Решение по дело №3198/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 897
Дата: 18 май 2022 г.
Съдия: Светлана Бойкова Методиева
Дело: 20217180703198
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№ 897

 

гр. Пловдив,18.05.2022 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVI състав, в публично съдебно заседание на двадесети април, две хиляди двадесет и втората година, в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА

      ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

                                                          СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА

 

при секретаря Ваня Петкова и с участието на прокурора Даниела Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Методиева касационно административно - наказателно дело № 3198 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Касационният жалбоподател  С.И.Г. с ЕГН **********, обжалва чрез пълномощника си адв. М. Решение № 1743 от 21.10.2021 г., постановено по АНД № 4761/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, 3 н.с. С обжалваното решение е потвърден електронен фиш Серия К № 3852259 на ОД на МВР Пловдив за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, с който на С.И.Г., в качеството му на законен представител на „Ваки- Хим“ ООД, на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Със същото решение жалбоподателят е бил осъден да заплати в полза на ОД на МВР Пловдив сумата от 80 лева, съставляваща юрисконсултско възнагреждение.

С жалбата се прави искане за отмяна на решението на РС Пловдив, като неправилно, необосновано и незаконосъобразно, както и за отмяна на потвърдения с него електронен фиш. Изложени са подробни съображения по същество, като се претендират разноски за двете инстанции. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се представлява от пълномощника му адв. М., който поддържа направените с жалбата искания.  

Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР – Пловдив не е депозирал отговор по касационната жалба, като не е изпратил и представител в съдебното заседание.

Прокурорът от ОП – Пловдив Стоянова, заявява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение.

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с наведените в жалбата основания, съобразно с нормата на чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното съдебно производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Районен съд - Пловдив, след като е провел пълно и всестранно разследване по делото, е възприел за установена описаната в обжалваното решение фактическа обстановка, която се възприема и от настоящия съд, поради което и е ненужно да се повтаря. Съдът, постановил оспореното решение, е анализирал коректно и задълбочено събраните по делото доказателства, като е достигнал и до законосъобразен извод за доказаност на административното нарушение, за което е бил издаден процесният електронен фиш. Обосновано и съобразено с нормативната уредба, която съдът е цитирал точно, са били отхвърлени възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на електронния фиш за налагане на глоба. В тази насока съдът, постановил обжалваното съдебно решение, е основал изводите си на достатъчни по обем и относими писмени доказателства, включително и такива, събрани по негов почин. Възражението на жалбоподателя за неизпълнение на задължителни указания за събиране на конкретно доказателство, а именно приобщаване снимка от разположение на техническото средство, което е записало нарушението, дадени от административния съд при първата му касационна проверка, има своето формално основание, доколкото съдът не е изискал такова доказателство при новото разглеждане на делото. Същевременно обаче, видно от мотивите на съдебния му акт, в същия е обоснован достатъчно ясно изводът относно това, че в случая нарушението е установено с АТСС, прикрепено към превозно средство, служебен автомобил, а не временно разположено на участък от пътя, в който единствено случай се изисква протоколът по чл.10 от Наредба № 8121з-532/2015 г. да е съпроводен със снимка от разположението на техническото средство. При това положение и неизпълнението на указанието на касационния съд не може да се счете като съществено нарушение, доколкото наличието или липсата на такова доказателство, не е от значение за преценката законосъобразността на процедурата по съставяне на електронния фиш.

Неоснователно е направеното отново пред настоящата съдебна инстанция възражение, на което впрочем първоинстанционният съд е дал законосъобразен отговор, относно наличието на съществено нарушение поради непосочване в електронния фиш посоката на движение на заснетия  автомобил. В тази насока следва да се има предвид, че в електронния фиш е посочено изключително подробно мястото на извършване на нарушението, което е отчетено и от районния съд, събрал и допълнителни доказателства, установяващи съответствието на данните относно административния адрес, посочени във фиша. Изпълнено е и изискването по чл.189, ал.8 от ЗДвП и с изпращането на жалбата в съда издателят на ЕФ е предоставил информация за участъка от пътя с описание на мястото и географските координати.  Видно от приетия протокол по чл.10 от цитираната по-горе Наредба, в същия изрично е отразено в графа „посока за задействане“ на техническото средство, че същото е настроено да заснема както отдалечаващи се, така и приближаващи се автомобили, тоест и в двете посоки, поради което и фактът, че в електронния фиш не е налице изрична конкретизация на посоката на движение на автомобила е без значение за работата на техническото средство, респективно за установяване на нарушението.

Неоснователна са и всички развити в касационната жалба съображения относно недопустимост от издаване на електронен фиш за нарушението, заснето с конкретното АТСС, доколкото същото е мобилно по смисъла на закона. В тази насока следва да се има предвид, че позоваването от жалбоподателя на ТР № 1/26.02.2014 г. на ОС на ВАС относно това, че установяването и заснемането на нарушения следва да става само със стационарно техническо средство не държи сметка за факта, че след постановяване на това решение са настъпили сериозни законодателни промени в ЗДвП, като включително е приета и специалната Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, с която са уредени условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата, като тези условия и ред обхващат, както стационарните, така и мобилните АТСС по смисъла на § 6, т.5 от ДР на ЗДвП, като са приети ясни правила за използване и на мобилните технически средства и за обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги използват, с което на практика е преодоляна констатираната в мотивите на Тълкувателно Решение № 1 от 26.02.2014 г. на ОС на ВАС празнота. Не е основателно направеното още пред първоинстанционния съд и правилно отхвърлено от него възражение относно това, че за нарушението не следвало да се издава електронен фиш, защото то не било установено в отсъствие на контролен орган. Текстът на закона „в отсъствието на контролен орган и на нарушител“, цитиран от жалбоподателя, не изключва използването на мобилни АТСС при установяване на нарушенията за скорост, защото приемането на обратното становище би означавало да се приеме и че нарушението се извършва без нарушител, което е практически невъзможно. Забраната да се издава електронен фиш за нарушение, установено с мобилно АТСС касае само случаите, визирани в чл.11, ал.2 и 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., когато измерването на скоростта от мобилно АТСС се извършва от служебни автомобили или мотоциклети, които обаче също се движат. Процесният случай, както сам е посочил и в жалбата си и касационният жалбоподател, не е такъв.

Съдът, постановил обжалваното съдебно решение е отговорил подробно и ясно и на възражението касателно качеството на снимковия материал от заснемането на автомобила, поради което и настоящият съд препраща изцяло към мотивите на съдебния акт в тази му част. Следва да се има предвид, че районният съд е извел правилните съждения относно това кое е релевантно в случая, а именно наличието на разпознат от техническото средство регистрационен номер на автомобила.

Неоснователни са възраженията и относно липсата на съответствие в данните за АТСС по документите, приети по делото и от там изложените съмнения относно това дали техническото средство, с което е засечено нарушението е същото, за което са представени данни за техническа изправност. Районният съд в тази насока също е изложил конкретни и обосновани мотиви, които се споделят от настоящия съд, като е съпоставил данните по всяко от приетите писмени доказателства. Видно от протокола за проверка на мобилната система за видеоконтрол с № 546, който номер фигурира и по електронния фиш, там е записано, че въпросната система е монтирана в автомобил с рег. № ***. Същият автомобил е посочен в протокола за използване на АТСС, където фигурира и същият номер на техническото средство. При съпоставка на данните от протокола и тези по статичното изображение от датата на нарушението, става ясно, че с техническо средство именно с № 546 е извършено заснемането на автомобила, като номера на статичното изображение попада сред номерата на първо и последно статично изображение, записани в протокола за използване на АТСС. В тази насока безспорно е, че нарушението е заснето с мобилно техническо средство, монтирано в конкретен служебен автомобил, което техническо средство е преминало успешно периодична проверка относно техническата му изправност преди датата на заснемане на нарушението.

Предвид посоченото и настоящата съдебна инстанция намира, че нито едно от изложените в касационната жалба възражения не се явява основателно и не обосновава извод за незаконосъобразност или неправилност на решенето на първоинстанционния съд. С оглед изложеното, настоящият касационен състав приема, че решението на РС Пловдив, с което се потвърждава електронният фиш на ОД на МВР Пловдив, следва да се остави в сила като законосъобразно постановено.

При извършената и  служебно проверка от страна на настоящия съд по реда на чл.218, ал.2 от АПК също не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, като същото е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.

От страна на ответника не е направено искане за присъждане на разноски по настоящото дело, поради което и съдът не дължи произнасяне.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 предл. първо от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Пловдив, ХХVI касационен състав,

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1743 от 21.10.2021 г., постановено по АНД № 4761/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, 3 н.с.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                     

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: