Р Е Ш Е Н И
Е
№..............от 26.04.2021г., гр.Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският районен съд гражданско отделение,
На двадесет и пети март две хиляди двадесет и първа година,
В публично заседание в
следния състав:
Председател:Чавдар
Т.
Секретар Зоя Равенска
като
разгледа докладваното от съдия Т. Гр.Д №484 по описа на съда за 2020г., и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от
БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, Париж, рег.№*********, чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А, клон България, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.София, ЖК „Младост“ 4, Бизнес Парк София, сгр.14 против Л.А.К., с ЕГН **********, с адрес ***
искове по чл.422 ГПК, за установяване вземане на ищеца, за което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, връчена на длъжника
по реда на чл.415, ал.1 т.2 ГПК.
Ответникът, чрез назначения от съда особен представител
по реда на чл.47, ал.6 ГПК, е оспорила изцяло предявените искове.
По делото се установи следната фактическа обстановка:
По ч.гр.д.№2188/2019г. на КРС е издадена в полза на
ищеца заповед по чл.410 ГПК за изпълнение на парично задължение за сума в размер
на 7059.71 лв.-главница, дължима за погасяване на задължение по договор за
потребителски заем, сключен на 09.09.2015г, възнаградителна лихва в размер на
1584.24 лв. за периода 20.12.2017г. до 20.09.2020г., мораторна лихва в размер
на 1299.46 лв. за периода 20.12.2017г. до 11.10.2019г., ведно със законна лихва
от датата на подаване на заявлението -25.10.2019г. до окончателното
изплащане.Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.415, ал.2 ГПК, което е
обусловило и предяваването на настоящите искове.
Твърди се по
исковата молба, че на 09.05.2015г. между страните е сключен договор за
потребителски кредит, по който ищецът
предоставил на ответника парична сума в размер на 10 000 лв. и закупуване на
застраховка в размер на 3360 лв.Ответникът от своя страна поел задължение да
върне сумата на 60 месечни вноски, всяка по 293.37 лв.-главница по заема, ведно
с оскъпяване съгласно годишен процент на разходите 17.57% и годишен лихвен
процент 14.69 %.Ответникът спряла плащанията на 20.11.2017г., като към тази дата
била изплатила 25 месечни вноски.На основание чл.5 от сключения договор
вземането ставало предсрочно изискуемо изцяло при просрочване на две или повече
месечни вноски.Остатъка от задължението бил в общ размер от 8 643.95
лв.Била изпратена покана до длъжника за плащане, с която бил уведомен, че
вземанията са обявени за предсрочно изискуеми.
Претендира се и обезщетение за забавено плащане в
размер на 1299.46 лв. за периода от 20.12.2017г. до 11.10.2019г.
При условията на евентуалност се претендира осъждане на
ответника да заплати на ищеца гореописаните суми.
По делото са представени и приети като доказателства:
копие от договор за кредит, извлечение от погасителен план, покана за
доброволно плащане, копие от платежно нареждане.Като доказателство по делото е приета
и съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л.Й..
От описаните доказателства, по делото се установи
следната фактическа обстанвока:
На 09.09.2015г. между страните е сключен договор за
потребителски паричен кредит за отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване на и ползване на кредитна карта, с размер на кредита от 10 000
лв., застрахователна премия 3 360 лв. и такса ангажимент 350 лв.Кредита е
следвало да се върне на 60 бр. месечни вноски на стойност 293.37 лв., при ГЛП
14.69 лв. и ГПР 17.57 лв. и обща стойност на плащанията 17 602.20 лв.
С платежно нареждане от 09.09.2015г. по сметка на
ответника е преведа сума в размер на 9 650 лв. след приспадане на сумата
от 350 лв.-такса ангажимент.
От представения по делото сертификат е видно, че
ответникът е сключила застраховка „защита на плащанията“ и „злополука“ и
„комбинирана защита“.застрахователната прамия е посочена в размер от 0.560 % от
финасираната сума месечно.В т.2 от сключения между страните догово е посочено,
че размерът на кредита за покупка на застраховка ще бъде преведен директно на
застрахователен агент „директ Сървисис“ ЕАД.
Л.К. изплатила 25 месечни вноски, на обща стойност
7 334.25 лв., като последното плащане е от 19.10.2017г. и вноските били
изплащане чрез Изипей.Крайният срок на договора е 20.07.2020г., когато е
следвало да се изплати последната погасителна вноска.
От заключението на вещото лице Й., по делото се
установи, че към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК вземането на ищеца е било в размер на 7059.71
лв.-непогасена част от главница с включени плащания за закупената застраховка,
възнаградителна лихва до 20.12.2017г. -163.70 лв., лихва за забава в размер на
1.29 лв. за периода 21.11.2017г. до 20.12.2017г. и законна лихва за забава за
периода 21.12.2017г. до 11.10.2019г. в размер на 1 294.38 лв.заключението
е изготвено при съобразяване постановките на ТР №3/2017г. на ОСГТК, относно
дължими суми при предсрочна изискуемост.
По делото е представено и копие от покана до
ответника, с която вземанията на ищеца са обевени за предсрочно
изискуеми.липсват данни същата покана да е връчвана на ответника по някакъв
начин, поради което за съда липсват основания да приеме, че вземанията на ищеца
са станали предсрочно изискуеми.От друга страна последната вноска е следвало да
се изплати на 20.07.2020г., което е и крайния срок на договора между страните.
При липса на предсрочна изискуемост на вземанията и от
друга страна настъпил падеж на договора, за съда се налага извод, че
предявените искове са изцяло основателни. При
вземане, произтичащо от договор за кредит, чиято предсрочна изискуемост не е
била надлежно обявена на длъжника преди подаването на заявление за издаване на
заповед за изпълнение, не може да се игнорира, че съществува валидна
облигационна връзка по договора за кредит при условията, договорени между
страните - кредитор и кредитополучател, в т. ч. и сключените между тях анекси.
Вземането произтича от договор за кредит с определени срокове за плащане на
отделните вноски, които са намерили отражение в счетоводните книги на банката.
Размерът и падежът на всяка вноска са определени в договора и за настъпването
на изискуемостта им не е необходимо удостоверяването на обстоятелства по чл. 418, ал. 3 ГПК.
Липсата на точно изпълнение, съобразно договореното по актуален погасителен
план, подписан от страните за погасяване на задължението - главница или лихви,
следва да бъде съобразено в рамката на исковото производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК,
дори и да не са настъпили последиците на надлежно обявена предсрочна
изискуемост на цялото задължение по договора за кредит. Длъжникът - ответник по
иска, дължи изпълнение, макар и само за онази част от дълга, по отношение на
която е настъпил падежът, договорен от страните. В конкретния случай, макар и
при проведено заповедно производство, то крайния падеж съобразно договора е
настъпил и вземанията на ищеца са изцяло изискуеми.
Сключения между страните договор е
съобразен с разпоредбите на ЗПК и не са налице основания за нищожност на
клаузите му.Посочен е размер на ГЛП и ГПР, посочен е размер на вноска и какво
включва.От представения „сергификат“, както и договора за потребителски паричен
кредит, за съда се налага извод, че ищецът в производството доказа, че
ответникът е закупила и застраховка „защита плащанията“ на стойност 3 360
лв, като в договора е договорен начина на изплащане на тази част от кредита.
При горните изводи и при настъпил падеж на
цялото вземане, съдът намира, че предявените искове са изцяло основателни и
следва да се уважат, съобразно клаузите на сключения между страните
договор.Независимо, че вземанията не са предсрочно изискуеми, то при настъпил
падеж на незаплатените вноски, се дължи и обезщетение за забавено плащане в
размер на законната лихва.
При горните изводи и на основание чл.78, ал.1 ГПк,
ответникът дължи на ищеца и сторените от него деловодни разноски в размер на
1445.48 лв., от които 248.87 лв. по ч.гр.д.№2188/19г. на КРС и 1196.61 лв. по
настоящето гр.д.№484/20г.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на Л.А.К., с ЕГН **********,
с адрес ***, че вземането на БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А, Париж, рег.№*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А, клон България, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр.София, ЖК „Младост“ 4, Бизнес Парк София, сгр.14 в размер на 7059.71 лв.-главница, дължима за
погасяване на задължение по договор за потребителски заем, сключен на 09.09.2015г,
възнаградителна лихва в размер на 1584.24 лв. за периода 20.12.2017г. до
20.09.2020г., мораторна лихва в размер на 1299.46 лв. за периода 20.12.2017г.
до 11.10.2019г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението
-25.10.2019г. до окончателното изплащане, за което по ч.гр.д.№2188/19г. на КРС
е издадена заповед за изпълнение №1091, съществува.
Осъжда Л.А.К. да заплати на БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А, Париж, рег.№*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон
България, с ЕИК ********* деловодни разноски в размер на 1445.48 лв., от които
248.87 лв. по ч.гр.д.№2188/19г. на КРС и 1196.61 лв. по настоящето
гр.д.№484/20г.
Решението подлежи на обжалване пред
ОС гр.Кюстендил в 2 седмичен срок от връчването му на страните.
Райнен
съдия: