Р
Е Ш Е
Н И Е
№
………….., 02.03.2016 г., гр. Белоградчик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
БЕЛОГРАДЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 3-ти състав, на четвърти февруари две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание, в следния
състав:
Районен
съдия: БОЖИДАРКА ЙОСИФОВА
Секретар М.Н.,
като разгледа
докладваното от съдия Йосифова гр. дело № 228 по описа за 2015 г.,:
Предявени са искове с правно
основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК – за
установяване на вземане – 1 131,42 лв. – главница и 220,47 лв. – лихва за
забава.
В
исковата молба, ищеца – „Топлофикация София” ЕАД – гр. София, излагат, че въз
основа на заявление, подадено от тях по реда на чл. 410 ГПК, по ч. гр.д. № 96/ 2015
г. на РС – Белоградчик, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение,
срещу ответницата – длъжник И.Е.Н.. Ответницата е подала възражение по чл. 415 ГПК, против издадената Заповед, поради което и предявяват настоящия иск. В исковата
молба ищеца излага, че ответницата, като потребител на топлинна енергия за
стопански нужди на топлоснабден имот, находящ се в
гр. С., общ. К. П., ж.к. „Р. – К.”, ул. „………” .., бл. .., ет…, магазин., за
периода – месец октомври 2011 г. – месец ноември 2013 г., е ползвала, но не е
заплатила потребената топлинна енергия. В исковата
молба се твърди, че между ищеца и ответницата не е сключен договор при Общите
условия, но за сградата, в която се намира топлоснабдения
имот, е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия с фирма „Техем сървисис”
ЕООД – гр. София. Сочи се, че разпределението на топлинна енергия между
потребителите в сградата е извършено по системата за дялово разпределение при
наличието на договор, като сумите за топлинна енергия за топлоснабдения
имот са начислявани от страна на ищеца по прогнозни месечни вноски, за което са
издадени фактури, които не са платени от ответницата. Сочат също така, че на
ответницата е била връчена покана за доброволно изпълнение – за заплащане на процесната сума, но въпреки това, плащане не е последвало.
Предвид
гореизложеното ищеца моли, съдът да приеме за установено по отношение на
ответницата, че вземането им за сумата от 1 131,42 лв. – потребена, но неплатена топлинна енергия за периода месец
октомври 2011 г. – месец ноември 2013 г., както и лихва за забава в размер на
220,47 лв. за периода 30.11.2011 г. – 02.10.2014 г., съществува, ведно със
законните лихви върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по реда на чл. 410 ГПК, до окончателното й изплащане и да им присъди направените
по делото разноски.
В
подкрепа на иска са представени писмени доказателства.
В срока
по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор от страна на ответницата. Чрез процесуалния
си представител, същата оспорва предявените искове, като твърди, че не е
сключвала договор с ищеца за доставка на топлоенергия в имота. Отрича да е потребявала топлинна енергия за процесния
период, както и че реално потребеното количество
топлинна енергия не е замервано и не са правени реални отчети.
С
отговора не са представени никакви доказателства.
По
искане на ищеца, по делото е конституирано като трето лице – помагач на ищеца –
„Техем сървисис” ЕООД – гр.
София, извършили дяловото разпределение на топлинна енергията за сградата, в която се намира топлоснабдения имот. Привлеченото като трето лице –
помагач на ищеца – „Техем сървисис”
ЕООД – гр. София, не вземат становище по исковете.
По
искане на ищеца, по делото са допуснати и изслушани две експертизи – съдебно –
техническа, изготвена от вещо лице – топлотехник – А.В.Г.
*** и съдебно – счетоводна такава от вещо лице – специалист счетоводна
отчетност – Е.К.Й. ***.
Заключенията по допуснатите и изслушани експертизи, не са
оспорени от страните и са приобщени към останалия събран по делото
доказателствен материал.
Предвид
изложеното в исковата молба, както и предвид събраните по делото писмени
доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна :
Предвид
правната квалификация на предявените искове, с доклада по чл. 146, ал. 1 ГПК,
съдът вмени на ищеца да докаже в процеса следните обстоятелства: че е доставил
на ответницата топлинна енергия за периода месец октомври 2011 г. - месец ноември 2013 г.; че
фирма „Техем Сървисис”
ЕООД, извършваща услугата дялово разпределение, е регистрина в публичен регистър в Министерството на енергетиката и е фирмата, извършвала услугата
дялово разпределение за сградата, в която се намира топлоснабдения
имот, за процесния период; че ответницата не е изпълнила
задължението си и не е заплатила потребената
топлоенергия енергия; размера на неизплатената от страна на
ответницата сума; че ответницата е
изпаднала в забава в плащанията; размера
на лихвата за забава за периода от 30.11.2011 г. – 02.10. 2014 г.
Съдът,
като обсъди събраните от ищцовата страна
доказателства, намира, че с оглед същите, ищеца доказа първото му вменено в
тежест на доказване обстоятелство – а именно – че е доставил на ответницата
топлинна енергия за периода месец октомври 2011 г. – месец ноември 2013 г.
Макар и между страните в процеса да не е бил сключен договор за доставка на
топлинна енергия /което обстоятелство не се и твърди от ищеца по делото/, от
събраните по делото писмени доказателства и от изготвените, и приобщени по
делото експертизи, се установи по един неоспорим и категоричен начин, че
ответницата е била потребител на топлинна енергия за стопански нужди на топлоснабден имот, находящ се в гр. С., общ. К. П., ж.к. „Р. – К.”, ул. „……….” .., бл. .., ет…, магазин .., за
периода – месец октомври 2011 г. – месец ноември 2013 г.
И двете
вещи лица – специалисти в съответната област, всяко едно от тях в заключението
си сочи, че такава топлинна енергия е била доставена в процесния
имот.
Освен
това, по делото /л. 22/, е представена Молба от ответницата до Топлофикация
София, Директора на ТР „Земляне” вх. № 2815/ 13.10.2005 г., с която моли да
бъде открита партида за заплащане на ползваната топлинна енергия за процесния имот. По делото, от страна на ищеца е представено
и Заявление – декларация от ответницата отново адресирано до Топлофикация
София, Директора на ТР „Земляне” вх. № 2814/ 13.10.2005 г., за откриване на
партида съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия от страна на
ищеца за имота. На 04.12.2013 г., видно от представения по делото Нотариален
акт за покупко – продажба собствеността върху имота е
прехвърлена от ответницата и именно поради това претенцията на ищеца с краен
срок ноември 2013 г.
Поради
това, съдът приема, че съгл. чл.
149, ал. 1, т. 6 от ЗЕ,
договорното отношение между страните е възникнало от качеството на ответника
на собственик на топлоснабдения имот в сграда, етажна собственост и от това, че в исковия
период ищецът е подавал
в сградата топлоенергия.
Съгласно установената по този
въпрос съдебна практика на съдилищата, не е необходимо наличието на индивидуален
писмен договор с всеки абонат, тъй като договорите са сключвани от
упълномощено от етажната собственост лице. Съгл. чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, в редакцията му от 2006 г. до настоящата действаща такава, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия. Отношенията между страните са се уреждали с Общи условия на договорите
между "Топлофикация София" ЕАД и търговец, по смисъла на
ЗЕ за извършване на дялово разпределение
на топлинна енергия между потребителите
в СЕС в гр.София.
Чрез
събраните в хода на делото доказателства, се установи и че фирма „Техем Сървисис” ЕООД – трето лице
– помагач в процеса, е фирмата извършвала услугата дялово разпределение за сградата, в която се намира топлоснабдения
имот, за процесния период. Това обстоятелство се
доказа, от представеният с исковата молба Договор № 11/ 25.07.2000 г., сключен
между третото лице – помагач и етажната собственост на адреса, на който се
намира и топлоснабдения имот. Горното обстоятелство
се доказва и от заключението на вещото лице – А.Г. – топлотехник,
в което същия сочи, че именно третото лице – помагач – „Техем
сървисис” ЕООД е извършвало дяловото разпределение на
консумираната от абонатите на този адрес, топлинна енергия.
Отново същото вещо лице сочи в
изготвената от него експертиза, че както ищеца, така и третото лице – помагач,
са спазвали изискванията на Наредба № 16 – 334, която определя реда,
техническите условия за топлоснабдяване прилагане на дяловото разпределение на
топлоенергията. Също така, вещото лице – топлотехник
сочи, че сумите за топлинна енергия са начислени в съответствие с нормативната
уредба в областта на енергетиката. Направен
е и извод, че монтираният общ топломер е изправен и е преминал на метрологични
проверки съгласно Закона за измерванията.
Предвид
събраният доказателствен материал, обсъден по отделно и в неговата
взаимовръзка, съдът приема, че доказано от страна на ищеца е и вмененото му в
тежест на доказване обстоятелство – че ответницата не е изпълнила задължението
си и не е заплатила потребената топлоенергия енергия
за исковия период.
От
изготвената по делото съдебно – счетоводна експертиза се установява, че в
счетоводството на ищеца, няма данни за извършени плащания от страна на
ответницата на използваната за процесния период
топлоенергия. След направена справка в счетоводството на ищеца и
информационната система на същия, вещото лица е направило констатация, че
сумите за топлинна енергия, касаещи процесния период
не са платени в счетоводството на ищеца и съгласно счетоводните данни,
ответницата дължи сумата от 1 131,42 лв. от които – 986,71 лв. – за
отопление и сградна инсталация, 44,88 лв. – за дялово разпределение за два
отоплителни сезона 2011 – 2013 г. и 99,83 лв. – за доплащане от изравнителни
сметки.
Със съдебно – счетоводната
експертиза е направена констатация, че от своя страна ищеца дължи на
ответницата суми за възстановяване, в размер на 152,34 лв., с които обаче са
погасени задължения за процесния период – 4,02 лв. и
148,32 лв. – извън процесния период. Дължимите от
ответницата на ищеца сучи, съгласно заключението, са в размер на 387,41 лв., и
разликата между тях, е 26,37 лв. Съдът намира, че сумата от 26,37 лв. не следва
да бъде прихваната от дължимата от страна на ответницата на ищеца сума, тъй
като същата нито във възражението си по чл. 414 ГПК, нито с отговора на
исковата молба е направила възражение за прихващане на насрещни задължения.
Доводите, с които същата се брани, са че не е потребявала
топлинна енергия, поради което и не дължи каквото и да е плащане. Предвид
принципа на диспозитивното начало в ГПК, съдът намира, че не следва служебно да
прилага института на чл. 104 ЗЗД, тъй като не е сезиран с такова искане.
Поради това, съдът намира, че съществуването
на вземане на ищеца спрямо ответницата в размер на 1 131,42 лв. е
доказано, тъй като ищецът е установил фактите, пораждащи неговата претенция за заплащане
на сумите за ползвана но неплатена топлинна енергия. Изводът е направен при съвкупна преценка
на събраните доказателства – писмени такива и чрез заключенията
на изготвените по делото експертизи.
По отношение на съществуване на
вземане в размер на 220,47 лв. – лихва за забава за периода 30.11.2011 г. –
02.10.2014 г., съдът намира следното:
От заключението на съдебно –
счетоводната експертиза се установява, че ответницата е изпаднала в забава в
плащанията въпреки отправената й покана, а размера на лихвата за посочения
период – 30.11.2011 г. – 02.10.2014 г., е 202,86 лв. Поради това, съдът приема,
че вземането за лихва за забава, съществува именно в този размер. След като
съдът уважава главния иск, то доказан се явява и акцесорния такъв за лихви за
забава в размер на 202,86 лв., като в останалата част до претендирания размер –
220,47 лв., съдът го отхвърля.
По разноските.
Предвид изхода на делото – съдът уважи
изцяло главния иск и частично акцесорния такъв, то ответницата е страната в
процеса, която следва да понесе в своя тежест направените от ищеца разноски по заповедното
производство и в настоящия процес, съобразно размера на уважените искове – за
държавна такса, за вещи лица и юристоконсултско
възнаграждение, а именно : 26,76 лв. – държавна такса и 297,00 лв. – юристоконсултско възнаграждение – направени по заповедното
производство /ч.гр.д. № 96/ 2015 г. по описа на БРС/, както и 26,76 лв. –
държавна такса, 297,00 лв. – юристоконсултско
възнаграждение и 594,00 лв. – за възнаграждения за вещи лица – направени в
настоящото исково производство, съобразно уважената част от исковете.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА за установено по предявения от
„Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от Г.Б. – изпълнителен
директор, чрез процесуален представител Ж.Ж. с адрес ***, срещу И.Е.Н., с ЕГН **********,***,
чрез адв. Л.К. от САК, ИСК по чл. 422 ГПК, че вземанеТО на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК *********, срещу И.Е.Н., с ЕГН **********, СЪЩЕСТВУВА
за сумите: 1 131,42 лв. /хиляда сто тридесет и един лев и четиридесет
и две стотинки/ - потребена,
но неплатена топлинна енергия за периода месец октомври 2011 г. – месец ноември 2013 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., общ. К. П., ж.к. „Р. – К.”, ул. „……….” .., бл…, ет.., магазин .., както и сумата 202,86 лв. /двеста и два лева и осемдесет и шест стотинки/ - лихва за забава върху главницата за периода 30.11.2011 г. – 02.10.2014 г., като в останалата част до
предявения размер 220,47 лв. – за лихви за забава, приема, че вземането не съществува, ведно със законните лихви върху главницата, считано от 21.10.2014 г. –
датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК, до окончателното
изплащане на вземането.
OСЪЖДА И.Е.Н., с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от Г.Б. – изпълнителен
директор, чрез процесуален представител Ж.Ж. с адрес ***, направените
разноски по заповедното производство и в настоящия процес, съобразно размера на
уважените искове, а именно : 26,76 лв. – държавна такса и 297,00 лв. – юристоконсултско възнаграждение – направени по заповедното
производство /ч.гр.д. № 96/ 2015 г. по описа на БРС/, както и 26,76 лв. –
държавна такса, 297,00 лв. – юристоконсултско
възнаграждение и 594,00 лв. – за възнаграждения за вещи лица – направени в
настоящото исково производство.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред
Видински Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :