№ 571
гр. София, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Александра Й.ова
Членове:Стоян Михов
Д. АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря К. АТ. СТОЯНОВА
в присъствието на прокурора М. К. Б.
като разгледа докладваното от Д. АЛ. АЛЕКСИЕВА Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20231100603076 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда № 20081050 от 22.02.2023 г. по НОХД № 10087/2020 г. СРС, НО, 3 ти
състав, подсъдимата С. Т. М. - българка, българско гражданство, неомъжена, неосъждана,
със средно образование, работи като шофьор-доставчик на Пицария „Доминос“, родена на
******* г. в гр. София, живуща в същия град, кв.******* ЕГН ********** е призната за
невиновна, в това, че на 25.06.2019 г. в гр.София противозаконно присвоила чужда движима
вещ - 1бр. мобилен телефон „IPhone XS Max Silver 256 GB“, ИМЕИ: 357290097333450, на
стойност 2474.74 лева, собственост на К. П. Н., която вещ владеела на основание на устна
договорка между тях двете за ползване на мобилния телефон и плащане на лизинговите
вноски по договор за лизинг от 25.06.2019г., сключен между „Теленор“ ЕАД и К. П. Н.,
поради което на осн. чл.304 от НПК е оправдана за извършено престъпление по чл.206, ал.1
от НК. С присъдата подсъдимата С. Т. М. - българка, българско гражданство, неомъжена,
неосъждана, със средно образование, работи като шофьор-доставчик на Пицария „Доминос“,
родена на *******г. в гр.София, живуща в същия град, кв.******* ЕГН ********** е
призната за невиновна, в това, че на 25.06.2019 г. в гр.София, с цел да набави за себе си
имотна облага възбудила и поддържала у Д.А.П. заблуждение, че й продава 1бр. мобилен
телефон „IPhone XS Max Silver 256 GB“, ИМЕИ: 357290097333450, който взела на
изплащане на името на К. П. Н. и с това причинила на П. имотна вреда, в размер на 1400
лева, поради което на осн. 304 от НПК и е оправдана за извършено престъпление по чл.209,
1
ал.1 от НК. С присъдата е отхвърлен предявения от К. П. Н. граждански иск срещу
подсъдимата С. Т. М. в размер на 2474,74 лева като обезщетение за претърпени
имуществени вреди, представляващи стойността на телефонния апарат „IPhone XS Max
Silver 256 GB“, ИМЕИ: 357290097333450 като неоснователен. Постановено е веществените
доказателства - 1бр. мобилен телефон „IPhone XS Max Silver 256 GB“ c ИМЕИ:
357290097333450, намиращи се на съхранение в 05 РУ-СДВР да бъдат върнати на К. П. Н.,
след влизане на тази присъда в сила. Постановено е направените по делото разноски от
бюджета на МВР и СРС да останат за сметка на държавата.
В законоустановения срок е постъпил протест от Прокуратурата на Република
България. С протеста и допълнението към него първоинстанционен съдебен акт се оспорва
като неправилен единствено по отношение на обвинението по чл. 206, ал. 1 НК. Уточнява
се, че СРП не поддържа обвинението по престъплението по чл. 209, ал. 1 НК. Поддържа се,
че фактическата обстановка правилно е установена от първоинстанционния съд, но се
изразява несъгласие с възприетото от правна страна, като поддържа, че с действията си С. М.
е осъществила от обективна и субективна страна престъплението по чл. 206, ал. 1 НК.
Отправя искане за частична отмяна на първоинстанционната оправдателна присъда по чл.
206, ал. 1 НК и постановяване на друга, с която подсъдимата С. М. да бъде призната за
виновна по повдигнатото и обвинение по чл. 206, ал.1 НК.
В хода на съдебните прения, представителят на СГП не поддържа протеста, като
предлага първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден като правилен и
законосъобразен.
Частният обвинител и граждански ищец, редовно уведомен, не се явява.
Защитникът - адв. Н. обосновава искане за потвърждаване на оправдателната присъда
по чл. 206, ал. 1 НК. Поддържа, че деянието е несъставомерно.
Подсъдимата, редовно уведомена, не се явява в съдебно заседание.
Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и сам
служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл.
314 НПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Предмет на въззивното производство е първоинстанционната присъда, в частта, с
която С. Т. М. е призната за невиновна и оправдана по повдигнатото обвинение за
престъпление по чл. 206, ал. 1 НК за това, че на 25.06.2019 г. в гр. София противозаконно
присвоила чужда движима вещ - 1бр. мобилен телефон „IPhone XS Max Silver 256 GB“,
ИМЕИ: 357290097333450, на стойност 2474.74 лева, собственост на К. П. Н., която вещ
владеела на основание на устна договорка между тях двете за ползване на мобилния телефон
и плащане на лизинговите вноски по договор за лизинг от 25.06.2019 г., сключен между
„Теленор“ ЕАД и К. П. Н..
Подсъдимата С. Т. М. е българка, с българско гражданство, неомъжена, неосъждана,
със средно образование, работи като шофьор-доставчик в Пицария „Доминос“, родена на
******* г. в гр.София, живуща в същия град, кв. “*******, ЕГН **********.
Подсъдимата и свидетелят Н. били в дългогодишни приятелски отношения, поради
което М. ползвала СИМ карта на името на Н., включително и ползвала взети от Н.
телефонни апарати на лизинг, като си плащала вноските, абонаментните такси и
разговорите. На неустановена дата през м.05.2019г. подсъдимата се обадила на свид. Н. и
казала, че има възможност да се вземе телефонен апарат на лизинг от натрупаните точки по
ползваната от нея СИМ карта, който телефонен апарат тя била избрала. Н. не се намирала в
страната и затова казала, че когато се прибере ще говорят. Междувременно, подсъдимата и
свид. П. постигнали уговорка М. да продаде на П. избрания от нея апарат, който Н. да вземе
2
на лизинг, като получи от П. сумата от 1400 лева, за да може да заплати квартирата си и да
обслужва лизинговия договор, както е правила до сега с апарати взимани от Н.. П. била
запозната, че М. има финансови затруднения, както, че издирва начини да се стабилизира и
да може да заплаща по уговорката им лизинговите вноски, както е правила винаги.
На 25.06.2019 г. М. и Н. отишли до офис на „Т.Б.“ ЕАД, сега с наименование „Й.Б.“
ЕАД, находящ се в гр. София, бул. “*******, в който подсъдимата била поръчала да
доставят избрания от нея телефонен апарат „IPhone XS Max Silver 256 GB“, за да се сключи
договор за лизинг, където били обслужени от св. Б.. Между „Т.Б.“ ЕАД и К. П. Н. бил
сключен договор за временно и възмездно ползване на телефонен апарат „IPhone XS Max
Silver 256 GB“, ИМЕН: 357290097333450, със задължение за заплащане на обща лизингова
стойност 2322.77 лева, разпределена в 23 лизингови вноски от по 100.99 лева с включен
ДДС. Докато Н. подписвала лизинговия договор за мобилния апарат, подсъдимата се
интересувала от функциите и параметрите на телефона. След подписване на договора,
телефонният апарат, заедно с договора и придружаващите документи били опаковани и
поставени в найлонова торбичка на „Т.Б.“ ЕАД, а Н. и М. напуснали офиса. Те се качили в
автомобил, управляван от К. Н.. Торбичката с телефона и връхната дреха на М. оставили на
задната седалка, а подсъдимата седнала на дясната предна седалка до шофьора. Отбили се до
свид. П. да пият кафе, която знаела за тяхната уговорка, като М. й показала телефона, а
докато били заедно с П., М. и Н. обсъждали, че телефона ще го вземе М., която ще заплаща
лизинговите вноски. П. предния ден, разбрала от подсъдимата, че това ще е начина, тя
продаде телефона на П., за да получи пари от нея и да може да си плати квартирата. След
гостуването у П., Н. и М. отново с автомобила, управляван от свидетелката тръгнали в
посока жилището на Н.. При слизане на М. в близост до мястото, на което живеела, тя взела
дрехата и торбичката с телефона от задната седалка, а Н. продължила, защото било
неудобно за спиране и трафика бил засилен.
Още същия ден, подсъдимата се свързала с П., двете се видели и тя й продала
телефонния апарат, като получила от свидетелката сумата от 1400 лева, защото толкова й
трябвали, за да плати квартирата си. В онзи период М. не работила и имала финансови
затруднения. Притеснена от тези затруднения и дали ще може да си плаща лизинговите
вноски, Н. на следващия ден се обадила на подсъдимата и двете отново обсъждали
възможността да се погасяват на време вноските. Тогава М. уверила Н., че ще заплаща
вноските, въпреки, че е продала апарата на П..
Подсъдимата не изпълнила уговорката си с Н. и не заплащала вноските по лизинговия
договор. Първоначално била без работа, изнесла се от вкъщи и имала финансови трудности,
но след време започнала работа и получавала доходи, но въпреки това не плащала вноските.
Така за около три месеца, след сключването на лизинговия договор не били заплащани
вноски. Н. разбрала за закъснението и започнала да се обажда на М., която първоначално я
уверявала, че ще плати, но след това престанала да вдига телефона си. Задълженията
нараствали и под страх да не се блокират и ползвани от Н. СИМ карти, тя била принудена да
заплати на 23.10.2019г. общо 809.66 лева - до момента дължимите лизингови вноски,
натрупаните лихви, такси и абонамент, като ползваната от М. СИМ карта била блокирана от
мобилния оператор и не натрупвала разходи за разговори, а само за месечен абонамент.
Междувременно, през м.08.2019 г. Н. се свързала със свид. П. и помолила, ако има
възможност да продаде апарата, за да може, както тя да си върне парите, които е платила за
него на М., така и Н. да погаси задълженията си по лизинговия договор. През м.09.2019 г. Н.
разбрала от П., че не може да продаде телефона, а М. е обещала да си плати дължимите
вноски, но това не се случило и затова Н. през м.10.2019 г. платила цялата дължима до
тогава сума от 809.66 лева и подала заявление - жалба до 05 РУ-СДВР срещу подсъдимата
М. по повод на това, че е взела телефонния апарат и не изпълнява уговорката им да заплаща
лизинговите вноски по него, като го е продала на Д. П. и получила сумата от 1400 лева, като
3
няма връзка с подсъдимата. За нуждите на започналото разследване по тази жалба, П.
предала доброволно телефонен апарат „IPhone XS Max Silver 256 GB“, ИМЕИ:
357290097333450 на 07.11.2019г. за което бил съставен протокол за доброволно предаване.
Свид. Н. повече не потърсила подсъдимата и започнала да изплаща лизинговите
вноски и такси за този телефонен апарат, като през м.03.2020 г. решила да го закупи и бил
сключен договор на 05.03.2020 г. за изкупуване на устройство към лизингов договор от
25.06.2019г., по който Н. заплати сумата от 1615.84 лева за придобиване собствеността за
телефонен апарат „IPhone XS Max Silver 256 GB“, ИМЕИ: 357290097333450.
Съгласно заключението по оценителната експертиза, изготвена в хода на ДП от вещото
лице Д. К.-Н., пазарната стойност на процесния телефонен апарат към момента на
извършване на деянието е 2474.74 лева, при минимална работна заплата за страната от 560
лева.
Съгласно заключението по съдебно-счетоводната експертиза, изготвена по време на
съдебната фаза на процеса от вещото лице Н.Г., плащанията по договора са извършвани по
банков път от К. Н.. До датата на изкупуване на телефона през м.03.2020 г. по лизинговия
договор са платени осем лизингови вноски, общо 807.92 лева, според справка от „Теленор“
ЕАД, като са изчислявани по 100.99 лева, както е по договор. При изкупуването, тези 807.92
лева са приспаднати от общата стойност и затова е платена за изкупуването сумата от около
1600 лева и така общо са платени 2423.76 лева за този телефон.
Горната фактическа обстановка се установява от: гласни доказателствени средства -
частично от обясненията на подсъдимата, дадени в съдебно заседание на 19.04.2022г. и
изцяло от обясненията на М., дадени в съдебно заседание на 29.11.2022г.; частично от
показанията на свид. Н., дадени в съдебно заседание на 11.05.2021г. и изцяло от показанията
й, дадени в съдебно заседание на 29.11.2022г.; изцяло от показанията на свид. П., дадени в
съдебно заседание на 11.05.2021г.; изцяло от показанията на свидетелите Б. и П., дадени в
съдебно заседание на 19.04.2022г.; способи за доказване - заключенията по оценителната и
съдебно-счетоводната експертиза /ССчЕ/; писмените доказателства - договор за лизинг от
25.06.2019. допълнително споразумение към договор за мобилна услуга от 25.06.2019г.,
писмо от „Т.Б.“ ЕАД с техен изх.№34904 / 30.12.2019г., 4бр. фактури от 2019 г. и 2020 г. от
„Т.Б.“ ЕАД, договор за изкупуване на устройство от 05.03.2020г. към договор за лизинг и
фискален бон към него, писма от „Й.Б.“ ЕАД е вх.№21017277/14.10.2022г. и вх.
№21018248/02.11.2022 г. с приложения към тях под опис, писмени доказателствени средства
- протокол за оглед на веществени доказателства от 19.02.2020.; веществено доказателство,
приобщено с протокол за доброволно предаване от 07.01.2019 г.- 1бр. телефонен апарат
„IPhone XS Max Silver 256 GB“, ИМЕИ: 357290097333450.
Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото по съществото си
кореспондира изцяло с установената и от първата инстанция. Въззивният съд намира, че при
извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния съд не са допуснати
процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение. Фактическите
констатации на първоинстанционния съд са обосновани и почиват на правилен и задълбочен
анализ на доказателствения материал, при внимателния прочит на който следва извод за
4
неговата еднопосочност и непротиворечивост касателно правнорелевантните факти. В
мотивите на постановената присъда решаващият съд по ясен и убедителен начин е
обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен
анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване. Ето защо не е нужно той да
бъде преповтарян в настоящото изложение.
Въззивният съд намира за необходимо да посочи във връзка със служебната проверка
на правилността на присъдата в цялост следното:
В хода на производството, подсъдимата С. М. е дала обяснения за случилото се. По
своята същност обясненията имат двояко процесуално значение, от една страна, те са
ефективно средство за защита, а от друга страна, обясненията са годно доказателствено
средство. В разглеждания случай настоящият въззивен състав намира, че обясненията на
подсъдимата за познанството си с Н. и техните отношения, в резултат, на които е ползвала
както регистрирана на нейно име СИМ карта, така и закупени телефонни апарати, както и за
тяхната уговорка да заплаща лизинговата вноска на процесния телефон, както и в частта, че
апаратът е продаден на свид. П. и е получена сумата от 1400 лева, но лизинговите вноски,
съгласно уговорката между М. и Н. не са заплащани от страна на подсъдимата, през който
период тя е била във финансови затруднения следва да бъдат кредитирани. В тези части
обясненията на М. се потвърждават от цялата доказателствена съвкупност, хронологични са
и последователни. Същите в посочените части се подкрепят и взаимно допълват от
показанията на свид. Н., дадени по време на съдебното следствие, които правилно са
кредитирани от първоинстанционния съд в частта относно близките отношения между нея и
подсъдимата, ползваните на името на Н. от М. СИМ карти, мобилни телефонни апарати,
фактурите, по които тя е плащала, наличието на устна договорка между двете за процесния
телефон, избран, поръчан, взет и продаден от М. въз основа на лизингов договор от
25.06.2019г. между „Т.Б.“ ЕАД и К. Н., както и че М. не е спазила уговорката да заплаща
лизинговите вноски, не е заплатила нито една лизингова вноска, въпреки, че от продажбата
на апарата на П. е получила сумата от 1400 лева, заявявайки, че е във финансови
затруднения, както и че именно Н. е заплатила лизинговата цена на апарата и в последствие
е изкупила телефонния апарат по собствена воля. В обсъжданите части, показанията са
единни, последователни, логични и незаинтересовани и се подкрепят от писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства и заключение по ССчЕ, което е компетентно и
безпристрастно. Съдът кредитира писмените и веществени доказателства.
Правилно първоинстанционният съд не е кредитирал обясненията на подсъдимата от
19.04.2022 г., в частта, че е плащала лизингови вноски, както и че е дала на ръка на Н. пари,
за да покрие забавените плащания, както и показанията на свид. Н., дадени в съдебно
заседание на 11.05.2021г. в частта относно твърдяната от същата липса на уговорка от
25.06.2019г. подсъдимата да вземе процесния телефонен апарат и да го продаде на П., за да
получи необходимите й парични средства. В тази част, гласните доказателствени средства
не се подкрепят от доказателствената съвкупност и не следва да бъдат кредитирани. В
показанията си, Н. потвърждава за уговорката си с М., да й предостави телефонния апарат
5
още на датата на сключване на лизинговия договор, като тя ще си заплаща лизинговите
вноски, в резултат от която уговорка, подсъдимата е взела устройството от автомобила със
знанието и съгласието на Н., както и за това, че Н. е знаела, че телефона ще бъде продаден
от М. на П. за 1400 лева по предходна уговорка между тях двете, което не освобождавало
подсъдимата от задължението да заплаща лизинговите вноски на същия телефон.
Настоящият състав намира, че е правилен извода на първоинстанционния съд, че свидетелят
Н. е знаела, че подсъдимата ще продаде телефона на П., доколкото същото се подкрепя от
разпитите на свидетелите П. и П., както и от обясненията на М., които доказателствени
източници еднопосочни установяват, че Н. е била запозната от подсъдимата, че апаратът, на
който тя ще плаща лизинговите вноски, го взима, за да го продаде на П. и да получи
средства, за да се стабилизира финансово. Свидетелите П. и П. еднозначно потвърждават
знанието на св. Н. за продажбата на телефона на П., а свидетелят Б., служител на „Т.Б.“
ЕАД, потвърждава, че именно подсъдимата се е интересувала от функциите и параметрите
на телефона, както и тя именно преди това го е избрала и поръчала, а Н. единствено е
подписала документите. Показанията им са достоверни, доколкото се подкрепят от
доказателствената съвкупност. Предвид дадения задълбочен доказателствен анализ от
първоинстанционния съд, настоящият съдебен състав не намира за необходимо да излага по-
подробни доказателствени съображения.
Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
„Обсебването“ спада към групата на престъпните присвоявания, уредени в глава V от
НК /„Престъпления против собствеността“/. „Присвояването“ е акт на противозаконно
юридическо или фактическо разпореждане с чуждо имущество в свой или чужд интерес,
като може да се извърши както с действие, така и с бездействие. Специфичното за този вид
престъпно поведение е, че вещта се намира във фактическата власт на дееца на определено
правно основание - договорно правоотношение, акт на държавен орган и др.
Престъплението е резултатно, като неговата довършеност се обуславя от засягането
възможността на собственика на вещта да упражнява спокойно и безпрепятствено всички
правомощия, съдържащи се в правото му на собственост върху нея - да я владее, да се
разпорежда с нея и да я ползва. Особен е субектът на деянието като той може да бъде
единствено лице, което притежава фактическата власт върху предмета на посегателство на
правно основание. Отличава се с особен субективен елемент, състоящ се в промяна на
намерението на дееца от това да владее или пази повереното му имущество правомерно, в
това да се разпорежда с него в свой или чужд интерес противозаконно, в разрез с изначално
предвиденото правно основание. Единствената възможна форма на вина е пряк умисъл.
Така изложените характеристики на престъплението "обсебване", подведени под
конкретната фактическа обстановка, описана по-горе, налагат извода за липса на обективни
и субективни елементи на престъплението, в извършването на което е обвинена
подсъдимата М., както правилно е посочил в съдебния си акт и районния съд. По делото
безспорно се установява предаването на инкриминираната вещ на подсъдимата за ползване,
6
като последната е поела задължение да заплаща лизинговите вноски по договора за лизинг
от 25.06.2019 г. вместо лизингополучателя Н.. Действително М. е продала телефонния
апарат на П., но е потвърдила пред Н., че ще плаща лизинговите вноски, както са се били
уговорили. От своя страна, Н. не е изразила несъгласие, нито се е възпротивила на акта на
разпореждането, като в нито един момент Н. не е искала обратно от М. телефонния апарат.
Нещо повече, Н. е била наясно с финансовото състояние на М. и се е съгласила да
подпомогне М., като й даде възможност да получи пари от продажбата на инкриминираната
вещ, с които да изпълнява лизинговите си задължения, които устно е поела пред Н..
Следователно Н. е знаела и е била съгласна с действията на разпореждане с вещта от
подсъдимата в полза на П.. По горните съображения, разпореждането с инкриминираната
движима вещ не е противозаконно. Липсата на елементи от обективната страна на
обсъжданото престъпление, прави излишно изследването на субективната страна на
деянието. Поради това и на основание чл. 304 от НПК единственият възможен изход от
наказателното производство е оправдаването на подсъдимата С. М. по внесеното в съда
обвинение за извършено от нея престъпление чл. 206, ал. 1 от НК, както е постъпил и
първоинстанционният съд.
С оглед съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, протестът
следва да бъде оставен без уважение като неоснователен.
Мотивиран от горното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 20081050 от 22.02.2023 г. по НОХД № 10087/2020 г.
СРС, НО, 3 ти състав.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7