№ 1342
гр. София, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
Административно наказателно дело № 20241110200528 по описа за 2024
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 72 от ЗМВР.
Предмет на оспорване в настоящето производство е задържането на
жалбоподателя Д. Й. П. от полицейски орган от 04 РУ СДВР на 01.12.2023 г. за
времето от 18:30 часа до 20:00 часа.
В подадената от адв. Б. А. жалба се навеждат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на фактическото задържане и се моли за установяването
на неговата незаконност. В жалбата се сочи, че Д. П. е бил задържан от
служители на 04 РУ СДВР поради обявяването му за ОДИ от 05 РУ СДВР,
като първо е отведен в сградата на 04 РУ СДВР, а след това – в сградата на 05
РУ СДВР, откъдето е освободен в 21:00 часа. Допълнено е, че два дни по-рано
П. сам е посетил сградата на 05 РУ СДВР, където съдействал на органите на
реда. Уточнено е, че за задържането не е издадена заповед.
Първоначално съдът е прекратил производството с разпореждане от
16.02.2024 г., но след отмяната на разпореждането от състав на АССГ по
адм.дело № 2848/2024 г. и поради липсата на издадена заповед за задържане
на лицето, съдът е приел, че като ответник по делото следва да се конституира
началника на 04 РУ СДВР.
В последното съдебно заседание жалбоподателят П. не се явява лично,
като се явява неговият упълномощен процесуален представител адв. А., която
поддържа жалбата. В пледоарията си моли за обявяване за незаконно н
фактическото задържане на жалбоподателя П. от служители на 04 РУ СДВР на
1
01.12.2023 г. Посочва, че са събрани доказателства относно задържането на П.
на процесната дата за времето от 18:30 до 20:00 часа, след което той е бил
предаден на служители на 05 РУ СДВР. Изтъква, че на 28.11.2023 г. П. е бил
задържан по ЗМВР и е освободен на 29.11.2023 г., като му е проведен разпит
по досъдебното производство, по което е постановено и принудителното му
довеждане. Затова намира за незаконно последващото му задържане на
01.12.2023 г. Моли и за присъждане на сторените от жалбоподателя разноски,
включително за адвокатско възнаграждение.
Ответникът по делото – началника на 04 РУ СДВР Кристиян Тонев, не се
явява лично, като в последното съдебно заседание се явява неговия
процесуален представител - юрисконсулт ***, която оспорва жалбата. Тя
уточнява, че П. е бил обявен за ОДИ в качеството на свидетел по досъдебно
производство на 05 РУ СДВР относно престъпление по чл. 296 НК, с мярка
„принудително довеждане“, като твърди, че жалбоподателят е задържан едва
за пръв път на 01.12.2023 г. Юрисконсултът изтъква, че за органите на МВР е
възникнало законовото задължение да изпълнят постановлението за
принудително довеждане. Намира, че практически, актът, който е засегнал
правната сфера на жалбоподателя е постановлението на разследващ орган за
принудително довеждане, а не задържането на лицето в изпълнение на това
постановление. Но постановлението не подлежи на оспорване по реда на
АПК, а по чл. 200 от НПК. Сочи, че е изпълнена законовата процедура и П. е
вписан в книгата за задържаните лица в 04 РУ и в 05 РУ СДВР, без да се
издава заповед за задържане, съгласно чл. 11, ал. 6 Инструкция № 8121з-78 от
24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на
помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в
Министерството на вътрешните работи. Поради изложеното моли за
отхвърляне на жалбата и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След като се запозна с материалите по делото, Съдът намира
следното от фактическа страна:
На 28.11.2023 г. вечерта било образувано досъдебно производство /ДП/
№ 2110/2023 г. по описа на 05 РУ СДВР, за престъпление по чл. 296, ал. 1 от
НК, свързано с нарушена от Д. П. заповед за защита от домашно насилие
същия ден. С постановление от 28.11.2023 г. на разследващ полицай Симона
Василева от 05 РУ СДВР по това ДП жалбоподателят Д. Й. П. е обявен за
общодържавно издирване /ОДИ/ с мярка „принудително довеждане“. В
постановлението изрично е посочено, че в случай на установяване на
местонахождението му, той трябва да бъде насочен от служителите на МВР
към разследващия полицай в 05 РУ СДВР, за извършване на процесуално-
следствени действия. В постановлението е указано, че то подлежи на
обжалване по реда на чл. 200 от НПК. Постановеното ОДИ е регистрирано и
2
заложено в системата на МВР на 28.11.2023 г. в 23:25 часа с телеграма за
издирване № ***/28.11.2023 г., с посочена мярка „принудително довеждане“ в
качеството на свидетел по досъдебно производство. А в 23:20 часа е
регистрирана и телеграма № 33613/28.11.2023 г. за ОДИ на жалбоподателя с
мярка „установяване на адрес“ в изпълнение на друго постановление на
разследващия полицай.
Непосредствено след обявяването му за ОДИ, жалбоподателят е
задържан на 29.11.2023 г. в 00:10 часа, за което е съставена заповед за
задържане № 229-зз-1621/29.11.2023 г. от полицейски орган в 05 РУ СДВР. П.
бил освободен в 16:05 часа на 29.11.2023 г. През това време с него били
провеждани беседи. Но едва след освобождаването му и в изпълнение на
дадени указания от наблюдаващия прокурор, на 29.11.2023 г., от 16:25 часа до
16:55 часа, в сградата на 05 РУ СДВР, бил проведен разпит на Д. П. в
качеството на свидетел по ДП.
Въпреки това, постановеното ОДИ на подсъдимия не било отменено, и
на 01.12.2023 г. Д. П. бил установен от служители на 04 РУ след като подал
сигнал на тел. 112. След проверка, служителите на 04 РУ СДВР установили, че
за него е издадена телеграма за издирване № ***/28.11.2023 г., с посочена
мярка „принудително довеждане“ в качеството на свидетел по ДП №
2110/2023 г. по описа на 05 РУ СДВР. Затова в изпълнение на постановената
мярка „принудително довеждане“, служителите на 04 РУ СДВР задържали
жалбоподателя П. на 01.12.2023 г. в 18:45 часа. От младши инспектор в 04 РУ
СДВР била изготвена докладна записка във връзка със задържането на П.,
както и протокол за личен обиск по ЗМВР. На П. била предоставена
декларация за правата на задържано лице в 18:50 часа, в която той посочил, че
иска да се свърже със своя адвокат. За задържането не била издадена заповед
за задържане на лице, но данните на жалбоподателя били вписани в Книгата за
задържаните лица на 04 РУ СДВР – три имена, ЕГН, адрес. В книгата като
основание за задържането на П. било посочено ОДИ, телеграма №
***/28.11.2023 г., ГДНП.
Жалбоподателят бил освободен от 04 РУ СДВР в 20:10 часа, видно от
отбелязването в книгата. А като основание за освобождаване на лицето в
книгата е посочено „предаден на 05 РУ“. След това той бил задържан до 21:00
часа в 05 РУ СДВР, за което фактическо задържане е образувано отделно
административно производство по жалба на П.. В периода на задържането му
в 04 РУ СДВР с жалбоподателя не са извършвани процесуално-следствени
действия, а е организирано предаването му на органите на 05 РУ СДВР, в
изпълнение на постановлението за принудителното му довеждане.
На 02.12.2023 г. от разследващ полицай при 05 РУ СДВР била изготвена
докладна записка относно снемане на жалбоподателя от издирване, тъй като
3
П. е бил установен и с него са извършени процесуално-следствени действия. В
системата АИС „Издирвателна дейност и НМАП“ прекратяването на
издирването било отразено в 12:29 часа на 02.12.2023 г.
На неустановена дата през 2023 г. от адв. А. била подадена жалбата
срещу фактическото задържане на П., изпратена до началника на 04 РУ СДВР,
която в последствие била препратена до СРС.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК – заповед
за задържане на лице от 29.11.2023 г., протоколи за личен обиск; книга за
задържаните лица на 04 РУ СДВР и на 05 РУ СДВР; справки от АИС
„Издирвателна дейност и НМАП“; материали по ДП № 2110/2023 г. по описа
на 05 РУ СДВР и др.
Съдът кредитира изцяло писмените доказателства, приобщени по реда
на чл. 283 НПК, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и
изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
Последователността на действията по ДП и издирването на жалбоподателя,
включително и трикратното му задържане, се установяват от заповедта за
задържане от 29.11.2023 г., както и от последващите вписвания в книгите за
задържани лица от 01.12.2023 г. А от материалите по ДП съдът установи
правното основание за задържането на П. – издаденото по ДП № 2110/2023 г.
по описа на 05 РУ СДВР постановление за обявяването му за ОДИ с мярка
„принудително довеждане“. От вписванията в АИС „Издирвателна дейност и
НМАП“ може да се проследи хронологически кога е въведена телеграмата за
ОДИ на жалбоподателя и кога същият е снет от издирване.
Съдът намира, че фактите по делото са установени безспорно, като
основните възражения на жалбоподателя са свързани с правната преценка за
законосъобразността на задържането му.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните изводи от правна страна :
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в
предвидения в чл. 149, ал. 1 АПК срок, от легитимирана страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване, в какъвто смисъл е и Определението от 23.04.2024 г.
на АССГ по адм. дело № 2848/2024 г., с което е отменено разпореждането за
прекратяване на настоящето дело.
Съгласно чл. 72, ал. 1 ЗМВР, полицейските органи могат да задържат
лице в изброените хипотези, като съгласно ал. 2 в тези случаи се издава
заповед за задържане на лицето с описани реквизити в чл. 74 ЗМВР.
В случая въпреки липсата на издадена заповед за задържане на лицето
по смисъла на чл. 72, ал. 2 ЗМВР, е налице индивидуален административен акт
по чл. 21, ал. 1, т. 1 АПК – изразено чрез действие волеизявление, с което са
засегнати правата на жалбоподателя.
4
Съгласно посоченото Определение на АССГ, фактическото задържане
на Д. П. попада в обхвата на разпоредбата на чл. 72, ал. 4 ЗМВР и
следователно, СРС е компетентен да се произнесе относно законността на
задържането, отчитайки и спецификите на случая при липсата на писмена
заповед за задържане. В този смисъл е и Определение № 14 от 05.05.2022 г. на
ВАС по адм. д. № 12/2022 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Добромир
Андреев.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Инструкция № 8121з-78 от
24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на
помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в
Министерството на вътрешните работи /Инструкцията/, за всяко задържано
лице се издава заповед за задържане на лице от полицейския орган, ограничил
правото на свободно придвижване на лицето.
Но в разпоредбата на чл. 11, ал. 6 от цитираната Инструкция е въведено
изключение - заповед за задържане не се издава на лица, за които е
постановено принудително довеждане или са задържани по реда на
Наказателно-процесуалния кодекс. В разпоредбата е уточнено, че в тези
случаи, лицата, за които е постановено принудително довеждане, се записват в
книгата за пропускателния режим, като се отбелязват номерът и датата на
постановлението, с което е разпоредено принудителното довеждане, органът,
който го е постановил, кой служител ще работи с лицето, както и точният час
на влизане и напускане на лицето на структурата на МВР; същите се
настаняват в помещения, различни от помещенията за задържане, и им се
осигурява непрекъснат контрол и наблюдение.
Следователно, в случая, съдът дължи да провери дали при задържането
на П. са изпълнени посочените условия.
На първо място е безспорно установено издаденото постановление от
28.11.2023 г. на разследващ полицай Симона Василева от 05 РУ СДВР по ДП
№ 2110/2023 г. по описа на 05 РУ СДВР, с което жалбоподателят П. е обявен за
общодържавно издирване с мярка „принудително довеждане“ и въвеждането
на съответната телеграма в АИС „Издирвателна дейност и НМАП“ в 23:25
часа на същия ден.
Към датата на оспореното задържане на П., постановлението не е било
обжалвано или отменено, като не е било постановено и снемане от издирване
на П.. В случая следва да се подчертае, че предмет на настоящето
производство не е законосъобразността на постановлението, което се обжалва
по реда на чл. 200 от НПК, а единствено на предприетото въз основа на него
фактическо задържане на П.. Именно поради съществуването на изричен акт
на разследващ орган по висящо ДП, законът предвижда да не се издава
заповед за задържане в случаите на задържане за изпълнение на постановено
„принудително довеждане“. В този случай, полицейския орган, задържал
лицето, няма оперативна самостоятелност да преценява дали да ограничи
правото му на свободно придвижване, а е длъжен да изпълни акта на
5
разследващия орган, прокурора или съда. В случая полицейския орган следва
единствено да уведоми лицето за причината за задържането, а именно
постановеното ОДИ с мярка „принудително довеждане“ и да заведе
задържания до указаното място – в случая до сградата на 05 РУ СДВР.
Настоящият съдебен състав намира, че полицейският орган при 04 РУ
СДВР е изпълнил законосъобразно своите задължения, като след
установяването на Д. П. е задържал лицето, вписал е данните му и
основанието за задържане в книгата за задържани лица и незабавно го е
предал на служители на 05 РУ СДВР, които да проведат с него процесуално-
следствени действия по ДП. Самоличността на задържания напълно съвпада с
данните за издирваното лице и не е установено друго обстоятелство, което да
е препятствало изпълнението на постановената мярка за принудително
довеждане.
В случая следва да се подчертае, че полицейският орган не е бил
задължен да представи на задържания други документи или да информира
задържания за допълнителни причини за неговото задържане, нито да
преценява целесъобразността на задържането, именно защото действа в
изпълнение на издадено и необжалвано постановление на разследващ орган и
регистрирана и неотменена телеграма в АИС „Издирвателна дейност и
НМАП“.
Съдът намира, че и продължителността на задържането на П. от
полицейски орган на 04 РУ СДВР не може да се възприеме за прекомерна и
неоправдано нарушаваща правата му. Видно от отбелязванията в книгата за
задържани лица, той е бил задържан в периода от 18:45 часа до 20:10 часа,
което време е било необходимо за организирането на предаването му на
служител на 05 РУ СДВР, който е дошъл до сградата на 04 РУ СДВР. В този
смисъл съдът приема, че не е неоправдано нарушено правото на свободно
придвижване на лицето. Това му право е било ограничено за кратък срок с
оглед обществения интерес от срочно разследване на престъпления и
изпълнение от органите на МВР на издадени в хода на ДП постановления за
обявяване на лице за ОДИ и принудителното му довеждане.
Доводите, свързани с целесъобразността на мярката биха имали
отношение единствено при обжалване на самото постановление от 28.11.2023
г. по реда на чл. 200 НПК. В този смисъл и развитите от адв. А. съображения,
че при задържането му от 04 РУ СДВР, с жалбоподателя не са извършвани
процесуално-следствени действия, също са ирелевантни. В случая
полицейският орган при 04 РУ СДВР не е имал правото да извършва такива
действия, а е изпълнил указаното му в постановлението от 28.11.2023 г. –
предал е П. на служители на 05 РУ СДВР, които са компетентни по
образуваното ДП. А дали и към 01.12.2023 г. е съществувала необходимост от
провеждане на процесуално-следствени действия по ДП с жалбоподателя,
също е въпрос, който попада извън предмета на делото. Доколкото
постановлението за принудително довеждане на П. и съответно
6
предложението за неговото снемане от издирване, изхождат от разследващи
органи от 05 РУ СДВР, ако се твърди незаконосъобразно тяхно действие или
бездействие, то защитата на тези права на жалбоподателя не е по реда на
настоящето производство.
С оглед изложеното, съдът намира за неприложима и практиката на
националните съдилища във връзка с описанието на основанието за
задържане на лицето в заповедта по чл. 72, ал. 1 ЗМВР, какато и Решение от
24.06.2014 г. на ЕСПЧ по делото Петков и Профиров срещу България. или
Директива 2012/13/ЕС на ЕП и Съвета относно правото на информация в
наказателното производство, доколкото те се отнасят преди всичко за
задържане на основание чл. 72, ал.1, т. 1 ЗМВР.
Поради всичко изложено, съдът намира, че в конкретния случай е
изпълнено и изискването на чл. 15, ал. 1 от Инструкция № 8121з-78/24.01.2015
г., която задължава органите по задържането да информират задържаното
лице за причините за задържането му. Жалбоподателят е бил наясно с
фактическото основание за своето задържане, а именно във връзка с
постановено от разследващ орган принудително довеждане, като
полицейският орган при 04 РУ СДВР е действал законосъобразно и е
изпълнил предписаните в чл. 11, ал. 6 от Инструкцията действия и е вписал
именно това основание в книга за задържаните лица. На задържания са
разяснени и правата му, за което е попълнил декларация.
Воден от всичко изложено, съдът намира, че фактическото задържане на
жалбоподателя отговаря на законовите изисквания и подадената срещу него
жалба следва да бъде оставена без уважение. Следователно е неоснователна и
претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото.
В този смисъл се явява основателна и претенцията на процесуалния
представител на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение. По делото като представител на началника на 04 РУ СДВР в
проведените съдебни заседания е участвал юрисконсулт и съдът е отхвърлил
жалбата. Съдът намира, че в случая производството е с по-висока сложност от
правна страна, поради липсата на издадена заповед за задържане, като са
проведени три съдебни заседания, поради което и следва да се присъди
възнаграждение в размер на 120.00 лева.
Воден от горното и на основание чл.172 и чл.172а от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената жалба срещу фактическото
задържане на жалбоподателя Д. Й. П. от полицейски орган от 04 РУ СДВР на
01.12.2023 г. за времето от 18:30 часа до 20:00 часа.
ОСЪЖДА жалбоподателя Д. Й. П. ДА ЗАПЛАТИ на Столична
7
дирекция на вътрешните работи разноски за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 120.00 лева.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба по реда на
Глава XII от АПК пред Административния съд – София-град в 14-дневен
срок от днес.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8