РЕШЕНИЕ
№ 939
гр. Пловдив, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20235300501313 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Банка ДСК“ АД, ЕИК *****, чрез
пълномощника по делото юрисконсулт Д., против Решение № 1535 от 05.04.2023 г.
постановено по гр.дело № 15487/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, V гр.
състав, с което са отхвърлени предявените от „Банка ДСК“ АД срещу М. Н. П., ЕГН
**********, обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 Търговски закон и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, с които се претендира да бъде признато за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 965,03 лева – главница,
дължима по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит
за физически лица от 29.11.2018 г.; 169,01 лева – договорна лихва, дължима за периода
20.03.2020 г. – 10.02.2021 г.; 4,02 лева – законна лихва, дължима за периода 11.02.2021
г. до 25.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда – 26.02.2021 г. до окончателното й
погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 417 ГПК № 3217/31.03.2021 г., по ч. гр. д. № 3884/2021 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, II-ри брачен състав, както и жалбоподателят е осъден да заплати на адв. Т. П.
И., АК – Пловдив, сумата от 309 лв. –адвокатско възнаграждение за оказаната на
1
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. безплатна правна помощ по ч. гр. д. № 3884/2021 г.
по описа на Районен съд – Пловдив, II-ри брачен състав и сумата от 309 лв.-
адвокатско възнаграждение за оказаната на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. безплатна
правна помощ по гр. д. № 15487/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив.
Във въззивна жалба се излагат оплаквания, че обжалваното решение е
неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Оспорва се извода на съда, че не е
доказан факта на получаване от ответника на кредитна карта, поради което и усвояване
на отпуснатия кредит от 1000 лв. от него, като счита, че само непредставяне по делото
на писмен протокол, с който е предадена физически кредитната карта, не е достатъчно
основание да бъде отхвърлен иска. Счита, че усвояване на кредита е доказано по
делото с приетата ССЕ, от която се установяват извършени плащания по кредита.
Твърди се, че липсата оспорване на извършените финансови операции. Сочи се, лицето
не е посочило промяна на телефонния си номер или имейл след 10.05.2019 г., на която
да получи извлечение от сметката, както и се позовава на разпоредбата на чл. 77, ал. 3
ЗПУПС. Моли да бъде отменено обжалваното решение и да бъдат присъдени разноски
в пълен размер.
В срока по чл.236, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна М. Н. П., чрез адв. Т. П. И., с което взема становище за
неоснователност на жалбата. Излага съображения че обжалвания акт е правилен,
законосъобразен и постановен в съответствие с материалния и процесуален закон.
Поддържа, че е оспорено както липсата на предадена реално кредитна карта, така и
извършени тегления и погасявания по кредита. Сочи подробни съображения за
тежестта на доказване на автентичността на платежната операция, която счита
недоказана, поради което и съдебния акт правилен. Моли да бъде потвърдено
обжалваното решение.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалвания съдебен акт
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията
си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и
допустимо. Предвид горното и на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде
проверена правилността на решението съобразно посоченото в жалбата, както и
при служебна проверка от въззивната инстанция за допуснато при
2
постановяването му нарушение на императивни материалноправни норми.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с
правно основание чл. 422, във вр. чл.415, ал. 1, т. 1 от ГПК, вр. чл. 430 и чл. 79, ал. 1,
предл. първо от ЗЗД и чл.86 ЗЗД, предявени от „Банка ДСК“ ЕАД против М. Н. П. за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: 965,03 лева – главница, дължима по Договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 29.11.2018 г.;
169,01 лева – договорна лихва, дължима за периода 20.03.2020 г. – 10.02.2021 г.; 4,02
лева – законна лихва, дължима за периода 11.02.2021 г. до 25.02.2021 г. , ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
417 ГПК в съда – 26.02.2021 г. до окончателното й погасяване, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК №
3217/31.03.2021 г., по ч. гр. д. № 3884/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, II-ри
брачен състав.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили Договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица на 29.11.2018 г.,
по силата на който ищецът - кредитор е предоставил на ответника револвиращ кредит
под формата на кредитен лимит в размер на 1000 лева, който се осигурявал чрез
кредитна карта по открита на името на ответника разплащателна сметка в „Банка ДСК“
АД. Одобреният кредитен лимит бил отпуснат на 03.12.2018 г. по сметката,
обслужваща кредитната карта на ответника. Неразделна част от договора били
Условията за този вид кредитна карта /Условията/ и Общите условия по Договор за
издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит на „Банка ДСК“ АД
/ОУ/. Твърди се, че ответникът не бил внесъл 4 броя минимални суми за револвиране
на кредита до датата на депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК на 20.03.2020 г.,
21.04.2020 г., 20.05.2020 г. и 22.06.2020 г. в общ размер на 703, 45 лева, с което
неизпълнил поетите договорни задължения, довело до възникване на потестативното
право на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем. С уточняваща молба се
сочи, че сумата от 703, 45 лева е формирана от непогасени дължими вноски на падежа,
които съставляват суми за револвиране, явяват се сбор от частично дължима главница
и договорни лихви, която не се претендира с петитума. След невнасянето от страна на
лицето на дължима минимална сума до края на следващия /пети/ гратисен период,
ползването на кредитния лимит се прекратява и вземането на банката за целия
използван кредитен лимит става изискуемо и започва да се олихвява с договорения
лихвен процент и наказателна надбавка. Ищецът сочи, че за претендираните суми е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, въз основа на
което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК №
3217/31.03.2021 г. по ч. гр. д. № 3884/2021 г. на ПРС, II-ри бр.с. и изпълнителен лист,
както и образуването въз основа на последните на изп.дело № 1261/2021 г. на ЧСИ
3
К.Павлов с рег.№ 824 КЧСИ . С подаването на възражение от длъжника срещу
заповедта се обосновава предявяването на исковите претенции в срока по чл. 415, ал. 1
ГПК.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от М. Н. П., с
който е взела становище за неоснователност на предявените искове. Заявява, че
действително е сключен договор за издаване на кредитна карта. Възразява, че не е била
предадена кредитна карта като платежно средство, не е бил подписван протокол за
получаване на издадената карта, както и протокол за получаване на запечатан плик,
съдържащ ПИН код. Също така, че не са извършвани тегления на каса, както и че не
са извършвани погасявания по кредитната карта. Оспорва да е настъпила предсрочна
изискуемост. Възразява за нищожност на клаузата в чл.1, ал.2 от договора право на
банката да променя едностранно погасителните вноски и лихвения процент по кредита,
като излага подробни съображения в тази насока. Намира, че клаузите от договора са
нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 и чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД, както и че
същите са неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП и че са налице хипотезите на
чл. 143, ал. 2, т. 3, 9, 10 и 12 ЗЗП. Възразява, че определянето на лихвения процент
противоречи и на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗЗД. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
На осн.чл.190 ГПК районният съд е задължил ищеца да представи подписан
протокол за получаване на издадена банкова карта, както и протокол за получаване на
запечатан плик, съдържащ ПИН кода на банковата карта. Със становище по делото
ищецът е заявил, че представя документ, че М. Н. П. е получила от поделение на
банката в гр.****, издадена банкова карта и е заявила нова пластика през 2019 г. Също
така е заявил, че не може да представи първичния протокол за получаване на
издадената банкова карта от 2018 г., тъй като са минали повече от три години от
издаването й. В тази насока се установява, че със становището си ищецът е представил
като писмено доказателство - искане за промяна на състоянието на карта от М. Н. П. с
данни за картата и искане да бъде деактивирана - изгубена или забравен пин с
преиздаване от дата 10.05.2019 г. Представил е и допълнително споразумение за
промяна на данни по карта на физически лица от 10.05.2019 г. от М. Н. П. за промяна
на поделението за получаване на карта от поделение 2102 на поделение 1520. С
протоколно определение от 13.02.2023 г. районният съд е дал последна възможност на
ищеца да представи приемо - предавателен протокол за предаване на кредитна карта и
ПИН код, доколкото със становище си е заявил, че представя копие на документ за
получаване от поделение на банката на банкова карта, но не е представил протокол за
получаване на банковата карта, заявена през 2019 г. По делото се установява, че такъв
не е бил представен от ищеца като в открито съдебно заседание на 17.03.2023 г.
пълномощникът на ищцовото дружество е заявил, че не е открит такъв протокол и не
може да представи същия, за което е поискал делото да се гледа без него.
4
В първоинстанционното производство е прието заключение на съдебно -
счетоводна експертиза, според която одобрения кредитен лимит по договора е 1 000
лева на 29.11.2018 г. След изследване движението на паричните средства по
кредитната карта по справка от счетоводството на банката - ищеца за периода
03.12.2018 г.- 31.07.2020 г., вещото лице е заключило, че кредитът е усвояван
многократно през процесния период по банковата сметка (кредитна карта) на
кредитополучател и движението на парични средства е през периода от 28.06.2019 г. до
08.07.2020 г. Вещото лице е заключило, че сумите, които са постъпвали за погасяване
на кредита за главница и лихви, по дата и размери, са както следва: 1 000 лева на
22.10.2019 г. и 50 лева на 08.07.2020 г. Установило е, че дължимите суми са общо в
размер на 1138,06 лв., от които: 965,03 лв.- непогасена главница, 169,01 лв.-
непогасена договорна лихва за периода от 20.03.2020 г. до 10.02.2021 г. и 4,02 лв.-
законна лихва за периода от 11.02.2021 г. до 26.02.2021 г.
С постановеното по делото решение районния съд е приел от фактическа страна
сключването на Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ
кредит за физически лица от 29.11.2018 г. между страните, с който е договорено
предоставянето на револвиращ кредит под формата на кредитен лимит, достъпът до
който се осъществява с кредитна карта в размер на 1000 лева, към който са подписани
като неразделна част общи условия и погасителен план.
За да отхвърли предявения иск районният съд се е позовал на реалния характер
на договора за паричен заем, чийто фактически състав се счита за завършен с
предаването на договорената сума. Районният съд е приел, че при възложената на
ищеца доказателствена тежест същият не е доказал, че сумата от 1000 лева е реално
усвоена от ответника, тъй като от доказателствата по делото не би могло да се направи
извод, че издадената от кредитора кредитна карта е била получена от ответника, както
и че последният е извършвал транзакции възползвайки се от предоставения кредитен
лимит. Според районния съд, от приетите доказателства се установява, че преди
началото на транзакциите е поискано от ответника да бъде блокирана старата карта и
да бъде издадена нова, но не се представят доказателства, че новата кредитна карта е
предадена на ответника. Въз основа на последното и предвид реалния характер на
договора на заем, районният съд е намерил за недоказано наличието на сключен между
страните договор за предоставяне на заем чрез кредитна карта, с описаните в исковата
молба и уточнението към нея параметри. Изводите си районният съд е подкрепил с
разясненията в Решение № 10/19.07.2016 г. постановено по търг. дело № 3386/2014 г.
по описа на ВКС, I ГО, според които при липса на категорични доказателства, че
издадената кредитна карта е била предадена на картодържателя фактът на извършени
транзакции с платежния инструмент не може да обоснове извод, че именно ответникът
е теглил парични средства или е плащал стоки и услуги посредством терминални
устройства. По изложените съображения предявените искове са приети за
5
неоснователни и недоказани, както и като такива са били отхвърлен изцяло.
Въззивният съд намира решението за правилно. Фактическата обстановка е
правилно установена от районния съд и напълно се подкрепя от събраните по делото
доказателства. Споделят се и изводите на районния съд за начина, по който следва да се
ценят събраните по делото доказателства, както и правните изводи, които те
обосновават, поради което същите не следва повторно да бъдат анализирани и на
основание чл.272 ГПК се препраща към мотивите на първоинстанционния акт, с което
същите стават част от съжденията в настоящия съдебен акт.
По оплакванията във въззивната жалба настоящият съдебен състав на ПОС
намира следното:
От фактическа страна по делото се установява и не е налице спор, че банката -
ищец и ответникът М. Н. П. са сключили на 29.11.2018 г. договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит под формата на кредитен лимит,
който се усвоява чрез издадена кредитна карта. Съгласно чл.17, ал.1 от подписаните
между страните Общи условия по договор за издаване и обслужване на кредитни карти
с револвиращ кредит на Банка ДСК /ОУ/, банката издава картата до 10 работни дни от
одобрение на кредитния лимит и я предава на клиента заедно с плик с персонален
идентификационен код /ПИН/. Според ал.3 на същата разпоредба от ОУ, клиентът
потвърждава получаването на картата и плик с ПИН с подписа си в декларацията за
предаване/връщане на банкова карта.
В разглеждания случай банката не е представила доказателства за предаването
на кредитната карта, според предвиденото в чл.17 от ОУ. От единствените ангажирани
писмени доказателства се установява искането на ответника за деактивиране на
кредитна карта и смяна на поделението на банката за получаване на карта, подадени на
10.05.2019 г. Банката не е ангажирала никакви доказателства за
предаването/получаването на кредитната карта след 10.05.2019 г., а по делото се
установява, че след това е регистирано движението на парични средства по кредитната
карта през периода 28.06.2019 г. до 08.07.2020 г. Тоест, от сключване на договора и
която одобряване на кредитния лимит на 29.11.2018 г. до 28.06.2019 г. не е налице
движение по кредитната карта на ответника. В предвид изложеното и доколкото не се
доказва да е била издадена последваща кредитна карта на ответника след 10.05.2019 г.,
както и нейното получаване според предвиденото в чл.17 от ОУ, не може да се
заключи за усвояване на кредита от ответника.
Във въззивната инстанция също не се твърди предаването на кредитната карта
заедно с плик с ПИН код на ответника, според уговореното в чл.17 от ОУ.
Позоваването от въззивника е на установеното от ССчЕ погасяване на кредита на
22.10.2019 г. с довода, че е извършено от ответника. Възражението е неоснователно,
тъй като заключението на ССчЕ е изготвено въз основа на издадена от банката справка,
6
а компютърните справки и месечни извлечения, изготвени от банката не са
необходима, закономерна и единствена последица от предаването/получаването на
кредитна карта. Хипотетично е възможно тези извлечения и справки да са изготвени за
самия процес, или кредитната карта да е била предадена на друго лице, а не на
ответника лично (както е уговорено в ОУ), както прието в Решение № 50178 от
13.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3410/2021 г., III г. о., ГК.
Неоснователно е възражението на въззивника за липсата на оспорване на
извършените финансови операции, доколкото в срока за отговор на исковата молба е
релевирано изрично възражение, че ответникът не е извършвал тегления на каса, нито
в брой, нито по кредитната карта. В предвид това и при възложената на ищеца
доказателствена тежест, същият следваше да докаже при условията на пълно и главно
доказване усвояването на кредитния лимит от ответника, което не е сторено по делото.
Възражението в жалбата, че лицето не е посочило промяна на телефонния си
номер или имейл след 10.05.2019 г., на които да получи извлечение от сметката се
въвежда за първи път във въззивната инстанция. В първата инстанция няма въведени
твърдения за уведомяване на ответника за счетоводните операции по телефон и имейл,
нито за това са събирани доказателства по делото. Възражението за приложението на
разпоредбата на чл. 77, ал. 3 ЗПУПС, регламентираща уведомяване и корекции от
ползватели на платежни услуги във връзка с неразрешени или неточно изпълнени
платежни операции също се въвежда едва с въззивната жалба. В предвид изложените и
при съобразяване с концентрационното начало в гражданския процес, посочените
възражения са преклудирани и по тях въззивният съд не следва да се произнася.
По изложените съображения не се установяват поддържаните от въззивника
пороци на обжалваното решение, поради което въззивната жалба се явя неоснователна
и като такива следва да бъдат оставени без уважение. С оглед съвпадение на изводите
на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
При този изход на делото основателно е искането на въззиваемата страна за
присъждане на разноски за производството. Процесуалният представител на
въззиваемата страна е оказал безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1,
т.2 от Закона за адвокатурата, съгласно представения договор за правна защита и
съдействие от 14.06.2023 г. С оглед изхода на спора и на основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на адв.
Т. П. И. адвокатско възнаграждение в размер на 413, 80 лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за безплатна правна помощ пред въззивния съд.
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1535 от 05.04.2023 г. постановено по гр.дело №
15487/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, V гр. състав.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ АД, ЕИК ***** да заплати на адв. Т. П. И., АК – ****, с
рег. номер от Единия адвокатски регистър ***** с адрес гр. *****, сумата от 413, 80
лв. –адвокатско възнаграждение за оказаната на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
безплатна правна помощ на М. Н. П. във въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8