Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ 343/18.05.2023г., гр. Монтана
В името на народа
Административен съд – Монтана, ІV-ти съдебен състав в открито съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Административен съдия: Мария Ницова
при секретаря Лазарова и с участието на прокурор Александрова,
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 316 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 276 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража/ЗИНЗС/.
Образувано е по жалба с вх.№ 2356/25.04.2023 г. от лишения от свобода А.И.А., изтърпяващ наказание в ЗООТ Бойчиновци, затвора Враца против затворническата администрация, с искане „да се спрат действия и бездействия и да му се позволи да се погрижи за здравето си.“. Твърди, че има нужда от дентално лечение, което не може да се извърши в медицинския център към затвора Враца, поради което е посочил лекар, с приложена бележка с посочени дати и часове за консултации и манипулации. Поради което е изпратил молба за лечение на основаниечл.447, т.3 НПК към ЛКК на СБАЛЛС София и чрез началника на затвора Враца до Окръжния прокурор на Враца, но въпреки неколкото становища на ЛКК, становището на затворническата администрация е да не му се разреши и не е разрешено прекъсване на изпълнение на наказанието по реда на чл.447 от НПК, видно от постановления на Окръжния прокурор Враца. Твърди, че действията и бездействията на затворническата администрация нарушават правата му по чл.3 от ЗИНЗС. Прави искане да му бъде задължена администрацията да му се направи преглед в МЦ Враца и разрешено лечение.
Ответникът – началник на затвора Враца, чрез пълномощника юрк. Христова в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Твърди, че от представените писмени доказателства е видно, че действията на администрацията на затвора Враца са съобразени изцяло с разпоредбите на ЗИНЗС и ППЗИНЗС, не са налице предпоставки по чл.276, ал.2 от ЗИНЗС, не са налице незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията по отношение на л.св.А..*** в мотивирано заключение излага доводи за неоснователност на жалбата, която следва да се отхвърли.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:
На А.И.А. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за извършени престъпления от общ характер, което към настоящия момент се изтърпява в ЗООТ Бойчиновци към затвора Враца. Същият три пъти е подавал молба за прилагане на чл. 447, т. 3 от НК и комисията към СБАЛЛС София е счела на база представената медицинска документация, че е уместно прилагане на чл. 447, т. 3 от НПК. При първата подадена молба с протокол № 37 от 06.02.2023 г. комисията е счела, че срокът на прекъсване на наказанието „лишаване от свобода“ на А. следва да бъде 14 дни, считано от 06.02.2023 г. и след завръщането си А. задължително да представи медицински документ за извършените манипулации.В предложение от началника на затвора Враца до Окръжна прокуратура Враца, се застъпва становище за неуважаване на молбата на А., т.к. лечението на кариесите може да бъде извършено в затвора Враца от доктор по дентална медицина.С постановление от 08.02.2023 г. административният ръководител Окръжен прокурор на Окръжна прокуратура Враца е отказал да прекъсне изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ на А.И.А.. Това постановлението на Окръжна прокуратура Враца е обжалвано от А. пред Апелативна прокуратура София, която с постановление от 31.03.2023 г. е потвърдила постановлението на Окръжна прокуратура Враца.
А. отново е сезирал ЛКК при СБАЛЛС София, като отново е поискал прекъсване на наказанието с цел ортопедично лечение на зъбите с цел възстановяване на дъвкателната функция. С протокол № 59 от 02.03.2023 г. комисията е счела, че е уместно да се приложи чл. 447, т. 3 от НПК за срок от 10 дни, считано от 02.03.2023 г. В предложение до административния ръководител на Окръжна прокуратура Враца началникът на затвора Враца изразява становище за неуважаване на молбата, тъй като необходимото лечение на А. може да бъде извършено в затвора Враца.С постановление от 09.03.2023 г. административният ръководител Окръжен прокурор на Окръжна прокуратура Враца е оставил молбата без уважение и е отказал да прекъсне наказанието ,лишаване от свобода“ на А.. Следва нова молба с която А. отново е сезирал ЛКК при СБАЛЛС София, която с протокол № 55 от 03.04.2023 г. счита, че е крайно необходимо л.св. А. да представи пред ЛКК подробен медицински документ за извършени манипулации и консултативни прегледи за периода на предхождащите прекъсвания на наказанието по чл. 447, т. 3 от НПК, след което ще се произнесе по новата подадена молба.С предложение до Окръжна прокуратура Враца началникът на затвора Враца отново дава становище за неуважаване на молбата, тъй като лечението на А. може да бъде извършено в затвора Враца.С постановление на Окръжен прокурор при Окръжна прокуратура Враца молбата за прекъсване на наказанието на А. отново е оставена без уважение.
Въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът приема, че предявеното на основание чл. 276, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС искане за прекратяване на действие и бездействия на затворническата администрация относно възпрепятстване изпълнение на предписания на медицинските специалисти, съгласно жалбата нарушени чл.129, ал.3 ЗИНЗС и чл.135, ал.1, т.1 и 2 от ЗИНЗС, като твърди инарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните съображения:
Медицинското обслужване на лишените от свобода е уредено в глава 10, раздел І от ЗИНЗС, глава ІІІ от ППЗИНЗС и издадената от Министъра на здравеопазването и Министъра на правосъдието на основание чл. 128, ал. 3 от ЗИНЗСНаредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода. Съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 1 от ЗИНЗС, при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическо здраве на лишените от свобода. В чл. 129, ал. 1 от ЗИНЗС е предвидено, че медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, които са част от националната система за здравеопазване и медицинската помощ, която се осъществява в тях, съответства на общите медицински стандарти /чл. 129, ал. 2 от ЗИНЗС/. С нормата на чл. 133, ал. 1 от ЗИНЗС е регламентирано създаването на медицински центрове към затворите, затворническите общежития и поправителните домове, в които, съгласно чл. 134, ал. 1 от ЗИНЗС, се осъществяват спешна медицинска и дентална помощ; първична медицинска помощ; специализирана извънболнична медицинска помощ; дентално обслужване; профилактична, рехабилитационна и хигиенно-противоепидемична дейност за поддържане и укрепване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода и медицинско освидетелстване на здравословното състояние на лишените от свобода. Изпращането на лишените от свобода в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода, се извършва със заповед на началника на затвора по предложение на директора на медицинския център, при спешни случаи – с устно нареждане на началника на затвора, когато в лечебните заведения към местата за лишаване от свобода няма условия за провеждане на необходимото лечение; се налага лечение на инфекциозни заболявания; са необходими консултативни прегледи или специализирани изследвания /чл. 135, ал. 1 от ЗИНЗС/.
Анализът на посочената нормативна уредба води до извода, че нормативно установеното задължение на администрацията на местата за лишаване от свобода, е създаването на условия за опазване на физическото и психическо здраве на лишените от свобода при изпълнението на наложеното им наказание /чл. 128, ал. 1 във вр. с чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС/. Съдържанието на административното задължение се свързва от една страна с изискване за предприемане на активни действия по превенция на евентуалните заболявания, а от друга - с изисквания за осигуряване на своевременно диагностициране и лечение при възникване признаци на заболявания. Осигуряването на доброто здравословно състояние на лицата, лишени от свобода, е израз и на общото изискване за хуманност при изпълнение на наказанието. Ефикасността, резултатността и правилността на оказаната в местата за лишаване от свобода медицинска помощ от гл. т на утвърдените медицински стандарти /чл. 80 от Закона за здравето във вр. с чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ/ и дали същата отговаря на изискванията за достатъчност и качество /чл. 81, ал. 2, т. 1 от Закона за здравето/, не може да бъде контролирано от затворническата администрация, т.к. не се касае за административна дейност, а за медицинска такава, контрол върху която се осъществява от контролните органи, посочени в ЗЛЗ, Закона за здравето и Закона за здравното осигуряване /арг. чл. 6, ал. 6 от ЗЛЗ/.
Съгласно разпоредбата на чл. 447, т. 3 от НПК изпълнението на наказанието
„лишаване от свобода“може да бъде прекъснато при тежко заболяване на осъдения - до оздравяването му. А съгласно разпоредбата на чл.448,ал.1 от НПК изпълнението на наказанието се прекъсва от Окръжния прокурор по местоизтърпяването му. Органът, който може да прекъсне наказанието „лишаване от свобода“ на А. е Окръжният прокурор на Окръжна прокуратура Враца. Прокурорът се произнася с постановление, което може да бъде обжалвано пред горестояща инстанция. Видно от материалите по производството А. се е възползвал от тази възможност при първия отказ на Окръжния прокурор да бъде прекъснато изпълнението на наказанието и е обжалвал същото пред Апелативна прокуратура София, която е потвърдила постановлението на Окръжна прокуратура Враца. В хода на тази проверката по молбата на лишения от свобода затворническата администрация, респ.началникът на затвора само дава становище относно молбата, което обаче не е задължително за Окръжния прокурор.Становището на ЛКК при СБАЛЛС София също не е задължително за органа, който се произнася за прекъсване на наказанието.
При анализа на събраните по делото доказателства не се установяват незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация затвора Враца във връзка с осигуряването на своевременна и адекватна медицинска помощ на л. св. А.. При постъпилите от него молби за наличие на здравословен проблем са били предприети необходимите действия за своевременно диагностициране, чрез извършване на прегледи и консултации – наличие на три протокола от ЛКК при СБАЛЛС София, като никъде не се сочи, че лечението не може да се извърши в медицинския център към затвора. От представените по делото материали не се установява същият да е посещавал МЦ към затвора или да е заявил такова искане, което да му е отказано. Твърдяната от л.св.А. необходимост да бъде изпратен в лечебно заведение извън мястото за лишаване от свобода не намира опора в доказателствата по делото,посочената от ЛКК диагноза“ Множествен кариес на зъбите. Нарушена функция на дъвкателния апарат“, не кореспондира с изложеното твърдение, че не може да се лекува в МЦ към затвора или поне няма доказателства за това.
Ето защо настоящият съдебен състав приема за недоказани твърденията на А., че администрацията на затвора голишава от възможност за оказване на подходящи медицински грижи във връзка с лечението на денталните му проблеми, съответно не се доказа л.св.А. да е бил подложен на унизително и нечовешко отношение поради неосигуряване на необходимите медицински грижи. Видно от представените писмени доказателства от затворническата администрация са предприели необходимите и предписани от закона действия, не е налице твърдяно бездействие, т.к няма никакви данни да не са изпълнили медицински предписания, предприели са и действия като са уведомили Окръжна прокуратура Враца за молбите от А..
Поради изложеното съдът приема, че в случая не са налице незаконосъобразни действие и бездействия на ответника и искането към съда да разпореди преустановяване на същите, следва да бъде отхвърлено.
Като процесуално недопустимо съдът преценява отправеното искане към съда да задължи затворническата администрация да му бъдат извършени прегледи в МЦ към затвора и да ги задължи да му осигурят възможност за такова лечение. Още повече няма данни такива да са му отказани.
В случая твърдяното неизпълнение на задължение на администрацията да предприеме действия съобразно чл. 135 от ЗИНЗС, т. е. да постанови заповед за изпращане на лицето в лечебно заведение извън затвора, не може да бъде квалифицирано като бездействие по чл. 276, ал. 1 от ЗИНЗС, доколкото незаконосъобразни бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице могат да бъдат релевирани само при неизвършването на фактически действия. Заповедта по чл. 135, ал. 2 от ЗИНЗС по своята същност е индивидуален административен акт и доколкото обективира властническо волеизявление представлява правно, а не фактическо действие. Защитата по реда на чл. 276 и сл. от ЗИНЗС е неприложима за случаите на неизпълнение на задължение за издаване на индивидуален административен акт, поради което и искането да се задължи ответникът да се произнесе със заповед по чл. 135, ал. 2 от ЗИНЗС следва да бъде оставено без разглеждане.
В производството не са заявени искания за присъждане на разноски.
Предвид изложеното и на основание чл. 280, ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеното на основание чл. 276 от ЗИНЗС искане от л. св. А.И.А., да бъде спрени действията и бездействията на затворническата администрация затвора Враца относно възможността да се погрижи за здравето си, като неоснователно.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеното на основание чл. 276 от ЗИНЗС искане от л. св. А.И.А., да бъде задължена затворническата администрация да му бъдат направени прегледи в МЦ към затвора и да му предоставят такова лечение, т.к. същият не е отправил такова искане по съответния ред, т.е. не е налице основание за произнасяне.
Разпореждането може да се обжалва пред тричленен състав на Административен съд Монтана, в срок от 3 дни от съобщаването му на страните, съгласно чл. 281 от ЗИНЗС.