Решение по дело №712/2019 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 162
Дата: 30 юни 2020 г. (в сила от 3 декември 2020 г.)
Съдия: Димитър Георгиев Цончев
Дело: 20191840200712
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Ихтиман, 30.06.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, пети състав, в открито заседание на 09.06.2020 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ

при участието на секретаря Надя Борисова като разгледа докладваното от съдията АНД № 712 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е след като с Решение № 1450/04.12.2019 г., постановено по КНАХД № 1257/2019 г. по описа на Административен съд София – област, е отменено Решение № 91/27.06.2019 г., постановено по НАХД № 42/2019 г. по описа на РС – Ихтиман, с което е отменено Наказателно постановление № НЯСС-456/28.12.2018 г. на зам.-председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, оправомощен със Заповед № А-5/02.01.2018 г. на председателя на ДАМТН, с което за нарушение на чл. 200, ал. 1, т. 39 ЗВ неизпълнение на дадено предписание по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите на община Долна баня, представлявана от кмета на общината, е наложено наказание имуществена санкция в размер на 2 000 лв.

Съдебното производство е образувано по жалба на община Долна баня, в която се претендира отмяна на наказателното постановление при подробно изложени съображения.

Съдът като съобрази доводите на страните и изложеното Решение № 1450/04.12.2019 г., постановено по КНАХД № 1257/2019 г. по описа на Административен съд София – област намира следното:

От фактическа страна:

С Констативен протокол № 02-02-35/21.05.2018 г. комисия по чл. 190а, ал. 1 ЗВ, съставена от служители на главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ към Държавната агенция за метрологичен и технически надзор на основание чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ на собственика на язовир „Курт дере“ – община Долна баня, е дадено предписание със срок за изпълнение до 20.06.2018 г. да се представят в ДАМТН инструкция за експлоатация и програма за технически контрол.

При извършена на 30.08.2018 г. проверка на техническото и експлоатационно състояние на язовир „Курт дете“ от служители на главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ към Държавната агенция за метрологичен и технически надзор – свидетелите Я. и Ц., в присъствието на свид. А.Т. – в качеството на представител на собственика – община Долна баня и на свид. Д. – в качеството на представител на оператора, е установено, че собственикът не е изпълнил даденото предписание в КП № 02-02-35/21.05.2018 г. да се представят в ДАМТН инструкция за експлоатация и програма за технически контрол, за което е съставен Констативен протокол № 02-02-83/30.08.2018 г., връчен срещу подпис на свид. Д. и който свид. Т. отказала да подпише, като последното е удостоверено с подписите на свид. Я. и Ц..

На 08.10.2018 г. в отсъствието на нарушителя по реда на чл. 40, ал. 2 ЗАНН свидетелят Д.Я., в качеството си на старши инспектор в регионален отдел „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ – Западна Централна България в главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, съставил Акт за установяване на административно нарушение № 02-022/08.10.2018 г., за това, че на 30.08.2018 г. община Долна баня, представлявана от кмета на общината, не е изпълнила даденото с Констативен протокол 02-02-35/21.05.2018 г. предписание по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ – да се представят в ДАМТН инструкция за експлоатация и програма за технически контрол, с което е извършила нарушение на чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ. Актът е връчен на кмета на община Долна баня на 24.10.2018 г., който възразил срещу фактическите и правни констатации в него.

С Наказателно постановление № НЯСС-456/28.12.2018 г., издадено от зам.-председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, оправомощен със Заповед № А-5/02.01.2018 г. на председателя на ДАМТН, с което за нарушение на чл. 200, ал. 1, т. 39 (ред. ДВ, бр. 58 от 2015 г.) ЗВ неизпълнение на дадено предписание по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 (ДВ, бр. 58 от 2015 г.) от Закона за водите на община Долна баня, представлявана от кмета на общината, е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лв.

На 20.11.2018 г. операторът на язовир „Курт дере“ – „ХИДРОСИС ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД представил в ДАМТН инструкция за експлоатация и програма за технически контрол

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка се установява събраните пред настоящия състав гласни доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите Я., включително приобщените по реда на чл. 84 ЗАНН вр. чл. 281, ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК, Ц., Т. (частично), Д., както и от писмените доказателства – Констативен протокол № 02-02-35/21.05.2018 г., Констативен протокол № 02-02-83/30.08.2018 г., Акт № 1133 за публична общинска собственост, придружително писмо на  „ХИДРОСИС ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД с вх. № 85-01-542-(1)/20.11.2018 г. в ДАМТН, обратни разписки за връчване на писма, покана за съставяне на АУАН, докладна записка за връчване на АУАН, Заповед № А-5/02.01.2018 г. на председателя на ДАМТН.

Съдът намира показанията на свидетелите Я., включително приобщените по реда на чл. 84 ЗАНН вр. чл. 281, ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК, Ц., както и от писмените доказателства – Констативен протокол № 02-02-35/21.05.2018 г., Констативен протокол № 02-02-83/30.08.2018 г., Акт № 1133 за публична общинска собственост, придружително писмо на  „ХИДРОСИС ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД с вх. № 85-01-542-(1)/20.08.2018 г. в ДАМТН, обратни разписки за връчване на писма, покана за съставяне на АУАН, докладна записка за връчване на АУАН, Заповед № А-5/02.01.2018 г. на председателя на ДАМТН за логични, непротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което следва да бъдат кредитирани в цялост. От анализа на показанията на разпитаните свидетели Я. и Ц. следва единен извод, че при проверката, извършена на 30.08.2018 г., на техническото и експлоатационно състояние на язовир „Курт дете“, е установено, че собственикът – община Долна баня, не е изпълнил даденото предписание в КП № 02-02-35/21.05.2018 г. да се представят в ДАМТН в срок до 20.06.2018 г. инструкция за експлоатация и програма за технически контрол. Тази фактическа констатация се подкрепя изцяло от Констативен протокол № 02-02-83/30.08.2018 г., който е подписан от двамата свидетели, както и от свид. Д. в качеството на представител на оператора без забележки. Косвено подкрепа изводът, че към 30.08.2018 г. в ДАМТН не са били представени инструкция за експлоатация и програма за технически контрол на язовир „Курт дере“, сочи и придружително писмо на „ХИДРОСИС ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД с вх. № 85-01-542-(1)/20.11.2018 г. в ДАМТН, от което писмено доказателство може да се заключи, че посочените документи са представени в ДАМТН, макар не от собственика, на 20.11.2018 г., т.е. близо 3 месеца след проверката и 5 месеца след изтичане на срока, предоставен със задължително предписание с Констативен протокол № 02-02-35/21.05.2018 г. В този смисъл са и изричните писма на дружеството „ХИДРОСИС ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД и ДАМТН до РС – Ихтиман.

Съдът не кредитира показанията на свид. Т. в частите, в които излага, че при извършената проверка е предоставила програма за технически контрол и инструкция на експлоатация на язовира, които били фотокопие, а не оригинал, поради което не били взети предвид от проверяващите. Показанията в тази част са категорично опровергани от показанията на свидетелите Я., включително приобщените по реда на чл. 84 ЗАНН вр. чл. 281, ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК, Ц., както и от писмените доказателства Констативен протокол № 02-02-83/30.08.2018 г. Свидетелите Я. и Ц. напълно категорично и непротиворечиво изясняват, че към датата на проверката такива документи не са били представени от собственика на язовира. Свидетелят Ц., въпреки значителният период от време, демонстрира ясен и категоричен спомен за случилото се. Той не може да се приеме за заинтересован от изхода на делото, тъй като към настоящия момент не е служител на АНО и няма никакви отношения с двете страни. Неговите показания намират пълна подкрепа в показанията на свид. Я., приобщени от НАХД № 42/2019 г. по описа на РС - Ихтиман по реда на чл. 84 ЗАНН вр. чл. 281, ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК. Същите са дадени в по-близък период във времево отношение спрямо проверката и са изключително подробни, логични и последователни. В тях свидетелят Я. детайлно разкрива различните аспекти на проверката, включително, че са проверявани различни досиета на язовира, за да се установи дали обсъжданите документи не се съдържат в тях и липсата им да се дължи на технически пропуск, което е отхвърлено като хипотеза. Твърдението му, че програма за технически контрол и инструкция на експлоатация на язовира са представени към ноември месец 2018 г. намира пълна подкрепа в придружително писмо на  „ХИДРОСИС ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД с вх. № 85-01-542-(1)/20.11.2018 г. в ДАМТН. От това следва и извод, че проверяващите не са се фокусирали върху субекта, който предоставя документацията – собственикът или оператора на язовира, противно на твърденията на свид. Т., а в наличието на посочените документи в Агенцията. Изложеното драстично компрометира показанията на свид. Т., която твърди, че документи са били представени, но тъй като не били в оригинал проверяващите не ги съобразили. То сочи на достоверност на показанията на свид. Я. и Ц., поради което следва да бъдат кредитирани в цялост.

На следващо място, показанията на свид. Т. са противоречиви. Тя косвено признава, че до датата на проверката документи в ДАМТН не са представени до 20.06.2018 г., тъй като е представила такива едва при проверката, когато срокът за изпълнение на предписанието, дадено с Констативен протокол 02-02-35/21.05.2018 г., е бил изтекъл. Същевременно показанията ѝ са изолирани, което внася още едно сериозно съмнение в тяхната достоверност. Няма логично обяснения, защо, ако предписанието е било изпълнено към датата на проверката – 30.08.2018 г., както свидетелката твърди в показанията си, няма други доказателства в подкрепа на това твърдение. Изложените от нея обстоятелства – предоставяне на два документа на държавна институция, не представляват такива, които е обичайно да се възпроизведат от ограничен кръг доказателствени източници и няма логично обяснение защо ако са били представени, няма писмени сведения за това. Институционалното общуване е съпроводено с писмена комуникация, придружаващи писма, предоставяне на входящ номер на постъпващите във всяка институция документи и прочие. Нелогично е, ако процесните програма за технически контрол и инструкция на експлоатация на язовира са били предоставени на ДАМТН, за това да няма писмени доказателства у жалбоподателя, който в качеството на собственик на язовира е заинтересован от изпълнение в срок на дадените задължителни предписания. На следващо място, лишено от житейска логика е, документите да се представят повторно от оператора с писмо няколко месеца след проверката, ако същите са били налични и предоставени от община Долна баня. Ако действително към датата на проверката е имало изготвени програма за технически контрол и инструкция на експлоатация на язовира и те не са взети предвид от проверяващите, както твърди в показанията си свид. Т., нормалното поведение предполага посочените документи да бъдат изпратени на ДАМТН скоро след проверката и преди издаване на АУАН. Такива доказателства не са ангажирани, въпреки множеството възможности за това и отправените изрични запитвания до АНО. Изброените логически противоречия и противоречия с други доказателствени източници сочат на недостоверност на показанията на свид. Т..

На последно място, свид. Т. е служител на жалбоподателя община Долна баня, от което може да се направи извод за заинтересоваността ѝ от изхода на делото, поради което обясним стремежа ѝ да оневини своя работодател.

Всичко изброено дискредитира показанията на свид. Т. до степен, в която те не могат да се приемат за достоверни. Единствените обстоятелства, които могат да се извлекат от тях е, че е имало осъществена проверка от служители на ДАМТН, при която същите са проверявали дали предписанието, дадено с Констативен протокол 02-02-35/21.05.2018 г., е било изпълнено.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 вр. чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В случая с Решение № 1450/04.12.2019 г., постановено по КНАХД № 1257/2019 г. по описа на Административен съд София – област е прието, че при издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Това означава, че в тази част изводите на касационната инстанция не подлежат на ревизия и предмет на разглеждане в настоящото производство е единствено правилното приложение на материалния закон.

Безспорно установено е, че при извършена на 30.08.2018 г. проверка на техническото и експлоатационно състояние на язовир „Курт дете“ от служители на главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ към Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, е установено, че собственикът – община Долна баня, не е изпълнил даденото предписание в КП № 02-02-35/21.05.2018 г. да се представят в ДАМТН до 20.06.2018 г инструкция за експлоатация и програма за технически контрол.

При това положение от община Долна баня, в качеството на собственик на язовир „Курт дере“ е осъществено нарушение на чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите, тъй като не е изпълнено предписание по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите.

Противно на твърденията в жалбата и на защитника на жалбоподателя, без значение за законосъобразността на АУАН и НП е обстоятелството, че между датата на издаване на задължителното предписание 21.05.2018 г. и констатиране на нарушението - 30.08.2018 г., респ. издаване на наказателното постановление – 28.12.2018 г. с ДВ  бр. 55 от 3.07.2018 г. са изменени разпоредбите на чл. 190а, ал. 3 ЗВ и чл. 200, ал. 1, т. 39 ЗВ. Това е така, защото с изменението на чл. 190, ал. 3 (ред. ДВ бр. 55/2018 г.) ЗВ с цел яснота изрично е въведено задължението на собственици на язовирни стени и съоръженията към тях за изпълнение на предписания на председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица. Задължението за изпълнение на предписанията съществува и преди изменението с ДВ бр. 55/2018 г., което се установява от систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 200, ал. 1, т. 39 (ред. ДВ, бр. 58 от 2015 г.) и чл. 190, ал. 2 и ал. 3 (ред. ДВ, бр. 58 от 2015 г.). В този смисъл е и съдебната практика, в която е прието, че посочената разпоредба – чл. 190а, ал. 1, т. 3 (ред. ДВ, бр. 58 от 2015 г.) от Закона за водите регламентира правомощията на съответните длъжностни лица по издаването на задължителни предписания по Закона за водите, доколкото тези предписания имат задължителен характер за адресатите си, последните са длъжни да ги изпълнят в посочените срокове и съответно да носят отговорност, включително и да бъде ангажирана административно- наказателната им отговорност посредством налагане на административни наказания за неизпълнението на тези задължителни предписания (вж. Решение № 340/14.04.2020 г. по КНАХД № 24/2020 г., Решение № 1556 от 19.12.2019 г. на Адм. съд - София област по к. а. н. д. № 1487/2019 г., Решение № 222/24.02.2020 г., постановено по КНАХД № 1495/2019 г., Решение № 1450 от 4.12.2019 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 1257/2019 г.).

Съгласно константата съдебна практика по приложение на разпоредбата с включването в административнонаказателния състав на чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ волята на законодателя вероятно е била да се санкционира бездействието при изпълнените на даденото предписание. Тази норма остава с непроменено съдържание, т. е изменението се състои единствено в акцентиране върху задължението за изпълнение на дадено предписание. Независимо от факта на нова редакция на чл. 190а, ал. 1, т. 3 (ДВ, бр. 55 от 03.07.2018 г., в сила от 07.07.2018 г.), с която е разширен и предметният обхват на предписанията на контролните органи, цитираните изменения на разпоредбите не са действали към момента на извършване на нарушението, респективно не следва да се прилагат при съставяне на АУАН и издаване на НП (вж. в този смисъл Решение № 1172 от 4.10.2019 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 1047/2019 г., Решение № 1329 от 31.10.2019 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 927/2019 г., Решение № 1171 от 4.10.2019 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 926/2019 г.).

Поради изложеното правилно жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 200, ал. 1, т. 39 ЗВ неизпълнение на дадено предписание по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите.

Случаят не е маловажен и наложеното наказание не е явно несправедливо. Случаят не може да бъде определен като маловажен, инструкцията за експлоатация и програмата за технически контрол са определящи за правилното и безопасно функциониране на язовирното съоръжение. Без тях е невъзможна сигурната и информирана работа с него, а това създава опасност от значителни вредоносни последици, които могат да накърнят обществените отношения гарантиращи правото на здраве, живот, телесна неприкосновеност и собственост на гражданите. С оглед това неизпълнението на конкретното предписание не може да бъде прието като маловажен случай.

Правилно е размерът на имуществената санкция е определен към минимума за съответната разпоредба, но не в минимален размер. Това е така заради сериозния потенциал за значителни вредоносни последици пряко следствие от нарушението. С оглед на това правилно административнонаказващият орган е определил наказанието имуществена санкция над минимума, предвиден в разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 39  от Закона за водите, а именно 2 000 лв.

Предвид горното наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

На основание чл. 84 вр. чл. 189, ал. 3 НПК доколкото жалбата е неоснователна жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС – Ихтиман разноските, които са направени по делото, а именно 40 лв., представляващи пътни разноски, изплатени на свид. Я..

Мотивиран от изложеното, съдът основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 ЗАНН,

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № на зам.-председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, оправомощен със Заповед № А-5/02.01.2018 г. на председателя на ДАМТН.

ОСЪЖДА Община Долна баня, представлявана от кмета на общината, БУЛСТАТ: ********* да заплати по сметка на РС – Ихтиман сумата от 40 лв. разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

        

РАЙОНЕН СЪДИЯ: