РЕШЕНИЕ
№ 968
гр. София, 16.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря М.
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20241110215947 по описа за 2024
година
I.). ВЪЗЗИВНОТО ПРОИЗВОДСТВО е образувано по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
С НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № 24-4332-018207 от
06.08.2024г., издадено от НАЧАЛНИК ГРУПА в СДВР - ОПП,
упълномощенн със Заповед на Министъра на вътрешните работи с рег. №
8121з-1632/02.12.2021г., в качеството му на административно-наказващ орган,
с което на основание чл. 53 от ЗАНН на Ю. Г. М., с ЕГН: ********** са му
били кумулативно наложени - административно наказание „парична глоба“ в
размер на 200.00 (двеста) лева и административно наказание „лишаване от
право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 (шест) месеца на
основание чл.140, ал.1 от ЗДвП вр. чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
ВЪЗЗИВНИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ Ю. Г. М. обжалва наказателното
постановление. Излага във въззивната си жалба чрез УПЪЛНОМОЩЕНИЯ
СИ ЗАЩИТНИК АДВОКАТ Х. М. инвокирани доводи за неговата
незаконосъобразност. Твърди се липсата на извършено административно
нарушение. Посочват се подробни съображения за допуснати съществени
процесуални нарушения. Заявява се твърдение за липсата на умисъл. Иска се
отмяната на санкционния акт. ПРЕТЕНДИРАТ РАЗНОСКИ.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА НАЧАЛНИК ГРУПА в СДВР - ОПП е
редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно
заседание, като излага становище в писмена защита за неоснователност на
жалбата. ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ.
1
СЪДЪТ В КАЧЕСТВОТО СИ НА ПОСЛЕДНА ИНСТАНЦИЯ по
фактите, като обсъди на основание чл.13 и чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и
гласни доказателства, НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:
II.). ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е депозирана на 16.10.2024г. - виж
входящият номер върху жалбата и неговата дата, в законоустановения 14
(четиринадесет) дневен срок от датата на връчването на наказателното
постановление на 16.10.2024г. - съгласно разписка, инкорпорирана в НП,
на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна,
подписана от жалбоподателя, с обоснован и доказан правен интерес, срещу
санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащ на законов
съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на
основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с
посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява
ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
III.). РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е
ОСНОВАТЕЛНА.
IV.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият
факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
Предмет на въззивно обжалване е НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № 24-4332-018207 от 06.08.2024г., издадено от
НАЧАЛНИК ГРУПА в СДВР - ОПП, упълномощенн със Заповед на
Министъра на вътрешните работи с рег. № 8121з-1632/02.12.2021г., в
качеството му на административно-наказващ орган, с което на основание чл.
53 от ЗАНН на Ю. Г. М., с ЕГН: ********** са му били кумулативно
наложени - административно наказание „парична глоба“ в размер на 200.00
(двеста) лева и административно наказание „лишаване от право да управлява
моторно превозно средство“ за срок от 6 (шест) месеца на основание чл.140,
ал.1 от ЗДвП вр. чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Ю. Г. М. е правоспособен шофьор с категори „В,
М и АМ“ от 21.04.1992г. На 23.05.2024г., в 22:16 часа жалбоподателят М.
управлявал по силата на устен договор временно ползване, като вид оборотна
вещ във връзка с ремонт на собстения му лек автомобил, предоставен му от
свидетеля И. С. М. друг лек автомобил марка „Тойота Корола“ с рег. № *****,
който е бил собственост на Георги Валентинов Г., в гр.София по бул.
„Шипченски проход“ с посока на движение от ул. „Коста Лулчев“ към бул.
„Цариградско шосе“. Свидетелят И. С. М. не знаел (иначе би го съобщи на
жалбоподателя М.), че този лек автомобил, който владеел на валидно правно
основание по бартерна сделка с друго лице, е бил със служебно прекратена
регистрация, нито този факт му е бил съобщаван от СДВР-ОПП и/или от
собственика на автомобила - Г. В. Г. (същият също не е бил уведомяван от
СДВР-ОПП за този юридически факт). По същото време и на същото място
жалбоподателят М., който управлявал инкриминирания автомобил, бил спрян
за административна проверка от свидетелите С. Г. С. и И. П. В. - служители на
СДВР-ОПП на длъжност „младши автоконтрольори“. Свидетелите С. и В.
2
проверили на място документите на жалбоподателя М. и тези на автомобила.
Не установили нарушение по тях. Била извършена проверка чрез таблет,
носен от свидетелите Спасов и В., на лекия автомобил и се е установило, че
неговата регистрация е била служебно прекратена на 26.03.2024г. от СДВР-
ОПП. Жалбоподателят М. не знаел този факт - свидетелите Спасов и В. също
възприели това негово изявление. Жалбоподателят М. след узнаването му на
място, че предоставения му от свидетеля М. лека автомобил е със служебна
дерегистрация, преустановил управлението на същия. Уведомил свидетелят
М. за случая. Срещу жалбоподателя М. прокурор от СРП е отказал да образува
досъдебно производство с постановление от 16.07.2024г. по пр.пр. №
34249/2024г., поради липсата на умисъл към престъпление.
ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА се установява от
събраните по делото писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от
НПК вр. чл.84 от ЗАНН, както и от показанията на свидетелите Р. И. Г.; И. С.
М.; С. Г. С. и И. П. В.. Съдът кредитира събрания по делото доказателствен
материал. Доказателствената стойност и релевантност (правна значимост) на
кредитираните доказателства и доказателствени средства по делото обуславят
извеждането на фактическите обстоятелства от предмета на доказване в
производството като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни.
Поради еднопосочността и непротиворечивостта на писмените доказателства
и на събраните гласни доказателствени средства по делото, съдът не следва да
излага допълнителни съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per
argumentum a contrario”.
V.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
ПРИ РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛА по оспорени наказателни
постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което
дължи цялостна съдебна проверка “ex offitio” относно правилното
приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя в депозираната въззивна жалба.
НАСТОЯЩИЯТ СЪДЕБЕН СЪСТАВ НАМИРА, ЧЕ в хода на
административно-наказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на жалбоподателя
Ю. Г. М., довели до ограничаване възможността му да разбере фактическите
параметри на предявената му отговорност. Абсолютно задължително е както в
акта за установяване на административно нарушение, така и в наказателното
постановление, административното нарушение, което е вменено в юридическа
отговорност на нарушителя и за което той е санкциониран, да бъде описано
точно, подробно и разбираемо, както и да съдържа всички обективни и
субективни признаци на посочената, като нарушена правна норма. Освен това
следва да е налице съответствие между фактическото описание на
нарушението и неговата цифрова правна квалификация. В АУАН и НП е
неясна обвинителната теза. Липсва пълно очертаване на съставомерните
факти. Същите са запълнени с правни разпоредби, което е законово
недопустимо.
АДМИНИСТРАТИВНОТО НАРУШЕНИЕ СЕ ЯВЯВА И
3
НЕДОКАЗАНО, с оглед тежестта на доказване, лежаща върху
административно-наказващият орган. Липсват писмени доказателства за
обективната страна на възведеното деяние. СЪДЪТ НАМИРА, ЧЕ
административно-наказващият орган не доказва не само обективната страна
на твърдяното нарушение, но и субективната страна. Не са приложени
писмени доказателства дали самият жалбоподател М. е бил уведомен от
СДВР-ОПП, че регистрацията на МПС е била служебно прекратена. МПС не е
било негова собственост, а го е владеел по договор за временно ползване. Ако
е бил уведомен за това обстоятелство от административно-наказващия орган с
доказателства и въпреки това, жалбоподателят М. след това е управлявал
МПС при ясно съзнание за служебно прекратената регистрация на МПС,
тогава би имало основание съдът да приеме доказаността на субективната
страна на нарушението. Но за да се пристъпи към това, следва
административно-наказващият орган да е доказал предикатно обективната
страна на деянието и че е бил поставил личността на водача на МПС в
отговорност (за да формира неговата вина), че регистрацията на МПС е била
прекратена служебно преди инкриминираната дата и е било връчено
съобщение от административния орган на същия водач за този настъпил
юридически факт. В случая това липсва. Административно-наказващият орган
и актосъставителя е следвало законосъобразно да приложат своите
правомощия по ЗАНН и ЗДвП в съответствие с принципите на правовата и
демократична Държава, които този съдебен състав на съда споделя безусловно
и прокламира. Собственикът на моторно превозно средство, който е бил ФЛ, а
не жалбоподателя М., обективно няма как да знае (както и жалбоподателя М.)
кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно
средство, което е ползвано. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от
значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело
до отговорност въз основа на предположение за знание чрез презумпция, а
това е недопустимо за съдържането на административно-наказателната
отговорност (която е лична). Единствено след момента на узнаването на факта
на прекратяването на регистрацията собственикът/ползвателят е длъжен да
съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и
с породените от нея правни последици. В заключение съдът се позова изцяло
на Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. на ОСНК на ВКС и
ОС на ВАС по тълкувателно дело № 3/2022г., според което не се наказва с
предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата
административно наказание водач, който управлява моторно превозно
средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10
от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът
на моторното превозно средство. Под уведомяване по поставения въпрос
следва да се има предвид узнаване по какъвто и да е друг начин, не само по
реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Узнаването подлежи на доказване с всички
доказателства и доказателствени средства. Необходимо е във всеки конкретен
случай да бъдат изследвани и доказани всички елементи от състава на
административното нарушение, включително вината, която в
административнонаказателния процес не се предполага.
4
Независимо от изложеното съдът следва да се произнесе дали случаят е
маловажен, ако се приеме, че формално е извършено административно
нарушение. Отговорът е положителен. Съдът намира, че в настоящия случай
следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Не са
настъпили съставомерни вреди. Липсват вредни последици от деянието. Това
е обстоятелство, което дори прокурорът е отчел в постановлението за отказ да
образува ДП.
По тези съображения издаденото наказателно постановление следва да
бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
VI.). ПО РАЗНОСКИТЕ:
Отговорността за разноски е обективна, закономерна, причинно
обусловена и логична последица от развитието на съдебния спор и страната
създала виновно предпоставките за образуването му, следва да понесе
санкционните последици за неоснователно му повдигане. Изложеното
мотивира настоящият съдебен състав да съобрази и последните промени в
разпоредбата на чл.63д от ЗАНН, извършени с ДВ бр.109 от 2020г., които имат
действие занапред, според които съдът присъжда на страните разноски по
реда на АПК. На въззиваемата страна не са дължими разноски с оглед изхода
на делото. На основание чл.143, ал.1 от АПК, въззиваемата страна следва да
понесе разноските за адвокат, сторени от жалбоподателя М. и с оглед изхода
на спора, съгласно договора за правна помощ, за сумата от 500.00 лева. В тази
връзка, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата
е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. Обемът на процесуалните действия на адвокат Х. М. са съответни на
значително положените от него правни усилия като адвокат. Релевираното
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е
неоснователно, предвид обема на извършените от негова страна процесуално-
следствени действия, но и с оглед сложността на делото за делата от същия
вид. Правната помощ на адвокат М. е съответна на реално положения от него
по делото значителен адвокатски труд. Адвокат М. е изготвил жалбата.
Представлявал е своя доверител. Консултирал го е. Участвал е в заседанията.
Извършвал е искания. Излагал е защитни доводи. Положил е обемни
процесуални усилия. Анализирал е доказателства. Изложил е своята
пледоария. Изследвал е съдебна практика. Трудът на адвокат М. е високо
квалифициран. Съдът отчита, че тежестта на административното наказание.
Защитата на адвокат М. е съответна и пропорционално оценена в разумен и
справедлив размер.
VII.). ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ на основание чл. 63, ал. 2, т.1 от
ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
5
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № 24-4332-018207 от
06.08.2024г., издадено от НАЧАЛНИК ГРУПА в СДВР - ОПП,
упълномощенн със Заповед на Министъра на вътрешните работи с рег. №
8121з-1632/02.12.2021г., в качеството му на административно-наказващ орган,
с което на основание чл. 53 от ЗАНН на Ю. Г. М., с ЕГН: ********** са му
били кумулативно наложени - административно наказание „парична глоба“ в
размер на 200.00 (двеста) лева и административно наказание „лишаване от
право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 (шест) месеца на
основание чл.140, ал.1 от ЗДвП вр. чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА СДВР - ОПП ЧРЕЗ
ЗАКОННИЯТ Й ПРЕДСТАВИТЕЛ с адрес гр.София, ул. „Лъчезар Станчев”
№ 4 ДА ЗАПЛАТИ НА ВЪЗЗИВНИКА Ю. Г. М., с ЕГН: ********** на
основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН вр. с чл.143, ал.1 от АПК сумата от 500.00
лева за дължимо адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
в настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от
съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6