№ 594
гр. Варна, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и осми
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Търговско дело №
20223100900148 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпила искова молба на
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.
София, подадена чрез процесуален представител, с която са предявени
обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, срещу А. М. С., ЕГН ********** и М. А. С.,
ЕГН **********, двамата от гр. Варна, за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответниците дължат солидарно на ищеца
следните суми: 97 292.71 лева, представляваща главница; 213.42 лева,
представляваща договорна лихва за периода 11.12.2021 г. – 04.01.2022 г. /след
допуснато изменение на иска чрез неговото намаляване с протоколно
определение от 11.07.2022 г. по делото/; 154.96 лева, представляваща
обезщетение за забава върху предсрочно изискуемата главница за периода
05.01.2022 г. – 10.01.2022 г. и 120 лева, представляваща разноски за връчване
на уведомление за предсрочна изискуемост, дължими по Договор за банков
кредит, обезпечен с ипотека на недвижим имот № I17-3073249, сключен на
17.07.2017 г. между А. М. С. /кредитополучател/, М. А. С. /съдлъжник/ и
„СИБАНК“ ЕАД, ЕИК *********, /понастоящем „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД/ и за които вземания е издадена Заповед №
126/13.01.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по реда на чл. 417, т. 2 от ГПК по ч.гр.д. № 250/2022 г. по описа на
Варненски районен съд, ведно със законна лихва върху главницата, считано
от датата на подаването на заявлението в съда /11.01.2022 г./ до
окончателното й изплащане.
Сочи се в исковата молба, че по силата на сключен на 17.07.2017 г.
договор за кредит № I17-3073249 „СИБАНК“ ЕАД, ЕИК *********,
/понастоящем „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК *********/ е
предоставила на А. М. С. /кредитополучател/ и М. А. С. /съдлъжник/ кредит в
размер на 150 000 лева с цел закупуване на готови /завършени/ имоти и
1
рефинансиране на кредитни задължения на кредитополучателя към друга
банка, описани в т.14 от Договора, като кредитът е изцяло усвоен по банкова
сметка с титуляр кредитополучателя: **********************. Изложено е,
че с подписване на договора длъжникът се задължава да ползва кредита
съобразно уговорените цел, условия и срокове и да го върне ведно с
дължимите лихви, такси и комисионни. Сочи се също, че в т.7 от договора
страните договорили, че погасяването на кредита ще се осъществява чрез
месечни анюитетни погасителни вноски, включващи главница и лихва,
дължими съгласно погасителен план, неразделна част от договора, а съгласно
т. 6 срокът на издължаване на сумите по кредита е 228 месеца и тече от датата
на първото усвояване на суми по кредита. Ищецът сочи, че за обезпечаване на
цялото вземане по договора в полза на кредитора е учредена договорна
ипотека с Нотариален акт № 37, тoм II, рег. № 4552, дело № 159 от 2017 г., на
нотариус Ивелина Обретенова, рег.№ 561 при НК, който е вписан в СВ –
гр.Варна с вх. рег.№ 18922/18.07.2017 г., акт № 44, т. VI, дело № 9518/2017 г.,
върху следните недвижими имоти, подробно описани в т.13.1 от Договора:
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.3513.186.1.9, площ по
док. - 58.520 кв. м., в сграда № 1, в ПИ с идент. 10135.3513.186, обл. ВАРНА,
общ. ВАРНА, гр. Варна, Победа, бл.8, ех.А, ет.З, an. 21, п.к.9000, Прилежащ
обект - изба от 6.47 кв.м.; Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10135.1507.928.1.7, площ по док. - 122.000 кв.м. в сграда № 1 в имот с ид.№
10135.1507.928, обл. ВАРНА, общ. ВАРНА, гр. Варна ул. АРХИМАНДРИТ
ПАНАРЕТ, №5, ет.З, п.к.9000, Прилежащ обект - изба № 4 от 14.25 кв.м, изба
№ 5 от 11.25 кв.м и котелно помещение от 14,50 кв.м/.
Описан е начинът на олихвяване на заемните средства, установен в т.9.1
от договора, съгласно който главницата по кредита се олихвява с променлив
годишен лихвен процент по редовен дълг в размер на 3.70 %, равен на сбора
на референтния лихвен процент (РЛП) плюс надбавка в размер на 3 %. Сочи
се, че към датата на сключване на договора РЛП е 0.70 % за кредити в лева, а
променливият лихвен процент може да се променя при промяна на РЛП,
която се извършва по реда и условията, посочени в т.17.3.1 – 17.3.3 от
договора, в съответствие с утвърдената от банката Методика за изчисляване
на РЛП на „СИБАНК“ ЕАД за кредити на физически лица, с която длъжника
и съдлъжника са се запознали при подписване на договора. Твърди се, че по
този начин длъжникът и съдлъжникът са дали изричното си съгласие банката
едностранно да променя приложимия лихвен процент вследствие промяна в
размера на РЛП за съответната валута на кредита. По отношение на крайният
лихвен процент се сочи, че е постигната индивидуална договорка, съгласно
която същият не може да бъде по-нисък от фиксираната надбавка, която е
записана в договора и не може да бъде променян едностранно през целия му
период. Твърди се също, че в подписаната от длъжниците методика
достатъчно ясно и по недвусмислен начин е посочен алгоритъма на
формиране на РЛП, поради което ищецът оспорва всякакви твърдения за
неравноправност на клаузите, касаещи лихвените условия, които предвид
липсата на общи условия към договора счита за индивидуално договорени.
На следващо място, ищецът сочи, че процесният договор е извън обхвата на
потребителска закрила, тъй като е обезпечен с ипотека, като излага аргументи
в тази насока.
Твърди се, че с Анекс № 1 от 20.12.2017 г. към договора за кредит
длъжникът се е задължил да извърши предсрочно погасяване на част от
кредита в размер на 33 672.89 лева, в резултат на което остатъкът от дълга е
2
не повече от 114 000 лв., а кредиторът, при изпълнение на горното, е поел
задължение да заличи ипотеката върху Апартамент № 27, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.3513.186.1.9, находящ
се в гр. Варна. С Анекс от 25.09.2018 г. във връзка с извършеното предсрочно
погасяване на част от кредита в размер на 30 200.00 лв. страните приели нов
погасителен план при запазване срока на окончателното погасяване,
договорен с основния договор, като приели, че считано от 10.11.2018 г.
приложимият лихвен процент е в размер на 3.20 %.
Изложено е, че поради неплащане на 5 броя месечни погасителни
вноски с общ размер 3 482.80 лева и неиздължаването им в срок, както следва:
изцяло с падеж 10.08.2021 г. в размер на 696.56 лева; изцяло с падеж
10.09.2021 г. в размер на 696.56 лева; изцяло с падеж 10.10.2021 г. в размер на
696.56 лева; изцяло с падеж 10.11.2021 г. в размер на 696.56 лева и изцяло с
падеж 10.12.2021 г. в размер на 696.56 лева, кредитът е обявен за предсрочно
изискуем на 15.12.2021 г., на основание чл. 22.1.1. от Договора. Твърди се, че
предсрочната изискуемост е произвела действие и кредитът е осчетоводен
като предсрочно изискуем на 05.01.2022 г. след изтичане на
четиринадесетдневния срок от получаване на поканите за доброволно
изпълнение. В тази връзка се сочи, че до А. М. С., в качеството му на
кредитополучател и длъжник, е изпратено Уведомително писмо - покана за
доброволно изпълнение с изх. № ИД-30955-2021/15.12.2021 г., връчено по
реда на чл. 46 от ГПК на дата 20.12.2021 г., а изпратеното до М. А. С.
/съдлъжник/ Уведомително писмо - покана за доброволно изпълнение с изх.
№ ИД-30957- 2021/15.12.2021г. е връчено лично на адресата на дата
20.12.2021 г.
Сочи се, че длъжникът е направил плащане по кредитната експозиция,
като на 06.01.2022 г. е постъпила сума в размер на 3 550 лева, по
обслужващата кредита сметка с титуляр кредитополучателя - след изтичане
на дадения му срок за доброволно изпълнение, респ. след осчетоводяване на
кредита като предсрочно изискуем в пълен размер. Ищецът счита, че
наличието на неработни дни в рамките на предоставения срок не променя
течението му. Във връзка с извършеното плащане, счетоводната система на
Банката е извършила автоматично погасяване /на същата дата - 06.01.2022г./
на част от просрочените суми, както следва: 73.04 лева - обезщетение за
забава върху просрочените плащания /за периода от датата на първото
просрочие по кредита до датата на осчетоводяване на предсрочната
изискуемост - от 10.08.2021 г. до 04.01.2022 г. вкл.; 1 316.76 лева - част от
дължима договорна лихва /за периода от 10.08.2021 г. до 10.12.2021 г. вкл./; 2
160.20 лева - просрочена главница. Поради изложеното, счита, че при
изготвено извлечение от счетоводни книги към 11.01.2022 г. /след
извършеното погасяване на суми по кредита/ няма как дългът да съответства
на обективирания в адресираните до длъжниците покани за доброволно
изпълнение.
След иницииране на заповедно производство и издаване на процесната
заповед за изпълнение за събиране на вземанията си по нея банката
образувала изпълнително дело № 20228920400063, по описа на ЧСИ Х. Г., per.
№ 892, с район на действие Окръжен съд – Варна, в района на който се
намират и недвижимите имоти, обект на обезпечението. Сочи се, че след
образуване на изпълнителното производство и преди налагане запора на
банковите сметки на длъжника, по обслужващата кредита сметка е постъпила
вноска в размер на 700 лева на 26.01.2022 г., с която банката е погасила
3
частично заплатената от кредитора държавна такса в заповедното
производство. Предвид подаденото възражение от длъжниците срещу
заповедта се претендира признаване дължимостта на сумите по нея, както и
присъждане на сторените в производствата разноски.
В съдебно заседание, ищецът чрез процесуалния си представител
юриск. Н., поддържа предявените искове, моли за тяхното уважаване и
присъждане на разноски.
Ответниците А. М. С. и М. А. С., чрез общия им пълномощник адв. Н., с
писмен отговор, оспорват предявените искове по основание и размер. Не
оспорват факта на сключен между страните договор за кредит, както и
твърдят редовно внасяне на дължимите по него суми, като освен посоченото
от ищеца плащане през 2022 г. в размер на 3 550 лева, твърдят и внасяне на
още 4 вноски от 700 лева. Оспорва се факта на уведомяване на
кредитополучателя А. С. за обявената от банката предсрочна изискуемост на
кредита, тъй като връчването на Уведомително писмо – покана с изх.№ ИД-
30955- 2021/15.12.2021 г. на кредитополучателя чрез М. С. не било скрепено с
доказателства, че връчването не може да се извърши лично на адресата.
Отделно от това се сочи липсата на основание за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, тъй като Уведомително писмо – покана е връчено на М.
С. на 20.12.2021 г., като за предоставения период за доброволно изпълнение
от 14 дни е имало четири неработни дни. Освен това се твърди, че с
извършеното от А. С. на 05.01.2022 г. плащане в размер на 3 550 лева са
заплатени всички просрочени задължения по кредита. Сочи се, че на
25.01.2022 г. сметката на кредитополучателя е захранена със 700 лева, с което
е погасена месечната вноска, както са заплатени и вноските за м. февруари –
април 2022г.
Ответниците твърдят, че нито към датата на обявяване на кредита за
предсрочно изискуем (05.01.2022 г.), нито към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (11.01.2022 г.) не са имали
задължения по кредита. Оспорва се представителната власт на П.Ц.,
/подписала извлечението от счетоводните книги и уведомителните писма –
покани до длъжниците/, в качеството й на пълномощник на изпълнителните
директори на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, да изготвя и
подписва посочените документи. Поради това се оспорва и наличието на
валиден акт, с който да се обявява предсрочната изискуемост на кредита на
ответниците по спора.
Ответниците релевират и възражение за наличието на неравноправни
клаузи в договора. Съгласно чл. 17.3.3 е предвидена ограничена възможност
за предсрочно погасяване на задълженията по договора за кредит, поради
промяна в РЛП със срок до 15-то число на месеца, през който влиза в сила
новият размер на РЛП, в случай, че длъжниците не са съгласни с промяната и
желаят да прекратят договора. Ответниците считат посочената клауза за
нищожна, тъй като ги поставя в неравностойно положение и създава
прекалено големи пречки за прекратяването на договора с даването на твърде
кратък срок за погасяване на всички задължения по него. Сочи се като
неравноправна и клаузата на чл. 17.3.2, изр. 2, съгласно която промяната на
референтния показател е основание единствено за увеличаване на лихвения
процент над 3 %, но не и за неговото намаляване под тази стойност. Твърди
се, че промяната на РЛП може да се извърши едностранно от банката при
изменение на стойностите на индексите, съобразно формулата по чл. 2.1 от
Методиката, но на основание чл. 17.3.2, изр. 2 от договора е поставена долна
граница на РЛП от 0 %, а крайният лихвен процент по кредита не може да
бъде по-нисък от 3 %. Ответниците претендират, че посочените клаузи,
даващи възможност на банката едностранно да изменя лихвения процент с
поставяне на долна граница, противоречат както на вътрешното, така и на
общностното право, като се позовават на принципите, залегнали в Директива
4
93/13/ЕС, както и на практиката на СЕС по преюдициални запитвания.
В съдебно заседание, ответниците не се явяват и не се представляват, но
депозират молба, чрез общия им пълномощник адв. Н., с която, поддържат
становището за неоснователност на претенциите предвид липсата на
предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита и молят
за отхвърляне на предявените искове.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните счита за установено следното от фактическа
страна:
Установява се по делото, че съгласно Договор за банков кредит,
обезпечен с ипотека на недвижим имот № I17-3073249, сключен на
17.07.2017г., между „СИБАНК“ ЕАД, ЕИК *********, /понастоящем
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК *********/, като кредитор и
А. М. С. /кредитополучател/ и М. А. С. /съдлъжник/, банката се е задължила
да предостави кредит в размер на 150 000 лева, обезпечен с ипотека на
недвижим имот, с цел закупуване на готови (завършени) недвижими имоти и
рефинансиране на задължения на кредитополучателя към друга банка,
описани в чл. 14 от Договора, срещу годишна лихва в размер на 3.70 %,
формирана като сбор от РЛП в размер на 0.70 % към датата на сключване на
договора и надбавка – 3.00 %. В чл. 10 от договора са уредени дължимите
такси и комисионни за срока на кредита. Крайният срок за издължаване е 228
месеца от датата на първото усвояване на суми по кредита.
Кредитополучателят се задължил насрещно да върне получения кредит, ведно
с начисляваната ежемесечно лихва на месечни анюитетни вноски, включващи
главница и лихва, като падежите са отразени в погаситeлен план, приложен
към договора. В чл. 22.1 от договора е уредено правото на банката да обяви
кредита за предсрочно изискуем и да пристъпи към принудително изпълнение
на целия дълг в хипотезите, разгледани в следващите точки, като съгласно чл.
21.1.1 такава представлява неплащането на съответния падеж от
длъжника/съдлъжника частично или напълно на която и да е договорена
анюитетна вноска, вноска по главницата или дължима месечна лихва, такса
или комисионна, както и при неизпълнение на което и да е от задълженията
или условията по договора.
Нито ищеца, нито ответниците сочат обвързването си с уговорки,
прилагани при общи условия, поради което съдът приема за безспорно
съдържанието на клаузите по договора така, както са възпроизведени в
конкретните съглашения между страните.
Видно от представения по делото Нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека № 37, тoм II, рег. № 4552, дело № 159 от 2017 г., на
нотариус Ивелина Обретенова, рег.№ 561 при НК, който е вписан в СВ –
гр.Варна с вх. рег.№ 18922/18.07.2017 г., акт № 44, т. VI, дело № 9518/2017 г.,
кредитът е обезпечен с ипотека върху описаните в т.2 и т.3 от нот. акт
недвижими имоти. Процесният кредит е обезпечен и със залог върху
трудовото възнаграждение на кредитополучателя А. С., получавано от
работодателя му „Марти-09“ ЕООД, съгласно приобщения по делото Договор
за учредяване на залог върху вземания от 17.07.2017 г.
С Анекс от 20.12.2017 г., сключен между „СИБАНК“ ЕАД, ЕИК
*********, А. М. С. и М. А. С., страните са договорили предсрочно
погасяване на част от кредита в размер на 33 672.89 лева, в резултат на което
остатъкът от дълга да е не повече от 114 000 лева, след изпълнението на което
условие кредиторът ще предприеме действия по заличаване на ипотеката
върху единия от двата недвижими имота, служещи за обезпечение на кредита.
Във връзка с извършеното предсрочно погасяване на част от кредита в размер
на 30 200 лева страните са подписали Анекс от 25.09.2018 г., с който приемат
нов погасителен план при запазване срока за окончателно погасяване,
предвиден в основния договор, както и при фиксиран лихвен процент в
5
размер на 3.20 %, считано от 10.11.2018 г. Към посочения Анекс е приложен
новият погасителен план, както и заявление от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА“ АД, в качеството й на универсален правоприемник на „СИБАНК“
ЕАД, до СВ - гр. Варна за заличаване на вписаната в полза на СИБАНК“ ЕАД
договорна ипотека върху недвижим имот, представляващ Апартамент № 27,
находящ се в гр. Варна, ж.к. „Победа“, бл. № 8, вх.А.
Видно от приложените по ч.гр.д.№ 250/2022 г. по описа на ВРС, 42-ри с-
в, уведомителни писма - покани за доброволно изпълнение, кредиторът
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД е уведомил длъжниците по
процесния кредит за просрочени задължения в общ размер на 3 528.83 лева,
като е предоставила 14-дневен срок за погасяването им, след изтичането на
който ще пристъпи към принудително изпълнение на обявения за предсрочно
изискуем кредит. Уведомленията са връчени на установените чрез справката в
НБД „Население“ настоящи адреси на длъжниците към момента на
връчването, които съвпадат – гр. Варна, ул. „Архимандрит Панарет“ № 5, ет.3,
по следния начин: на М. А. С. – лично на 20.12.2021 г., а на А. М. С. – чрез М.
С., със задължение за предаване, на 20.12.2021 г. По същия начин, на
27.01.2022 г., са връчени и поканите за доброволно изпълнение по
образуваното изп. дело № 63/2022 г. на ЧСИ Х. Г., с рег.№ 892 при КЧСИ, въз
основа на издадените заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист за вземанията по процесния кредит, във връзка с което
длъжниците са възразили в срока по чл. 414 от ГПК.
Като документ по чл. 417 от ГПК в заповедното производство е
представено извлечение от счетоводни книги по кредитна сделка № I17-
3073249 (нов номер MG1931900130), удостоверяващо размера на
задълженията на кредитополучателя и солидарния длъжник към 11.01.2022 г.
с дата на настъпила изискуемост - 05.01.2022 г., след изтичане на
четиринадесетдневният срок от получаването на поканите за доброволно
изпълнение и изявлението на кредитора за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, поради неплащане на пет броя месечни погасителни
вноски по 696.56 лева всяка, с общ размер 3 482.80 лева, за периода
10.08.2021 г. – 10.12.2021 г.
От заключението по проведената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, се
установява, че по Договор за кредит № I17-3073249 от 17.07.2017 г. на
кредитополучателя А. М. С. е предоставен кредит в размер на 150 000 лева,
който е усвоен на дати 25.07.2017 г. (42 904.25 лева) и 09.08.2017 г. (107
095.75 лева). Вещото лице е описало в табличен вид извършените до датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение
плащания, както и е посочило, че общо за изследвания период повече от
половината от дължимите 54 погасителни вноски са просрочени, като
първото просрочие е от м. ноември 2017 г. Описани са също и постъпилите
след датата на издаване на процесната заповед за изпълнение плащания по
сметка на банката в периода 26.01.2022 г. – 19.05.2022 г. в общ размер на 2
800 лева, за които вещото лице е посочило, че са преведени на ЧСИ и не са
използвани за погасяване на задълженията. Вещото лице констатира, че не е
налице увеличение на уговорения в т.9.1 от договора лихвен процент по
кредита, нито пък увеличение на месечната погасителна вноска спрямо
първоначалния погасителен план. При съобразяване на изложеното, както и
на първоначалния и подписания с Анекс от 25.09.2018 г. погасителен план, в
т.7 и 8 от заключението вещото лице е определило размера на остатъчното
задължение по пера. Задълженията за главница, договорна лихва,
обезщетение за забава върху предсрочно изискуема главница, както и
разноски за уведомления за предсрочна изискуемост са изчислени в еднакъв
размер и за трите зададени дати: датата на подаване на заявлението по чл. 417
от ГПК (11.01.2022 г.); датата на исковата молба (09.03.2022 г.) и датата на
6
заключението – 05.07.2022 г. Съгласно данните от експертизата задължението
за главница възлиза на 97 292.71 лева; договорната лихва за периода
11.12.2021 г. – 04.01.2022 г. е в размер на 213.42 лева; обезщетението за
забава върху предсрочно изискуема главница за периода 05.01.2022 г. –
10.01.2022 г. е в размер на 154.96 лева и разноските за връчване на
уведомления за предсрочна изискуемост са в размер на 120 лева.
Приобщени като доказателства по делото са и 10 бр. копия на платежни
документи за извършени от името на кредитополучателя А. С. по сметка на
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД погасявания по кредита в периода
15.02.2022 г. – 24.11.2022 г. в общ размер на 7 000 лева.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на
Варненски окръжен съд формира следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1
от ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД. Установителният иск е
допустим с оглед предявяването му в предвидения в закона преклузивен
едномесечен срок, идентичността му със заявеното вземане и при наличието
на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 250/2022
г. по описа на ВРС. Негов предмет е установяване със сила на пресъдено нещо
на вземанията, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение,
респективно удостоверени в документа по чл. 417, т. 2 от ГПК. Естеството му
възлага в тежест на ищцовата страна, при условие на главно и пълно
доказване, да установи факта на съществуване на валидно облигационно
отношение между страните по делото, с характера на договор за кредит,
качеството си на изправна страна по договора, в т.ч. предоставянето на
заемната сума, предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост от
обективна страна съгласно чл. 21.1 от договора, както и обявяването й на
ответниците, момент на обявяване, размера на вземанията по пера.
Между страните по делото няма спор относно съществуването на
облигационното правоотношение по процесния договор за кредит, обезпечен
с ипотека на недвижим имот и обвързаността им от него. Договорът е
подписан от ответника А. М. С., в качеството му на кредитополучател и от М.
А. С., в качеството й на съдлъжник, видно от титулната и заключителната му
част, следователно в качеството им на съдлъжници ответниците отговарят
солидарно за задълженията по договора. Изложеното следва и от текста на чл.
18.3 от Договора, съгласно който длъжникът и съдлъжникът се задължават да
осигуряват по сметката, указана в т.8, необходимата парична наличност на
съответните дати за плащане (падежи) на месечните погасителни вноски по
кредита, както и от уредените в чл. 20.3 задължения на ответниците.
Съдържащите се в процесния договор уговорки за поемане от съдлъжника
солидарна отговорност за задълженията на кредитополучателя,
инкорпорирани в общ документ заедно с този за главния дълг, имат характер
на самостоятелно съглашение за встъпване в дълг по смисъла на чл. 101 от
ЗЗД. Предвид това е налице кумулативно поемане на солидарен дълг от
ответника М. С., идентичен по съдържание с дълга на кредитополучателя А.
С.. В резултат на това кредиторът е придобил правото да търси дължимото,
както от кредитополучателя, така и от съдлъжника.
Изправността на кредитора по процесния договор „СИБАНК“ ЕАД
/понастоящем „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД) се установява от
заключението по проведената съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което
предоставеният кредит е усвоен в пълен размер, което е станало на дати
25.07.2017 г. (42 904.25 лева) и 09.08.2017 г. (107 095.75 лева). Основният
спорен по делото въпрос е този относно надлежното упражняване на правото
на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Искът е основан на твърдения за настъпила предсрочна изискуемост на
кредита с оглед неплащането на пет броя месечни погасителни вноски по
696.56 лева, с общ размер 3 482.80 лева, за периода 10.08.2021 г. – 10.12.2021
7
г. Съгласно текста на чл. 21.1.1 от Договора неплащането на която и да е
анюитетна вноска по главницата или дължимата месечна лихва от страна на
длъжника или съдлъжника на съответния падеж е основание за обявяване на
кредита за изцяло предсрочно изискуем и пристъпване към принудително
изпълнение. Съгласно данните в изготвената от вещото лице по ССЕ таблица
№ 1, вноската за м. август 2021 г. не е издължена на падежа, което е
достатъчно основание за обявяване на предсрочната изискуемост. Във връзка
с констатираните просрочия на месечни погасителни вноски банката е
упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем като е
изпратила съответни уведомления до длъжниците на актуалния към момента
на връчването техен адрес в гр. Варна, ул. „Архимандрит Панарет“ № 5.
Връчването на съдлъжника М. С. е станало лично на 20.12.2021 г., а на
кредитополучателя А. С. – чрез съпругата му със задължения за предаване
отново на 20.12.2021 г., на основание чл. 46, ал. 2 от ГПК. Настоящият състав
не констатира нарушение на процесуалните правила за връчване на
съобщения, поради което намира за надлежно връчването на уведомленията
за предсрочна изискуемост на съдлъжниците. По делото не са представени
доказателства за погасяване на задълженията в предоставения
четиринадесетдневен срок, който изтича на 04.01.2022 г., поради което
неоснователни са възраженията на ответната страна за липса на
предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост от обективна
страна. Неоснователно е и оспорването на представителна власт на лицето,
подписало уведомленията за предсрочна изискуемост П.Ц., както доколкото в
случая оспорването е от трето за упълномощителната сделка лице, което няма
правен интерес по арг. от чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, а също така и тъй като лицето
П.Ц. е надлежно упълномощена от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД
да подписва покани до кредитополучатели на банката съгласно текста на чл.
7.4 от представеното в заповедното производство пълномощно в нейна полза.
Поради изложеното, съдът счита, че правото на банката да се обяви кредита
за предсрочно изискуем е надлежно упражнено.
Ответниците възразяват и за наличие на неравноправни клаузи.
Договорът за кредит е обезпечен с ипотека върху недвижим имот, поради
което същият е изключен от обхвата на ЗПК (чл. 4, ал.1, т.2), но приложими
към него са разпоредбите на Закона за кредитите на недвижими имоти на
потребители, както и общата потребителска закрила по ЗЗП, уреждаща
защитата срещу неравноправни клаузи, поради което и на основание чл. 7, ал.
3 от ГПК, съдът е указал на страните, че следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в процесния договор. В случая ответниците по спора са
релевирали възражение за неравноправност на клаузите на чл. 17.3.2 и чл.
17.3.3 от договора във връзка възможността за едностранна промяна на
референтния лихвен процент, което е неотносимо, тъй като вещото лице по
проведената съдебно-счетоводна експертиза не констатира увеличение на
уговорения в чл.9.1 от договора лихвен процент по кредита, нито пък
увеличение на месечната погасителна вноска спрямо първоначалния
погасителен план. Напротив, с приетия с Анекс от 25.09.2018 г. нов
погасителен план между страните е уговорен по-нисък лихвен процент от
първоначално договорения /3.70 %/ за останалия срок на договора, считано от
10.11.2018 г. /3.20 %/.
Съдът не констатира нарушения и на специалните разпоредби на
ЗКНИП, в частност твърденията на ответниците за нарушение на чл. 46, ал. 4,
доколкото в посочената разпоредба е уредена само възможност за
предоговаряне условията на кредита при затруднения в погасяването му, но
не и задължение за банката да предприеме съответните действия. Не е налице
и нарушение на разпоредбата на чл. 46, ал. 3 от ЗКНИП, тъй като в
изпратените до ответниците уведомления за предсрочна изискуемост
достатъчно ясно са индивидуализирани размера на просрочените задължения
и последиците при непогасяването им в предоставения срок.
8
С оглед установяване факта на валидно облигационно правоотношение
между страните по делото и предпоставките на настъпила предсрочна
изискуемост на процесния кредит, претенциите за главница, договорна лихва
и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху предсрочно
изискуемата главница се явяват доказани по основание, като по отношение на
размера следва да бъде съобразено изготвеното заключение по проведената
съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което вземанията на банката са в
следните размери: главница в размер на 97 292.71 лева; договорната лихва за
периода 11.12.2021 г. – 04.01.2022 г. преди настъпване на предсрочната
изискуемост в размер на 213.42 лева; обезщетение за забава върху предсрочно
изискуема главница за периода от датата на предсрочната изискуемост до
подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК /05.01.2022 г. – 10.01.2022 г./ е в
размер на 154.96 лева. Размерът на вземането при предсрочна изискуемост по
договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения
остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и
законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до
датата на плащането. За периода до настъпване на предсрочна изискуемост
размерът на вземането се определя по действалия до този момент погасителен
план.
Поради изложеното, претенциите за главница, договорна лихва и
обезщетение за забава върху предсрочно изискуема главница следва да бъдат
уважени в заявените размери.
Претенцията за разноски за връчване на уведомление за предсрочна
изискуемост в размер на 120 лева е неоснователна и като такава следва да
бъде отхвърлена. Така претендираният разход не е предвиден конкретно в
договора, а и липсват представени доказателства за оповестени допълнителни
услуги, които да могат да се преценят като основание за допълнително
възнаграждение. Последното налага и извода, че не се касае за предоставяне
на услуга, която да съпътства и обслужва ползването на кредита като
допълнително благо за клиента, а за вземане, предназначено да компенсира
кредитора за дейности, изцяло в негов интерес, които е извършил или
възнамерява да извърши за сметка на клиента си, ако той допусне просрочие
на изискуемо плащане. Самото естество на действията на кредитора,
посочени като съдържание на тази предоставена на кредитополучателя
престация, изключва квалификацията им като допълнително благо, за което
да е обосновано насрещно възнаграждение. Напротив, касае се за типични
действия по управление на лош кредит, свързани с основния предмет на
договора, които се компенсират с основното възнаграждение
/възнаградителна лихва/ като цена на самото кредитиране.
Извършените плащания в периода след издаване на заповедта за
изпълнение и изпълнителния лист и инициираното въз основа на тях
изпълнително производство, не следва да бъдат съобразявани при решаване
на въпроса за отговорността на ответниците на основание чл. 235, ал. 3 от
ГПК.
На основание т. 9 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в
производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, съществуването на
вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на
приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това
производство нормата на чл.235, ал.3 ГПК намира приложение по
отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на
удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на
сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за
незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. В случая, съгласно
данните от заключението по проведената съдебно-счетоводна експертиза,
банката не е използвала постъпилите в периода след издаване на заповедта и
9
образуване на изп. дело № 63/2022 г. по описа на ЧСИ Х. Г. плащания за
погасяване на задълженията по кредита, а е превеждала същите към ЧСИ.
Погасяването на задълженията по процесната заповед и изпълнителен лист
след предприетите действия по принудително изпълнение следва да се
извършва по сметка на съдебния изпълнител. Длъжниците са надлежно
уведомени за образуваното изпълнително производство, видно от
приложените в заповедното производство покани за доброволно изпълнение и
спирането на изп. дело на осн. чл. 420, ал. 2 от ГПК по тяхна молба, поради
което и извършените от тях плащания, преведени от взискателя към ЧСИ, не
следва да бъдат съобразявани към момента на постановяване на настоящото
решение на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.
С оглед изложените съображения, претенциите за главница, договорна
лихва и обезщетение за забава, са основателни и следва да бъдат уважени в
предявените размери, а претенцията за разноски за връчване на уведомление
за предсрочна изискуемост следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По разноските:
При този изход на делото и предвид задължителните указания, дадени с
т.12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят претендираните и доказани деловодни
разноски в заповедното производство за платена държавна такса /1 955.79
лева/ и юрисконсултско възнаграждение /определено в размер на 50 лева
съгласно чл. 26 от НПП/, които съобразно уважената част от претенциите
възлизат на 2003.16 лева.
Предвид изхода от спора и направеното искане за присъждане на
разноски от ищцовата страна, такива се следват за платената по делото
държавна такса /2 085.92 лева/, както и за юрисконсултско възнаграждение,
определено на основание чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната
помощ в размер на 150 лева и депозит за вещо лице в размер на 400 лева,
чиито общ размер съобразно уважената част от претенциите възлиза на
2 632.68 лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
В полза на процесуалния представител на ответната страна, съобразно
отправеното искане се следва възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, вр. чл. 7, ал. 2, т.4 от Наредбата
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
което съобразно отхвърлената част от претенциите възлиза на 10.40 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по
предявен иск от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, /в
качеството му на универсален правоприемник на „СИБАНК“ ЕАД, ЕИК
*********/, с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 430, ал.
1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД, че ответниците А. М. С., ЕГН ********** и
М. А. С., ЕГН **********, двамата с адрес в гр. Варна, ул. „Арх. Панарет“ №
5, дължат солидарно на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, следните
суми, както следва: 97 292.71 лева /деветдесет и седем хиляди двеста
деветдесет и два лева и седемдесет и една ст./, представляваща главница;
213.42 лева /двеста и тринадесет лева и четиридесет и две ст./,
представляваща договорна лихва за периода 11.12.2021 г. – 04.01.2022 г. /;
154.96 лева /сто петдесет и четири лева и деветдесет и шест ст./,
представляваща обезщетение за забава върху предсрочно изискуемата
главница за периода 05.01.2022 г. – 10.01.2022 г., дължими по Договор за
10
банков кредит, обезпечен с ипотека на недвижим имот № I17-3073249,
сключен на 17.07.2017 г. между А. М. С. /кредитополучател/, М. А. С.
/съдлъжник/ и „СИБАНК“ ЕАД, ЕИК *********, /понастоящем
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД/ и за които вземания е издадена
Заповед № 126/13.01.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по реда на чл. 417, т. 2 от ГПК по ч.гр.д. № 250/2022 г. по описа
на Варненски районен съд, 42-ри с-в, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаването на заявлението в съда
/11.01.2022 г./ до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за приемане за установено, че ответниците А. М. С., ЕГН ********** и
М. А. С., ЕГН **********, двамата от гр. Варна, дължат на ищеца
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК *********, сумата от 120
лева /сто и двадесет лева/, представляваща разноски за връчване на
уведомление за предсрочна изискуемост по Договор за банков кредит № I17-
3073249, на основание чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ,
като неоснователeн.
ОСЪЖДА А. М. С., ЕГН ********** и М. А. С., ЕГН **********,
двамата с адрес в гр. Варна, ул. „Арх. Панарет“ №5, ДА ЗАПЛАТЯТ на
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, сумата от 2003.16 лева
/две хиляди и три лева и шестнадесет ст./, представляваща сторени съдебно-
деловодни разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА А. М. С., ЕГН ********** и М. А. С., ЕГН **********,
двамата с адрес в гр. Варна, ул. „Арх. Панарет“ №5, ДА ЗАПЛАТЯТ на
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, сумата от 2 632.68лева
/две хиляди шестстотин тридесет и два лева и шестдесет и осем ст./,
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото
производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, ДА
ЗАПЛАТИ на адв. С. А. Н., при Адвокатска колегия – гр. Варна, сумата от
10.40 лева /десет лева и четиридесет ст./, представляваща адвокатско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата.
Решението може да се обжалва пред Варненския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
11