РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Пловдив, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – Пловдив, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско
дело № 20215001000734 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260247 от 04.06.2021 г.,постановено по т.д.№461/2020 г.
по описа на Окръжен съд-П.,ТО,XIII-ти състав,е осъден ответника
Застрахователно акционерно дружество „О.“ АД-гр.С. с ЕИК *** да заплати
на ищцата М.Г. Н. с ЕГН ********** сумата от 70 000 лв.,представляваща
разликата над изплатения размер от 30 000 лв. до пълния дължим размер от
100 000 лв. застрахователно обезщетение по застраховка «Гражданска
отговорност», сключена с полица ***, за претърпените по вина на водача на
автобус с марка „И.“, модел „С.“ с регистрационен № *** - В.Н.П.,
неимуществени вреди - болки и страдания, от причинените й увреждания в
резултат на състояло се на 18.10.2018 г. в гр. П. на ул. „Н.Ш.“ ПТП, за което
водачът е признат за виновен с влязло в сила споразумение от НОХД №
7397/2019 г. по описа на Районен съд – П. , както и сумата от 2155.00 лв. –
имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната лихва върху двете
1
главници, считано от 03.06.2020г до окончателното изплащане, като за
претендирания по-ранен период от 18.10.2018 г. до 02.06.2020 г. вкл .
акцесорната претенция за лихви за забава е отхвърлена.
Наред с това,със същото решение ответното Застрахователно
акционерно дружество „О.“ АД с ЕИК *** е осъдено да заплати на адв. С.К.
П., АК – П., гр. П. бул. *** 152, ет. 1, офис 101, адвокатско възнаграждение за
предоставеното безплатно процесуално представителство на ищцата в размер
на 2 694.65 лв., определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
И на следващо място,с решението от 04.06.2021 г. Застрахователно
акционерно дружество „О.“ АД-гр.С. с ЕИК *** е осъдено да заплати в полза
на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПОС, сумата от
2986.20 лв. – за държавна такса и депозит за вещо лице.
Горното решение е обжалвано от ответника Застрахователно
акционерно дружество „О.“ АД-гр.С. с ЕИК *** в частта,с която дружеството
е осъдено да заплати на ищцата М. Н. сумата от 70 000 лв. обезщетение за
причинените й неимуществени вреди - болки и страдания, от причинените й
увреждания в резултат на състоялото се на 18.10.2018 г. ПТП,ведно със
законната лихва върху тази сума,считано от 03.06.2020 г. до окончателното й
изплащане.Жалбоподателят счита,че в обжалваната част
първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно,
постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е
необосновано и несъобразено със събраните по делото доказателства.Сочи,че
твърдяното от ищцата увреждане, представляващо ингвинална херния,не е
резултат на процесното ПТП и последващите медицински интервенции,с
оглед на което счита,че това увреждане на може да му се вмени във
вина.Заявява,че първоинстанционният съд неправилно е приел,че има
засегната детеродна функция на ищцата.В тази връзка ответникът-
жалбоподател твърди,че такова увреждане не е посочено в исковата молба
като имащо причинно-следствeна връзка с процесното ПТП,а единствено е
твърдяно от разпитания по делото свидетел Ш..Затова намира,че въпросното
увреждане въобще не е подлежало на разглеждане от съда с оглед
диспозитивното начало на гражданския процес.Противно на това
обаче,първоинстанционният съд кредитирал показанията на посочения
2
свидетел и приел за установено посоченото увреждане,за което е присъдил и
обезщетение на ищцата.Счита,че освен нарушение на диспозитивното
начало,внасянето във висящ процес на подобно твърдение ограничава
правото на защита на ответника и ангажирането на доказателства и
доказателствени исковия поради настъпила преклузия.Наред с това счита,че
твърдяното от свидетеля увреждане на ищцата,не не подкрепя от събраните
по делото доказателста-медицинска документация,заключение на СМЕ и
др.,нито пък е установена причинно-следствената връзка на същото
увреждане с процесното ПТП.Поддържа още и довода,че показанията на
св.Ш.-единствения разпитан по делото свидетел за нанесените на ищцата
вреди от процесното ПТП,са силно пристрастни относно нараняванията на
ищцата и срока за възстановяването й и като такива не съответстват на
обективните доказателства по делото,но въпреки това първоинстанционният
съд неправилно ги е кредитирал в цялост.Твърди,че противоречията между
сочените от свидетеля срокове на възстановяване на ищцата и тези,които са
посочени от СМЕ,са изключителни и това противоречие следва да бъде
преодоляно,като се кредитира изцяло източникът,който е основан на
цялостната медицинска документация и изводите му са основани на
безпристрастност и професионализъм,а некореспондиращите с обективната
действителност показания да не бъдат взети предвид при формирането на
волята на съда.Жалбоподателят заявява още,че в атакуваното решение
правилно е прието,че няма проведена рехабилитация и не са спазвани
лекарските предписания от ищцата,но изцяло неправилно решаващият орган
е приел,че това не е довело до усложнения.Според жалбоподателя,това е
изцяло неправилно тълкуване,тъй като вещото лице е посочило,че
рехабилитацията няма отношение към черепната травма,но има голямо
значение за възстановяване на останалите фрактурни контузии .и
непровеждането на правилна рехабилитация,както и неспазването на
лекарските предписания,е удължило срока на възстановяване и обективно е
удължило изпитваните от ищцата болки.Излага и довода,че претендирания от
ищцата размер на обезщетението за неимуществени вреди е неоснователно
завишен,както е неоснователно завишена и присъдената на ищцата сума от 70
000 лв. спрямо установената практика на българските съдилища при
аналогични травми.Намира,че присъденото обезщетение е безпрецедентно
високо и в същността си не цели възстановяване на неимуществени
3
вреди,каквато е индицията на закона,а неоснователно обогатяване.Поддържа
още,че съдът не е посочил поотделно какъв точно паричен еквивалент
определя за всяко отделно физическо,съответно психическо увреждане,както
и поотделно за болките и страданията за обезобразяването и т.н.,което
правело решението неясно и необосновано и лишавало ответника от
възможността да признае евентуално определени увреждания и да заплати
присъдената сума на ищцата.
С оглед на горните съображения,дружеството-жалбоподател моли да
бъде отменено първоинстанционното решение в частта,с която е осъдено
дружеството да заплати на ищцата сумата от 70 000 лв.-обезщетение за
неимуществени вреди,ведно със законната лихва от 03.06.2020 г. до
окончателното плащане и вместо това да бъде постановено решение,с което
да бъде отхвърлен иска като неоснователен и недоказан,а в случай,че същият
бъде приет за основателен,то размерът на обезщетението да бъде значително
намален.Претендира разноски.
Въззиваемата М.Г. Н.-ищца в първоинстанционното производство,е
подала в законния срок чрез пълномощника си адв. С.П. писмен отговор на
въззивната жалба,в който е изразила становище,че жалбата е изцяло
неоснователна,необоснована и неподкрепена с нито едно доказателство,а
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно.Подробните си
доводи за обосноваване на това становище въззиваемата е изложила в същия
писмен отговор и въз основа на тях моли въззивната жалба да бъде
отхвърлена,а първоинстанционното решение-да бъде потвърдено в
обжалваната му част като правилно и законосъобразно.Моли да бъде осъдено
дружеството-жалбоподател да заплати адвокатско възнаграждение по
чл.38,ал.2 във вр. с ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата.
От страните не са представени писмени доказателства и не са
направени искания за събиране на нови доказателства в производството пред
въззивната инстанция.
П.ският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на
обжалване,както и с наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със
събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за
установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от
4
лице,имащо правен интерес да обжалва първоинстанционното решение и при
подаването й е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо
жалбата подлежи на разглеждане и преценка по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение по реда на чл.269 от ГПК,П.ският апелативен съд намира,че същото
решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен
състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата
писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и
недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло
с мотивите му.
Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната
допустимост на обжалваното решение,П.ският апелативен съд намира,че
решението се явява процесуално допустимо в обжалваната му част и в
частност-че съдът се е произнесъл в тази част по иска,с който е сезиран по
конкретното първоинстанционно дело-иск по чл.432,ал.1 от КЗ за заплащане
на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,а самия иск счита
за допустим.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно
законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд
е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки
оплакванията във въззивната жалба,както и събраните по делото
доказателства,П.ският апелативен съд приема следното:
По т.д.№461/2020 г. по описа на ОС-П.,ТО,XIII-ти състав ищцата М.Г.
Н. е предявила против ответника Застрахователно акционерно дружество
„О.“АД с ЕИК *** обективно съединени искове по чл.432,ал.1 от КЗ,като е
поискала ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 70 000
/седемдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от
нея неимуществени вреди-болки и страдания от причинените й средни
телесни повреди вследствие на настъпило на 18.10.2018 г. ПТП,както да й
заплати и сумата от 2155 лева обезщетение за имуществени вреди от същото
ПТП,представляващи разходи за закупена стандартна реконструктивна плака
и канюлирани винтове Ф7, ведно със законната лихва, считано от датата на
ПТП-18.10.2018 г. до окончателното изплащане.
Същите искове са основани на следните твърдения:
5
Ищцата М. Н. твърди,че на 18.10.2018 г. в гр.П.,на пешеходна пътека
на ул.“Н.Ш.“,до кръстовището с бул.“С.“,лицето В.Н.П. от гр.П. при
управление на МПС-автобус с марка „И.“,модел „С.“ с рег.№***,е нарушил
правилата за движение по чл.20,ал.2,изр. 2-ро,чл.116,чл.119,ал.1 и ал.4 от
ЗДвП,като не пропуснал правилно пресичащата на пешеходната пътека ищца
и в резултат на това й причинил следните телесни увреждания:
1/Травматичен шок,довел до разстройство на здравето временно
опасно за живота й; 2/Закрита черепно-мозъчна травма /травматичен
субарахноидален, епидурален и субдурален кръвоизливи,счупването на кост и
базата на черепа/, довела до разстройство на здравето,временно опасно за
живота й;3/счупване на сакрума /кръстна кост/ и на двете срамни кости на
таза и главичката на малкопищялната кост на лявата подбедрица,довело до
трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник;4/Счупване на
сакрума /кръстна кост/ и на двете срамни кости на таза й и главичката на
малкопищялната кост на дясната подбедрица,довело до трайно затрудняване
на движенията на десния й долен крайник;5/Счупване на процесус
трансверзус Л5 /лумбален прешлен/,довело до трайно затрудняване на
движенията на снагата.
Ищцата твърди още,че лицето,което я е увредило-В.Н.П.,е бил признат
за виновен за извършване на описаното в исковата молба деяние с влязло в
сила споразумение по НОХД №7397/2019 г. по описа на ПРС,6-ти нак.
състав,като за това му е било наложено и съответно наказание.Твърди,че
непосредствено след настъпване на процесното ПТП е била откарана в
лечебно заведение поради тежкото й състояние,в което се е намирала,и й е
била извършена спешна оперативна намеса,а впоследствие в продължение на
три месеца след инцидента е изпитвала остри и силни болки в главата,таза и
долните крайници и по указание на лекуващия я лекар е била подложена на
„режим на легло“.През този период била само 30 дни в болнично
заведение,след които режима на легло продължил и в домашни условия още
два месеца.Наложило се още да провежда и рехабилитация в лечебно
заведение,а се твърди също така,че вследствие на претърпените травми
ищцата е получила като усложнение ингвинална херния,която била
оперирана.Също така,ищцата твърди,че вследствие на удара се е получило и
спукване на дясното й тъпанче,довело до 100 % глухота на дясното ухо,която
глухота съществува и към момента на предявяване на процесната искова
6
молба.Твърди,че не е могла да спи,изпитвала е страх от преживения ужас и
цялостен дискомфорт,не е могла да се обслужва сама и се наложило за нея да
се грижат свекърва й Е. Ш.а и съпруга й П. Ш.,като и към момента на
завеждане на делото изпитвала затруднение и несигурност при ходене,а
когато е тъмно залитала и не можела да пази равновесие вследствие на
удара,което налагало вечерно време да не излиза,но ако това се е налагало,то
винаги трябвало да бъде придружавана от друго лице.
Ищцата твърди още,че вследствие на нанесените й тежки травматични
увреждания здравословното й състояние е влошено и до момента на подаване
на ИМ,като има и телково решение за 50 % трайно намалена
работоспособност,а оперираната й херния се е появила на ново.Налагало се
също така да ходи ежемесечно на прегледи и се провеждали
изследвания,много от които се налагало да заплаща сама,както и да закупува
лекарства във връзка със състоянието й.
На следващо място,ищцата твърди,че към деня на процесното ПТП за
автомобила с рег.№*** е имало сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ в ответното дружество,за която е била издадена
застрахователна полица №***,валидна от 18.05.2018 г. до 17.05.2019 г.,както
и че на 14.05.2020 г. ищцата е входирала пред ответника-застраховател
претенция за изплащане на щета-обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди от процесното ПТП и на 27.05.2020 г. получила
предложение от ответника за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 30 000 лв.,а за имуществени вреди-в размер на 2273,90
лв.Твърди,че така предложената й сума от 30 000 лв. й е била изплатена от
ответника,но я намира за крайно недостатъчна да репарира претърпените от
нея болки и страдания,а за сумата от 2 273,90 лв. твърди,че също й е била
платена,но заявява,че тя не покрива направените разходи за лечение по
фактура №********** от 24.10.2018 г.,представена по-късно на ответника на
датата 02.06.2020 г. и издадена за закупени:стандартна реконструктивна плака
и канюлирани винтове Ф7 на обща стойност от 2 155 лв.
Предвид горните твърдения,ищцата е поискала ответникът да й
заплати още 70 000 лв. обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди в резултат на процесното ПТП /освен платените й вече 30 000 лв./,както
и да й заплати още 2155 лв. обезщетение за причинените й имуществени
7
вреди от същото ПТП,освен вече платеното й обезщетение от 2 273 лв. за тези
вреди.
Ответникът Застрахователно акционерно дружество „О.“ АД с ЕИК
**********, чрез процесуалния представител адв. И.И., е депозирал в
законния срок отговор на исковата молба,с който е заявил редица възражения
срещу исковете.В тази връзка е оспорил механизма на настъпилото
ПТП,считайки,че същият не е изяснен в наказателното производство и е
релевирал възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалата ищца,твърдейки,че тя е нарушила задължението си по чл.
113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, вменяващ на пешеходеца да се съобразява с
приближаващите пътни транспортни средства,тъй като внезапно навлязла на
пътното платно, без да се съобрази със завиващия автобус, като по този
начин попаднала в т.нар. „сляпа зона“ и се поставила в условия да бъде
невъзможно възприемането й.Ответникът е заявил в отговора си и оспорване
на твърдението на ищцата,че вследствие на процесното ПТП търпи
имуществени и неимуществени вреди,които да обуславят претендираните
размери на застрахователно обезщетение от общо 72 155 лв.Заявил е в тази
връзка,че изплатеното от него обезщетение в размер на 30 000 лв. напълно
обезщетява претърпените имуществени и неимуществени вреди от
ищцата.Направил е и възражение за прекомерност на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди като неотговарящо на критерия за
справедливо възмездяване на морални вреди, заложен в чл. 52 от
ЗЗД.Оспорил е и твърдението,че в резултат на процесното ПТП за ищцата са
възникнали всички описани в исковата молба телесни увреждания-като вид и
характер,както е оспорил и твърденията за тяхната продължителност.Оспорил
е и претенцията за лихва по аргумент за неоснователност на главните искове,а
е оспорил и началният момент,от който се дължи лихвата върху
обезщетенията на неимуществени и имуществени вреди,позовавайки се на
това,че отговорността на застрахователя е договорна,а не деликтна.Изложил е
още и твърдението,че здравословното състояние на пострадалата е напълно
възстановено,а намалената й работоспособност не води до претърпени
неимуществени вреди, тъй като ТЕЛК е посочила, че извършваната от нея
работа е подходяща за здравословното й състояние. Оспорил е твърдените
усложнения в здравословното състояние на ищцата да са в резултат от
настъпилото ПТП, тъй като липсвали годни доказателства, които да установят
8
причинно – следствената връзка.Поискал е исковете да се отхвърлят изцяло
или евентуално-да се присъдят обезщетения в намален размер предвид
съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата.
В допълнителната искова молба ищцата е посочила,че механизма на
настъпилото ПТП е подробно изследван в досъдебното производство и по
наказателното дело,водено срещу виновния водач на горепосочения
автобус,като е изложила и описание на същия механизъм,а наред с това е
изложила и подробни съображения за липса на съпричиняване на
вредоносния резултат от нейна страна.Изложила е и аргументи за
обосноваване на становището си,че са неоснователни възраженията на
ответника за липса на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и
твърдяните увреждания и настъпилите усложнения от тях.
Ответникът е подал отговор на допълнителната искова молба, с който е
заявил,че поддържа изцяло вече заявените от него възражения така, както са
направени.
С обжалваното решение от 04.06.2021 г. първоинстанционният
съд е приел за безспорно съществуването на валидно възникнало и породило
правното си действие към датата на събитието застрахователно
правоотношение с предмет автомобила, с който е причинено
произшествието.Приел е за безспорно между страните и това,че по
образуваната застрахователна преписка ответникът е изплатил на ищцата
обезщетение в размер на 30000 лв – за претърпените неимуществени вреди и
2 273.90 лв – за имуществените вреди.За безспорни са признати и
обстоятелствата относно факта на извършване на деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, съобразно приетото по
образуваното по случая НОХД и одобреното от съда споразумение,което
според чл.383,ал.1 от НПК има последиците на влязла в сила присъда.В този
контекст първоинстанционният съд е съобразил и разпоредбата на чл.300 от
ГПК,съгласно която влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд,който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност, както и виновността на дееца.Вследствие на това е приел,че
относно фактите, които са съставомерни по Наказателния кодекс, съществува
забрана да бъдат установявани от граждански съд.А за такива съставомерни
9
факти в случая,които не могат да бъдат пререшавани от гражданския съд,са
приети и тези за причинените на ищцата в резултат на допуснати нарушения
на ЗДвП телесни повреди така, както са описани в споразумението,
признаващо вината на водача на автобуса,заради които същият е наказан за
престъпление по чл. 343, ал. 1, буква „б“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
Вследствие на така приетото,първоинстанционният съд е формирал
извод,че са налице всички материално правни предпоставки на чл. 45 ЗЗД за
ангажиране гражданската отговорност на деликвента – вина, противоправно
поведение, вреди и причинна връзка между двете.
За спорни между страните са приети от първоинстанционния съд само
конкретният вид и интензитет на вредите, както и наведеното от ответника
възражение за съпричиняване,имащо значение за размера на дължимото от
него обезщетение.Същото възражение е прието за неоснователно,съответно
на което е прието,че в случая не се установява принос на ищцата за
настъпване на процесното ПТП и затова обезщетенията не подлежат на
намаляване на основание чл.51,ал.2 от ЗЗД.От друга страна
първоинстанционният съд е приел,че въз основа на събраните доказателства
са установени всички описани в исковата молба физически и психически
болки и страдания с изключение на образувалата се херния, за която се
установило, че не е резултат от получените при произшествието травматични
увреждания и последвалите оперативни интервенции.И без последната
обаче,първоинстанционният съд е счел,че причинените на ищцата
увреждания са достатъчно тежки, за да обосноват основателност на
претенцията за неимуществени вреди изцяло.В крайна сметка,отчитайки в
решението си и други установени по делото обстоятелства във връзка с
определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди,първостепенният съд е стигнал до извода,че иска за заплащане на
застрахователно обезщетение за тези вреди е основателен в пълния му
предявен размер от 70 000 лв. и като краен резултат го е уважил изцяло.Приел
е още,че и претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение за
имуществени вреди е основателна за пълния й предявен размер от 2155 лв. и
също е уважил тази претенция изцяло,а относно лихвите за забава върху двете
обезщетения е решил,че те не се дължат от датата на увреждането-18.10.2018
г.,както е поискала ищцата,а се дължат от датата 03.06.2020 г.,когато
застрахователя е отговорил на ищцата,че определеното обезщетение остава
10
непроменено и с това окончателно е приключила кореспонденцията между
страните по заведената при ответника /на датата 14.05.2020 г./
застрахователна претенция на ищцата.Поради това,лихвите върху
присъдените обезщетения са начислени,считано от 03.06.2020 г. до
окончателното им изплащане,а за претендирания по-ранен период от
18.10.2018г до 02.06.2020г вкл. акцесорната претенция за лихви е отхвърлена.
Заедно с горното,с решението от 04.06.2021 г. на ОС-П.,ответникът е
осъден да заплати на адв.С.П.-пълномощник на ищцата,адвокатско
възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗА в размер на 2 694,65 лв.,а в полза на
държавата,по бюджета на съдебната власт и по сметка на ОС-П. е осъден да
заплати сумата от 2 988,20 лв.-за държавна такса и депозит за вещо лице.
Така постановеното от ОС-П. решение е обжалвано само в
осъдителната му част,с която е осъден ответника да заплати на ищцата
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 70 000
лв.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 03.06.2020 г. до
окончателното й изплащане,а в частта,с която ответникът е осъден да заплати
на ищцата застрахователно обезщетение за имуществени вреди в размер на
2155 лв.,ведно със законна лихва върху тази сума,считано от 03.06.2020 г. до
окончателното плащане,както и в частта,с която е отхвърлена акцесорната
претенция за лихви за периода от 18.10.2018 г. до 02.06.2020 г.
вкл.,решението не е обжалвано и е влязло в законната сила в тези му
части.Предвид това,апелативният съд не следва да преценява с настоящото
решение основателността на претенцията за имуществени вреди,както и
дължимостта на лихвите за забава за периода от 18.10.2018 г. до 02.06.2020
г.,а да извърши преценка само по основателността на иска по чл.432,ал.1 от
КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди,ведно с лихви върху това обезщетение,считано от датата 03.06.2020 г.
до окончателното му плащане.
В продължение на гореизложеното,настоящата апелативна инстанция
счита,че фактическата обстановка,относима към предмета на процесния
главен иск за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди и касаеща настъпването на твърдяния от ищцата деликт,механизма на
процесното ПТП,причинно-следствената връзка на произшествието с
причинените на ищцата телесни увреждания,самите тези увреждания,както са
11
описани в сключеното по наказателното дело споразумение и причиняването
на неимуществени вреди на ищцата в резултат на уврежданията,а също и
наличието на валидна и действаща към момента на настъпване на процесното
ПТП застраховка „Гражданска отговорност“ за увреждащото МПС,сключена
с ответното застрахователно дружество,е изяснена правилно,пълно и
съобразно събраните по първоинстанционното дело доказателства.На база
установената по същото дело фактическа обстановка,в обжалваното решение
е направен правилен правен извод,че процесния осъдителен иск по чл.432,ал.1
от КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди
е доказан по своето основание.И още е прието правилно,че заявеното от
ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата е
неоснователно.Самият жалбоподател-ответник по иска не оспорва наличието
на всички законови предпоставки за заплащане на застрахователно
обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди от процесното
ПТП.В жалбата си не е навел и оплаквания срещу извода на съда за
неоснователност на възражението за съпричиняване,нито е заявил,че
поддържа това възражение.Въпреки това обжалва първоинстанционното
решение за цялата присъдена на ищцата сума от 70 000 лв. за
неимуществените вреди по съображения,че вече изплатеното й обезщетение
от 30 000 лв. покрива изцяло същите вреди,а и счита,че едно от твърдяните от
ищцата телесни увреждания-ингвинална херния няма причинна връзка с
процесното ПТП и още поддържа оплакването,че първоинстанционният съд
неправилно е кредитирал и взел предвид показанията на разпитания по делото
свидетел П. Ш. относно твърдението му за засегната детеродна функция на
ищцата вследствие на процесното ПТП и в тази насока е посочил,че в самата
искова молба не е наведено твърдение за такова увреждане на ищцата и
затова то не подлежи на съобразяване при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди.В жалбата си ответникът е направил
оплакване и за неправилно зачитане от първоинстанционния съд на
показанията на същия свидетел относно възстановителния период на
ищцата,разминаващ се като продължителност с този,посочен от приетата по
делото СМЕ-за.Поддържа и аргумента,че ищцата не е провела правилна
рехабилитация и не е спазила дадените й медицински предписания,което
според жалбоподателя е довело до удължаване срока на възстановяването й и
обективно е удължило изпитваните от нея болки.Позовал се е и на
12
неоснователно завишен размер на претендираното с исковата молба
обезщетение за неимуществени вреди и несъответствието му с принципа на
справедливост,произтичащ от нормата на чл.52 от ЗЗД.Имайки предвид
описаните доводи и оплаквания,на които е основана процесната въззивна
жалба,спорен пред настоящата инстанция остава въпроса за размера на
дължимото на ищцата застрахователно обезщетение за неимуществени вреди
и в тази връзка-спорна е правилността на преценката на първоинстанционния
съд за определяне размера на обезщетението,а като се има предвид и
безспорния по делото факт,че ответникът доброволно и извънсъдебно вече е
изплатил на ищцата сумата от 30 000 лв. като обезщетение за причинените й
от процесното ПТП неимуществени вреди,спорно е дали изобщо
допълнително претендираната с исковата молба сума от 70 000 лв. за
обезщетяването на същите вреди е дължима.По тези спорни въпроси
настоящата инстанция приема следното от фактическа и правна страна:
Определеното с обжалваното решение обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 70 000 лв. и след отчитане на доброволно платеното
обезщетение от 30 000 лв.,не е завишено и не е определено в разрез с
принципа на справедливост,произтичащ от разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.Не е
завишено и при съобразяване на обстоятелството,установено от приетата по
първоинстанционното дело съдебно-медицинска експертиза,че соченото в
исковата молба увреждане на ищцата,изразяващо се в ингвинална херния,не е
последица от процесния пътен инцидент и няма причинна връзка с този
инцидент.Междувпрочем,липсата на такава причинно-следствена връзка
относно същото увреждане е отчетена и от първоинстанционния съд в
обжалваното решение и това увреждане не е взето предвид при определяне на
дължимия размер на обезщетението за неимуществени вреди.Освен
това,вярно е твърдението на жалбоподателя,че увреждане на
ищцата,изразяващо се в засегната детеродна функция на същата като
последица от станалото ПТП,не е посочено в исковата молба и с оглед на това
е правилна позицията на жалбоподателя,че това увреждане,дори и да е
доказано,не подлежи на съобразяване при преценката за дължимия размер на
обезщетението за неимуществени вреди.На следващо място е вярно,че самия
факт на настъпване на това телесно увреждане и неговата връзка с процесния
пътен инцидент не могат да бъдат приети за доказани,доколкото те не се
потвърждават от данните,съдържащи се в приложената към
13
първоинстанционното дело медицинска документация и от заключението на
СМЕ-за,а наличието им е посочено единствено /и недостатъчно ясно от
медицинска гледна точка/ в показанията на свидетеля П. Ш.,за който обаче
няма данни да разполага с медицински познания и от тази гледна точка
показанията му за въпросното увреждане и причинно-следствената му връзка
с инцидента не могат да бъдат кредитирани,щом като не са и подкрепени от
експертното заключение на посочената експертиза или от приложени към
делото медицински документи,издадени по повод на причинените на ищцата
травми от процесното ПТП.Въз основа на изложеното,въззивният съд
изразява съгласие с доводите на жалбоподателя,че телесните
увреждания,изразяващи се в ингвинална херния и засегната детеродна
функция на ищцата,не следва да бъдат вземани предвид при определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди.Но въпреки
това,останалите установени по делото обстоятелства,имащи отношение към
определяне на същия размер и подлежащи на съобразяване с оглед принципа
на справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД,обосновават краен извод,че
претендираното от ищцата обезщетение за неимуществени вреди от 70 000 лв.
е напълно адекватно и съответстващо на посочения законов принцип.В това
отношение въззивният съд отчита вида,характера и сложността на несъмнено
доказаните телесни увреждания на ищцата,имащи пряка причинно-следствена
връзка с процесното ПТП,които са описани в споразумението,сключено по
НОХД №7397/2019 г. по описа на РС-П. и са потвърдени от приетата по
първоинстанционното търговско дело съдебно-медицинска експертиза и
които бяха описани по-горе в настоящото решение. Отчита и степента и
продължителността на изпитваните от ищцата болки и страдания вследствие
на причинените й от процесното ПТП телесни увреждания,които болки и
страдания непосредствено след инцидента са били от значителни на моменти
до умерени по сила и интензитет,както сочи вещото лице Б. в изготвеното от
него заключение на СМЕ,и които постепенно в хода на оздравителния процес
са затихвали до пълното им изчезване след неговото
приключване.Съобразява и факта,посочен в същото експертно заключение,че
обичайният при такъв вид травматични увреждания оздравителен процес трае
около 6-8 месеца,при положение,че няма настъпили усложнения в
него.Въззивният съд,наред с изложеното,отчита и установените от
медицинската експертиза обстоятелства,че в резултат на тежката черепно-
14
мозъчна травма,при ищцата е настъпило изменение,изразяващо се в
постоянна глухота на дясното ухо и че й е била извършена оперативна
интервенция,изразяваща се в поставяне на импланти в таза /наложило се
поради счупванията в тази област на тялото/,за които импланти св.Ш. е
заявил,че ще останат за цял живот.
Наред с горното,въззивният съд отчита и обстоятелствата,установени
от показанията на същия свидетел /който е във фактическо съжителство с
ищцата/,че първоначално след инцидента ищцата е била настанена в шокова
зала и първите няколко дни е била в кома,през което време лекарите не
давали и гаранция,че тя ще оживее,а след това три месеца не е можела и не е
трябвало да става от леглото,като през това време за нея и за едногодишното
й /тогава/ дете са се грижели самия свидетел и неговата майка.От показанията
на св. П. Ш. се установява още,че след като изминали трите месеца,през
които ищцата е била на легло,същата през следващите три месеца се е
движела с проходилка,което според свидетеля е било сложно и доста
болезнено.Свидетелят,също така,заявява,че и към момента /т.е. към момента
на разпита му,извършен в съдебното заседание на 14.04.2021 г./ ищцата
изпитва дискомфорт при ходене единият крак я боли,а и тя не може да чува с
дясното ухо,като е загубила изцяло слуха си в това ухо
/обстоятелство,потвърдено и от СМЕ-за/.И освен това,от показанията на
св.Ш. става ясно,че ищцата получава виене на свят и залита,особено по
вечерно време и с оглед на това има нужда от придружител при излизанията
й навън по такова време,а вещото лице Б. потвърждава при дадените от него
устни обяснения,отразени в съдебния протокол от 14.04.2021 г.,че получената
от ищцата черепно-мозъчна травма като последица наистина може да доведе
до световъртеж и до такива нарушения.Вследствие на уврежданията от
пътния инцидент,както сочи св.Ш.,ищцата не можела пълноценно да
изпълнява майчинските си задължения,тъй като бързо се изморявала и й се
виело свят.
Що се отнася до поддържаните от ответника-жалбоподател доводи за
неспазвани от ищцата лекарски предписания за провеждане на интензивна
рехабилитация и свързано с това удължаване на срока на възстановяване на
ищцата и удължаване на изпитванитеот нея болки,то съдът счита тези доводи
за неоснователни,тъй като споделя извода на първоинстанционния съд,че
съгласно дадените от вещото лице-медик разяснения,в случая липсата на
15
правилно провеждана рехабилитация е довело до усложнения,тъй като такива
по опорно-двигателния апарат няма,а настъпилите усложнения са преди
всичко в резултат от тежката черепно-мозъчна травма и рехабилитацията
няма отражение върху тях.
Предвид горните установени по делото обстоятелства,а като отчита
наред с тях възрастта на ищцата към момента на настъпване на процесното
ПТП,обстоятелствата,при които то е станало и социално-икономическата
обстановка в страната към същия момент,въззивният съд стига до извода,че
присъденото с първоинстанционното решение застрахователно обезщетение в
размер на 70 000 лв.,след отчитане на изплатеното такова от 30 000 лв. /или
общо дължимо обезщетение от 100 000 лв./ е справедливо и съответстващо на
нормата на чл.52 от ЗЗД.Заедно с това и предвид липсата на плащане на
същото обезщетение от 70 000 лв. от страна на ответника-
застраховател,настоящият съд намира за дължима и присъдената върху
обезщетението законна лихва за забава,считано от датата 03.06.2020 г. до
окончателното плащане на тази главница.Като краен резултат,предвид
изложеното,въззивният съд приема,че разгледаната въззивна жалба е
неоснователна,а първоинстанционното решение е правилно в обжалваната му
част и като такова следва да бъде потвърдено в тази му част.
С оглед неоснователността на въззивната жалба и предвид
обстоятелството,че в настоящото въззивно производство е осъществена
безплатна адвокатска защита на въззиваемата М. Н. от пълномощника й адв.
С.П.,като такава защита е и уговорена на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗА в
представения договор за правна защита и съдействие от 01.09.2021 г. /л.23 от
досието на настоящото дело/,то следва да бъде уважено заявеното в отговора
на въззивната жалба искане да бъде присъдено в полза на същия
пълномощник адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от Закона за
адвокатурата.Същото възнаграждение,определено по реда на приложимата в
случая разпоредба на чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения,възлиза на сумата от
2630 лв. и именно тази сума следва да бъде осъдено дружеството-
жалбоподател да заплати на адв. С.П. на основание чл.38,ал.2 от ЗА.
Мотивиран от гореизложеното съдът
16
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260247 от 04.06.2021 г.,постановено по т.д.
№461/2020 г. по описа на Окръжен съд-П.,ТО,XIII-ти състав,в обжалваната му
част,с която ответникът ЗАД „О.“АД с ЕИК *** е осъден да заплати на
ищцата М.Г. Н. с ЕГН ********** сумата от 70 000 лв.,представляваща
разликата над изплатения размер от 30 000 лв. до пълния дължим размер от
100 000 лв. застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“,сключена с полица ***, за претърпените по вина на водача на
автобус с марка „И.“, модел „С.“ с регистрационен № *** - В.Н.П.,
неимуществени вреди - болки и страдания, от причинените й увреждания в
резултат на състояло се на 18.10.2018 г. в гр. П. на ул. „Н.Ш.“ ПТП, за което
водачът е признат за виновен с влязло в сила споразумение от НОХД №
7397/2019 г. по описа на Районен съд – П. , ведно със законната лихва върху
тази главница,считано от 03.06.2020г до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „О.“АД с ЕИК
***,със седалище и адрес на управление гр.С.,ж.к. В., ул.“С. С.“№7,ет.5,да
заплати на адв. С.К. П. от Адвокатска колегия-П.,с
адрес:гр.П.,бул.“***№152,ет.1, офис 101,адвокатско възнаграждение в размер
на 2 630 лв. /две хиляди шестстотин и тридесет лева/ на основание чл.38,ал.2
от ЗА за предоставена безплатна адвокатска защита на въззиваемата М.Г. Н.
във въззивното производство по т.д.№734/2021 г. по описа на Апелативен
съд-П..
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17