Решение по дело №4361/2021 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София,04.05.2022 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на осемнадесети април  през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА                                                                   

                                              ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА             

                                                            мл.с.СТОЙЧО ПОПОВ                                                   

при секретаря Цв.Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 4361 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

     С решение №20283667 от 23.12.2020 г. по гр.д. №23980/19 г., СРС, ГО, 177 с-в ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.Х.З., ЕГН **********, с адрес *** чрез адв. Г.М.Г.дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС сумата от 804,95 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2012 г. до 30.04.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума, от подаването на исковата молба до окончателното й изплащане като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 28,56 лева - разликата над сумата 804,95 лв. до пълния претендиран размер от 833,51 лева, като неоснователен.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.Х.З., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ******** на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 113,73 лева - законна лихва за забава върху дължимата сума за ползване на топлинна енергия за периода от 01.05.2012 г. до 30.04.2014 г. като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 5,75 лева - разликата над сумата 113,73 лв. до пълния претендиран размер от 119,48 лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА В.Х.З., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ******** сумата от 983,28 лева - разноски в производството съобразно с уважената част от иска.

           Постъпила е въззивна жалба от ответницата срещу решението в  частта,с която е признато за установено,че дължи главница 804.95 лв.за ТЕ,мораторна лихва в размер на 113.73 лв. като се твърди,че е неправилно.Претендираните суми с исковата молба се различавали от тези претендирани в заповедното производство за които е издадена заповед за изпълнение.Това обуславяло недопустимост на установителния иск по чл.415 ГПК.

           Моли да се отмени решението и да се отхвърли цялата  искова претенция.

Не е постъпил отговор по жалбата .

            Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба  е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, следва да бъде разгледана по същество .

           Предявен е иск с правно основание чл.79 ЗЗД,вр.155 ЗЕ,вр.415 ал.1 ГПК .

Ищецът „Т.С." ЕАД твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, че ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена.

В заповедното производство е заявено издаване на заповед за изпълнение  за суми 833.51 лв. главница и 119.48 лв. мораторна лихва или общо сумата 952.99 лв.В т.9 в от заявлението е посочено ,че вземането произтича от доставена и неизплатена топлинна енергия.Заповедта за изпълнение е издадена за тези суми и за това основание.

В исковото производство претенцията е същата и произнасянето е по заявеното искане.Налице е пълен идентитет между страни,основание и размер на предявените искове и задълженията ,за които е издадена заповед за изпълнение.

      Въззивната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение

      Не се установиха твърдяните пороци на първоинстанционното решение, поради което то  като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

       На особения представител на въззивника-адв.Г.М.Г.е определен хонорар в размер на 100 лв.,който следва да му бъде заплатен от въззиваемата страна.

     Водим от гореизложеното, съдът

              

                                                    Р   Е   Ш   И :

 

    ПОТВЪРЖДАВА  решение №20283667 от 23.12.2020 г. по гр.д. №23980/19 г., СРС, ГО, 177 с-в в обжалваната част.

 ОСЪЖДА  „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ******** да заплати на адв.Г.М.Г.ЕГН ********** сумата 100 лв. за адвокатски хонорар пред въззивната инстанция.

  РЕШЕНИЕТО  не  подлежи на обжалване .

           ПРЕДСЕД АТЕЛ   :

                                         

 

                    ЧЛЕНОВЕ:1.                                  

 

 

                                           2.