Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Варна, ………….
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, Първи
касационен състав в публично заседание, проведено на двадесет и втори април
през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при участието на прокурора Силвиян
Иванов и секретаря Ангелина Георгиева, разгледа докладваното от съдия Веселина
Чолакова КНАХД № 479/2021г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал.1 от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР Варна,
чрез старши юрисконсулт К. Л.-А., срещу Решение № 260120/28.01.2021 г.
постановено по НАХД № 4519/2020 година по описа на Районен съд-Варна, с което е
отменено НП № 20-0819-003540/13.10.2020 г. издадено от Началник група към ОД на
МВР Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на Х.Д.Х. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 24 месеца, на основание чл.174, ал.3 от Закон за движение по
пътищата/ЗДвП/.
С касационната жалба срещу решението на Районен
съд-Варна са изложени доводи за незаконосъобразност поради нарушение на материалния
закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от Наказателно-процесуалния
кодекс НПК/. Твърди се, че въззивният съд е направил погрешни изводи. Посочва,
че съгласно чл.4 от Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози/Наредбата/ проверка за употреба на алкохол на водачите на МПС се
извършва не само при непосредствено спиране, както е приел въззивният съд, но и
в случаите, когато контролните органи задължително посещават на място
пътнотранспортно произшествие. Навеждат се доводи, че безспорно установено е,
че Х. има качеството на „участник в ПТП“, в което е имало пострадало лице,
както и че произшествието е настъпило около 45-60 минути преди проверката,
което е сравнително близък до управлението момент. Касаторът не споделя
мотивите на въззивния съд, че след като Х. е открит в дома му, а управляваният от него автомобил в гаража,
то същият не е притежавал качеството „водач“. Твърди се, че обстоятелството, че
от момента на настъпване на произшествието до момента на проверката са изминали
не повече от 60 минути, както и че водача е бил в дома си през това време, не е
основание да се приеме, че деянието е несъставомерно. Изложени са доводи, че
деянието е безспорно установено и доказано, като са спазени изискванията на
Наредба №1 от 19.07.2017 г. Посочва, че за съставомерността на санкционираното
деяние е достатъчно водач на моторно превозно средство, който в случая е и
участник в ПТП, да обективира отказ да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол, какъвто безспорно е обективиран
в съдържанието на АУАН и НП. Направено е искане съдът да отмени обжалваното
решение и да потвърди наказателно постановление.
В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.
Депозирани са писмени бележки, с които поддържа изложеното в касационната
жалба. Претендира сторените по делото разноски. Направено
е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на
касатора, в случай, че същото е над минималните размери.
Ответникът Х.Д.Х., чрез адв.Ц.Т.
оспорва жалбата. Излага доводи, че въззивният съд е изследвал и обсъдил
релевантните за спора обстоятелства. Твърди, че представените доказателства в
хода на производството са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, поради
което съдът е достигнал до крайния извод. Не претендира разноски.
Прокурорът от Окръжна прокуратура –
Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба срещу решението
на Районен съд-Варна.
Административен съд гр. Варна, след
като обсъди първоинстанционното решение, посочените в жалбата касационни
основания, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след
като извърши служебно проверка съгласно
чл. 218 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от
обжалване на решението на Районен съд-Варна и е процесуално допустима.
Производството пред районния съд е
започнало по жалба на Х.Д.Х. срещу наказателно постановление № 20 – 0819 -
003540/13.10.2020г., издадено от Началник група към ОД на МВР Варна, сектор „Пътна
полиция“, с което на Х.Д.Х. е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца,
на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП. С обжалваното решение районният съд е отменил
наказателното постановление. За да постанови своето решение, въззивната
инстанция е приела за установено от фактическа страна следното: на 12.08.2020г.,
около 13.00ч., в с.Тополи, обл.Варна Х. управлявал лек марка „Фолксваген
Пасат“, собственост на С. Д.. Х. се движел с автомобила по улица „Овчага“
посока с.Казашко, като в същото това време И. К. предприел пресичане на пътното
платно на ул.“Овчага“. В един момент, когато стигнал до края на платното за
движение, К. видял, че превозното средство се насочва към него. Извикал му да
спре, но Х. не реагирал и притиснал с автомобила си К. в паркирания крайпътно
лек автомобил. От натиска К. се прехвърлил през автомобила и паднал на пътното
платно. Х. продължил движение по пътното платно и се отдалечил от
произшествието, без да спре и да се интересува какви са последиците от
възникналия пътен инцидент. За случая очевидци на инцидента и съседи на К.
сигнализирали на тел.112. На място, в 13.20ч., пристигнал екип на спешна помощ,
който прегледал К. и установил, че той има разкъсно -контузна рана на десен
лакът и охлузна рана на лявото бедро. Мястото на произшествието било посетено и
от служители на Сектор ПП-Варна. Органите на реда се осведомили за настъпилото
произшествие и за участвалия водач на МПС. По данни на свидетели на деянието, те
издирили Х., който по това време бил в дома си, в с.Тополи и се хранел.
Служителите на реда посетили дома на Х. и установили, че лекият автомобил марка
„Фолксваген Пасат“ е паркиран в двора на имота. Органите на реда уведомили
собственика, че с този автомобил е станал инцидент. Х. бил отведен до мястото
на възникналия инцидент, където бил разпознат от К.. Органите на реда обяснили
на Х., че следва да бъде изпробван с техническо средство –Алкотест дрегер 7510 с фабричен номер ARBB-0096 за
употреба на алкохол. Те му обяснили последиците от отказа да бъде тестван. Х. не
се съгласил да бъде изпробван и отказал теста за употреба на алкохол. Предвид
отказа на водача, Д. издал на Х. талон за медицинско изследване, в което
вписал, че той отказва да бъде тестван с дрегер, както и че трябва да се яви до
45 минути от връчване на талона, без да сочи в кое лечебно заведение следва да
се яви водачът. Х. отказал да подпише талона, като отказът му бил удостоверен с
подписа на П. С. - случаен минувач , който възприел отказът на Х. да подпише
талона. При така установеното, още същия ден Д. съставил срещу въззивника АУАН
за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Актът бил предявен и връчен на
въззивника, който отказал да го подпише, като отказът му бил удостоверен с
подписа на свидетел. Впоследствие срещу въззивника било издадено и атакуваното
НП, като АНО възприел, че фактическите и правните констатации на
актосъставителя, както и обстоятелството, че възз. не е изпълнил предписанието
за медицинско изследване.
За да постанови съдебното решение, Районен съд гр.
Варна е обсъдил становищата на страните, разпитаните свидетели и събраните в
хода на съдебното следствие доказателства. Извършената от съда служебна
проверка е констатирала, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са
съобразени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Отразената в наказателното постановление
фактическа обстановка се подкрепя изцяло от събраните доказателства. Съдът е
приел, че Х. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Въззивният съд, като се е позовал на
свидетелските показания на полицейските служители, К. и Д., е приел, че Х. е
установен от органите на полицията в един много по-късен момент след възникване
на пътния инцидент, в дома му, при което същият не е управлявал МПС, а то е
било паркирано в двора. В потвърждение на този извод, съдът се е позовал на
показанията на К., според които инцидента е възникнал около 13.00 ч., около
13.20 ч. е пристигнал екип на спешна помощ, и на талона за медицинско
изследване, в който е вписано, че Х. отказва тестване с дрегер, който е връчен
в 15.10 ч. Предвид изложеното въззивният съд е приел, че не е осъществен
състава на нарушението на чл.174, ал.3 от ЗДвП, защото проверката е извършена
не в момента, в който Х. е имал качеството на водач, а в един много по-късен
момент.
Решението е
правилно.
Настоящият състав намира направените
с касационната жалба възражения за неоснователни.
Въззивният съд е изяснил правилно фактическата обстановка.
Постановил е решението си въз основа на
вътрешно убеждение, основано на обективно изследване на обстоятелства по делото
и въз основа на закона. Кредитираните гласни доказателства в съвкупност с
останалите приети по делото писмени доказателства са дали основание на съда да
приеме, че лицето е нямало качеството водач по смисъла на ЗДвП, поради което
съставът на нарушението не покрива обективните и субективни признаци на състава
на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Съдът намира, че релевантните факти се потвърждават
изцяло от събраните в административно-наказателното
и първоинстанционно съдебно производство писмени и гласни доказателства, като в
тях се съдържат непротиворечиви данни, касаещи липсата на съставомерност на
деянието.
В заключение следва да се посочи, че
настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите, изложени от районния съд в
обжалваното решение и на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно от АПК препраща към тях.
Установено е безспорно че пътният инцидент е станал
около 13.00 ч., като в талона за медицинско изследване е посочено, че Х. е
отказал тестване с дрегер, който му е връчен в 15.10 ч. в дома му. От
извършване на инцидента до извършване на проверка с дрегер, съответно отказ от
такава, са изминали повече от два астрономически часа. През това време лицето е
било издирено от служителите на реда в дома му, където е обядвал/по свидетелски
показания на свидетеля Д./.Към момента на отказа за извършването на проверка за
алкохол Х.Х. е нямал качеството на водач по смисъла на пар.6,т.25 от ДР на ЗДвП
и правилно Районен съд-Варна е приел, че санкционираното деяние е
несъставомерно.
Предвид горното, настоящият състав при извършената
проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо,
постановено без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице касационните
основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението,
поради което то следва да бъде оставено в сила, като правилно и
законосъобразно.
По изложените съображения и на
основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63, ал.1 от ЗАНН,
Административен съд – Варна, втори касационен състав
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260120/28.01.2021 година постановено по НАХД № 4519/2020
година по описа на Районен съд-Варна.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: