Р Е
Ш Е Н И Е № 2193
гр. Пловдив, 30.06.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, V гр. състав, в публично съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
при секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 4328 по
описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на предявена искова молба от „ЕГЕМЕН ЛОГИСТИК“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Гоце Делчев“ № 5 против „ПЕПИ ТРАНС БГ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. „Йоаким Груево“, ул. „10-та“ № 32, с която са предявени искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 367 и сл. от ТЗ за признаване на установено, че ответното дружество дължи на ищеца сумата в размер от 3716,07 лева – главница, представляваща уговорено възнаграждение за международен транспорт на товари и мораторна лихва в размер на 66,07 лева за периода 27.11.2018 г. – 29.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.02.2019 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2044 по описа за 2019 г. на ПРС. Претендират се и разноски в заповедното и настоящото исково производство.
Ищецът твърди, че на 01.11.2018 г. в гр. П. длъжникът е възложил на превозвача кредитор извършването на международен транспорт по направление ***. Сумата, която длъжникът трябвало да заплати била в размер на 10561,48 лв., от която сума на 01.11.2018 г. последният извършил авансово плащане в размер на 6845,41 лв. Ищецът сочи, че съгласно правилото на чл. 327 ТЗ дължимата сума от извършената услуга /международен транспорт/ трябвало да бъде заплатена в деня на получаването на услугата – 26.11.2018 г. За извършената доставка била съставена фактура № ********** от 26.11.2018 г. на стойност 3716,07 лв. С оглед забавата освен главница се сочи, че се дължи мораторна лихва в размер на 66,07 лв. Независимо от провежданите срещи и отправяните покани за плащане ищецът сочи, че плащане по описаната по-горе фактура не било постъпило. Предвид липсата на плащане ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение за горните суми. Против заповедта е постъпило в срок възражение от ответника, което е обусловило правния интерес от предявяване на исковете, предмет на настоящото производство. На основание изложените доводи се моли предявените искове да се уважат. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез пълномощника си *** Е.И., е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Оспорва да е възникнало соченото от ищеца правоотношение. Сочи, че не е извършено твърдяното изпълнение от страна на ищцовото дружество. Оспорва ответника да е възлагал на ищеца да извърши международен превоз. Твърди, че представляващият дружеството не е давал съгласие за сключването на договор за извършване на международен транспорт. Сочените от ищеца услуги по договори за международен транспорт не били извършени. Оспорва представителната власт на лицето, договаряло с ищцовото дружество. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.
Съдът, от събраните доказателства и фактите, които се установяват с
тях, прие следното от фактическа страна:
По делото е приета като доказателство Фактура № ********** от 26.11.2018 г. на
стойност 3716,07 лв. с издател ищцовото дружество и получател ответното
дружество, в която е отразено, че е извършен международен транспорт *** на обща
стойност 10561, 48 лв. , като е платен аванс в размер от 6845,41 лв. След
приспадане на платен аванс е отразено, че данъчната основа е в размер от
3716,07 лв., която е платима по сметка с дата на плащане 26.11.2018 г.
Приет е като доказателство дневен
финансов отчет от 22.11.2018 г., в който е отразено, че на тази дата е платена
сумата от 6845,41 лв., което съвпада с посочената във фактурата платена от
ответника авансово сума.
От приетото по делото заключение на
съдебно – счетоводната експертиза, което съдът кредитира изцяло, като
обективно, пълно и компетентно изготвено и неоспорено от страните по делото, се установява, че фактура № ********** от
26.11.2018 г. е осчетоводена, съответно
като вземане при ищеца и като задължение на ответника за извършен международен
транспорт ***. Сумата по фактурата е включена
в месечния дневник на продажби на ищеца и съответно месечния дневник за покупки
на ответника за данъчен период м.11.2018 г. и участва в разчетите с бюджета по
справки декларациите по ЗДДС за месеца, отчетени в ТД на НАП с Протоколи за
приемане на дневници и декларации. Установено е, че до датата на входиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 04.02.2019 г. и след това до датата на завеждане
на исковата молба – 18.03.2019 г. по процесната издадена от ищеца фактура няма
извършено от ответника и съответно получено от ищеца плащане частично или в
пълен размер с банков превод по сметката или в брой. След датата на завеждане
на иска 18.03.2019 г. до датата на проверката на експертизата 08.01.2020 г. при
ищеца няма налични документи и осчетоводяване на постъпили плащания, в касата
на дружеството или по банков път с превод на неразплатена стойност по фактурата
/изцяло или отчасти/ от страна на ответника, а при ответното дружество няма
документи и осчетоводяване на извършени плащания. Вещото лице установява, че
неразплатената стойност по фактурата е в пълен размер от 3716,07 лв.
До приключване на съдебното дирене и
даване ход на устните състезания не се представиха доказателства от ответника
за заплащане на претендираната сума.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира следното:
За да се уважат предявените искове ищецът следва да докаже наличието на
договорна връзка, по силата на която той е изпълнил своето задължение, като е
предал стоките по договора и че от този момент за ответника е възникнало
задължението за заплащане на уговорената цена и респ. неизпълнението от страна
на ответника на поетите от него насрещни задължения – предмет на претенцията и
размера им. Липсата на плащане от страна на ответника е отрицателен факт,
поради което е достатъчно само ищецът да го твърди, доказването на обратното
тежи върху ответника. В тежест на ответника е да докаже фактите, които
погасяват, изключват или унищожават спорното право.
И двете дружества са търговци и
съгласно чл.53 ал.1 ТЗ имат задължение да водят счетоводство, в което да
отразяват движението на имуществото на своето предприятие. Съгласно чл.55 ал.1 ТЗ редовно водените търговски книги и записванията в тях могат да се приемат
като доказателство между търговци за установяване на търговски сделки. Съгласно
чл.182 ГПК вписвания в счетоводни книги се преценяват от съда според тяхната
редовност и с оглед на другите
обстоятелства по делото, като могат да служат като доказателство на лицето или
организацията, които са водили книгите.
Съгласно чл.113 ал.4 от ЗДДС фактурата се издава задължително не
по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а
в случаите на авансово плащане - не по-късно от 5 дни от датата на получаване
на плащането от ЗДДС. Безспорно по делото е установено с оглед приетата
счетоводна експертиза, че процесните фактури са осчетоводена и при двете
дружества, като лицето, което ги е издало -ответното дружество ги е включило в
дневниците за продажба. В поредица решения на ВКС – решение № 96 от 26.11.2009
г. по т.д. № 380/ 2009 г., І т.о., решение № 46 от 27.03.2009 г. по т.д. №
454/2008 г., ІІ т.о., решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г., ІІ
т.о., решение № 166 от 26.10.2010 г. по т.д. № 991/2009 г., ІІ т.о., решение №
23 от 07.02.2011 г. по т.д. № 588/2010 г., ІІ т.о., решение № 30 от 08.04.2011
г. по т.д. № 416/2010 г., І т.о. и др. е прието, че фактурата е годно
доказателство за установяване на договор, когато съдържа необходимите елементи
от съдържанието на сделката, както и, че само по себе си отразяването на
фактурата в счетоводството на получателя на стоката, включването й в дневника
за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата,
представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото
съществуване.
Според възприеманото в съдебната практика със
задължителен характер - решение № 71/22.06.2009 г.по т. д. № 11/2009 г., І т.
о.; решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ІІ т. о.; решение №
166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г., ІІ т. о.; решение № 109/07.09.2011 г.
по т. д № 465/2010 г., ІІ т. о. реш. №103/11.07.2014г. по т.д.№2334/13г. на ІІ
т. о. , решение № 96/26.11.2009г. по т. д. № 380/2008г. , І т. о., решение №
47/08.04.2013г. по т. д. № 137/2012г. на ІІ т. о., решение № 109/07.09.2011г.
по т. д. № 465/2010г. на ІІ т. о., решение № 114/26.07.2013г., решение №
46/27.03.2009г. по т. д. № 454/2008 г. на ІІ т. о., решение № 23/07.02.2011г.
по т. д. № 588/2010 г. на ІІ т. о., решение № 30/08.04.2011 г. по т. д. №
416/2010г. на І т. о. и др. първичните счетоводни документи и вписванията в
счетоводните книги следва да се преценяват от съда според тяхната редовност и
съобразно другите доказателства по делото. При липса на подпис за получател от
лице, което е отговорно да оформи съответната стопанска операция, фактурата,
като частен свидетелстващ документ, не представлява годно доказателство за
извършени фактически действия по получаване и приемане на стоките, нито пък
доказателство за облигационна обвързаност между страните по силата на
неформални договори за търговски продажби. Когато фактурата не е подписана или
е подписана за получател от лице без представителна власт, но същата е
осчетоводена, включена в дневника за покупките и за нея е ползван данъчен
кредит, се приема, че търговецът е потвърдил извършените от трети лица действия
по приемане на стоките и приложение намира презумпцията на чл. 301 ТЗ.
Отразяването на фактурата в счетоводството на купувача, включването й в
дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата
съгласно ЗДДС представлява недвусмислено признание на задължението за плащане
на получените стоки и доказва неговото съществуване.
Превозният
договор е неформален, консенсуален договор и сключването му може да се доказва
с всички предвидени от закона средства, а не само с товарителница. В този
смисъл е трайната практика на съдилищата и на ВКС (Решение №60/17.05.2012г. по
т.д. №241/2011г. на ВКС, второ т.о.), като за вида на договора следва да се
изхожда и от формулировката на чл.61, вр. с чл.50, ал.1 от Закона за
автомобилния превоз, според която условията на договора за превоз и
получаването на товара се удостоверяват от товарителницата до доказване на
противното, от което следва, че последната не е единственото доказателствено
средство за доказване на тези факти. В случая не е поискано да бъдат допуснати
до разпит свидетели за установяване на сключения договор, който се оспорва от
ответника, но и такива биха били недопустими,
освен ако другата страна не се съгласи да бъдат разпитани.
От така
установеното и предвид липсата на доказателства за извършено плащане от страна
на ответника, то съдът счита, че искът за главница в размер на 3716,07 лв. по фактура № ********** от
26.11.2018 г. се явява основателен и доказан и следва да се уважи. С оглед
липсата на плащане в срок, ответникът дължи и обезщетение за забава върху тази
сума в размер на законната лихва, считано от датата, следваща датата на падежа
на задължението, който е настъпил на датата на издаване на фактурата 26.11.2018
г. т.е. 27.11.2018 г. до посочената крайна дата 29.11.2019 г. Доколкото
претенцията е доказана по своето основание, то съдът на основание чл. 162 ГПК
чрез използване на онлайн калкулатор установи, че размерът на обезщетението за
забава за този период е 66,07 лв. в какъвто размер е и заявената претенция.
Предвид
така изложеното исковете за признаване на установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 3716,07 лв. по фактура №
********** от 26.11.2018 г. и съответно
обезщетение за забава върху тази сума се явява основателен и доказан и следва да се уважи изцяло.
Съдът
счита за основателно искането за присъждане на законна лихва върху уважената
главница, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение до окончателното й
изплащане.
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените в
настоящото дело и частното гражданско дело разноски, съобразно приложения
списък по чл. 80 ГПК и представените доказателства за заплащането на тези
разноски, както следва: адвокатско възнаграждение в размер от 480 лв. по
Договор за правна защита и съдействие от 29.01.2019 г. , адвокатско
възнаграждение в размер от 300 лв. по договор от 02.03. 2020 г. и общо
заплатена държавна такса и банкови такси и за двете производства до размера на заявената претенция в размер от
200 лв. Не следва да се присъжда заплатената държавна такса по молбата за
обезпечение на исковете, доколкото такава не се дължи.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „ПЕПИ ТРАНС БГ“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. „Йоаким Груево“, ул.
„10-та“ № 32 дължи на „ЕГЕМЕН ЛОГИСТИК“
ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Гоце
Делчев“ № 5 сумата в размер от 3716,07
лева – главница, представляваща уговорено възнаграждение за международен
транспорт на товари и мораторна лихва в размер на 66,07 лева за периода
27.11.2018 г. – 29.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 04.02.2019 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2044 по
описа за 2019 г. на ПРС.
ОСЪЖДА „ПЕПИ ТРАНС БГ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: с. „Йоаким Груево“, ул. „10-та“ № 32 да заплати на „ЕГЕМЕН ЛОГИСТИК“ ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Гоце Делчев“ № 5 сумата
от общо 980 лв. – разноски по ч.гр.д. № 2044 по описа за 2019 г. на ПРС
и разноски по гр.д. № 4328/2019 г. по
описа на ПРС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му.
Препис
от решението да се връчи на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала.
ПМ