№ 236
гр. С.З., 23.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева
като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Въззивно търговско дело №
20225501000229 по описа за 2022 година
Обжалвано е решение № 260003/11.01.2022 г., постановено по гр.д.
№1171/2021г. по описа на Районен съд – С.З., с което е признато за
установено по отношение на Д. Т. С., че дължи на „П.” АД сумата от 500 лв.
за главница от предсрочно изискуем кредит по договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
овърдрафт по разплащателна сметка, посочена в решението с 2 648, 62 лв.
договорна лихва от 19.03.2011 г. до 12.03.2020 г., с 16.05 лв. договорна лихва
от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., с 14.50 лв. договорна лихва от 14.05.2020 г.
до 09.07.2020 г., с 2,50 лв. законна лихва от 10.07.2020 г. до 28.07.2020 г., 78
лв. годишни такси за поддръжка на карта за 2011 г. и 2012 г. и законна лихва
върху главницата от 29.07.2020 г. до изплащането й, за които парични
задължения е издадена заповед №1334/30.07.2020 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №2781/2021 г.
на С. районен съд, като са отхвърлени предявените от „П.“ АД искове по
чл.422 от ГПК за признаване за установено по отношение на Д. Т. С., че
дължи и сумата от 554,25 лв. наказателна лихва за забава от 20.03.2011г. до
12.03.2020г. в плащането на главницата по същия договор, 24 лв. разноски за
връчване на предизвестие за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита
(кредитен лимит – овърдрафт). Присъдени са и разноските по делото,
съобразно уважената част от исковете.
Въззивницата Д. Т. С. обжалва първоинстанционното решение в частта,
с която са уважени предявените искове, като излага съображения за
1
неправилност на същото. Заявено е, че всички вноски, както и лихвите са
погасени по давност преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК на
30.07.2020г.
В законния срок е постъпил писмен отговор от въззиемия „П.“ АД, с
който счита жалбата за неоснователна и недоказана, а обжалваното решение в
частта, с която е уважена претенцията, за правилно, мотивирано и
законосъобразно. Взема становище по наведените оплаквания за настъпила
погасителна давност, като счита същите за неоснователни. Моли да се
отхвърли въззивната жалба и да се потвърди решението в обжалваната част
като правилно и законосъобразно.
По делото е постъпила и насрещна въззивна жалба депозирана от „П.“
АД, с която се обжалва първоинстанционното решение в частта, с която е
отхвърлен искът за наказателна лихва за забава в размер на общо 554, 25 лв.,
както и разноските за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост в
размер на 24 лв. Счита решението в обжалваната част за неправилно поради
противоречие с материалния закон, като излага подробни съображения. Моли
да се отмени решението в обжалваната част и да се уважи изцяло предявеният
иск. В условията на евентуалност, моли да се отмени решението в
обжалваната част, в която е отхвърлен иска за наказателна лихва за забава и
разноските, като вместо това се постанови друго, с което се уважи
предявеният иск за наказателна лихва за забава в размер, изчислен съгласно
размера на законната лихва към датата на сключване на договора, както и
разноските за връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост в
размер на 24 лева. Моли за присъждане на отхвърлената част от разноските за
производство пред първата инстанция, както и разноските за настоящото
производство.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните
по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено
следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание
чл.422, вр. чл.415 ГПК.
Ищецът „П.“ АД моли съда да признае за установено по отношение на
Д. Т. С., че дължи на ищеца сумата от 500 лева - главница от невърнатия
кредит по договора за кредит, с 2648.62 лева възнаградителна лихва от
19.03.2011 г. до 12.03.2020 г. вкл., с 14.50 лева възнаградителна лихва от
14.05.2020 г. до 09.07.2020 г. вкл., 554.25 лева наказателна лихва от
20.03.2011 г. до 12.03.2020 г. вкл., с 2.50 лева законна лихва от 10.07.2020 г.
до 27.07.2020 г. вкл., 78 лева годишна такса за поддръжка на карта за 2011 г. и
2012 г., с 24 лева разноски за връчване на предизвестие за обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита (кредитен лимит - овърдрафт) и законна
лихва върху главницата от 29.07.2020 г. до изплащането й, за изпълнение на
които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК
2
по ч.гр.д. № 2781 по описа за 2020 г. на С. районен съд. Претендира за
сторените по делото в исковото производство и в заповедното производство
разноски.
Ответницата Д. Т. С. оспорва предявените искове, които моли съда да ги
отхвърли като неоснователни и й присъди сторените по делото разноски, с
възражения и доводи, включително и за изтекла погасителна давност,
изложени подробно в подадения в срок отговор.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 2781/2020 г. по описа на Районен съд
– С.З. за процесните вземания в полза на „П.“ АД е издадена Заповед №
1334/30.07.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК. Срещу заповедта за изпълнение е подадено
възражение на 01.02.2021 г. в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Поради това
ищецът е предявил искове за установяване на вземанията, предмет на
издадената заповед за изпълнение.
По делото не е спорно, че на 07.08.2008 г. страните са сключили договор
за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 002CC-R-
000267/07.08.2008 г. В чл.3 на договора страните са уговорили, че срокът на
ползване на овърдрафта е до 07.08.2010 г., като същият се подновява
автоматично при условията и по реда, предвидени в общите условия.
Съгласно чл.6 от договора за ползвания овърдрафт титулярът ползва гратисен
период със срок до 45 дни. При непогасяване до датата на падежа на пълния
размер на дебитното салдо, формирано в края на последния отчетен период,
кредитополучателят заплаща на банката, след изтичане на първите три
отчетни периода, годишен лихвен процент в следните размери: 16 % за
извършване на безналични плащания на ПОС-терминал и 18 % за всички
останали трансакции /т.7 от договора/. При неплащане на месечна
погасителна вноска или надвишение на разрешения кредитен лимит, банката
начислявала наказателна лихва за забава в размер на договорения лихвен
процент с надбавка от 12 % /т.8 от договора/. За ползване на кредитната карта
и предоставения овърдрафт кредитополучателят заплаща на банката такси и
комисиони, съгласно тарифата /т. 10 от договора/.
В производството пред РС с оглед изясняване на фактическите
обстоятелства по делото е била назначена съдебно - икономическа експертиза.
От заключението й се установява, че от 19.03.2011 г. ответницата е в забава
на плащанията по договора за издаване на револвираща международна
кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка
№ 002CC-R-000267/07.08.2008 г. Според експертизата, в периода от
05.04.2011 г. до 05.07.2020 г. ответницата не е погасила общо 112 броя
минимални погасителни вноски с падеж 5-то число на всеки месец.
На същата дата - 19.03.2011 г. е било налице превишаване на
разрешения кредитен лимит от ответницата по делото. Видно от
заключението, общият размер на просрочената и непогасена сума по договора
3
е 3 838.06 към 29.07.2020г.
Експертизата не е оспорена от страните по делото в
първоинстанционното производство.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно чл. 430, ал.1 от ТЗ с договора за банков кредит банката се
задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при
уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата,
съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.
Видно от представените доказателства, „П.“ АД е изпълнила поетите с
договора задължения и е предоставила банков кредит - овърдрафт по
разплащателна сметка на ответницата в размер на 500 лв. със срок за ползване
до 07.08.2010 г., който срок се подновява автоматично при условията и по
реда, предвидени в Общите условия.
С писмено уведомление, peг. № 231-351/03.07.2020 г. ищецът е
уведомил ответницата за размера на дължимите по договора суми,
предоставил е срок за доброволно плащане и е уведомил длъжника, че същото
следва да се счита за предизвестие за обявяване на задълженията по
сключения между тях договор за предсрочно изискуем. По делото не е
спорно, че задълженията не са били погасени от ответницата в предоставения
й срок. На 28.07.2020 г. задълженията са счетоводно записани за предсрочно
изискуеми.
С оглед изложеното се установява по безспорен начин не само
възникването на облигационното правоотношение между страните, породено
от сключения между тях договор за банков кредит, но и изпълнението на
задължението на Банката да предостави отпуснатата по договора сума.
Поради това за длъжника Д. Т. С. е възникнало задължението да върне
предоставената сума от 500 лв., за което не са представени доказателства.
Поради това, съдът е длъжен да разгледа направеното правопогасяващо
възражение от Д. Т. С., че вземанията на „П." АД са погасени по давност.
Овърдрафтът е краткосрочен кредит, който се ползва по разплащателна
сметка на кредитополучателя и представлява допустимо от банката
надвишаване над салдото по сметката. Кредитът овърдрафт се усвоява по
разплащателната сметка до разрешения лимит и може да се ползва изцяло
или отчасти, като обикновено се погасява при всяко постъпление по
разплащателната сметка. Кредитополучателят е длъжен да осигурява средства
за погасяване на кредита. Действително при овърдрафта не се изготвя
предварително погасителен план, както при потребителския или ипотечен
кредит, т. к. няма как отнапред да бъде известно каква част от разрешените
средства ще бъдат усвоени, но и при този банков кредит се определя месечна
падежна дата, размер на минималното погасяване от формирания дълг и
4
дължима лихва за ползване на средствата.
По отношение вземането за главница в размер на 500 лв., съдът счита,
че е приложима общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД, доколкото е
налице неделимо задължение. Разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД
предвижда, че давността започва да тече от датата на изискуемостта на
вземането.
Видно от глава I, т. 1 б. "з " от ОУ на банката за издаване и ползване на
револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa, за дата
на падежа се счита всяко 5 - то число от месеца, а ако то е неработен ден, дата
на падежа е първият следващ работен ден. Според т. 14 от глава V от ОУ, за
ползвания овърдрафт титулярът на кредитната карта ползва гратисен период
от 45 дни и ако до датата на падежа погаси пълния размер на дебитното салдо
по сметката си, формирано до края на последния отчетен период, банката не
начислява лихва върху ползваните и погасени до падежа суми. Тълкувайки
тези клаузи от ОУ, съдът счита, че падежът за всеки ползван овърдрафт
настъпва на пето число всеки месец, като след тази дата, главницата става
изискуема и кредиторът може да иска изпълнение. Лихва върху ползвания
финансов ресурс страните са се договорили да се дължи след изтичане на
срок от 45 дни, след съответната транзакция. С оглед спецификата на кредита
- овърдрафт, налице е определен кредитен лимит по разплащателната сметка
на длъжника, в случая 500 лв., който се усвоява по избран начин и период от
длъжника, като последният може да дава нареждания и над разполагаемите
суми по разплащателната си сметка. Релевантно за началния момент, от който
започва да тече давността, е датата на последното осъщественото усвояване
на парични средства от ответника.
Въззивният съд намира, че в настоящия случай, ищецът, чиято е
доказателствената тежест не е установил по делото, датата на последното
усвояване на парични средства от страна на Д. Т. С.. Единственото, което
ищецът е посочил в исковата молба е, че ответницата е в забава от 19.03.2011
г., но не e изложил никакви факти, защо именно от тази дата е налице забава.
Дори да се приеме, че на 19.03.2011 г., ответницата е усвоила някаква сума, за
което нито има твърдения, нито са представени доказателства, то и от тази
дата вземанията за главницата, за лихвите и другите акцесорни вземания са
били погасени по давност преди връчване на поканата за обявяване на
предсрочната изискуемост. Поради това съдът приема, че действието на
договора е прекратено с настъпване на падежа за ползване на кредитния
лимит от 500 лв. на 07.08.2010 г. Именно от тази дата следва да започне да се
брои и петгодишният давностен срок за погасяване на вземането за
главницата. Същият е изтекъл на 07.08.2015 г., като до посочения момент не
са осъществявани действия, които биха прекъснали или спрели изтичането на
давността. Искът с оглед фикцията на чл. 422, ал. 1 ГПК се счита за предявен
от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
– 29.07.2020 г., към която дата петгодишната погасителна давност за
главницата е изтекла.
5
Съгласно чл. 119 ЗЗД, с погасяване на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не
е изтекла. Поради това, доколкото вземането на ищеца за главница е погасено
по давност, то същото се отнася и за акцесорните вземания за договорна
лихва, наказателна лихва и разноски, произтичащи от договора за кредит
овърдрафт.
Въззивният съд намира, за необходимо да посочи, че обстоятелството,
че Банката не е предприела своевременно действия по прекратяване на
договора поради неизпълнение от страна на ответницата на задълженията й
по същия (съответно да блокира или деактивира кредитната карта) и е
упражнила правомощията си да обяви кредита за предсрочно и изцяло
изискуем едва с изпращането на нотариалната покана на 03.07.2020 г., т. е.
след изтичане на петгодишната погасителна давност за вземанията за
главница по договора, според настоящият съдебен състав не обуславя
изискуемост на вземанията, считано от 03.07.2020 г. Подобно разбиране би
означавало на практика да се предостави възможност на кредитора
едностранно да удължава периода на погасителната давност на вземането,
като "обявява" предсрочна изискуемост дълго след изтичането на давността,
което би довело до неравнопоставеност на страните, в частност на
кредитополучателя като икономически по - слабата страна в
правоотношението. Свободата на договаряне, предвидена в разпоредбата на
чл. 9 ЗЗД не може да бъде използвана за неоснователно обогатяване на едната
страна по правоотношението за сметка на другата (чрез настъпване
изискуемост на задължението само с оглед изпадането в забава и
начисляването на лихви, но не и с оглед поставяне началото на погасителната
давност за същото) или да води до нарушаване на други правни принципи, в
т. ч. за добросъвестността, за забраната за злоупотреба с права, на добрите
нрави.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че решението, в
частта с която е признато за установено по отношение на Д. Т. С., че дължи на
„П.” АД сумата от 500 лв. за главница от предсрочно изискуем кредит по
договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка, посочена в решението с
2 648, 62 лв. договорна лихва от 19.03.2011 г. до 12.03.2020 г., с 16.05 лв.
договорна лихва от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., с 14.50 лв. договорна лихва
от 14.05.2020 г. до 09.07.2020 г., с 2,50 лв. законна лихва от 10.07.2020 г. до
28.07.2020 г., 78 лв. годишни такси за поддръжка на карта за 2011 г. и 2012 г.
и законна лихва върху главницата от 29.07.2020 г. до изплащането й, за които
парични задължения е издадена заповед № 1334/30.07.2020 г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №
2781/2021 г. на С. районен съд за неправилно и следва да бъде отменено.
Вместо него следва да се постанови друго решение, с което следва да се
отхвърлят предявените искове от „П.” АД против Д. Т. С. за установяване по
6
отношение на Д. Т. С., че същата дължи на П.” АД сумата от 500 лв. за
главница от предсрочно изискуем кредит по договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
овърдрафт по разплащателна сметка, сумата от 2 648, 62 лв. договорна лихва
от 19.03.2011 г. до 12.03.2020 г., сумата от 16.05 лв. договорна лихва от
13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., сумата от 14.50 лв. договорна лихва от
14.05.2020 г. до 09.07.2020 г., сумата от 2,50 лв. законна лихва от 10.07.2020 г.
до 28.07.2020 г., сумата от 78 лв. годишни такси за поддръжка на карта за
2011 г. и 2012 г. и законна лихва върху главницата от 29.07.2020 г. до
изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед №
1334/30.07.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 2781/2021 г. на С. районен съд, като
ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
В останалата част, обжалваното решение, като краен резултат е
правилно и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
В първоинстанционното производство, ответникът Д. Т. С. е направила
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
С оглед изхода на делото „П.” АД следва да заплати на Д. Т. С.
направените пред първоинстанциония съд разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв.
Във въззивното производство Д. Т. С. е направила следните разноски:
държавна такса в размер на 65, 68 лв. и адвокатско възнаграждение в размер
на 300 лв.
Ищецът „П.” АД е направило възражение за прекомерност на
заплатеното от Д. Т. С. адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата № 1, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 1 000 до 5 000 лв. –
300 лв. +7 % за горницата над 1 000 лв. При спазване на посочените правила в
настоящия случай и с оглед обжалваемият интерес от 3 259, 67 лв.,
минималният размер на адвокатското възнаграждение е 458, 17 лв. Поради
това въззивният съд намира, че заплатеното от Д. Т. С., адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв. не е прекомерно, тъй като е под
минималния размер от 458, 17 лв.
С оглед изхода на делото „П.” АД следва да заплати на Д. Т. С.
направените във въззивното производство разноски за държавна такса в
размер на 65, 68 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260003/11.01.2022 г., постановено по гр.д.
№1171/2021г. по описа на Районен съд – С.З. , в частта с която е признато за
установено по отношение на Д. Т. С., че дължи на „П.” АД сумата от 500 лв.
за главница от предсрочно изискуем кредит по договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
овърдрафт по разплащателна сметка с 2 648, 62 лв. договорна лихва от
19.03.2011 г. до 12.03.2020 г., с 16.05 лв. договорна лихва от 13.03.2020 г. до
13.05.2020 г., с 14.50 лв. договорна лихва от 14.05.2020 г. до 09.07.2020 г., с 2,
50 лв. законна лихва от 10.07.2020 г. до 28.07.2020 г., 78 лв. годишни такси за
поддръжка на карта за 2011 г. и 2012 г. и законна лихва върху главницата от
29.07.2020 г. до изплащането й, за които парични задължения е издадена
заповед № 1334/30.07.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №2781/2021 г. на С. районен
съд и в частта за разноските като вместо ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „П.” АД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление град С., булевард *** против Д. Т. С. с ЕГН **********,
с адрес гр. С.З., бул. *** за признаване на установено, че Д. Т. С. дължи на П.”
АД сумата от 500 лв. за главница от предсрочно изискуем кредит по договор
за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка, сумата от 2648, 62 лв.
договорна лихва от 19.03.2011 г. до 12.03.2020 г., сумата от 16.05 лв.
договорна лихва от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., сумата от 14.50 лв.
договорна лихва от 14.05.2020 г. до 09.07.2020 г., сумата от 2,50 лв. законна
лихва от 10.07.2020 г. до 28.07.2020 г., сумата от 78 лв. годишни такси за
поддръжка на карта за 2011 г. и 2012 г. и законна лихва върху главницата от
29.07.2020 г. до изплащането й, за които парични задължения е издадена
заповед № 1334/30.07.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 2781/2021 г. на С. районен
съд, като ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260003/11.01.2022 г., постановено по
гр.д. №1171/2021г. по описа на Районен съд – С.З. В ОСТАНАЛАТА
ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА „П.” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
град С., булевард *** да заплати на Д. Т. С. с ЕГН **********, с адрес гр.
С.З., бул. *** направените пред първоинстанциония съд разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. и направените във въззивното
производство разноски за държавна такса в размер на 65, 68 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв.
8
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9