№ 748
гр. Русе, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Николай Ст. Стефанов
при участието на секретаря Милена Й. Симеонова
като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело №
20234520105210 по описа за 2023 година
Предявените в обективно съединение искове са с процесуалноправно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и
материалноправно такова по чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Моли съда да постанови решение, с което да установи със сила на
присъдено нещо в отношенията между страните по делото, че „ЕОС
МАТРИКС" ЕООД има вземане към Н. А. М., за сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, по гр.д.№ 3848/2023г., на РС
- Русе, а именно: 589,88 лева - главница по договор за кредитна карта
N:19R-R355971, сключен на 15.11.2019г. между „ОББ“ АД и Н. А. М., ведно
със законна лихва върху нея, от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, до окончателното й погасяване, 103,96 лева - лихва за
просрочие /в размера на законната лихва/, начислена за периода от
15.11.2021г. до 12.07.2023г..
Претендират се разноски по настоящото исково производство и по
заповедното.
Ищецът твърди, че по силата на Анекс N:1.05.05.2023г. към договор за
прехвърляне на парични вземания от 15.12.2021г., „ОББ“ АД е прехвърлила
1
на „ЕОС Матрикс“ ЕООД портфейл от вземания индивидуализирани в
Приложение №1А и N:1Б към договора, в това число и вземането си към
ответницата – Н. А. М..
Твърди се, че ответницата е уведомена за цесията съгласно чл.99, ал.4
от ЗЗД с уведомлението приложено към настоящата искова молба.
Твърди се, че на 15.11.2021г. е настъпил крайният срок за погасяване на
кредита, включително и дължимите лихви, като от тази дата вземането е
изцяло дължимо.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата не е депозирала писмен отговор
и не е направила искане делото да се гледа в нейно или на нейн представител,
отсъствие.
В проведеното по делото първо и единствено съдебно заседание от
08.05.2024г., за което ответницата била лично и редовно призована на
27.03.24г., не се явява и не се представлява.
Изложеното по-горе, дава основание на съда да формулира извод, че е
изпълнил процесуалното си задължение по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК, като с
връчения на 13.11.2023г. лично на ответницата препис от разпореждането по
чл.131 от ГПК е указал на последната неблагоприятните последици, свързани
с неподаването на писмен отговор в срок.
С молба с вх.N:13092/30.04.2024г. дружеството-ищец е направило
изрично искане срещу ответницата да бъде постановено неприсъствено
решение.
С оглед представените писмени доказателства съдът намира
предявените искове вероятно основателни. От доказателствата по делото се
установява, че по силата на Анекс N:1.05.05.2023г. към договор за
прехвърляне на парични вземания от 15.12.2021г., „ОББ“ АД е прехвърлила
на „ЕОС Матрикс“ ЕООД портфейл от вземания индивидуализирани в
Приложение №1А и N:1Б към договора, в това число и вземането си към
ответницата – Н. А. М.. Оветницата е уведомена за цесията съгласно чл.99,
ал.4 от ЗЗД с уведомлението приложено към настоящата искова молба. На
15.11.2021г. е настъпил крайният срок за погасяване на кредита, включително
и дължимите лихви, като от тази дата вземането е станало изискуемо.
По изложените съображения съдът намира, че са налице всички
2
изискуеми процесуални предпоставки по чл.238 и чл.239 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответницата.
Според указанията по т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014
г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в
заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по
издадената заповед за изпълнение. При тяхното присъждане следва да бъде
съобразено изменението на чл.78, ал.8 от ГПК (ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.).
В полза на ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, следва да бъдат
присъдени разноските по исковото производство в общ размер на 255 лева,
от които 75 лева д.т. и 180 лева платен адвокатски хонорар. Разноските по
заповедното производство са в общ размер на 205 лева, от които 25 лева
платена д.т. и 180 лева платено адвокатско възнаграждение. Така ищецът има
право на деловодни разноски в общ размер на 460 лева.
Мотивиран така, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. А. М. с
ЕГН:********** от гр.Русе, че дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с
ЕИК:********* със седалище и адрес на регистрация гр.София, сумата от
589,88 лева представляваща главница по договор за кредитна карта
N:19R-R355971, сключен на 15.11.2019г. между „ОББ“ АД и Н. А. М., ведно
със законната лихва върху сумата считано от 24.07.2023г. до окончателното
изплащане, сумата от 103,96 лева представляваща лихва за просрочие /в
размера на законната лихва/, начислена за периода от 15.11.2021г. до
12.07.2023г, за които вземания по ч.гр.д. № 3848 по описа за 2023г. на
Русенския районен съд е издадена заповед № 1846/24.07.2023г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК.
ОСЪЖДА Н. А. М. с ЕГН:********** да заплати на „ЕОС Матрикс“
ЕООД с ЕИК:********* със седалище и адрес на регистрация гр.София,
сумата от 460,00 лева за направени деловодни разноски в исковото и
заповедното производства.
3
Настоящото неприсъствено решение, на осн.чл.239, ал.4 от ГПК, не
подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4