка количество стоки да бъде доставено с
двама отделни получатели: „Сателит - Джи Ем Пи - България“ ООД – 2250 кутии и „Сателит
Трейдинг“ ЕООД – 4300 кутии. В писмо на представляващ К-Лами Ко. Лтд от 13.12.2018 г.
до дружеството ищец е отразено, че за периода 2016 г. – 2018 г. К-Лами Ко. Лтд е извършило
по поръчка на „Сателит - Джи Ем Пи - България“ ООД на 4 доставки, като първата доставка
от 14.01.2016 г. е разделена и администрирана с получатели „Сателит - Джи Ем Пи -
България“ ООД и „Сателит Трейдинг“ ЕООД, а следващите три доставки са администрирани
с получател „Сателит Трейдинг“ ЕООД.
За да постанови обжалваното решение съдът е приел от правна страна,че съгласно чл. 105,
ал. 4 ЗЗК, влязлото в сила решение на Върховния административен съд, което потвърждава
решение на КЗК за установяване на извършено нарушение по закона, има обвързваща сила
за гражданския съд относно факта на нарушението и нарушителя-т.е. чл. 105, ал. 4 ЗЗК има
функция, аналогична с разпоредбите на чл. 300 и чл. 302 ГПК - обвързване на съда от
действието на акт на друг орган (включително съд), с цел облекчаване на доказването в
процеса и избягване на противоречивото разрешение на един и същи въпрос.Съдът е
приел,че фактическият състав, пораждащ правото на обезщетение за вреди от извършено
нарушение на правилата на конкурентното право, което нарушение е установено с влязъл е
сила акт на КЗК включва: поведение на всеки от процесуално легитимираните ответници,
което компетентният орган КЗК е установил да представлява нарушение на конкретни
правила на ЗЗК, настъпили в правната сфера на ищеца вреди в пряка причинна връзка с
осъщественото нарушение и доказване на техния размер. Съдът е приел,че нарушенията на
ЗЗК от двамата ответници са установени по задължителен за съда начин, поради което на
изследване в производството подлежат останалите елементи от правото на обезщетение :
вреди, техния размер и пряката причинно-следствена връзка между настъпването им и
установеното нарушение на разпоредби на ЗЗК. Съдът е приел,че отговорността за
нарушения на правилата, осигуряващи защита на конкуренцията е деликтна и затова
обезщетението е дължимо за всички вреди – претърпени загуби и пропуснати ползи,
5
включително със съответната законна лихва от настъпването им, без значение дали са били
предвидими или не, за да се постигне пълна обезвреда и увреденият да бъде поставен в
положението, в което би се намирал, ако нарушението на правото на конкуренцията не е
било извършено (чл. 106, ал. 1 ЗЗК). Вредите представляват настъпили в правната сфера на
„Сателит - Джи Ем Пи - България“ ООД неблагоприятни изменения,които могат да се
изразят в увеличаване на обема на пасива на имуществото му и/или в намаляване обема на
неговия актив, включително и чрез пропускане на сигурна възможност за неговото
увеличаване. Ищецът претендира настъпилите вреди да имат характера на пропуснати
ползи. Като е съобразил даденото в ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 3 от 12.12.2012 г. по
тълк. д. № 3/2012 г., ОСГТК на ВКС разрешение относно доказването на вредите с характер
на пропуснати ползи и адаптирането му към отговорността от нарушение на ЗЗК, съдът е
приел, че установяването на пропуснатата полза се основава на предположение за
състоянието, в което имуществото на кредитора на отговорността би се намирало, ако
поведението на задълженото по отговорността лице беше съответно на предписанията на
конкурентното материално право, съпоставено с действителното състояние на имуществото
му след като нарушение е било реализирано.Съдът е приел,че поради това,че пропуснатата
полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение следва да се
изгражда на база доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да
почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Пропуснатата
полза е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение,поради което
следва да бъде доказана в процеса. Само ако бъде доказано, че при спазване на правилата,
установени в защита на конкуренцията от страна на процесуално легитимираните
ответници, имуществото на „Сателит - Джи Ем Пи - България“ ООД обективно е могло да
бъде увеличено, ще бъде постигната целта на предвиденото в чл. 106 ЗЗК обезщетяване - да
се постави ищецът в положението, в което би се намирал, ако Б. Ж. Б. и „Сън Хорайзън 44“
ЕООД не бяха допуснали нарушение на правилата, установени в защита на конкуренцията.
Съдът е приел,че по делото не е спорно,че ищеца е имал търговски отношения с
чуждестранен търговец - К-Лами Ко. Лтд, от когото се снабдявал със стоки. От събраните по
делото доказателства съдът приел,че е установено, че за периода 2016 г. – 2019 г. „Сателит -
Джи Ем Пи - България“ ООД е сключило само една сделка с К-Лами Ко. Лтд, което е било
негов доставчик и съответно е реализирало приходи от продажба на доставените му стоки на
крайния клиент „Капелан България” ЕООД в размер на 65 677,50 лева през 2016 г.. След
учредяването на ответното „Сателит Трейдинг" ЕООД от Б. Ж. Б., вписано в търговския
регистър на 03.12.2015 г., още на 29.12.2015 г. Б., действащ от името на „Сателит - Джи Ем
Пи - България“ ООД и посредством електронна поща с домейн на ищеца, е обективирал
искане документално разделяне доставката на вече поръчана стока от К-Лами Ко. Лтд
между дружеството, с което доставчикът е бил в трайни отношения - „Сателит - Джи Ем Пи -
България“ ООД и нововъзникналия търговец „Сателит Трейдинг" ЕООД.Съдът е приел,че е
налице човешка презумпция за добросъвестност в поведението на участниците в социално-
икономическите отношения, е възникнало предположение, че използването на част от
фирменото наименование от новоучреденото дружество е резултат на дадено му от „Сателит
6
- Джи Ем Пи - България“ ООД съгласие. По този начин за третите лица се създава
субективна представа за икономическа или управленска свързаност между дружествата и те
се възприемат като единен икономически субект с вероятно общ управленски център.
Имитацията на фирма е обстоятелството, предпоставило възможността новоучреденият
търговец безпрепятствено да замести този, с когото К-Лами Ко. Лтд се е намирало в трайни
търговски отношения и след разделената доставка в началото на 2016 г., да продължи да
доставя само и единствено на „Сателит Трейдинг" ЕООД, сега „Сън Хорайзън 44“ ЕООД.
Съдът е приел,че тези доставки К-Лами Ко. Лтд е извършвало при субективната увереност
на представляващите го, че търгуват с ищеца „Сателит - Джи Ем Пи - България“ ООД,което
било установено от писмото на доставчика от 13.12.2018 г., в което е посочено, че
следващите доставки, съответно от м. 12.2016 г., м. 03.2018 г. и м. 11.2018 г. са извършени,
но по указания на Б. Ж. Б., действал като изпълнителен директор на „Сателит - Джи Ем Пи -
България“ ООД, са администрирани с получател „Сателит Трейдинг" ЕООД. Доставените от
К-Лами Ко. Лтд стоки са реализирани на вътрешния пазар чрез сделки, сключени с „Капелан
България” ЕООД, което е клиент (купувач) на „Сателит - Джи Ем Пи - България“ ООД, но
след 2016 г. започва да търгува със „Сателит Трейдинг" ЕООД („Сън Хорайзън 44“ ЕООД),
което единствено е разполагало с доставените от К-Лами Ко. Лтд стоки и търсени от
купувача, като е достигнат оборот от 1 056 574,98 лева и нетна печалба в размер на 685
289,20 лева. Съдът е приел,че именно тази нетна печалба съставлява размера на вредата
под формата на пропусната полза за „Сателит - Джи Ем Пи - България“ ООД и
настъпването е било сигурно. Съдът е приел,че сигурността,че „Сателит - Джи Ем Пи -
България“ ООД ще реализира нетна печалба от продажбата на „Капелан България” ЕООД на
стоките, произведени от К-Лами Ко. Лтд, е несъмнена. На българския пазар имало търсене
на тези конкретни стоки в реализираните от ответното дружество количества и на цената,
при която сделките са сключени (в противен случай такива обороти изобщо не биха били
налице), включително чуждестранният производител на тези стоки обективно (фактически)
ги е доставил, т. е. имал е необходимите производствени мощности и материали за
създаването им и е изразил съгласие да се разпореди с тях при съответната пазарна цена.
Фактът, че „Сън Хорайзън 44“ ЕООД е реализирало стоките на българския пазар при
установената цена и е постигнало съответната печалба, сочи, че са били налице обективните
икономически условия за това -търсене и предлагане. При тези разсъждения съдът е приел за
изяснено,че ако нарушенията на правилата за защита на конкуренцията от ответниците не
бяха осъществени, то доставките от К-Лами Ко. Лтд биха били получени от „Сателит - Джи
Ем Пи - България“ ООД, каквато е била практиката до 2016 г., а на българския пазар стоките
реализирани чрез продажбата им на „Капелан България” ЕООД, което дружество е било
клиент на ищеца именно за този вид стоки и което фактически ги е придобило на
съответната цена, но от „Сателит трейдинг“ ЕООД. В случай,че Б. не беше регистрирал
дружество с имитиращо фирмата на „Сателит - Джи Ем Пи - България“ ООД наименование
и не бе използвал достъпната му в служебно качество информация за клиентите и
изградените контакти с доставчика К-Лами Ко. Лтд, бази данни и др. ресурси на
дружеството-негов работодател, за улесняване стартирането и развитието на търговската
7
дейност на „Сателит Трейдинг" ЕООД (сега „Сън Хорайзън 44“ ЕООД), включително не
беше пренасочил доставките на К-Лами Ко. Лтд към новосъздаденото от него дружество и
съответно реализацията им на българския пазар,то ищецът не би претърпял установените
вреди, представляваща неполучена нетна печалба в размер на 685 289,20 лева, тъй като
самия ищец би продал стоките.От тук и съдът е извел,че между извършените нарушения на
правилата, осигуряващи конкуренцията и настъпилите вреди е налице пряка причинно-
следствена връзка. Съдът е приел,че действията на Б. са били предприети с цел да бъде
пренасочена част от търговската дейност на „Сателит - Джи Ем Пи - България“ ООД към
негово дружество и по този начин това дружество обективно да реализира приходи, за които
не е направило никакви инвестиции за разработване на пазара, за осигуряване на
доставчици, за материално и персонално обезпечаване на дейността.Съдът е приел,че
създаването на търговско дружество с имитиращо друг търговец фирмено наименование и
ползването на контактите му с клиенти и доставчици, е достатъчно, за да е нарушена
разпоредбата на чл. 29 ЗЗК, тъй като това е действие в противоречие с добросъвестната
търговска практика, което е достатъчно да може да увреди интересите на конкурентите.
Според съда в случая създаването на новото дружество е нарушение на чл. 29 ЗЗК и същото
е поставило началото на причинно-следствената верига, довела до пропускане от страна на
„Сателит - Джи Ем Пи - България“ ООД на възможността да реализира сигурна нетна
печалба в размер на 685 289,20 лева.Съдът е приел,че в случая се касае за подмяна на
търговец с друг такъв, с имитиращо го наименование и заемане на пазарната му позиция,
единствено в резултат на недобросъвестното поведение на лицето, управляващо дейността и
на двете юридически лица - Б. Ж. Б.. Дейността на изместения не по силата на
икономическите закони търговец е била фактически управлявана от Б. и поради това не е
налице реакция от страна на „Сателит - Джи Ем Пи - България“ ООД,което е навело съда на
извода,че реализираните от „Сателит трейдинг“ ЕООД приходи по същността си
представляват точно тези, които би реализирало „Сателит - Джи Ем Пи - България“ ООД,
ако не бяха налице извършените нарушения от страна на ответниците. С оглед на
това,че отговорността за обезщетяване на вредите от нарушения на ЗЗК е деликтна по своя
характер. Нарушенията са извършени от две лица - „Сън Хорайзън 44“ ЕООД и Б. Ж. Б., като
поведението на всяко от тях е част от причината, довела до настъпването на вредите и
приносът им не би могъл да бъде разграничен,съдът е приложил разпоредба на чл. 53 ЗЗД,
установяваща солидарна отговорност за причинителите на вредата.
Възражението на ответниците за съпричиняване на вредите от страна на ищеца е прието от
съда за неоснователно. Съпричиняване е налице когато поведението на увреденото лице е в
причинна връзка с настъпилите неблагоприятни изменения в правната му сфера, но това
поведение следва да е противоправно. Поведението на увреденото юридическо лице
„Сателит - Джи Ем Пи - България“ ООД не е противоправно, поради това,че същото не е
било задължено да следи за вписванията на други юридически лица в търговския
регистър,които са с имитиращи фирмата му наименования.
С оглед на горното съдът е уважил предявения от „Сателит - Джи Ем Пи - България“ ООД
8
иск в размер от 664 350,46 лева.
По отношение направеното от ответниците възражение за изтекла погасителна давност
съдът е приел,че същото е неоснователно. Приложима по отношение на вземане за
обезщетение на вреди от деликт е общата 5 годишна давност, която по силата на чл. 114, ал.
3 ЗЗД почва да тече от откриването на дееца. За да може увреденото лице да предяви иск за
обезщетение за вреди, е необходимо то да знае кое е отговорното лице за нарушението на
конкурентното право. До установяването на вредите и нарушителя, кредиторът на
отговорността е в невъзможност да защити правата си и не би могъл да бъде санкциониран с
давност. Съдът е приел,че установяването на недобросъвестни действия от страна на Б. Ж. Б.
е станало през м. 10.2018 г., в резултат, на което от същия са изискани обяснения по реда на
КТ.Съдът е приел,че доказателства за установяване на вредите в по-ранен момент не са
ангажирани,поради което към момента на предявяването на исковата молба – 23.08.2023 г.
не е изтекъл 5-годишен период, през който кредиторът да е бездействал да упражни правото
си да реализира деликтната отговорност на ответниците.
Съдът е приел,че съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата, като при задължение от непозволено увреждане
длъжникът се смята в забава и без покана в приложение на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Поради това е
присъдил и обезщетение за забава върху пропуснатите ползи за периода 22.08.2020 г. –
22.08.2023 г. в размер на 210052.46 лева.
С обжалваното решение съдът е присъдил заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение в размер на 29 580 лева и за възнаграждение на вещо лице в размер на
2 000лв.Съдът не е присъдил претендираната от ищеца държавна такса за провеждане на
исковете в размер на 34 980 лева,поради това,че същата не е включена в представения
списък на разноските.
След постановяване на обжалваното решение по делото е постъпила молба по чл.248 от ГПК
от ищеца „Сателит - Джи Ем Пи - България“ ООД за изменение на решението, в частта на
присъдените разноски,поради това,че съдът пропуснал да се произнесе по отношение на
заплатената държавна такса.
Ответниците са представили отговор,с който оспорват подадената молба.
С обжалваното, с частната жалба, определение съдът отхвърлил подадената молба.Приел е
,че съгласно чл. 80 ГПК, за да може да иска изменение на решението в частта за разноските,
страната следва да е представила списък до приключване на последното заседание в
съответната инстанция, като наличието на такъв е процесуално предпоставка за
допустимост на молбата – т. 9 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС.Съдът е приел,че производството по чл. 248 ГПК цели преодоляване на пропуск на
съда да се произнесе по направено искане за разноски, като допълни решението си или
измени вече присъдени разноски при допусната техническа грешка във връзка с определяне
на техния размер. Недопустимо е в това производство да се цели промяна на формираната и
9
ясно изразена в мотивите на съда воля по отношение обвързаността на произнасянето по
искането за присъждане на разноски от релевираното чрез списъка искане. В случая, в
мотивите на решението ясно е изразена правораздавателната воля на съда относно този
спорен въпрос – заплатената държавна такса за провеждане на исковете в размер на 34 980
лева не е включена в представения списък на разноските и съдът не би могъл да я присъди
като разноски,което налага извода, че не е налице пропуск на съда да формира воля за този
направен разход – такъв е доказан, но не е включен в списъка на разноските. Поради това,че
за претенцията за разноски съдът не следи служебно, при присъждането им същия е
ограничен до посочения в списъка претендиран размер.Съдът е приел,че пропускът да се
включи един от разходите по делото в списъка на разноските по чл. 80 ГПК освобождава
съда от процесуалното му задължение да се произнесе по отговорността за разноските за
този разход. Съдът се е позовал на съдебна практика на ВКС,съгласно която в
производството по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решението в частта за разноските
страната не разполага с правото да допълва или изменя вече представения списък. Съдът е
приел,че в приложение на диспозитивното начало произнасянето на съда е обусловено от
направеното от страната искане- т. е. съдът е длъжен да присъди разноски само ако такива са
поискани и само до размера, за който са поискани. Претенцията за разноски следва да бъде
заявена най-късно до края на устните състезания и е недопустимо нейното изменение в
срока по чл. 248 ГПК, включително чрез разширяване обема на разноските, включени в
списъка.Производството по чл. 248 ГПК е уредено, за да бъдат отстранени грешките на съда,
а не тези на страните,каквато е и невключването на една претенция за направени разноски в
списъка на разноските.
Софийският апелативен съд счита,че обжалваното решение е
незаконосъобразно,поради което следва да бъде отменено. Атакуваното решение е
валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените от жалбоподателя
оплаквания в жалбата.
В жалбата са наведени многобройни съображения относно незаконосъобразността на
направения от съда доклад по делото и свързаната с това невъзможност,за
жалбоподателите,да ангажират по делото ползващи ги доказателства.
Съдът счита,че това съображение на жалбоподателите е неоснователно.С доклада по
делото с определението от 26.03.2024 правилно е съобразил,че влязлото в сила решение на
КЗК,с което са установяването на фактите, касаещи нарушението и нарушителя,съгласно чл.
105, ал. 4 ЗЗК имат доказателствено значение, поради което за страните в исковия процес
не съществува необходимост от доказването им и е недопустимо преразглеждането им.
Подържа се,че е неверен изводът на съда, направен в резултат на процесуално
нарушение, че управителят на дружеството - ищец (г-н С. М. Г.) не е упражнявал правата и
изпълнявал задълженията на управител в периода 2015 - 2018 г., поради което не е бил в
състояние да положи дължимата грижа на добър търговец за делата на дружеството си и да
реагира адекватно на евентуалните конкурентни дейности. Подържа се,че не само е бил в
10
състояние и е упражнявал управителните си права без прекъсване, но е управлявал
допълнително други дружества с други предмет на дейност, включващ в същия период от
време изграждане и въвеждане в експлоатация на хотел и др.
Съдът счита,че това становище на жалбоподателя,което по принцип съответства на
събраните по делото доказателства,е правилно.За да направи извода,че управителят на
дружеството - ищец (С. Г.) не е упражнявал правата и изпълнявал задълженията на
управител в периода 2015 - 2018 г. и не е бил в състояние да положи дължимата грижа на
добър търговец за делата на дружеството си,съдът се е позовал на епикриза, изх.
0644/19.10.2015 г.,от която се установява,че Г. е диагностициран с исхемичен мозъчен
инсулт.Посоченото обстоятелство определено сочи на влошено здравословно състояние на
едноличния собственик и управител на ищцовото дружество,но от наличието на това
заболяване не може да се направи извод,при липсата на други доказателства в тази насока,че
Г. е бил в невъзможност да упражнява контрол върху дейността на дружеството.По делото са
представени множество писменни доказателства,съставени през периода 2016-2020г., които
касаят дейността на „Сателит Хотелс“ЕООД,на което Г. е едноличен собственик на капитала
и управител,които носят подписа на същия.Подписа върху документите не са оспорени от
страна на ищцовото дружество,поради което съдът приема,че след като Г. е участвал в
дейността на „Сателит Хотелс“ЕООД , може да се приеме,че здравословното състояние на
управителя на ищцовото дружество е позволявало,участието му в дейността на ищеца.С
оглед на това съдът счита,че Г. е могъл пълноценно да участва в делата на дружеството и да
контролира дейността на на неговите служители.Въпреки,че извършените от Б. нарушения
са установени с влязлото в сила решение на КЗК,бездействието на Г. или по-скоро липсата
на твърдения и доказателства за действия от негова страна, са от значение за отговорността
на двамата ответници.
Подържа се в жалбата,че е неверен е изводът на съда, че Б. Ж. Б. е бил „изпълнителен
директор“ на ООД и е осъществявал организация и ръководство на дружеството - ищец. Б.
нямал правомощия дори на обикновен търговски пълномощник, а дружеството - ищец го
регистрирало като обикновен изпълнител от среден ранг по списъка на Националната
класификация на професии и длъжности,както и че същият никога не е бил упълномощаван
да упражнява права или изпълнява задължения, които са предпоставка за реализиране на
правомощията по т. нар. „длъжностна характеристика“.
Съдът счита,че становището на жалбоподателя е основателно.Видно от цитирания по
горе трудов договор № 002/22.06.2006 г. на Б. Ж. Б. е възложено изпълнението на
длъжността „изпълнителен директор“ на „Сателит - Джи Ем Пи - България“ ООД, която
съгласно приложената длъжностна характеристика от 03.01.2007 г. има за предмет
извършване на организацията и ръководството на дружеството-работодател, като си
взаимодейства с всички институции и други фирми, свързани с дейността му и управлява
всички негови служители.От страна на ищцовото дружество по делото не са ангажирани
каквито и да било доказателства,че ,въпреки,че е бил назначен на тази длъжност,Б. е
разполагал с правомощия да ръководи дейността на дружеството.По делото е
11
представената електронна кореспонденция,от която се установява,че същият е комуницирал
със съкантрахентите на дружеството-ищец,но от това обстоятелство не може да се направи
извод,че същия е управлявал дружеството-по делото не са представени каквито и да било
доказателства,че през процесния период Б. е слючвал договори от името на
дружеството,подписвал е фактури и платежни нареждания или друга кореспонденция с
държавни органи.
В жалбата са релевирани оплаквания ,че сделките на дружеството - ответник с К-
Лами Ко са сключени по поръчка на дружеството - ищец, направена от Б. Б. в качеството му
на представляващ дружеството - ищец. Б. не подписвал договори и не е сключвал сделки от
името и за сметка на дружеството - ищец, поради това,че не е имал подобни правомощия.
Подържа се още,че е неверен изводът на съда, че дружеството - ответник или Б. Б. са
пренасочили/отклонили сделки на "Сателит Джи Ем Пи-България" ООД към „ Сателит
трейдинг“ ЕООД.
Съдът счита,че посочените възражения не следва да бъдат разглеждани в настоящия
процес.Както беше посочено по-горе съгласно чл. 105, ал. 4 ЗЗК, влязлото в сила решение на
Върховния административен съд, което потвърждава решение на КЗК за установяване на
извършено нарушение по ЗЗК, има обвързваща сила за гражданския съд относно факта на
нарушението и нарушителя-т.е. чл. 105, ал. 4 ЗЗК.Поради това към настоящия момент не
може да бъде подлагано на повторна прецента дали е налице някакво нарушение от страна
на Б. при осъществяване на сделките на корейския доставчик и новоучреденото дружество
на Б..
Подържа се в жалбата,че решението е незаконосъоразно,поради това,че в случая следва
да намерят приложение правилата на Тълкувателно решение № 3 от 13.01.2023 г. на ВКС по
т. д. № 3/2021 г., ОСГТК ,което регулира правилата за установяване и доказване на
пропуснатата полза като вид имуществена вреда. С диспозитива на същото е прието,че
причинените от деликт пропуснати ползи трябва да бъдат доказани със сигурност, както
трябва да бъдат доказани със сигурност пропуснатите ползи, причинени от неизпълнение на
договорно задължение.
По отношение на вредата
Съдът счита,че това становище на жалбоподателя е основателно и следва да бъде
уважено.Не съществува спор в съдебната практика,че нарушенията на разпоредбите на ЗЗК
са основание за търсене на деликтна отговорност.Съгласно на Тълкувателно решение № 3
от 13.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 3/2021 г., ОСГТК за да възникне деликтната отговорност,
предвидена в чл.45-54 ЗЗД,следва да са налице четири предпоставки: 1. противоправно
действие или бездействие; 2. вреди; 3. причинна връзка между действието или
бездействието и вредите; 4. вина на деликвента. Само при едновременното съществуване на
посочените предпоставки е налице непозволено увреждане, като осъществяването на
12
фактическия състав завършва с настъпването на вредите. От този момент възниква и
правото на увреденото лице да търси обезщетение за претърпените от него вреди.
Имуществените вреди са два вида: претърпяна загуба и пропусната полза. Това деление е
предвидено изрично в чл.82 ЗЗД при договорната отговорност. По отношение на деликтната
отговорност, то се извежда от разпоредбата на чл.51, ал.3 ЗЗД, допускаща обезщетяване за
пропусната полза от загуба на работоспособност, и на чл.51, ал.1 ЗЗД, която предвижда
обезщетяване на „всички вреди”, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. В теорията и съдебната практика се приема, че пропуснатата полза е
неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора, респективно на третото лице,
увредено от деликта. Договорната и деликтна отговорност са видове гражданска
отговорност. Понятието пропусната полза е с едно и също съдържание както при
договорната, така и при деликтната отговорност. При всяка от тях пропуснатата полза, като
вид имуществена вреда, е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на
обезщетение. Както при договорната, така и при деликтната отговорност в закона няма
презумпция по силата, на която пропуснатата полза да се предполага за настъпила.
Поради това доказването на пропуснатата полза в двата случая следва да е еднакво.
Поставеният правен въпрос, предмет на настоящото тълкувателно дело, касае по-обща
хипотеза от тази, по която се е произнесъл ВКС - ОСГТК с решение № 3/12.12.2012 г. по
тълк. дело № 3/2012 г., а именно доказване на пропуснати ползи, причинени от деликт. С
посоченото решение по тълк. дело № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че при предявен
иск по чл. 82 ЗЗД за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи, произтичащи
от забавено изпълнение на задължение за изграждане на обект, трябва да съществува
сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора, която сигурност не се
предполага. В разясненията към тълкувателното решение се приема, че установяването на
пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на
кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си,
съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението. Тъй като пропуснатата
полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва да се
изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да
почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването.
Разяснено е, че пропуснатата полза е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на
обезщетение. Поради това и при липса на изрично установена в закона презумпция за
настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана в
процеса. Прието е също, че само ако бъде доказано, че при точно изпълнение на длъжника
имуществото на кредитора е могло да бъде увеличено, ще бъде постигната целта на
предвиденото в чл. 82 ЗЗД обезщетяване - да се поправят претърпените от кредитора вреди,
без да се допусне обогатяването му за сметка на длъжника. Съгласно разпоредбата на чл.51,
ал.1 ЗЗД деликвентът дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. При така очертания обем на отговорността не съществува
съмнение, както в теорията, така и в практиката, че обезщетението обхваща както
претърпяната загуба, така и пропуснатата полза. Както се посочи пропуснатата полза е
13
неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора, респективно на увреденото от
деликта лице. На обезщетяване подлежат само реалните вреди, т.е. правото на
обезщетение се поражда само за действително претърпените вреди, а не
предполагаемите или хипотетични, тъй като обратното може да доведе до случаи на
неоснователно обогатяване. Възможността, за увеличение на имуществото на
увреденото от деликта лице, сама по себе си не е достатъчна, за да се приеме наличието
на пропусната полза. Дали пропуснатата полза е щяла да бъде реализирана е въпрос на
съществуване или несъществуване на обективни факти от действителността, които
подлежат на доказване и от които произтича тази възможност. Тъй като законът изисква
реално настъпила вреда, за да възникне правото на обезщетение, предположението за
наличието на пропусната полза трябва да се изгражда на доказана възможност за
сигурно увеличаване на имуществото на увреденото лице, като не може да почива на
логическото допускане за закономерно настъпване на увеличението, както е и прието с
тълк. решение № 3/2012 г. по тълк. дело № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно правилото
на чл.154, ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест, всяка една от страните в
производството трябва да докаже фактите и обстоятелствата, на които основава изгодните за
себе си искания и възражения, съответно да понесе неблагоприятните последици от
недоказването им. При иск за обезщетение за вреди от непозволено увреждане увреденото
лице трябва да установи всички елементи, включени във фактическия състав на
увреждането, с изключение на тези, които се предполагат по силата на закона, а
деликвентът следва да установи обстоятелствата, водещи до отпадане на отговорността му
или до ограничаване на обема й. В чл.45 ЗЗД е предвидено, че при непозволеното увреждане
вината на деликвента се предполага до доказване на противното, от което следва, че всички
останали елементи от фактическия му състав, включително и вредите, подлежат на
доказване от увреденото лице. Вредите са обективна категория и затова за уважаването
на иска за непозволено увреждане не е достатъчно настъпването им да е предполагаемо
и хипотетично, а е необходимо да се установи реалното им съществуване. В този случай
на доказване подлежат фактите, от които произтича възможността за реализиране на
ползата, както и че реализирането й е станало невъзможно поради деликта. Тези факти
са конкретни и обективно съществуващи. Затова при спор относно претърпяна пропусната
полза съдът следва да преценява всички – както преки, така и косвени доказателства за
действително съществуващите факти и състояния, от които може да се направи обоснован
извод за сигурно увеличаване на имуществото на увреденото лице, което е осуетено от
деликта.
Така изложените постулати на Тълкувателно решение № 3 от 13.01.2023 г. на ВКС
по т. д. № 3/2021 г., ОСГТК следва да намерят приложение в настоящия случай.В исковата
молба,по която е образувано делото ищецът претендира вреда под формата на пропусната
полза.Тази пропусната полза е обоснована с невъзможността му да реализира печалба от
търговската му дейност с южнокорейското дружество,което му доставя въпросната стока и
от последващата препродажба на същата стока на трети лица.С оглед разпределението на
доказателствената тежест извършено от съда ищеца следва да ангажира доказателства,че
14
тази претендирана от него вреда е настъпила и то в резултат от незаконосъобразните
действия на ответниците по делото.За да бъде преценено дали е налице вреда следва ,на
първо място да са налице твърдения,че до началото на вреденосните действия на
ответниците,ищецът е реализирал от тази дейност определена печалба /например ХИКС
лева/ и че вследствие на вредоносните действия на ответниците тази Х печалба е намаляла с
определена сума,което е пропуснатата полза за ищеца.На следващо място по делото следва
да бъдат ангажирани доказателства относно това каква е била печалбата на ищеца преди
отпочване вредоносните действия на ответниците и с колко е намаляла тази печалба
вледствие на тези действия.В настоящия случай,в исковата молба,по която е образувано
делото, е налице само твърдение на ищеца,че е в дългогодишни търговски
взаимоотношение с корейското дружество.Само от този факт не може да се изведе по
какъвто и да било начин извод,при доказаност на останалите предпоставки за ангажиране на
деликтната отговорност,че в резултат на действията на ответниците е причинена вреда в
определен размер.Както беше посочено по-горе,с оглед тълкувателното
решение,сигурността на причиняването на пропуснатата полза следва да е доказано по
несъмнен начин.С оглед на липсата на твърдения в исковата молба за печалбата на ищеца в
ретроспекция назад във времето,преди исковия период,липсва базата,на която да се
преценява дали е налице пропусната полза или не, и евентуално в какъв размер е
същата.Само при наличие на твърдение,че до момента на извършване на нарушението
дружеството е имало определена печалба,която е намаляла вследствие нарушението може да
се преценява колко е това намаление.В настоящия случай,освен ,че няма твърдения в
исковата молба за размера на печалбата на ищеца в предходни години,по делото не са
ангажирани и доказателства за размера на печалбата назад във времето.Само при
съпоставката на размера на печалбата преди и след извършване на нарушението може да се
прецени в какъв размер е пропусната полза от ищеца.
В обжалваното решение съдът,който е указал в доклада,че следва да се ангажира
доказателства във връзка с размера на вредата , въобще не е обсъждал въпроса как тя се
формира за ищцовото дружество.Печалбата формирана за процесния период при ответното
дружество не може да бъде приета за закономерна вреда причинена на ищеца.Дори и да бъде
прието,че вследствие незаконосъобразните действия на Б. е причинена вреда под формата
на пропусната полза на ищеца, за сметка на увеличаване на печалбата на ответното
дружество,то по делото не е изяснено с колко е това намаление,предвид липсата на
доказателства.
В обжалваното решение съдът е приел,че именно нетна печалба на ответното
дружество съставлява размера на вредата под формата на пропусната полза за „Сателит -
Джи Ем Пи - България“ ООД и настъпването и е било сигурно. Съдът е приел,че
сигурността,че „Сателит - Джи Ем Пи - България“ ООД ще реализира нетна печалба от
продажбата на „Капелан България” ЕООД на стоките, произведени от К-Лами Ко. Лтд, е
несъмнена. На българския пазар имало търсене на тези конкретни стоки в реализираните от
ответното дружество количества и на цената, при която сделките са сключени (в противен
15
случай такива обороти изобщо не биха били налице), включително чуждестранният
производител на тези стоки обективно (фактически) ги е доставил, т. е. имал е необходимите
производствени мощности и материали за създаването им и е изразил съгласие да се
разпореди с тях при съответната пазарна цена. Фактът, че „Сън Хорайзън 44“ ЕООД е
реализирало стоките на българския пазар при установената цена и е постигнало съответната
печалба, сочи, че са били налице обективните икономически условия за това -търсене и
предлагане.
Посочения пазарен анализ направен от съда има своята пазарна логика,но
сигурността,че на пазара има търсене на подобни стоки,не отговаря на въпроса колко е била
печалбата на ищеца от тази дейност преди нарушението.Както е прието в тълкувателното
решение посочено по-горе вредите са обективна категория и затова за уважаването на иска
за непозволено увреждане не е достатъчно настъпването им да е предполагаемо и
хипотетично, а е необходимо да се установи реалното им съществуване.В случая, от
предполагаемата възможност настъпването на вредите да е обусловено от действията на
двамата ответници, не може да се установи реалното им причиняване при липсата на
посочените доказателства,а и твърдения в исковата молба.
По отношение на причинно-следствената връзка между деянието и вредите
Подържа се в жалбата,че съдът не е уважил възражението , което ответниците са
направили за прекъсване на причинно - следствената връзка или за съпричиняването на
вредите, ако и доколкото такива се установи да са причинени при спазване на правилата на
ГПК за установяване и доказване на релевантни факти. Възражението засяга отсъствието на
дължима грижа на добър търговец от страна на управителя на дружеството и критериите на
ТЗ за определяне на интензитета на тази грижа в условията на професионализма на
търговците. Значението на дължимата грижа е определено в Тълкувателно решение № 1 от
11.12.2018 г. по т. д. № 1/2017 г., ОСГК така: ,,По отношение на отговорността за вреди от
неизпълнението на задължения с определено съдържание е приложимо правилото на чл. 83.
ал. 2 ЗЗД, че длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл да
избегне, като положи грижи на добър стопанин. При деликтната отговорност няма нужда
от подобно правило, тъй като делинквентът дължи обезщетение само за тези вреди,
които са в причинна връзка с неговото противоправно деяние. Вредите, които са в
причинна връзка с неполагането на дължимата грижа от пострадалия, са следствие от
неговото поведение, което прекъсва причинната връзка с противоправното деяние на
делинквента и той не може да носи отговорност за тяхното обезщетяване“.
Съдът счита,че това възражение е основателно.Подържа се в жалбата,че
противоправното поведение на Б. е осъществено в периода след заболяването на управителя
и едноличен собственик на капитала на ищцовото дружество. Единствените доказателства за
влошеното здравословно състояние на управителя на ищцовото дружество С. М. Г. е
представената по делото епикриза с изх. 0644/19.10.2015 г. по която същият е
диагностициран с исхемичен мозъчен инсулт и последващата рехабилитация,.Други
16
доказателства в тази насока не са ангажирани.Въпреки сериозността на заболяването на
управителя Г., ищцовото дружество е продължило да извършва стопанска дейност и да
извършва разплащания,за които не се и подържа да са извършвани от жалбоподателя Б..По
делото не е изяснен въпроса,за процесния период който е продължил поне три години,кой
документално е представлявал дружеството пред съкантрахентите му, банките и
държавните органи.След като се предполага ,че печалбата на дружеството е намалявала през
процесния период /за което няма твърдения в исковата молба/,то очевидно лицето
представляващо дружеството не е взело необходимите мерки за предотвратяване на
причините за това намаление.Следва да се има предвид,че установената от КЗК дейност на
Б. е продължила три години,което е достатъчно дълъг период, при полагане на грижата на
добър търговец от страна на управителя на ищцовото дружество ,да бъдат взети
необходимите мерки за нейното прекратяване.Посочения извод почива и на факта,че през
процесния, за настоящето дело период, другото дружество,в което Г. е едноличен собственик
на капитала и управител „Сателит Хотелст“ЕООД е функционирало с негово участие,което
се установява от представените доказателства пред СГС.След като другото
дружество-„Сателит Хотелст“ЕООД е функционирало с участието на Г.,то очевидно, с
участието на последния е могло да функционира и дружеството ищец.Отново следва да бъде
посочено,че по делото не са ангажирани други доказателства,освен посочената епикриза,от
които да се установи невъзможността за участие в дейността на дружеството на неговия
управител.По делото пред СГС са направени възражения в тази насока,но същите не са
стояли на вниманието на съда при постановяване на обжалваното решение.
С оглед казаното по-горе във връзка с прекъсването на причинно-следствената
връзка, основателно е възражението на ответниците за изтекла погасителна давност по
отношение на вземанията.При полагане на грижата на добър търговец от страна на
управителя на ищцовото дружество,неблагоприятните последици за същото, изразяващо се
в пропускане на ползите от търговията с корейската фирма, биха били установени
навреме.Исковата молба,по която е образувано настоящето дело е подадена на 23.08.23г.
При това положение погасителната давност за претенцията за обезщетяване на вредите
настъпили преди 23.08.2018г. е изтекла.
С оглед на горното обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него бъде
постановено решение,с което предявените искове бъдат отхвърлени.
По подадената частна жалба
Подържа се в жалбата,че обжалваното определение е незаконосъобразно.Подържа се,че е
вярно обстоятелството,че държавната такса не е била изрично включена в списъка с
разноски по чл. 80 ГПК, при което сборът на посочените в списъка разноски е по-малък от
сбора на „всички направени по делото разноски“ на ищеца. Този пропуск обаче, не следва
да се тълкува като отказ на ищеца от заявеното своевременно искане за присъждане на
17
„всички направени по делото разноски“, което е повторено и в самия списък,още повече,
щом веднъж искането за присъждане на „всички направени по делото разноски“ е направено
и самите разноски са били направени още с исковата молба,е съдът вече е бил оправомощен
да се произнесе по „всички направени по делото разноски“ и при липса на заявен от ищеца
изричен отказ от присъждането на тези точно първоначални разноски, то съдът е останал
оправомощен да се произнесе в цялост по искането за разноски, дори и при липса на списък
по чл. 80, ал.1 ГПК. Жалбоподателят се позовава ва на т. 8 от Тълкувателно решение № 6 от
6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК,кодето е прието,че „в чл. 248, ал. 1 ГПК е
предвидено, че съдът по искане на страната може да допълни или да измени решението в
частта му за разноските. Следователно текстът разграничава две хипотези, свързани с
промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността
за разноски, установени като изключение от правилото на чл. 246 ГПК. Аналогично на чл.
250 ГПК, първата хипотеза на чл. 248, cm. 1 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е
произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски. Разгледаната правна
характеристика на допълване на съдебния акт в обсъжданата част е процесуален способ за
отстраняване непълноти при формиране волята на съда. Уредена като изключение от
принципа, въведен с чл. 246 ГПК, тази непълнота може да бъде отстранена, без да се
променя вече постановения съдебен акт в същата част. Пропускът на съда да се произнесе по
своевременно направеното от страната искане за разноски не се преклудира при липса на
представен списък по чл. 80 ГПК, поради което и представянето на списък на разноските не
е предпоставка за реализиране на допълване на решението в тази му част“.
Съдът счита,че становището на жалбоподателя е неоснователно.В настоящия случай сме
изправени пред хипотезата не на липса на представен списък на разноските,а пред списък,в
който не е посочена внесената държавна такса за първа инстанция.В представения списък не
се претендират „всички“ разноски,така както е посочено в жалбата,а конкретно посочените-
адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице.
Съдът счита,че обжалваното определение е правилно и законосъобразно,поради което следва
да бъде потвърдено.Изискването на чл. 80, изр. 1 ГПК за представяне на списък на
разноските в съответната инстанция е свързано, от една страна, със санкционната последица
на чл. 80, изр. 2 ГПК.От друга, то е проява на диспозитивното начало. Вземането за
репариране на разноските възниква съобразно изхода на делото, но съдебното му
упражняване е естествена проява на диспозитивното начало. Този основен принцип на
гражданския процес възлага в преценката на страните предмета на делото и обема на
дължимата защита (чл. 6, ал. 2 ГПК). Следователно ако в представения списък страната е
поискала присъждане на разноски в размер, по-нисък от извършените или е изключила
разноски, макар те да са извършени, съдът е длъжен да зачете нейното искане, като съобрази,
че така заявената претенция задава максималния обем, до който може да ангажира
отговорността на насрещната страна за тяхното възстановяване/определение №
259/15.09.2015 г. по гр. д. № 1241/2015 г. I г. о/.
Независимо от горното,с оглед резултата от основния спор по настоящето дело-отмяна на
18
обжалваното решение и постановяване на нова,с което предявените искове бъдат
отхвърлени,обжалваното определение,независимо от неговите мотиви се явява правилно и
законосъбразно,поради което следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските
С оглед решението по спора и на основание чл.273 във връзка с чл.78,ал.1 от ГПК в
полза на жалбоподателите следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за
извършването ,на които по делото са представени доказателства,а именно:за адвокатско
възнаграждение пред СГС-43 058лв.,за адвокатско възнаграждение пред САС-24 560лв. и за
държавна такса по въззивната жалба-17 488,06лв
Водим от горното Софийският апелативен съд
РЕШИ:
Отменя Решение № 1054 /2024 г. по т.д.№1568/23г. на СГС, ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
Отхвърля предявените от „Сателит - Джи Ем Пи - България“ ООД, ЕИК *********
против Б. Ж. Б., ЕГН ********** и „Сън Хорайзън 44“ ЕООД (с предходно наименование
„Сателит Трейдинг" ЕООД), ЕИК ********* искове за солидарно осъждане на същите да
заплатят на „Сателит - Джи Ем Пи - България“ ООД, ЕИК *********, на основание чл. 105 и
чл. 106 ЗЗК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 664 350,38 лева– обезщетение за пропуснати ползи –
неполучена нетна печалба за периода 2016 г. - 2019 г. от нарушения на ЗЗК, установени с
решение на КЗК, потвърдено с влязло в сила решение на ВАС по адм. дело № 6004/2020 г.,
заедно със законната лихва върху главницата от предявяване на исковата молба - 23.08.2023
г. до окончателното погасяване, сумата 210 052,46 лева – обезщетение за забава върху
главницата в размер на законната лихва за периода 22.08.2020 г. – 22.08.2023 г.
Потвърждава Определение 3563 от 18.09.2024 г., ТО, 16 с-в на СГС по т.д.
1568/2023 г.
Осъжда „Сателит - Джи Ем Пи - България“ ООД, ЕИК ********* да заплати на Б.
Ж. Б., ЕГН ********** и „Сън Хорайзън 44“ ЕООД (с предходно наименование „Сателит
Трейдинг" ЕООД), ЕИК ********* направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение пред СГС в размер на 43 058лв.,за адвокатско възнаграждение пред САС в
размер на 24 560лв. и за държавна такса по въззивната жалба в размер на 17 488,06лв
19
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба при условията по
чл.280,ал.1 от ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20