№ 1074
гр. Варна, 16.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500492 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 577, ал. 1 от ГПК вр. чл.4 от ПВп.
Образувано е по частна жалба вх. №5282/04.03.2022г. на АСП. Н.
АСП., ЕГН********** срещу определение за отказ №49/22.02.2022г.,
постановено по вх.р. №4930/22.02.2022г. на съдия по вписванията при ВРС
Десислава Георгиева, с което е отказано вписването в Имотния регистър на
саморъчното завещание от Н.А.Н. ЕГН **********, починал на 07.10.2004г.
Жалбоподателят счита отказът за незаконосъобразен. На първо място счита
за неправилен изводът на съдията по вписванията, че когато с едно завещание
починалото лице оставя завети (или наследство) на няколко заветници (или
наследници), то няма възможност да се иска отделно вписване на заветите
(или наследството) само в полза на един от заветниците (или наследниците) и
декларация по чл. 4, б. „к" от ПВ да се представи само от този заветник
(наследник), в полза на когото се иска вписване. Счита, че подобно тълкуване
би довело до несправедливото и очевидно противоречащо на закона
разрешение, че отделните заветници (наследници) не могат да се ползват от
завета (наследственото разпореждане) в своя полза и да получат публичност
на същия чрез вписване в регистъра ако не постигнат съгласие с другите
заветници (или наследници) също да представят декларация. На следващо
място твърди, че поземленият имот, за който съдията по вписванията е приел,
че е налице завет, всъщност не е принадлежал към датата на смъртта на
наследодателя Н.А.Н. починал на 07.10.2004 г. към наследствената маса,
защото още преживе той се е разпоредил с него с договор за дарение от
29.11.1995г. в полза на дъщеря си М.Н.Д.. Предвид което според
жалбоподателя, завещателното разпореждане по отношение на същия
поземлен имот не поражда действие, затова и няма каквото и да е основание
да се обсъжда дали е налице завет за същия поземлен имот в полза на М.Н.Д.;
1
няма и каквото и да е основание същият поземлен имот да се включва в
декларацията по чл. 4, б. „к" от ПВ за принадлежащите към наследствената
маса на наследодателя недвижими имоти, след като поземленият имот не
принадлежи към наследствена маса. Няма и каквото и да е основание да се
приеме тезата на съдията по вписванията, че в декларацията следва да се
включва изявление и за това с кои имоти се е разпоредил преживе
наследодателят. Това не само, че не се изисква от разпоредбата на чл. 4, б. „к"
от ПВ, но е лишено и от логика, защото от декларацията трябва да е видно
кои имоти принадлежат към наследствената маса и дали имотите, за които се
иска вписване, са сред тях, а не кои имоти въобще някога е притежавал
завещателят и след това се е разпоредил с тях, щом за същите въобще не се
иска вписване. Изразява се и несъгласие, че в декларацията по чл. 4, б. „к" от
ПВ описанието на имотите не съответствало на това по завещанието. Счита,
че е достатъчно от завещанието по несъмнен начин да се установи волята на
завещателя да се разпореди с недвижимия имот, а какви са техническите
показатели на имота следва да бъде установено с надлежни документи,
издадени от компетентен орган. На последно място излага, че в
определението липсват каквито и да е мотиви защо се отказва вписването не
само по отношение на двете сгради в кв. „Чайка", но и по отношение на 1/6
ид.ч. от ап. 23 на ************* тъй като нито един от изложените мотиви за
отказа за вписване по отношение на двете сгради не е ни най-малко относим
към апартамента. По изложените съображения моли да се отмени
определението, с което е постановен отказ за вписване по вх.рег. № 004930 /
22.02.2022 г. по описа на СВ - гр. Варна, и бъдат дадени указания на съдията
по вписванията да извърши вписване на саморъчното завещание от Н.А.Н.
ЕГН **********, в Имотния регистър по отношение на завещаните в полза на
АСП. Н. АСП. недвижими имоти, описани в молбата за вписване.
След преценка на оплакванията по частната жалба, мотивите на
обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото, Окръжният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е с правно основание чл. 577, ал. 1 от ГПК. Същата е
подадена в предвидения в закона едноседмичен срок, от лице имащо право и
интерес от обжалване, поради което е допустима. Преценена по същество
частната жалба е основателна по следните съображения:
Със заявление, вх.№4930/22.02.2022г. на Служба по вписванията гр.
Варна пом. Нотариус по заместване на нотариус Н. Стоева с район на
действие ВРС е поискал от съдията по вписванията при ВРС да извърши
вписване на препис от обявено от него саморъчно завещание, в което се
съдържат завещателни разпореждания относно недвижими имоти, находящи
се в района на община гр. Варна.
С обжалваното в настоящото производство Определение
2
№49/22.02.2022г., постановено по преписка вх.№4930/22.02.2022г. на Служба
по вписванията, съдията по вписванията при ВРС е отказал да извърши
исканото вписване на препис от саморъчно завещание на Н. Недев, починал
на 07.10.2004г.
Отказът е мотивиран със следното: в декларацията, в която са описани
имотите, оставени от завещателя описанието на същите не съответства на
това по завещанието. В декларацията изцяло липсва информация относно
земята-имало ли е разпореждане с нея преживе; представените документи
относно имотите не кореспондират с описанието им по завещанието; липсва
декларация от другия заветник –Маргарита Николаева.
Така постановеният отказ на съдията по вписванията при ВРС е
неправилен.
Съгласно чл.4, б. „к“ ПВ /нова – ДВ, бр. 63 от 2014г./, се
вписват преписи от обявените завещания с предмет недвижим имот и права
върху недвижим имот; при универсално завещание наличието на недвижим
имот в съответния съдебен район се удостоверява с декларация с нотариално
удостоверен подпис от страна на ползващото се от завещанието лице, в която
се посочват известните му недвижими имоти в съответния съдебен район;
декларацията се представя заедно със завещанието пред съдията
по вписванията, в чийто район се намира имотът;
Следователно, настоящото саморъчно завещание доколкото
обективира завещаване на недвижими имоти, подлежи на вписване съобразно
разпоредбата на чл. 4к от Правилника за вписванията.
Следва да се има предвид, че съдията по вписванията може да действа
в качеството на нотариус, само ако законът изрично го натоварва с
изпълнението на нотариални функции. В случаите, когато такова натоварване
няма, съдията по вписванията не проверява материалноправните
предпоставки на акта.
В производството по вписване съдията по вписванията може да
осъществява контрол върху подлежащия на вписване акт само от формална
страна в рамките, установени в Правилника за вписванията (чл. 32а) дали
представеният акт отговаря на изискванията, за да бъде вписан - дали е
представен подлежащ на вписване акт по смисъла на чл. 4 и отговаря ли той
на изискванията на чл. 6 от същия нормативен акт.
Във връзка с настоящия казус следва да се отбележи, че завещанието е
едностранна правна сделка, с която едно лице се разпорежда с имуществото
си за след смъртта си. То трябва да бъде съставено писмено и да съдържа
определени реквизити, но в закона няма изискване документът да съдържа
някакво конкретно описание на завещаните вещи. Напротив, валидно би било
и общо завещание, с което наследодателят назначава за свой универсален
правоприемник определено лице, без да посочи в документа нито един
конкретен имот.
Според разпоредбата на чл. 25, ал.1 от Закона за наследството,
3
саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия
завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е
подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен след завещателните
разпореждания.
Само по отношение на тези изисквания съдията по вписванията е бил
оправомощен да извърши контрол, и доколкото представеното от молителя
завещание е в писмена форма, ръкописно написано от завещателя, с
поставени дата и подпис, то същото е подлежало на вписване, като целта на
вписването е само да се даде публичност на завещанието. То не осигурява
непротивопоставимост, тъй като касае сделка по повод на смърт -
прехвърлителят не би могъл вече да се разпореди с имота в полза на друго
лице, за да възникне хипотеза на конкуренция на права.
Според разясненията, съдържащи се в т. 7 на ТР №7 на ВКС по т. дело
№7/2012, на ОСГТК, при искане за вписване на завещание е възможно в
представения акт да не е описан нито един недвижим имот и въпреки това да
има правоприемство по отношение на такива. Няма как съдията по
вписванията да проверява правата на завещателя, след като е допустимо в
завещателния акт да не е посочено кои права са завещани. Такава проверка
законът не го овластява изрично да прави, съответно не може въз основа на
нея да се постановява отказ за вписване на завещание. Актът подлежи на
вписване на основание чл. 4 к от Правилника и отказът на съдията по
вписванията може да е основан единствено на съображения за нередовност на
същия от външна страна. Правните последици от акта не могат да се
проверяват, включително не може да се проверява дали в резултат на
завещанието е настъпило правоприемство.
Следва да се отбележи също, че декларация относно известните
недвижими имоти съобразно разпоредбата на 4к ПВ следва да се представи
само в случаите на универсално завещание, каквото настоящото не е, тъй като
в него са посочени конкретни имоти. т.е. съдията по вписванията изобщо не
следва да изисква декларация , нито да проверява съответствието на имотите
с тези, посочени в завещанието, тъй като подобна проверка излаза извън
контрола, който той е оправомощен да осъществява.
Съдът счита, че когато се представи акт за вписване, съдията по
вписванията може да откаже исканото вписване само ако актът не подлежи на
вписване, ако не е съставен съобразно изискванията за форма, предвидена в
закона и Правилника за вписванията, ако актът няма необходимото
съдържание - индивидуализация на страните и на имота и ако не е внесена
необходимата държавна такса за вписване. В настоящия казус не е налице
нито една от посочените хипотези.
Настоящият състав не споделя и извода на съдията по вписванията, че
липсата на декларация от другото ползващо се от завещанието лице е
основание за отказ за вписване, тъй като от една страна счита, че такава
декларация изобщо не е необходима при частно завещание, а от друга -
4
намира, че всяко лице, което има интерес, може да иска обявяване и вписване
на завещанието / в този см. чл. 27 ЗН/, като единственото значение на
вписването е даване на публичност. Както вече се посочи в производството по
вписване проверката, извършвана от съдията по вписванията е формална, като
вписването не създава права и непротивопоставимост, а самото завещание
може да бъде оспорена по исков ред на осн. чл. 42 и сл. от ЗН, с участието на
лицето, за което охранителния акт е породил изгодни правни последици и на
засегнатото лице. В никакъв случай обаче това не е част от правомощията на
съдията по вписванията, и в частност не може да послужи като основание за
отказ да се извърши исканото вписване.
Предвид изложеното, отказът следва да бъде отменен, а преписката
върната на съдията по вписванията при Варненски районен съд с указание за
вписване на обявеното завещание.
Водим от горното и на осн. чл. 577 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 22.02.2022г. на съдията по вписванията при
ВРС по вх. № 004930/22.02.2022г., с което се отказва вписване на саморъчно
завещание на Н.А.Н. обявено с протокол от 25.01.2021г. по общи регистър на
нотариус Н. Стоева и ВРЪЩА на съдията по вписванията при ВРС
преписката по молба вх. №004930/22.02.2022г. за вписване на препис от
саморъчно завещание, съставено на 04.08.1993г. от Николай А. Недев
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5