Р Е Ш
Е Н И Е
№………/……………..2020 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр. ВАРНА, І-ви касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ ВЕСЕЛИНА
ЧОЛАКОВА ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при
секретаря Галина Владимирова и в присъствието на прокурора от ВОП Владислав Томов , като разгледа
докладваното от съдията-докладчик Веселина Чолакова касационно адм. дело № 80 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.2 от ЗАНН
във връзка с чл.208 и сл. от АПК и чл.348 от НПК.
Образувано е по
касационна жалба от „Алфа сървис“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище в гр.Варна,
чрез управителя О.К. против Решение № 2067/15.11.2019 г. постановено по НАХД №
4075/2019 г. по описа на Районен съд-Варна, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 23-0000372/09.07.2019 г. издадено от началника на Областен
отдел „Автомобилна администрация“ в Главна дирекция „Автомобилна администрация“
–Варна, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на
3000,00 лева на основание чл.96г, ал.1, предл. 2 от Закона за автомобилните
превози. Наведените в жалбата доводи сочат на неправилно приложение на
материалния закон , представляващо касационно основание по смисъла на
чл.348,ал.1,т.1 от НПК приложим на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН. Сочи се , че в
настоящия случай не намират приложение правилата на Наредба № 36/15.05.2006 г.
, тъй като наетият от дружеството работник не е продължително или постоянно
пребиваващ в Република България.Сочи се, че в хипотезата , в която водачът
разполага със свидетелство за управление от съответната категория и е психически
годен съобразно законодателството на държавата-членка, се презюмира, че е
психически годен , за да извършва обществени превози за съответната категория. Навеждат се доводи
и за приложението на чл.28 от ЗАНН. В заключение иска от касационната инстанция
да отмени решението на ВРС като незаконосъобразно и вместо него да постанови
друго, с което да отмени изцяло наказателното постановление.
В съдебно заседание
представител на касатора не се явява и не изразява допълнително становище по
съществото на касационния спор.
Ответникът по
касационната жалба – Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна оспорва
жалбата в представен подробен писмен отговор. Счита, че събраните доказателства
установяват обективната и субективната съставомерност на санкционираното деяние
и решението на Районен съд-Варна е правилно. Моли за оставяне в сила на
въззивното решение.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Варна пледира за оставяне в сила решението на ВРС.
Настоящият касационен
състав на Административен съд - Варна намира, че касационната жалба е
процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна
страна с правен интерес от обжалването. Разгледана по същество същата е
основателна.
Предмет на съдебен
контрол пред Районен съд – Варна /ВРС/ е Наказателно постановление №
23-0000372/09.07.2019 г. издадено от началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ в Главна дирекция „Автомобилна администрация“ –Варна, с което на
дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3000,00 лева на основание
чл.96г, ал.1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози. Административното
наказание е наложено заради това, че на 02.07.2018 г. в гр.Варна, дружеството
притежаващо лизец на Общността за превоз на пътници № 10107 е допуснало водача А.Г.
с ЧФЛ ********** до управление на автобус собственост на превозвача, с който е
извършван международен обществен /совалков/ превоз на пътници от България до
Молдова и обратно, без водача да отговаря на изискванията за психологичека
годност по смисъла на наредбата по чл.152,ал.1,т.2 от ЗДвП, установено чрез
справка в регистър на психологическите изследвания. Районният съд е приел, че в
хода на административно-наказателното производство не са допуснати нарушения на
процесуалния закон. От събраните в хода на АНП и съдебното производство писмени
и гласни доказателства е приел, че обективната съставомерност на деянието е
установена и наказанието е наложено при правилно приложение на материалния
закон.
Решението на ВРС е
неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон.
В решението на
Районен съд-Варна не се съдържат мотиви относни наведените с въззивната жалба
възражения. Касаторът обаче не сочи на допуснати процесуални нарушения, поради
което и настоящата инстанция ще прецени правилността на решението, относно
съответствието му с материалния закон.
Съобразно т.6 от Преамбюла на Директива 2006/126/ЕО и
чл.2, държавите-членки следва да са в състояние да прилагат срока на валидност,
предписан с директивата, за СУМПС без ограничена административна валидност,
издадено от друга страна-членка, чийто притежател се е установил на тяхна
територия за повече от две години. Според т.8 и т.9 от Преамбюла, доказателства
за изпълнение на съответствието с минималните стандарти за за физическа и
умствена годност за управление на превозно средство от водачите на превозни
средства, които се използват за транспорт на пътници и товари, следва да се
представят когато свидетелството се издава, и периодично след това. Поради
причини, свързани с прозрачността, медицинските прегледи за физическа и
умствена годност за управление на други превозни средства следва да съвпадат с
подновяването на СУМПС и поради това следва да се определят от срока на
валидност на свидетелството. Съгл.чл.7 т.1 б.”А” от Директива 2006/126/ЕО СУМПС
се издават само на кандидати, които са взели изпит по умения и поведение и
теиретичен изпит, и отговарят на медицинските стандарти в съответствие с
разпоредбите на приложения ІІ и ІІІ. Приложение ІІІ, уреждащо минималните
изисквания за физическа и психическа годност за управление на превозно
средство, важи при първоначалното придобиване на СУМПС и при неговото
подновяване, като на държавите-членки се дава възможност да въведат в
националните си законодателства и периодични медицински прегледи за физическа и
психическа годност. Във българското законодателство това е сторено с чл.152
ал.1 т.2 от ЗДвП, чиято б.”А” сочи, че психологическата годност се изследва при
придобиване на правоспособност за управление на МПС от категории C, D, C1, D1 и Ттм (трамвайна мотриса), и по отношение на кандидати,
които се явяват на изпит след загубване на правоспособността поради отнемане на
контролните точки. Съгл.б.”Б” на същия текст водачите, извършващи обществен
превоз на пътници и товари, трябва да са психологически годни - но законът не
въвежда изискване тези водачи да се снабдяват и да представят ново
удостоверение за психологическа годност всеки път, когато бъдат назначавани на
работа, освен ако не им бъде изискано такова от работодателя. Оттук може да се
направи извода, че при първоначалното придобиване на правоспособност за
управление на МПС законът изисква всеки кандидат да отговаря на изискванията на
физическа и психологическа годност, поради което СУМПС удостоверява
едновременно както правоспособността, така и психологическата пригодност на водачите в случаите на правоспособност за категориите C, D, C1, D1 и Ттм (трамвайна мотриса) съгл.разпоредбата на чл.151
ал.4 от ЗДвП.
Безспорно е , че към момента
на проверката водачът А.Г притежава
СУМПС за категории B BE, C CE, C1E, D, DE, D1E, издадено в Румъния – държава-членка на ЕС, т.е. валидно
на територията на Република България за съответните категории съгл.чл.161 т.5
от ЗДвП, като е спазено и изискването на чл.151а от ЗДвП за минимална възраст
за същите категории. Съгласно Директира
2006/126/ЕО валидното СУМПС, издадено от
страна-членка на ЕС, удостоверява психологическа годност на притежателя му за
срока на административната му валидност съобразно европейския принцип за
взаимно признаване. От друга страна от събраните в хода на съдебното дирене
доказателства се установява, че водачът, извършващ международен превоз, няма
статут на постоянно или продължително пребиваващ на територията на РБ, т.е. за
него не е възникнало нито задължение, нито необходимост да поиска замяна на
издаденото от държавата му на произход СУМПС с българско такова, каквато
възможност е регламентирана с чл.11 от Директива 2006/126/ЕО и чл.162 ал.6 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл.8 от Наредба №26/15.05.2006г за изискванията
за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите
изследвания на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на
МПС, на водачите на МПС и на председателите на изпитни комисии, и за издаване
на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания,
изискваща от водачите на таксиметрови автомобили или на такива за обществен
превоз на пътници или товари да представят удостоверение за психологическа
годност при всяко постъпване на работа, притиворечи на разпоредбата на чл.152 ал.1 т.2 от ЗДвП, както и на останалите
обсъдени правни норми, т.е. с такст от подзаконовия нормативен акт е
недопустимо да бъдат въвеждани допълнителни изисквания, каквито законът не
съдържа.
Действително СУМПС не
е еднозначно и идентично с удостоверението за психологическа годност –
съществуването на такова е уредено от българския законодател въз основа на
възможността, предоставена му с чл.7 т.1 б.”А” от Директива 2006/126/ЕО за
определена категория водачи, изброени в чл.152 ал.1 т.2 от ЗДвП, респ. чл.1
ал.1 от Наредба №36/2006г. Така българският законодател е приел, че освен при
първоначално издаване и при периодично преиздаване на СУМПС, изследване за
психологическа годност се извършва и в други предвидени от него случаи, описани
в цитираните норми. Конкретно с чл.8 от Наредбата е предвидено изискване за
специфични категории водачи – такива на таксиметрови автомобили и на автомобили
за обществен превоз на пътници и товари, да притежават постоянно, да носят със
себе си при осъществяване на дейността си и да представят на контролните органи
удостоверение за психологическа годност. Съобразно един от основните принципи
на правото на ЕС обаче, по-рестриктивните изисквания и ограничителните условия
в сравнение със съответните норми на правото на ЕС, въведени в
законодателството на страна-членка, са приложими единствено за нейните
граждани, не и спрямо гражданите на останалите страни-членки. Спазването на
този принцип е намерил отражение в разпоредбата на чл.1 ал.1 от Наредба №36/2006г,
където сред лицата, за които се определят изискванията за психологическа
годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания,
липсват чуждестранни граждани – с изключение на чужденците, дългосрочно
пребиваващи в Република България, и българските граждани с чуждестранно
свидетелство за управление на МПС. Именно поради факта, че водачът А.Г.,
извършил обществения международен превоз на пътници за сметка на
дружеството-превозвач е извън тази категория чужденци, той изобщо не е субект
на Наредба №36/2006г, т.е. неговото валидно съгл.чл.161 т.5 от ЗДвП на
територията на РБ СУМПС за съответните категории МПС едновременно удостоверява
и психическата му годност като водач на превозно средство за обществен превоз
на товари за срока на административна валидност на свидетелството по силата на
горецитираните разпоредби на Директива 2006/126/ЕО.
Санкционираното
дружество е българско юридическо лице и е субект на всички задължения,
установени от българския законодател по повод изпълнение на търговската му
дейност, вкл. и тези в качеството му на превозвач, а също и при наемане на
работници/служители и спазване на изискванията за тяхната квалификация, правоспособност
и прочие. Както вече беше посочено обаче, наетият от тях водач е чуждестранен
гражданин, който не пребивава на територията на РБ нито постоянно, нито
продължително, и поради това спрямо него нито българската държава, а още
по-малко българският му работодател могат да прилагат по-рестриктивните
изисквания в сравнение с нормите на Европейското право, в случая – тези на
Директива 2006/126/ЕО, въведени от българският законодател за българските
граждани.
С оглед на изложеното
неправилен е изводът на Районен
съд-Варна за обективна съставомерност на санкционираното деяние и за доказаност
на нарушението, поради което следва да се отмени оспореното решение и да се отмени
наказателното постановление.
Воден от горното и на
основание чл. 221, ал. 2, изр. І-во, предл. ІІ-ро от АПК във вр. с чл. 63, ал.
1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, І-ви касационен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 2067/15.11.2019 г. постановено по НАХД №
4075/2019 г. по описа на Районен съд-Варна, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 23-0000372/09.07.2019 г. издадено от началника на Областен
отдел „Автомобилна администрация“ в Главна дирекция „Автомобилна администрация“
–Варна, с което на „Алфа сървис“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер
на 3000,00 лева на основание чл.96г, ал.1, предл. 2 от Закона за автомобилните
превози и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0000372/09.07.2019 г.
издадено от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ в Главна
дирекция „Автомобилна администрация“ –Варна, с което на „Алфа сървис“ ЕООД е
наложена имуществена санкция в размер на 3000,00 лева на основание чл.96г,
ал.1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози .
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.