Р Е Ш Е
Н И Е
Номер Година
12.06.2019 Град К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
На тринадесети май две хиляди и деветнадесета
година
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: СНЕЖАНА
ДАНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 1522
по описа за 2018 година
и за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по иск, предявен
от М.Д.Г., ЕГН: **********, Д.Д.Г., ЕГН: ********** и П.Д.Г., ЕГН: **********,
всички с адрес: ***, представлявани от адвокат С.П. – К. против К.П.К., ЕГН: **********
и Р.Н.К., ЕГН: **********,***.
Ищците твърдят, че били
наследници по закон на Д.Д. Г.– починал на 18.09.2014 г., видно от
удостоверение за наследници с изх. № 032/27.04.2017 г. на община К., населено
място с. В..
Видно от приложения нот. акт №
63, том III, нот. дело № 865/1992 г. на Карловски районен съд, наследодателят
им придобил чрез дарение следния недвижим имот, а именно: празно дворно място с
площ от 442 кв. метра, находящо се в с. В., община К., област П., при граници и
съседи: К.Г.К. М.и от две страни държавно място, съставляващо имот с пл. № 247,
за който е отреден парцел III в квартал 34 по плана на селото.
Твърдят, че с нот. акт № 145, том
I, нот. дело № 378/1993 г. на Карловски районен съд, наследодателят им бил
признат за собственик на следния недвижим имот, придаден по регулация към
собствения му парцел III-247 в кв. 34 по плана на с. В., община К., а именно:
празно дворно място от стара улица с пространство от 230 кв. метра, собственост
на кметство с. В., при съседи: К.Г., К. М.и път. Придаваемото се място било
придобито по силата на утвърден със заповед № 93/20.02.1992 г. на ОбС - гр. К.дворищно-регулационен
план на с. В., община К., като стойността му била изплатена от наследодателя на
ищците с квитанция № 11584/10.11.1992 г. на „******“ - К..
Понастоящем целият имот
представлявал празно дворно място с площ по скица № 626/04.10.2018 г. на Община
К. от 686 кв. метра, находящо се в с. В., община К., област П., съставляващо
УПИ № III-247 в квартал 34 по подробния устройствен план на селото, одобрен със
заповед № 93/1992 г., при граници и съседи: улица, УПИ IV-248 и УПИ II-247.
Твърдят, че от 1992 г. до смъртта
на наследодателя им той и семейството на ищците ползвали имота за производство
на плодове и зеленчуци за задоволяване на лични нужди или го предоставяли на
близки да го обработват и да го ползват. След смъртта на наследодателя им, като
негови собственици по силата на наследяване по закон, ищците продължили да го
владеят и ползват. Ответникът К.К. притежавал съседен имот, от запад на
собственото им дворно място, като същият имал сонда и предоставял на
наследодателя им водоползване за напояване на насажденията в неговия имот.
Процесният имот бил ограден от всички страни с бетонни колове и телена мрежа от
север и изток и с бетонни колове и бодлива тел от юг и запад.
През 2016 г. К.К. се снабдил с
нот. акт № 185/09.12.2016 г., том IV, peг. № 8372, нот. дело № 753/2016 г. на
нотариус С.Р.- с peг. № ***на НК, с район на действие – района на PC - гр. К.,
с който бил признат за собственик по давностно владение, продължило повече от
десет години, на част от собствения на ищците имот, описан по-горе, а именно:
420/686 ид. части от празно дворно място, находящо се в с. В., община К.,
област П., съставляващо НУПИ III-247 в кв. 34 по плана на селото, при съседи:
улица, УПИ II-247 и УПИ IV-248. За нотариалния акт ищците разбрали през 2017
г., когато ответникът премахнал оградата между собствения им и неговия имот и
изкоренил няколко плодни дървета, над 15-годишни, заявявайки, че имотът е
негов. Оттогава не можели да го ползват. Ищцата М.Д.Г. подала жалба до Районна
прокуратура - гр. К., но ѝ било отговорено, че се касае за гражданско-
правен спор, който следва да се разреши от съда.
Предвид горното и поради
обстоятелството, че ответникът никога не бил владял и ползвал собствения на
ищците имот, описан по-горе, поради което и не бил станал собственик по силата
на давностно владение, но снабдявайки се с нотариален акт за собственост на
част от собственото им дворно място, същият оспорвал правото на собственост на
ищците и за тях бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Молят съда да постанови решение, с
което да ги признае за собственици по наследство и давностно владение по
отношение на К.П.К. и съпругата му Р.Н.К. на следния недвижим имот: празно
дворно място с площ от 686 кв. метра, находящо се в с. В., общ. К., обл. П.,
съставляващо УПИ № III-247 в квартал 34 по подробния устройствен план на
селото, одобрен със заповед № 93/1992 г., при граници и съседи: улица, УПИ
IV-248 и УПИ II-247, като осъди същия да им предаде владението върху
гореописания имот.
Молят на основание чл. 537, ал. 2
от ГПК да бъде обезсилен нот. акт № 185/09.12.2016 г., том IV, peг. № 8372,
нот. дело № 753/2016 г. на нотариус С.Р.- с peг. № ***на НК, с район на
действие - района на PC - гр. К..
Претендират и разноските по
делото.
Ответниците, чрез пълномощника си
адв. К.Д. оспорват исковете като допустими, но неоснователни.
От приложения Нотариален акт №
171, том, дело № 426/1989 год. по описа на РС К. било видно, че ответникът К.П.К.
купува от Т.А.Т. следния недвижим имот: празно /незастроено/ дворно място с
площ от 714 кв. м., находящо се в с. В. при съседи: А.М., Л.А.и улица, който
имот има пл.№ 224 в кв. 30 и за него е отреден парцел III по плана на селото, с
условие за гледане и издръжка на продавачката до края на живота ѝ.
След като станал собственик на
въпросния имот, с Нотариален акт за собственост на недвижим имот по регулация №
74,том II, н.д. № 570/1989 год. по описа на РС К., по силата на дворищната
регулация и на основание молба и приложени документи към собствения на
ответника парцел III, имот № 224, кв.30 по плана на селото му се придавали
следните имоти:
- празно дворно място от 256
кв.м. от имот пл.№ 225 в кв.30, бивша собственост на Л.А.Н.;
- стара улица, собственост на
кметство с. В. с площ от 80 кв.м.
От приложените по делото скици
било видно, че за с. В. има одобрен подробен устройствен план със Заповед №
93/1992 год. и квартал 30 оттогава става квартал 34, а имот пл. № 224 става
имот пл.№ 247, което твърдение се доказвало от приложеното Удостоверение №
338/02.11.2016 г. на кметство – гр. Б..
Това твърдение било доказано и от
извършената проверка по преписка № 6027/2017 год. по описа на РП К. образувана
по жалба на една от ищците М.Д.Г.. В жалабата си тя твърдяла че ѝ е
отказан достъп до имот – нейна собственост, но проверката приключилас
постановление за отказ да се образува досъдебно производство.
В исковата молба се твърдяло, че
ищците като наследници по закон на общия им наследодател Д.Д.Г., починал на
18.09.2014 год. били съсобственици на недвижим имот, придобит чрез дарение,
подробно описан в нот. акт. № 63, том III, нот. дело № 865/1992 год. по описа
на РС К. а именно: празно дворно място с площ от 442 кв. м., находящо се в с. В.,
общ. К., съставляващо имот пл.№ 247, за който е отреден парцел III в квартал 34
по плана на селото.
Също така, на основание
горецитирания нотариален акт за дарение на недвижим имот, с нотариален акт №
145 , том I, н. д. № № 378/1993 год. по описа на РС К., на общия наследодател
му се придава по регулация към собствения му парцел III – 247 в кв. 34 по плана
на с. В.: празно дворно място от стара улица с площ 230 кв.м. собственост на кметство
– с. В.. Придаваемото място било придобито по силата на утвърден със Заповед №
93/20.02.1992 год. на ОбС К. дворищно - регулационен план на с. В. и му било
придадено като собственик на имот III- 247 в кв. 34 по плана на с. В. –
придобит чрез дарение през 1993 год.
От предоставеното Удостоверение
от кметство град Б. било видно, че част от УПИ III-247 в кв. 34 по плана на с. В.,
отразен в скица № 108/31.10.2016 год. е идентичен с част от имот пл. №224 в кв.
30 по обезсиления вече план на с. В.
подробно описан в нот. акт № 171, н.д. 426/1989 г.
Предвид изложеното по-горе и от
приложените допълнителни писмени доказателства, се установявало, че става
въпрос за един и същ имот, т. е. имот пл. № 224, за който е отреден парцел III
в квартал 30 по плана на с. В. е идентичен с имот пл. № 247, за който е отреден
парцел III в квартал 34 по плана на с. В..
Процесният имот първо бил закупен
от ответника К.П.К. чрез нот. акт № 171, том I, дело № 426/1989 год. от
продавачката Т.А.Т. срещу задължението да я гледа и издържа в случай на болест
или старческа немощ, като по тогава действащия план на с. В. е бил с пл. № 224
в парцел III, кв. 30.
Няколко години по-късно с
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 63, том III, дело 865/1992 год. Т.А.Т.
дарила на племенника си и общ наследодател на ищците Д.Д.Г. същия имот, който е
бил продаден през 1989 год. но вече по новия устройствен план, одобрен със
Заповед № 93/20.02.1992 год. под друг номер и в друг квартал а именно: пл. №
247, за който е отреден парцел III в квартал 34 по плана на с. В..
Изложеното обосновавало
неоснователност на предявения иск, поради което ответниците молят съда да го
отхвърли и да му присъди направените по делото разноски.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От представеното удостоверение за
наследници изх. № 032/27.04.2017 г. на община К., населено място с. В. е видно,
че Д.Д.Г. е починал на 18.09.2014 г., като трите ищци са негови наследници – М.Г.
– съпруга, а Д.Г. и П.Г. – съответно дъщеря и син.
От представения нот. акт № 63,
том III, нот. дело № 865/1992 г. на Карловски районен съд се установява, че Д.Д.Г.
е придобил чрез дарение следния недвижим имот, а именно: празно дворно място с
площ от 442 кв. метра, находящо се в с. В., община К., област П., при граници и
съседи: К.Г.К. М.и от две страни държавно място, съставляващо имот с пл. № 247,
за който е отреден парцел III в квартал 34 по плана на селото.
Представени са по делото нот. акт
№ 145, том I, нот. дело № 378/1993 г. на Карловски районен съд, протокол от 19.10.1992 г. на
комисия по чл. 265 от ППЗТСУ, назначена със заповед № 1335/12.11.1991 г, на
кмета на община К., разписка № 11584/10.11.1992 г. на ДСК – К.. От тези писмени
доказателства се установява, че Д.Д.Г. е
бил признат за собственик на следния недвижим имот, придаден по регулация към
собствения му парцел III-247 в кв. 34 по плана на с. В., община К., а именно:
празно дворно място от стара улица с пространство от 230 кв. метра, собственост
на кметство с. В., при съседи: К.Г., К. М.и път. Придаваемото се място е било
придобито по силата на утвърден със заповед № 93/20.02.1992 г. на ОбС - гр. К.дворищно-регулационен
план на с. В., общ. К., като стойността му е била изплатена от наследодателя на
ищците с квитанция № 11584/10.11.1992 г. на „******“ – К..
От представената скица №
626/04.10.2018 г. на Община К. е видно, че целият имот представлява празно
дворно място с площ по от 686 кв. метра, находящо се в с. В., община К., област
П., съставляващо УПИ № III-247 в квартал 34 по подробния устройствен план на
селото, одобрен със заповед № 93/1992 г., при граници и съседи: улица, УПИ
IV-248 и УПИ II-247, като имотът е записан на н-ци на Д.Д.Г. и на К.П.К..
От приложения нот. акт № 171,
том, дело № 426/1989 год. по описа на РС К. е видно, че ответникът К.П.К. е
закупил от Т.А.Т. следния недвижим имот: празно /незастроено/ дворно място с
площ от 714 кв. м., находящо се в с. В. при съседи: А.М., Л.А.и улица, който
имот има пл. № 224 в кв. 30 и за него е отреден парцел III по плана на селото,
срещу задължение на купувача за гледане и издръжка на продавача.
Представен е по делото нот. акт
за собственост на недвижим имот по регулация № 74,том II, н.д. № 570/1989 год.
по описа на РС К., от който е видно, че по силата на дворищната регулация и на
основание молба и приложени документи към собствения на К.П.К. парцел III, имот
№ 224, кв.30 по плана на село В., му се придават следните имоти: 1/ празно
дворно място от 256 кв.м. от имот пл.№ 225 в кв.30, бивша собственост на Л.А.Н.;
2/ стара улица, собственост на кметство с. В. с площ от 80 кв. м., при съседи: А.М.,
Лала атанасова, К. П. К. ***.
От приложеното нот. дело №
753/2016 г. на нотариус С.Р.- с peг. № ***на НК, с район на действие – района
на PC - гр. К., се установява, че с нот. акт № 185/09.12.2016 г., том IV, peг.
№ 8372, К.П.К. е признат за собственик по давностно владение, продължило повече
от десет години, на следния недвижим имот: 420/686 ид. части от празно дворно
място, находящо се в с. В., общ. К., обл. П. с административен адрес: ул.
„10-та“ №6, цялото с площ 686 кв. м., съставляващо НУПИ III-247 в кв. 34 по
плана на селото, при съседи: улица, УПИ II-247 и УПИ IV-248.
По делото е представено
удостоверение, от което се установява, че имотите по нот. акт № 171, том, дело
№ 426/1989 год. по описа на РС К., нот. акт за собственост на недвижим имот по
регулация № 74,том II, н.д. № 570/1989 год. по описа на РС К. и нот. акт №
185/09.12.2016 г., том IV, peг. № 8372, нот. дело № 753/2016 г. на нотариус С.Р.-
с peг. № ***на НК, с район на действие – района на PC - гр. К., са проидобити
от Ответника К.К. през време на брака му с Р.Н.К., сключен на 12.05.1984 г.
Ответникът представя
Удостоверение № 338/02.11.2016 г. на кметство – гр. Б., в което е отрзено, че
част от УПИ III в кв. 34
по плана на с. В. е идентичен с част от имот пл. № 224 в кв. 30 /по обезсилен
устройствен план/, описан в нот. акт № 171, том, дело № 426/1989 год. по описа
на РС К..
Изготвена е съдебно-техническа
експертиза, която не е оспорена от страните и е приета по делото. От
заключението на вещото лице К. се установява, че по кадастрално - регулационния
план на с. В. одобрен със заповед № 270/1955 год. /отменен/, процесният имот се
явява част от имот пл. № 224 и за него се отрежда парцел IV-224 в кв. 30
/Приложение 1/, а по кадастрално - регулационния план на селото одобрен със
заповед № 93/1992 год. /действащ/ имотът е част от имот пл. № 247, като му се
отрежда парцел III-247 в кв.
34 /Приложение 2/.
Към момента на издаване на нот.
акт за собственост на недвижим имот №33, том II, дело №473/1958 г. /представен
при съставянето на нот. акт № 171, том, дело № 426/1989 год. по описа на РС К./
в сила е бил кадастрален и
регулационен план на с. В., одобрен със заповед № 270/1955 година по отношение
на улиците, площадите и дворищната регулация. Вещото лице посочва, че
регулационният статут на имот пл. № 224 в кв. 30, част от който имот се явява
процесния, е следния:
За имота се отреждат два парцела -
III-224 и IV-224 в кв. 30, като участието на части от имота в парцелите отреждащи
се за него и явяващи се придаваеми места, е както следва: в парцел III-224 в
кв. 30 участва с 345 кв. м..; в парцел IV-224 в кв. 30 участва с 335 кв. м.; в
парцел II-225 в кв. 30 участва с 19 кв. м.; в парцел V- 219,223 в кв. 30 участва
с 6 кв. м.; извън регулацията - 300 кв. м.
Към 1989 година, когато е
съставен нот. акт № 171, том, дело № 426/1989 год. по описа на РС К. продължава
да е в сила кадастралния и регулационен план на с. В. одобрен със заповед №
270/1955. Вещото лице сочи, че не е налице каквото и да е регулационно
изменение относно имот № 224. Съгласно приложения по делото нот. акт № 171,
том, дело № 426/1989 год. ответникът е собственик на дворно място заключено
между числата 1-3-4-6-7-9-1 и то само на частта отреждаща се за парцел III - 224 в кв. 30 по плана на с. В.,
заключена между числата 2-3-4-5-10-11-2 /Приложение № 3/. След като става
собственик на отредения за част от имот № 224 парцел III - 224 в качеството си на длъжник
по дворищно-регулационния план ответникът изкупува придаващите му се по регулация
части от имоти № 225 и стара улица. Или през 1989 година не са налице каквито и
да е нотариални действия по отношение на процесния имот, явяващ се част от имот
№ 224, за който се отрежда парцел IV - 224 в кв. 30 по действащия към онзи
момент регулационен план на с. В..
Към 1992 година, когато е
съставен нот. акт № 63, том III, нот. дело № 865/1992 г. на РС К. в сила вече е
нов кадастрално регулационен план на с. В. одобрен със заповед № 93/1992
година. Имотът на ответника се припознава като парцел II - 247 в кв. 34. Вещото
лице констатира, че по този план не са отчетени действията на ответника. В
плана той влиза с урегулиран парцел и следвало парцелните му граници да бъдат
заснети като имотни, частите от имотите образували парцел III-224 по
обезсиления план /част от имот 224, част от имот № 225 и старата улица/ да
бъдат заснети под един номер, а те продължават да бъдат части от имоти като: част
от имот № 247 – по стария план част от имот № 224; част от имот 246 – по стария
план част от имот 225; част от стара улица – по стария план стара улица. През
тази година процесният имот представляващ част от имот № 247 съгласно одобрения
кадастър, служещ като основа за изготвяне на регулационния план, одобрени
едновременно със заповед № 93/1992 година, се явява предмет на дарствена
сделка, при която наследодателят на ищците става собственик на тази част, за
която се отрежда парцел III-247 в кв. 34 заключена между числата 1-2-3-4-1 /Приложение
№ 4/.
Към 1993 година, когато е
съставен нот. акт №
145 , том I, н. д. № № 378/1993 год. по описа на РС К. наследодателят на ищците,
придобил собствеността върху частта от имот № 247, за който се отрежда парцел
III-247 в кв. 34 по действащия план на с. В., прилага частично регулацията –
изкупува част от стара улица придаваща към собствения му парцел заключена между
числата 2-5-6-3-2 /Приложение № 4/.
Към 2016 година, когато е
съставен нот. акт № 185/09.12.2016 г., том IV, peг. № 8372, нот. дело №
753/2016 г. на нотариус С.Р.регулационният план на с. В. в частта, в който
попада процесния имот е такъв, какъвто е одобрен в първоначалния си вид през
1992 година. Процесният имот, явяващ се част от имот № 247 заключен между
числата 1-2-3-4-1 /Приложение № 4/ продължава да е идеална част от УПИ III-247
в кв. 34 по УП на с. В., само че за тази идеална част се явява собственик
ответникът съгласно горецитирания нотариален акт. От това според вещото лице
следва, че е налице идентичност на имотите описани в нот. акт № 63, т.III, д, 865/1992 година /собственост
на ищците/ и нот. акт 185, т. IV, д. 753/2016 г. на Нотариус С.Р./собственост
на ответника/
В открито съдебно заседание
вещото лице заявява, че отразеното в Удостоверение № 338/02.11.2016 г. на
кметство – гр. Б. се потвърждава и от неговите констатации, направени при
изготвяне на експертизата.
В качеството на свидетел по
делото е разпитан Н.Н.Г. Същият заявява, че познава страните по делото. Той
самият е бил кмет на с. В. в периода от 1988 г. до 1995 г., като по това време
имало засилено търсене и купуване на парцели за строителство. В селото били
учредени 15 нови парцела, всички обособени в посока север – юг. Свидетелят
познавал и лелята на Д.Г. –Т.Т., която имала земеделски имот в два от парцелите.
След парцелирането им една част от този имот останала в парцел, собственост на К.К.,
а другата част останала в парцел, собственост на Т.Т., Д.Г. и техните
наследници. След прекарването на улицата останали части общинска собственост и Д.Г.
платил, за да му бъде придадена тази общинска част. Т.Т. била омъжена в гр. Б.
и първоначално живеела там, но след смъртта на съпруга си се върнала в с. В. и
заживяла при племенника си Д.Г.. Те двамата и семейството на Д.ползвали парцела
си, който вече бил урегулиран. Д.Г. го оградил от всички страни с тел, поставил
и входна врата откъм улицата, отглеждал зеленчуци и овощни дръвчета. В имота
имало и голям орех, който след смъртта на Д.Г. през 2014 г. бил отрязан от К.К.,
който бил собственик на съседния имот. Свидетелят не знаел докато бил жив Д., двамата
да са имали някакви спорове относно границите на працелите им. Напротив,
намирали се в добри отношения и дори К.К. услужвал на семейството на Д.Г. с
вода за поливане, тъй като имал сонда в своя имот. Свидетелят знаел, че след
смъртта на Д.Г.К.К. се снабдил с документи за собственост и навлязъл в имота на
ищците, като премахнал оградата и изсякъл няколко дръвчета.
От показанията на свидетеля В.И.И.се
установява, че е бил кмет на с. В. в периода от 1995 г. до 2015 г. и познава
страните по делото. Преди да почине, Д.Г. стопанисвал имот в края на селото,
който бил негова собственост. За имота се грижели както Д.Г., така и майка му П.и
леля му Т.. Имотът бил ограден с мрежа и в него имало засадени дръвчета. Съседният
имот от запад бил на К.К., който през деветдесетте години си построил там къща.
След смъртта на Д.Г. започнали кавги между съпругата му М.Г. и К.К.. В селото
се разчуло, че ответникът навлязъл в имота на съседите и дори отрязал един
голям орех и още няколко дръвчета. Свидетелят не знаел дали К.К. е действал
законно, но било факт, че орехът е отрязан.
Въз
основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът
изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:
ОТНОСНО
ПРОЦЕСУАЛНАТА ДОПУСТИМОСТ НА ИСКОВЕТЕ:
Съдът
намира, че предявените от ищците против ответниците ревандикационен иск по
чл.108 от ЗС и акцесорен иск за обезсилване на нотариален акт по чл.537, ал.2
от ГПК, са процесуално допустими, родово и местно подсъдни на настоящия
първоинстанционен РС Крлово. Исковата молба е редовна, отговаря на формалните
законови изискванията по чл.127, чл.128 и чл.129, ал.1 от ГПК, и не са налице
абсолютни процесуални пречки по смисъла на чл.129, ал.2-6 и чл.130 от ГПК.
Исковете са родово подсъдни с оглед цената на иска и местно подсъдни по
местонахождението на недвижимия имот като първа инстанция на настоящия
първоинстанционен РС К.. Ето защо следва по тях съдът да се произнесе по
материалното същество на споровете между страните.
ПО
ОСНОВАТЕЛНОСТТА на иска по чл. 108
ЗС:
Искът
по чл.108 е иск на невладеещия собственик срещу трето лице, което владее вещта
без правно основание. За да бъде уважен този иск, ищецът следва да докажае
кумулативното наличие на три предпоставки: че е собственик на вещта –предмет на
иска; че вещта се намира във владението или държането на ответника и че ответникът
владее или държи вещта без правно основание. С оглед събраните доказателства
съдът приема, че са налице кумулативните предпоставки за пълно уважаване на
иска по чл.108 от ЗС.
По
делото не е спорно, че страните са собственици на два съседни имота в с. В.,
като всеки от тях разполага с титул за собственост. Спорът касае 420/686 ид. части, които според ищците
представляват част от собственото им дворно място с площ 686 кв. м., а в същото
време ответникът се е снабдил с нотариален акт за собственост по
обстоятелствена проверка – нот.
акт № 185/09.12.2016 г., том IV, peг. № 8372, нот. дело № 753/2016 г. на
нотариус С.Р., съгласно който тези идеални части попадат в неговото дворно място.
Установи се по делото, че регулационният статут на двата имота се е променял през
годините в зависимост от изменението на кадастралния и регулационен план на
село В., прилагането на регулацията и изкупуването от страните на придаваеми
части и съответно – настъпвали са промени в конфигурацията на парцелите и
планоснимчните им номера.
От
приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза се установи, че
е налице идентичност между имота
описан в нот. акт № 63, том III, нот. дело № 865/1992 г. на Карловски районен
съд – празно дворно място с площ от 442 кв. метра, съставляващо имот с пл. №
247, за който е отреден парцел III в квартал 34 по плана на село В., одобрен
със Заповед №865/1992 г., собственост на ищците като наследници на Д.Д.Г. и
имота по нот. акт № 185/09.12.2016 г., том IV, peг. № 8372, нот. дело №
753/2016 г. на нотариус С.Р., с който ответниците се легитимират като
собственици по давностно владение, продължило повече от десет години на 420/686
ид. части от празно дворно място, находящо се в с. В., община К., област П., цялото
с площ от 686 кв. м., съставляващо НУПИ III-247 в кв. 34 по плана на селото,
при съседи: улица, УПИ II-247 и УПИ IV-248.
От
разпита на свидетелите Г. и И.се установи, че до смъртта си през 2014 г. Д.Г. е
владял собственият си имот необезпокоявано – оградил го е с мрежа от всички
страни, направил е врата откъм улицата, обработвал е земята, отглеждал е овощни
дръвчета, т. е. упражнявал е пълна фактическа власт върху него. Това
обстоятелство навежда на извода, че няма как ответниците да са придобили по
давностно владение продължило повече от 10 години спорните 420/686 ид. части,
които, както се установи от експертното заключение, представляват част от имота
на Д.Г., а понастоящем – на ищците като негови наследници. Ето защо и доколкото
се установи по безспорен начин навлизането на ответниците в имота на ищците,
премахването на ограда и отсичането на дървета в него, искът по чл.108 ЗС
следва да бъде уважен изцяло.
Тъй като главният ревандикационен иск се явява основателен и доказан, това обуславя основателността и на акцесорния иск по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт за собственост върхи недвижим имот придобит по наследство и давностно владение № 185/09.12.2016 г., том IV, peг. № 8372, нот. дело № 753/2016 г. на нотариус С.Р.- с peг. № ***на НК, с район на действие – района на PC - гр. К.
Константната практика на съдилищата приема, че когато охранителният акт засяга правата на трети лица, породеният от това спор, ако е за гражданско право, се разрешава по исков ред срещу срещу лицата, които се позовават на акт, като при уважаване на иска издаденият акт се отменя или изменя. Отменяването на нотариалния акт няма самостоятелно значение, а зависи от изхода на делото по иска, с който е разрешен спорът за удостоверено с него материално право. В подобна насока е Тълкувателно решение № 178 от 30.VI.1986 г. по гр. д. № 150/85 г., ОСГК, което е издадено като такова въз основа на чл.431, ал.2 ГПК /отм./, но не е загубило правната си стойност и до днес. В тази връзка независимо от факта дали е предявен или не иск по чл.537, ал.2 от ГПК съдът при уважаване на главния иск и при наличие на акт, с който се засягат правата на третите лица – ищци в процеса, следва да се произнесе и по чл.537, ал.2 от ГПК, като отмени акта. Както вече се посочи доказателствената сила на констативния нотариален акт, удостоверяващ право на собственост върху недвижим имот важи спрямо всички. Тя не е необорима, а важи само до доказване на противното. В качеството си на охранителен акт, нотариалният акт не се ползва със силата на присъдено нещо. Затова всяко трето лице, на което се противопоставя доказателствената сила на нотариалния акт за собственост, може да докаже, че титулярът на нотариалния акт не е собственик. Оборването на нотариалния акт за собственост може да стане инцидентно по повод на иск за собственост от или срещу трето лице, но може да стане и чрез иск по чл.537, ал.2 ГПК, целящ да се отмени нотариалния акт, удостоверяващ невярно, че титулярът на акта е собственик. Трайната съдебна практика на ВКС се придържа към становището, че искът по чл.537, ал.2 ГПК може да бъде предявен само при условията на обективно съединяване с иск за собственост и никога самостоятелно, тъй като в последната хипотеза се приема, че би липсвал правен интерес от предявяването му.
Следователно, с оглед доказателствата по делото, касае се за един по същество акцесорен иск, чието уважаване или отхвърляне в конкретния случай е изцяло обусловено от изхода на делото по отношение на главния иск. В настоящият случай предявеният ревандикационен иск, който е главен, обуславящ иск е уважен като основателен, което логично води до същия правен резултат и по отношение на обусловения от него акцесорен иск по чл.537, ал.2 ГПК – за отмяна на нот. акт № 185/09.12.2016 г., том IV, peг. № 8372, нот. дело № 753/2016 г. на нотариус С.Р.- с peг. № ***на НК, с район на действие – района на PC - гр. К., с който К.П.К. е бил признат за собственик по давностно владение, продължило повече от десет години, на 420/686 ид. части от празно дворно място, находящо се в с. В., община К., област П., съставляващо НУПИ III-247 в кв. 34 по плана на селото, при съседи: улица, УПИ II-247 и УПИ IV-248.
С
оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане, съдът следва
да осъди ответника да заплати на ищеца направенените разноски в общ размер на 1100 лева, от които 800 лева за
адвокатско възнаграждение, 250 лева за възнаграждение на вещо лице и 50.00 лева
за платена държавна такса.
Мотивиран от така изложените
съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.П.К., ЕГН: ********** и Р.Н.К., ЕГН: **********,***, че М.Д.Г., ЕГН: **********, Д.Д.Г., ЕГН: ********** и П.Д.Г., ЕГН: **********,
всички с адрес: *** са собственици по наследство
и давностно владение на следния недвижим имот: празно дворно място с площ от
686 кв. метра, находящо се в с. В., общ. К., обл. П., съставляващо УПИ №
III-247 в квартал 34 по подробния устройствен план на селото, одобрен със
заповед № 93/1992 г., при граници и съседи: улица, УПИ IV-248 и УПИ II-247, като
ОСЪЖДА К.П.К., ЕГН: ********** и Р.Н.К., ЕГН: ********** да предадат на М.Д.Г., ЕГН: **********, Д.Д.Г., ЕГН: ********** и П.Д.Г.,
ЕГН: ********** владението върху гореописания недвижим имот.
ОТМЕНЯ на осн. чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт № 185/09.12.2016 г., том IV, peг. №
8372, нот. дело № 753/2016 г. на нотариус С.Р.- с peг. № ***на НК, с район на
действие – района на PC - гр. К., с
който К.П.К. ЕГН: ********** е признат за собственик по давностно владение,
продължило повече от десет години, на следния недвижим имот: 420/686 ид. части
от празно дворно място, находящо се в с. В., общ. К., обл. П. с административен
адрес: ул. „10-та“ №6, цялото с площ 686 кв. м., съставляващо НУПИ III-247 в
кв. 34 по плана на селото, при съседи: улица, УПИ II-247 и УПИ IV-248.
ОСЪЖДА
К.П.К., ЕГН: **********
и Р.Н.К., ЕГН: **********,*** да заплатят на М.Д.Г., ЕГН: **********, Д.Д.Г.,
ЕГН: ********** и П.Д.Г., ЕГН: **********, всички с адрес: ***, направените по делото
разноски в размер на 1100.00 лв. (хиляда и сто лева).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред П.ски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчване на съобщението до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Сн.Д.